Обръщение на Нешка Робева към Кирил Петков
Обръщение към Министър Председателя на България - Кирил Петков,
Г-н Министър Председателю, обръщам се към Вас, по този начин, както са ме учили, че е уместно да се обръщаме, към индивида, на който сме дали своят вот доверие да управлява страната ни. За Вашите другари и сътрудници от кампуса, може да сте просто Киро, за мен и огромна чат от моето потомство, сте господин Министър ръководител.
Г-н Министър Председателю, аз съм една от тези, които освен гласоподаваха за Вас, само че и агитираха, със изключителна религия и пристрастеност, влизайки от време на време в остри разногласия. Гласувах за Вас и сътрудниците Ви, тъй като бях уверена, че бъдещето на България, Ви интересува, че сте се завърнали, с цел да отдадете познания, опит и сили за просперитета на Родината си. Простих неверно попълнената декларация. Повярвах Ви, тъй като Ви сравнявах /Вас и младите Ви колеги/ с ония буйни глави -образовани младежи, организирали и дали живота си в Априлското въстание, за свободара на Родината.
Оприличих ви на тези, Ваши колеги-студенти, препълнили влакове, нависнали по стъпалата, тръгнали от цяла Европа, даже от Америка, с цел да пазят и умрат за България в Балканската война… И с още други, които с безплатния си труд възстановяваха София от англо- американските бомбардировки и изграждаха България след Втората международна война, с доста религия в нейното бъдеще.…
Наложих си толерантност към невъзможността да се изразявате, както и към все по-зачестилото „ Аз “, когато става въпрос да оповестите държавни решения /Би трябвало да знаете, че в тази ситуация се употребява „ Ние “, /което значи екип, съдружни сътрудници и т.н./ Пренебрегнах много тревожни обстоятелства и неточности, като да вземем за пример констатацията, че въпросът с бедността в България е решен, затварянето на устата на Министъра на спорта, необясними и безпочвени промени в държавната администрация, унижаването на работещите в областа на науката и културат…
Не поздравявам визитата Ви в Македония, макар, че го одобрих, само че не разбирам изказването Ви, че историята на България е без значение пред облагите, които бихме получили, в случай че снемем ветото за влизане на Македония, в най-скоро време в Европейски Съюз. Ако съм схванала, това не е нищо друго, с изключение на отвод от национална ни еднаквост в интерес на пазарната такава.
Не съм съгласна да говорите и взимате решения от името на България, по въпроси, които могат да имат тежки последици за народа ни, без да се допитате до него.
Вие, направихте шокиращо изказване, когато заявихте, че да, за България следствията от глобите против Русия, които подкрепихте с еуфоричен самоувереност, ще бъдат тежки, само че по-важно, е да покажем преданост към сътрудниците си от НАТО?! А аз мислех, че Вие и сътрудниците Ви, преди всичко ще поставите народа си! Каква заблуда… Впрочем сходни изказвания от ден на ден ме карат да имам вяра, че не ние - вашият народ, Ви избрахме, а тези, към които сте предан.
Преди години се червях, поради изказванията на Министър ръководителят ни, който беше прочел една книга, в този момент се усещам унизена от вчерашното Ви изказване, когато с щастлив глас, съвсем като на идиотчета ни обяснявахте, че Русия е нищо, сочехте ни някакви стопански индикатори и най-после изрекохте гениалната си /заради уважението към институцията, няма да кажа глупост/ мисъл, че Русия е
" бензиностанция с ракети?! " Сериозно ли мислите по този начин или подражавате на шутовете от Народно събрание, които оригиналничат и си фантазират, че ни впечатляват с тъпотиите, с които се изявяват пред ТВ екраните?
Г-н Министър Председателю, разрешете няколко съвета от човек, който не е еднакъв с Вас, поради разликата в годините, насъбрания опит и в случай че не Ви наскърбявам, по знаия в избрани области.
Не сте бил боец, не сте привързан към България, по този начин като тези, които имат единствено нея… Но прочетете и малко история, запознайте се с подвизи на една войска най-вече от селски и градски момчета, студенти и интелектуалци, в Балканската война. Пред подвига им Европа смъква шапки. Те побеждават, не с оръжие, не със познания, не с развита икономика… Те побеждават с дух. За тях Вазов написа „ Българио, за тебе те умряха, една бе ти почтена зарад тях… “
Това, което бих желала да кажа, което Вашите сътрудници и най-много Вие, не знаете, е че и най-тежките войни, Русия печели с ДУХ!
Духът на Русия не е Путин, Сталин, Екатерина, който и да е цар, партиен секретар или президент…. Духът на Русия е непонятен за западния човек, даже за нас…
И най-после, апелирам Ви господин Министър ръководител, вслушайте се в народа ни, който споделя – „ Език мой, зложелател мой “, както и „ Мълчанието е злато! “. Доверете се на опитни дипломати, каквито и нападки да хвърлят върху тях. Войната не е решение на въпрос, който можеше и към момента може да бъде решен по дипломатически път. Санкциите няма да уплашат Путин, още по-малко народ, който няма, какво да губи, с изключение на достолепието си… А руснаците го имат и са подготвени да го бранят с живота си. Не се подвеждайте по телевизионните пропагандни клипчета.
