Топ руски финансист: Заминавайте! Напускайте тази страна на плесенясали легенди за славно минало, тук могат да ви обещаят само кръв
Обръщение на Андрей Мовчан, вероятно най-успешният сега съветски финансист и капиталов съветник, напуснал 2020 година Русия
„ Приятели мои от Русия, вие, които още не сте напуснали страната или сте решили да не заминавате! Знайте, че си давам сметка в какви условия се оказахте. Върху вас, несъмнено, не падат бомби и вашите деца не гинат под ударите на съветската артилерия, само че да живееш в свят, в който да имаш език или дори единствено уши да слушаш, и заради това да си застрашен от 15 години съветски затвор – не е сладка работа. Аз съм отвън този призрачен сън и не считам нито да мълча, нито засрамено да назовавам войната " специфична интервенция ", агресора – " миротворец ", гордите украинци, защищаващи свободата си – " фашисти ", варварското заличаване на жилищните квартали и гражданската инфраструктура – " точкови удари по военни обекти ". На мен ми е елементарно да не мълча, да не се преструвам – не е мотив за горделивост, – само че вие не би трябвало да се срамувате, в случай че замълчите заради опасността да бъдете физически унищожени или хвърлени в пандизите.
Възхищавам се на тези, които в Русия излизат да стачкуват против войната – не съм сигурен дали и аз бих могъл като тях, в случай че бях с вас. Упрекват ви, че в Украйна хората излизат против танковете, а
вие не излизате дори против полицейските палки;
добре разбирам, че да излезеш против танковете е психически дори по-лесно, тъй като против тях се излиза дружно с целия собствен народ; до момента в който в Русия, за голямо страдание и наше неразбиране, масата, както се вижда, откровено поддържа войната и убийствата. Защо е по този начин, това е обособен въпрос и като цяло понятен, само че от отговора му не ни става по-леко. Затова желая да ви предупредя да не репоствате моите текстове и мнения под тях, тъй като съветските хунвейбини могат да употребяват това като мотив за репресии против вас. Те не могат да ви забранят да ги четете – бъдете деликатни в диалозите си: към този момент ми описват, че изконната съветска пристрастеност към доносителство от минута на минута се изостря, все едно от гробовете са се надигнали зомбите на доносниците от 30-те години (може би недосвастиката Z надига костите им и ги връща към живот?). Надявам се скоро всичко да се промени. Да, ще ни се наложи
още веднъж да възраждаме Русия,
само че това е по-добрият вид спрямо живеенето в тази задушаваща ни смрад на шовинистична агитация и боязън от арести, разрушаваща стопанската система и увеличаваща престъпността. Не знам какъв брой скоро това ще стане и също по този начин не знам дали изобщо ще стане, мога единствено да се надявам. Но към този момент ще си разреша подобен един съвет: заминавайте! Напускайте тази страна, дори да нямате средствата, с които да си позволите 10 години обичайно живеене в центъра на Ню Йорк, и дори в случай че нямате с какво да изкарате и месец в Бат Ям (Израел): при започване на 90-те, а преди този момент през 80-те хората заминаваха, без да имат пари и за чаша вода; заминавайте, дори в случай че ви се коства, че " още веднъж ще се размине " и че " още не е напълно зле " – неизбежно ще стане " напълно зле ", освен това напълно ненадейно ще стане. Заминавайте някъде, където да построите своя нов живот – не се опитвайте да вземете със себе си остарелия, това няма по какъв начин да стане.
Заминавайте единствено и единствено да можете свободно да говорите това, което мислите;
да можете да виждате в служителя на реда отсреща ви асистент, а не заплаха; да можете да съхраните усмивката си към минувачите на улицата; да изучите децата си в учебни заведения, в които няма „ политинформация “ и „ петминутни уроци “ по злоба, само че по тази причина пък ще имат уроци по толерантност; заминавайте да живеете в свободен свят, в който ще можете когато поискате да излетите или отпътувате просто по този начин за някоя прилежаща страна. Заминавайте в последна сметка и поради това, някаква парченце от същинската Русия въпреки всичко да остане жива; да я придвижите със себе си и да не позволите тя да изтлее в концлагерите, да бъде убита на фронта или мозъка й да бъде погубен от тв приемника.
