Западът загуби света. Но може да постъпи като Карандишев
Обикновено войната се печели преди войната и без войната. Само политиците не постоянно виждат обстоятелството на загубата и не всеки, който вижда, се осмелява да го признае. По предписание експлоадирането на военни дейности е акт на индиректно признание на стратегическа загуба и опит на бойното поле с военна мощ да се промени неподходящата обстановка.
Политически това е опит за тактически (с помощта на помощен детайл на политическата система, който е „ войната”) да се завоюва стратегически (политически, стопански и дипломатически) изгубена битка.
Ето за какво Русия в продължение на две десетилетия избягваше опитите на Запада да я предизвика към присъединяване в огромен боен спор и влизаше в конфликт едвам когато, първо, общата политическа обстановка излезе отвън надзор и точното стратегическо обмисляне стана невероятно, защото не е ясно с какви сили и в какъв брой посоки врагът ще нападна по едно и също време, в случай че самодейността му бъде оставена. Второ, способността на украинската съпротива да се опълчи дейно на режима беше надценена (оказа се безусловно безсилна даже в условия на постигане на съветските войски до покрайнините на Киев в края на втория ден от операцията).
Но главната причина за решението на нормално доста внимателното съветско управление да поеме самодейността беше, че Западът към този момент беше изгубил, изгубил политически и войната (с безспорен риск от непринудено развиване на военна рецесия в световен мащаб, както и със общоприетия риск от инцидентно проваляне за всяка война) трябваше единствено да фиксира тази загуба на Запада.
Всъщност до края на третия месец от войната видяхме всички тези детайли в деяние. Както бе маркирано нагоре, вярата за бързо подписване на величествен мир с новото „ проруско “ държавно управление в Киев се оказа неосъществима. Що се отнася до политическата обстановка, контролът върху нея не е възобновен, също така, в случай че преди експлоадирането на военните дейности Съединени американски щати смятаха, че управляват обстановката, през днешния ден е ясно, че никой не я управлява.
От една страна, Русия не съумя да предотврати всеобщото изпомпване на Украйна с оръжия и военна техника, само че въпреки това, Съединени американски щати не съумяха да обезпечат координирано основаване на източноевропейски фронт в поддръжка на Киев от Балтийско море до Черно море. Дребни провокации провеждат балтийците, поляците на границата с Беларус и румънците в Молдова (с намек за Приднестровието). Същите поляци непрестанно заплашват с навлизане в Украйна с „ миротворчески контингент “ и даже се споразумяха със Зеленски за правното формализиране на полската окупация на Западна Украйна. Но към този момент против Русия в действителност се бори единствено режимът на Зеленски, чиито сили към този момент са на привършване и не се знае дали той ще изчака същинското въвличане на „ съдружниците “.
На този декор неспособността на Европейски Съюз да одобри пакети от наказания, блокиращи закупуването на съветски енергийни запаси от страните от Европейски Съюз (всъщност ветото е проведено само от Унгария), съществени несъгласия сред страните от Европейски Съюз във връзка с мащаба и равнището на помощта на Украйна (Германия се пробва да спре доставките даже на обещаното оръжие и отхвърля освен да достави на Украйна БМП " Мардер ", само че и да компенсира Полша за изпратените към този момент на Зеленски танкове Т-72 с нови „ Леопард “. Полша, дружно с балтийските страни упорстват за обща евро-американска (НАТОвска) " миротворческа интервенция " в Украйна и се пробва да спре преноса на газ, който е сериозен за Германия. В същото време Турция, договаряща се за отстъпки по кюрдския и гюленисткия въпрос, блокира ускореното влизане на Швеция и Финландия в НАТО, което Съединени американски щати се пробваха да провеждат като част от напън върху Русия.
Когато се повдигнаха гласове, че Анкара би трябвало да бъде изключена от НАТО, Девлет Бахчели, водачът на Партията на националистическото придвижване (партньор на Партията на справедливостта на Ердоган в държавната коалиция), сподели на среща с турския президент, че Турция би трябвало да обмисли самата овакантяване на НАТО. Нека ви припомня, че преди две години, когато Европейски Съюз стартира да приказва за опцията за изключване на Унгария (поради твърдата ѝ позиция по украинския въпрос), унгарският министър председател Виктор Орбан също обществено съобщи, че страната му може сама да мисли за овакантяване Европейски Съюз. Гласовете незабавно замлъкнаха.
