Учени описаха хипотетичен двигател за звездни пътешествия на напредналите извънземни цивилизации
Обитаемата зона към звездата се трансформира с нейното остаряване, тъй че всяка задоволително зряла цивилизация рано или късно би трябвало да намерения за пренасяне в друга, по-благоприятна планетарна система. Ако еволюира в двойна звездна система от избран вид, тя би могла да построи „ звезден мотор “ и да употребява голямото количество сила от светилата ѝ, с цел да усъвършенства изискванията си на живот.
Звездният мотор работи с силата на звездата. Съвременен образец за това е слънчевият панел, който генерира електричество от слънчевите лъчи. Но в случай че една цивилизация е достигнала вид 2 по скалата на Кардашев, което значи, че потреблението ѝ на сила е равностойно на светимостта на централната звезда на системата, тя би могла да употребява тази сила, с цел да генерира задоволително двигателна сила, с цел да придвижи самата звезда.
Тази концепция е разказана от футуролога и публицист на научна фантастика Олаф Стапледон при започване на предишния век, а няколко десетилетия по-късно и от астронома Фриц Цвики. През 1988 година руският физик Леонид Шкадов създава първия обстоен модел на звезден мотор, наименуван „ мотор на Шкадов “.
В новото си проучване Клемент Видал от Свободния университет в Амстердам, Нидерландия, преглежда по какъв начин софтуерно напредналите цивилизации биха могли да употребяват двойните звезди като звезден мотор.
„ Тъй като към половината от звездите в нашата вселена се намират в двойни звездни системи, в които би могъл да се развие живот, ние предлагаме модел на двоен звезден мотор “, написа Видал. – „ Прилагаме този модел към обещаващи системи, по този начин наречените „ пулсарни паяци “, двойни системи, състоящи се от милисекунден пулсар и звезда с доста дребна маса, подложена на мощно пулсарно лъчение. “
Основната цел на проучването е да се дефинират типовете софтуерни признаци на двойните звездни мотори, които биха били добре забележими в данните от астрономическите наблюдения, написа Universe Today. Авторът разказва типовете сигнатури, които могат да зародят по време на ускорение, закъснение, въртене и маневри на звезди, принадлежащи към подкласа „ паяк “ на класа на милисекундните пулсари.
Пулсарите са остатъци от солидни звезди. Някои от тях се разпадат до неутронни звезди в края на живота си. Въртейки се бързо, те излъчват потоци от радиация от полюсите си, които от време на време могат да се видят от Земята. Пулсарът-паяк има сателит, нормално алено джудже, кафяво джудже или обект с планетарна маса. Името им се дължи на това, че техните потоци от излъчване гълтам масата на звездата-спътник, както паякът гълтам муха, попаднала в мрежата му.
В случая на звезден мотор пулсарът ще работи като генератор на двигателна сила, а втората звезда – като източник на гориво. Колкото по-близо са една до друга, толкоз по-голяма е тягата. И, както допуска Видал, една цивилизация от вид II би могла да трансформира тази двигателна сила по свое предпочитание, като влияе върху излъчването на пулсара с рентгенови или гама лъчи.
За да се забави, моторът би могъл да насочи тягата в противоположна посока. Също по този начин напредналите извънземни биха могли да употребяват пасивни магнитни платна, с цел да трансферират инерцията в междузвездната среда. За завоите би било задоволително селективно да се изпари звездата сателит по време на избрани орбитални етапи.
Всички тези маневри ще излъчват техногенни сигнатури, които може би към този момент се съдържат в данните от астрономическите наблюдения на звездите от Млечния път.