Не вярвайте на пропагандата – светът не е почнал да ненавижда, преследва или презира руснаците. Аз самият виждам и слушам в Европа, Англия, Америка думи на поддръжка, жестове на благосклонност, блян да се помогне, разбирането, че хората и режимът – това са напълно разнообразни неща. Да, има и ще има обособени случаи на тормоз и борба, можем да ги разберем – само че на едно по-високо организационно равнище те не се простят и изрично се стопират. Това не би трябвало да го бъркате със глобите срещу общоизвестните апологети и последователи (а и спонсори) на путинския режим, с рестриктивните мерки, въведени против съветските институти, изключително против тези, които намерено поддържат експанзията. Тук никой тези неща не ги бърка. И да, през днешния ден развитите страни вършат доста за това да бъде спряна путинската експанзия – и доста от това, което вършат, е неефективно, не до дъно премислено и дори удря по невиновните; и да – от това страдат в огромна степен точно тези руснаци, които желаят да изоставен страната и/или да бъдат съпротива на режима. Вярно е, че доста от това се прави единствено за маниер – политиците си имат своите проблеми, които за тях са по-важни от всичко друго, и равнището им неведнъж е лимитирано, и популизмът постоянно е преди тактиката. Тук за това доста и намерено се приказва (тук може в действителност доста и намерено да се приказва, колкото и това да не ви се вярва), и обстановката ще се променя;
Западът изобщо се оказа неопитен за такава степен на безчовечие от страна на Кремъл
и огромна част от дейностите към момента носят следите на шока. Но това ще се промени напълно скоро, в околните седмици. Западът като цяло е зле квалифициран за такива провокации, само че доста бързо умее да се пренастройва и да дава мощен отпор на заканите. Грешките от вида на рестриктивните мерки за депозитите на руснаците (освен тези руснаци, които са под санкции) или прекъсването на банковските карти зад граница, ще бъдат поправени (ако не беше местата администрация, бих добавил – скоро, само че няма да го казвам). Между другото, комплицирано е да си визиите ролята на руснаците, живеещи в този момент зад граница, във връзка с украинците. Тук е разгърната гигантска активност за подкрепяне на бежанците, за закупуване и изпращане в Украйна на артикули от първа нужда, медикаменти, изпращане на медицински екипи, евакуация на хора. Работят стотици фондове и хиляди екипи от целия свят, десетки хиляди европейци зарязаха всичко свое и се хвърлиха да оказват помощ на хората, които изгубиха домовете си, средствата си за битие, и доста постоянно – своите близки, в тази месомелачка, която пусна в ход оня фанатик. Сред помагащите има доста рускоезични, хора с съветски паспорти, и те оказват помощ освен с ръцете си, само че и с парите си. Фронтовата линия разделя не руснаци от украинци, а
индивидите от нечовеците;
съветските хора в този момент със сърцата си и/или с дейностите си са с Украйна. Аз не споделям, че в Украйна всичко беше идеално; ще свърши войната и пред страната ще се изправят още веднъж всички тези въпроси, които стояха за решение и преди този момент: какво да се прави с Изтока, по какъв начин да се действа с желанието на рускоезичното население за връзка с Русия (да, към този момент с друга Русия, не с Русията на Путин, схваща се), по какъв начин да бъдат издигнати връзките сред обособените райони, по какъв начин да не се нарушат ползите и да се съблюдава някакъв баланс на силите в застраховане на националната сигурност, по какъв начин да бъде развивана стопанска система, а не олигархат, и доста други. Но в този момент не е време за тези въпроси: време е да бъде подкрепена една страна, нападната от лицемерен, нечовечен и мощен зложелател, да бъде подкрепена еднопосочно, без никакви ангажименти. И единствено тези, които в този момент схващат защо иде тирада, ще имат моралното право да задават тези въпроси след това, след войната. Ние не знаем какво ни чака отсега нататък. Засега, уви, не се вижда никаква светлина в края на тунела, и аз не мога да обещая нищо, нито на украинците, нито на руснаците, с изключение на кръв, тъга и сълзи. Но желая да ви припомня нещо – аз съм евреин. Евреите са чакали своята страна 2000 години, и когато я дочакали, те, със своята пот и кръв, са напоили всеки камък от тази земя, с цел да я запазят. Държавният химн на Израел се назовава Атиква – Надежда. Надежда има. Има я в Украйна, която точно в този момент се основава като велика нация; има я и в Русия – в същинската Русия, в която се цени мира и съдействието, свободата на мисълта и думите, разликите и напредъка, а не плесенясалите митове за славно минало, за тежкия пестник и водача, страхуващ се поради един вирус да седне на по-близо от 30 метра от който и да е собствен клиент. Да се надяваме. “
Превод: Красимир Лозанов
„ Приятели мои от Русия, вие, които още не сте напуснали страната или сте решили да не заминавате! Знайте, че си давам сметка в какви условия се оказахте. Върху вас, несъмнено, не падат бомби и вашите деца не гинат под ударите на съветската артилерия, само че да живееш в свят, в който да имаш език или дори единствено уши да слушаш, и заради това да си застрашен от 15 години съветски затвор – не е сладка работа. Аз съм отвън този призрачен сън и не считам нито да мълча, нито засрамено да назовавам войната " специфична интервенция ", агресора – " миротворец ", гордите украинци, защищаващи свободата си – " фашисти ", варварското заличаване на жилищните квартали и гражданската инфраструктура – " точкови удари по военни обекти ". На мен ми е елементарно да не мълча, да не се преструвам – не е мотив за горделивост, – само че вие не би трябвало да се срамувате, в случай че замълчите заради опасността да бъдете физически унищожени или хвърлени в пандизите.