Вече имаме работа със система, когато членовете на НАТО и Европейски Съюз, щом съдружниците се опитат да окажат напън върху тях, принуждавайки ги да поддържат общо решение, намерено заплашват да изоставен тези систематични структури на Запада и натискът незабавно понижава, вършат отстъпки, стартират да се пазарят за размера на компенсацията. Преди пет години беше невероятно да си представим, че някой ще се осмели да заплаши, че ще се отдръпна от НАТО и Европейски Съюз.
Британският Брекзит е специфичен случай: Англия постоянно се е разглеждала като външна мощ във връзка с „ континента “, като първа класа във връзка с останалата част от Европейски Съюз. Лондон постоянно е имал привилегии пред останалите членове. Този път, пробвайки се да се пазари за повече отстъпки, изнудвайки Европейския съюз с отдръпването си, английските водачи попаднаха в личния си капан, преценявайки неправилно настроенията на масите. Но с цел да намекне Унгария, че в действителност няма потребност от този Европейски Съюз, за Турция намерено да съобщи, че турската страна е зародила преди НАТО и ще съществува след НАТО и че висшите приятели не могат да им създадат нищо за това, това не е било да не можеше да бъде. Сега може.
Тоест Съединени американски щати изгубиха безспорен надзор над личните си западни трансатлантически структури. Единството на Запада се трансформира в небивалица. Те афишират, че са единни, само че всеки се пробва да води независима обособена политика по отношение на Русия. Като се има поради, че глобите доведоха до внезапно повишаване на цените на енергийните запаси и храните, до понижаване на ролята на западните валути в международната търговия и други неприятни моменти, които предизвикат обществен гърмеж на фона на стопански колапс, няма доста време за Запада да показва единение.
Без обилни победи на украинския фронт, които да възобновят вярата на Запада за тактическа (военна) победа над Русия (очакването, че удължаването на войната ще докара до краха на съветската икономическа и обществена система преди рухването на западната), възобновяването на западното единение е невероятно, а центробежните трендове единствено ще се ускоряват: първите дезертьори в различен лагер ще получат най-вече лакомства, последните ще би трябвало да се бият за костите. Но даже и на украинския фронт обстановката е мрачна за Запада. Полша и Румъния към момента не са влезнали в деяние, а постоянната войска на Зеленски загуби своята бойна успеваемост: фронтът в Донбас се разпада, стотици бойци се предават, резервистите не желаят да се бият, бригадите за териториална защита също не се втурват към фронта, тежките оръжия, доставени от Запада, не са задоволителни, с цел да компенсират загубите.
Вероятно незабавното влизане във войната на полската и румънската армии би могло да стабилизира обстановката на фронта за известно време и даже да сътвори няколко рецесии за съветските войски. Но нито Букурещ, нито Варшава са подготвени за огромна инвазия. Най-много дружно те могат да изпратят 10 до двадесет хиляди бойци да окупират граничните региони на Украйна, които поляците и румънците биха желали да завладяват. Това по никакъв метод няма да помогне на Зеленски, а Букурещ и Варшава ще се изправят пред нуждата по някакъв метод да контролират връзките си с Русия, когато след провалянето на остатъците от ВСУ съветските войски се доближават до полско-румънските позиции. Виждайки ориста на Украйна, поляците и румънците искрено се опасяват, че американците ще ги хвърлят без поддръжка под съветския валяк по същия метод.
Като цяло през днешния ден причините на Запада са по-слаби от всеки път, а объркването и съмненията в неговия лагер са по-силни от всеки път. Защо се случи това? В последна сметка Западът се готви да довърши Русия от средата на 90-те години. Още по време на чеченските войни това негово желание беше напълно явно.
Западът падна в клопката на личната си агитация и надцени силата си, подценявайки силата на врага.