Нешка Робева, Facebook
Г-н Министър Председателю, обръщам се към Вас, по този начин, както са ме учили, че е уместно да се обръщаме, към индивида, на който сме дали своят вот доверие да управлява страната ни. За Вашите другари и сътрудници от кампуса, може да сте просто Киро, за мен и огромна чат от моето потомство, сте господин Министър ръководител.
Г-н Министър Председателю, аз съм една от тези, които освен гласоподаваха за Вас, само че и агитираха, със изключителна религия и пристрастеност, влизайки от време на време в остри разногласия. Гласувах за Вас и сътрудниците Ви, тъй като бях уверена, че бъдещето на България, Ви интересува, че сте се завърнали, с цел да отдадете познания, опит и сили за просперитета на Родината си. Простих неверно попълнената декларация. Повярвах Ви, тъй като Ви сравнявах /Вас и младите Ви колеги/ с ония буйни глави -образовани младежи, организирали и дали живота си в Априлското въстание, за свободара на Родината.
Оприличих ви на тези, Ваши колеги-студенти, препълнили влакове, нависнали по стъпалата, тръгнали от цяла Европа, даже от Америка, с цел да пазят и умрат за България в Балканската война… И с още други, които с безплатния си труд възстановяваха София от англо- американските бомбардировки и изграждаха България след Втората международна война, с доста религия в нейното бъдеще.…
Наложих си толерантност към невъзможността да се изразявате, както и към все по-зачестилото „ Аз “, когато става въпрос да оповестите държавни решения /Би трябвало да знаете, че в тази ситуация се употребява „ Ние “, /което значи екип, съдружни сътрудници и т.н./ Пренебрегнах много тревожни обстоятелства и неточности, като да вземем за пример констатацията, че въпросът с бедността в България е решен, затварянето на устата на Министъра на спорта, необясними и безпочвени промени в държавната администрация, унижаването на работещите в областа на науката и културат…
Не поздравявам визитата Ви в Македония, макар, че го одобрих, само че не разбирам изказването Ви, че историята на България е без значение пред облагите, които бихме получили, в случай че снемем ветото за влизане на Македония, в най-скоро време в Европейски Съюз. Ако съм схванала, това не е нищо друго, с изключение на отвод от национална ни еднаквост в интерес на пазарната такава.
Не съм съгласна да говорите и взимате решения от името на България, по въпроси, които могат да имат тежки последици за народа ни, без да се допитате до него.
Вие, направихте шокиращо изказване, когато заявихте, че да, за България следствията от глобите против Русия, които подкрепихте с еуфоричен самоувереност, ще бъдат тежки, само че по-важно, е да покажем преданост към сътрудниците си от НАТО?! А аз мислех, че Вие и сътрудниците Ви, преди всичко ще поставите народа си! Каква заблуда… Впрочем сходни изказвания от ден на ден ме карат да имам вяра, че не ние - вашият народ, Ви избрахме, а тези, към които сте предан.
Преди години се червях, поради изказванията на Министър ръководителят ни, който беше прочел една книга, в този момент се усещам унизена от вчерашното Ви изказване, когато с щастлив глас, съвсем като на идиотчета ни обяснявахте, че Русия е нищо, сочехте ни някакви стопански индикатори и най-после изрекохте гениалната си /заради уважението към институцията, няма да кажа глупост/ мисъл, че Русия е
" бензиностанция с ракети?! " Сериозно ли мислите по този начин или подражавате на шутовете от Народно събрание, които оригиналничат и си фантазират, че ни впечатляват с тъпотиите, с които се изявяват пред ТВ екраните?
Г-н Министър Председателю, разрешете няколко съвета от човек, който не е еднакъв с Вас, поради разликата в годините, насъбрания опит и в случай че не Ви наскърбявам, по знаия в избрани области.
Не сте бил боец, не сте привързан към България, по този начин като тези, които имат единствено нея… Но прочетете и малко история, запознайте се с подвизи на една войска най-вече от селски и градски момчета, студенти и интелектуалци, в Балканската война. Пред подвига им Европа смъква шапки. Те побеждават, не с оръжие, не със познания, не с развита икономика… Те побеждават с дух. За тях Вазов написа „ Българио, за тебе те умряха, една бе ти почтена зарад тях… “
Това, което бих желала да кажа, което Вашите сътрудници и най-много Вие, не знаете, е че и най-тежките войни, Русия печели с ДУХ!
Духът на Русия не е Путин, Сталин, Екатерина, който и да е цар, партиен секретар или президент…. Духът на Русия е непонятен за западния човек, даже за нас…
И най-после, апелирам Ви господин Министър ръководител, вслушайте се в народа ни, който споделя – „ Език мой, зложелател мой “, както и „ Мълчанието е злато! “. Доверете се на опитни дипломати, каквито и нападки да хвърлят върху тях. Войната не е решение на въпрос, който можеше и към момента може да бъде решен по дипломатически път. Санкциите няма да уплашат Путин, още по-малко народ, който няма, какво да губи, с изключение на достолепието си… А руснаците го имат и са подготвени да го бранят с живота си. Не се подвеждайте по телевизионните пропагандни клипчета.
Нешка Робева, Facebook
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