Възхищавам се на тези, които в Русия излизат да стачкуват против войната – не съм сигурен дали и аз бих могъл като тях, в случай че бях с вас. Упрекват ви, че в Украйна хората излизат против танковете, а
вие не излизате дори против полицейските палки;
добре разбирам, че да излезеш против танковете е психически дори по-лесно, тъй като против тях се излиза дружно с целия собствен народ; до момента в който в Русия, за голямо страдание и наше неразбиране, масата, както се вижда, откровено поддържа войната и убийствата. Защо е по този начин, това е обособен въпрос и като цяло понятен, само че от отговора му не ни става по-леко. Затова желая да ви предупредя да не репоствате моите текстове и мнения под тях, тъй като съветските хунвейбини могат да употребяват това като мотив за репресии против вас. Те не могат да ви забранят да ги четете – бъдете деликатни в диалозите си: към този момент ми описват, че изконната съветска пристрастеност към доносителство от минута на минута се изостря, все едно от гробовете са се надигнали зомбите на доносниците от 30-те години (може би недосвастиката Z надига костите им и ги връща към живот?). Надявам се скоро всичко да се промени. Да, ще ни се наложи
още веднъж да възраждаме Русия,
само че това е по-добрият вид спрямо живеенето в тази задушаваща ни смрад на шовинистична агитация и боязън от арести, разрушаваща стопанската система и увеличаваща престъпността. Не знам какъв брой скоро това ще стане и също по този начин не знам дали изобщо ще стане, мога единствено да се надявам. Но към този момент ще си разреша подобен един съвет: заминавайте! Напускайте тази страна, дори да нямате средствата, с които да си позволите 10 години обичайно живеене в центъра на Ню Йорк, и дори в случай че нямате с какво да изкарате и месец в Бат Ям (Израел): при започване на 90-те, а преди този момент през 80-те хората заминаваха, без да имат пари и за чаша вода; заминавайте, дори в случай че ви се коства, че " още веднъж ще се размине " и че " още не е напълно зле " – неизбежно ще стане " напълно зле ", освен това напълно ненадейно ще стане. Заминавайте някъде, където да построите своя нов живот – не се опитвайте да вземете със себе си остарелия, това няма по какъв начин да стане.
Заминавайте единствено и единствено да можете свободно да говорите това, което мислите;
да можете да виждате в служителя на реда отсреща ви асистент, а не заплаха; да можете да съхраните усмивката си към минувачите на улицата; да изучите децата си в учебни заведения, в които няма „ политинформация “ и „ петминутни уроци “ по злоба, само че по тази причина пък ще имат уроци по толерантност; заминавайте да живеете в свободен свят, в който ще можете когато поискате да излетите или отпътувате просто по този начин за някоя прилежаща страна. Заминавайте в последна сметка и поради това, някаква парченце от същинската Русия въпреки всичко да остане жива; да я придвижите със себе си и да не позволите тя да изтлее в концлагерите, да бъде убита на фронта или мозъка й да бъде погубен от тв приемника.