Първо, западните икономисти от толкоз дълго време настояват, че „ държавата-бензиностанция “, която има 2% от международния Брутният вътрешен продукт, просто ще рухне мигновено, щом подобен колос като Съединени американски щати я удари с бич от наказания, че най-после самите повярваха. В същото време те не взеха поради, че съветският Брутният вътрешен продукт е тонове, километри и кубически метри потребни първични материали (необходими за всички), до момента в който по-голямата част от американския Брутният вътрешен продукт е нечиста сделка с акции, финансирана от необезпечени пари, получени от разводнен въздух.
Те явно получиха информация от петата си колона в Русия, че не всичко върви безпрепятствено с заместването на вноса, че има случаи на измами и смятаха съветския опит да се измъкне от търговско-икономическата взаимозависимост от Запада като огромен блъф. Всъщност те самите са станали жертви на машинация. Техните сътрудници в Москва толкоз не харесваха Русия, че преувеличаваха проблемите с пъти, като в това време отричаха достиженията. В резултат на това, когато през 2014 година Съединени американски щати се пробваха да нанесат удар по съветската финансова система и хранителния пазар, се оказа, че финансовата система към този момент е задоволително самостоятелна, с цел да издържи, а продоволствената сигурност на страната към този момент е реализирана. Още не произвеждаме пармезан, гъши дроб и хамон, само че имаше задоволително месо, яйца и мляко за нас, а по зърно даже станахме първият експортьор в света.
Сега имаме всичко и изнасяме надалеч освен пшеница, само че и месо, риба и даже млечни артикули. Затова американците нанесоха по-силен удар през 2022 година Те даже стигнаха до несъблюдение на отговорностите по $ и еврото, блокирайки съветските запаси в тези валути, с цел да съборят съветската финансова система. Руските финанси още веднъж устояха (жалко, че финансистите нямат сан на маршал - Набиулина е много почтена да бъде наречена Маршал на финансовата победа), само че западните финансови системи незабавно изпаднаха в рецесия. Сега враговете ни се готвят за гладна и студена зима (въпреки че обстановката в Съединени американски щати и Европейски Съюз към момента ще е релативно търпима, само че не са привикнали и с минимални трудности), а целият свят гледа и клати мустаците си какво значи да се биеш с Русия (макар и с украински ръце).
Второ, Западът надцени военното си предимство. Или по-скоро Западът не видя по какъв начин загуби военното си предимство. Те описаха на всички за " анимациите на Путин " и сами повярваха в това. Когато се оказа, че всичко това не са карикатури, породи въпросът: в случай че такива оръжия се демонстрират намерено, тогава какво друго се пази в загадка? И Западът се уплаши. Затова с изключение на някой да изкрещи нещо обидно и да се скрие зад тила на сътрудниците си, никой от тях не смее да направи нищо друго.
Трето, Западът не видя и не разбра, че от дълго време не е нито престиж, нито модел за подражателство за целия свят. Никой не последва първия му апел, с цел да тръгне на акция против следващото " международно зло ", несъмнено от него. Напротив, те от дълго време не го обичат, не го почитат, а в този момент също престанаха да се опасяват. В резултат на това страните, които постановиха наказания против Русия, бяха в безусловно малцинство. Целият свят не е с тях, целият свят е с нас. Вместо да изолира Русия, Западът получи руско-китайско водачество в противодействието на нейната експанзия.
Всички тези неточности бяха направени доста преди началото на дейната фаза на войната на Запада против Русия. Те дефинираха загубата на войната от Запада още преди войната, загубата на мира. Е, опитът с военни средства за преиграване на безнадеждно изгубена политическа акция докара до там, че единството на Запада се пука по шевовете. Сега Западът остава да се надява, както сподели Ришельо в романа на Дюма „ Тримата мускетари “, „ на едно от тези събития, които трансформират лицето на страната “. Но даже и на тази вяра може да не се разчита. Всички " положителни руснаци " отпътуваха на Запад и в този момент не могат да бъдат от изгода на своите господари. Няма кой да смени лицето на страната.