Не вярвайте на пропагандата – светът не е почнал да ненавижда, преследва или презира руснаците. Аз самият виждам и слушам в Европа, Англия, Америка думи на поддръжка, жестове на благосклонност, блян да се помогне, разбирането, че хората и режимът – това са напълно разнообразни неща. Да, има и ще има обособени случаи на тормоз и борба, можем да ги разберем – само че на едно по-високо организационно равнище те не се простят и изрично се стопират. Това не би трябвало да го бъркате със глобите срещу общоизвестните апологети и последователи (а и спонсори) на путинския режим, с рестриктивните мерки, въведени против съветските институти, изключително против тези, които намерено поддържат експанзията. Тук никой тези неща не ги бърка. И да, през днешния ден развитите страни вършат доста за това да бъде спряна путинската експанзия – и доста от това, което вършат, е неефективно, не до дъно премислено и дори удря по невиновните; и да – от това страдат в огромна степен точно тези руснаци, които желаят да изоставен страната и/или да бъдат съпротива на режима. Вярно е, че доста от това се прави единствено за маниер – политиците си имат своите проблеми, които за тях са по-важни от всичко друго, и равнището им неведнъж е лимитирано, и популизмът постоянно е преди тактиката. Тук за това доста и намерено се приказва (тук може в действителност доста и намерено да се приказва, колкото и това да не ви се вярва), и обстановката ще се променя;
Западът изобщо се оказа неопитен за такава степен на безчовечие от страна на Кремъл
и огромна част от дейностите към момента носят следите на шока. Но това ще се промени напълно скоро, в околните седмици. Западът като цяло е зле квалифициран за такива провокации, само че доста бързо умее да се пренастройва и да дава мощен отпор на заканите. Грешките от вида на рестриктивните мерки за депозитите на руснаците (освен тези руснаци, които са под санкции) или прекъсването на банковските карти зад граница, ще бъдат поправени (ако не беше местата администрация, бих добавил – скоро, само че няма да го казвам). Между другото, комплицирано е да си визиите ролята на руснаците, живеещи в този момент зад граница, във връзка с украинците. Тук е разгърната гигантска активност за подкрепяне на бежанците, за закупуване и изпращане в Украйна на артикули от първа нужда, медикаменти, изпращане на медицински екипи, евакуация на хора. Работят стотици фондове и хиляди екипи от целия свят, десетки хиляди европейци зарязаха всичко свое и се хвърлиха да оказват помощ на хората, които изгубиха домовете си, средствата си за битие, и доста постоянно – своите близки, в тази месомелачка, която пусна в ход оня фанатик. Сред помагащите има доста рускоезични, хора с съветски паспорти, и те оказват помощ освен с ръцете си, само че и с парите си. Фронтовата линия разделя не руснаци от украинци, а
индивидите от нечовеците;
съветските хора в този момент със сърцата си и/или с дейностите си са с Украйна. Аз не споделям, че в Украйна всичко беше идеално; ще свърши войната и пред страната ще се изправят още веднъж всички тези въпроси, които стояха за решение и преди този момент: какво да се прави с Изтока, по какъв начин да се действа с желанието на рускоезичното население за връзка с Русия (да, към този момент с друга Русия, не с Русията на Путин, схваща се), по какъв начин да бъдат издигнати връзките сред обособените райони, по какъв начин да не се нарушат ползите и да се съблюдава някакъв баланс на силите в застраховане на националната сигурност, по какъв начин да бъде развивана стопанска система, а не олигархат, и доста други. Но в този момент не е време за тези въпроси: време е да бъде подкрепена една страна, нападната от лицемерен, нечовечен и мощен зложелател, да бъде подкрепена еднопосочно, без никакви ангажименти. И единствено тези, които в този момент схващат защо иде тирада, ще имат моралното право да задават тези въпроси след това, след войната. Ние не знаем какво ни чака отсега нататък. Засега, уви, не се вижда никаква светлина в края на тунела, и аз не мога да обещая нищо, нито на украинците, нито на руснаците, с изключение на кръв, тъга и сълзи. Но желая да ви припомня нещо – аз съм евреин. Евреите са чакали своята страна 2000 години, и когато я дочакали, те, със своята пот и кръв, са напоили всеки камък от тази земя, с цел да я запазят. Държавният химн на Израел се назовава Атиква – Надежда. Надежда има. Има я в Украйна, която точно в този момент се основава като велика нация; има я и в Русия – в същинската Русия, в която се цени мира и съдействието, свободата на мисълта и думите, разликите и напредъка, а не плесенясалите митове за славно минало, за тежкия пестник и водача, страхуващ се поради един вирус да седне на по-близо от 30 метра от който и да е собствен клиент. Да се надяваме. “
Превод: Красимир Лозанов
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