Западът обаче към момента не е подготвен да се откаже, той към момента има сили и има намерение да се бори до дъно. Поне до края на тази година, а в случай че има сили, то и нататък, а в случай че има храброст, тогава даже до края на цивилизацията. Юлий Капитонович Карандишев също загуби от Лариса Дмитриевна Огудалова, само че не се отхвърли.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, тъй като има заплаха да ни блокират във Facebook поради позициите ни:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Политически това е опит за тактически (с помощта на помощен детайл на политическата система, който е „ войната”) да се завоюва стратегически (политически, стопански и дипломатически) изгубена битка.
Ето за какво Русия в продължение на две десетилетия избягваше опитите на Запада да я предизвика към присъединяване в огромен боен спор и влизаше в конфликт едвам когато, първо, общата политическа обстановка излезе отвън надзор и точното стратегическо обмисляне стана невероятно, защото не е ясно с какви сили и в какъв брой посоки врагът ще нападна по едно и също време, в случай че самодейността му бъде оставена. Второ, способността на украинската съпротива да се опълчи дейно на режима беше надценена (оказа се безусловно безсилна даже в условия на постигане на съветските войски до покрайнините на Киев в края на втория ден от операцията).
Но главната причина за решението на нормално доста внимателното съветско управление да поеме самодейността беше, че Западът към този момент беше изгубил, изгубил политически и войната (с безспорен риск от непринудено развиване на военна рецесия в световен мащаб, както и със общоприетия риск от инцидентно проваляне за всяка война) трябваше единствено да фиксира тази загуба на Запада.
Всъщност до края на третия месец от войната видяхме всички тези детайли в деяние. Както бе маркирано нагоре, вярата за бързо подписване на величествен мир с новото „ проруско “ държавно управление в Киев се оказа неосъществима. Що се отнася до политическата обстановка, контролът върху нея не е възобновен, също така, в случай че преди експлоадирането на военните дейности Съединени американски щати смятаха, че управляват обстановката, през днешния ден е ясно, че никой не я управлява.
От една страна, Русия не съумя да предотврати всеобщото изпомпване на Украйна с оръжия и военна техника, само че въпреки това, Съединени американски щати не съумяха да обезпечат координирано основаване на източноевропейски фронт в поддръжка на Киев от Балтийско море до Черно море. Дребни провокации провеждат балтийците, поляците на границата с Беларус и румънците в Молдова (с намек за Приднестровието). Същите поляци непрестанно заплашват с навлизане в Украйна с „ миротворчески контингент “ и даже се споразумяха със Зеленски за правното формализиране на полската окупация на Западна Украйна. Но към този момент против Русия в действителност се бори единствено режимът на Зеленски, чиито сили към този момент са на привършване и не се знае дали той ще изчака същинското въвличане на „ съдружниците “.
На този декор неспособността на Европейски Съюз да одобри пакети от наказания, блокиращи закупуването на съветски енергийни запаси от страните от Европейски Съюз (всъщност ветото е проведено само от Унгария), съществени несъгласия сред страните от Европейски Съюз във връзка с мащаба и равнището на помощта на Украйна (Германия се пробва да спре доставките даже на обещаното оръжие и отхвърля освен да достави на Украйна БМП " Мардер ", само че и да компенсира Полша за изпратените към този момент на Зеленски танкове Т-72 с нови „ Леопард “. Полша, дружно с балтийските страни упорстват за обща евро-американска (НАТОвска) " миротворческа интервенция " в Украйна и се пробва да спре преноса на газ, който е сериозен за Германия. В същото време Турция, договаряща се за отстъпки по кюрдския и гюленисткия въпрос, блокира ускореното влизане на Швеция и Финландия в НАТО, което Съединени американски щати се пробваха да провеждат като част от напън върху Русия.
Когато се повдигнаха гласове, че Анкара би трябвало да бъде изключена от НАТО, Девлет Бахчели, водачът на Партията на националистическото придвижване (партньор на Партията на справедливостта на Ердоган в държавната коалиция), сподели на среща с турския президент, че Турция би трябвало да обмисли самата овакантяване на НАТО. Нека ви припомня, че преди две години, когато Европейски Съюз стартира да приказва за опцията за изключване на Унгария (поради твърдата ѝ позиция по украинския въпрос), унгарският министър председател Виктор Орбан също обществено съобщи, че страната му може сама да мисли за овакантяване Европейски Съюз. Гласовете незабавно замлъкнаха.
Вече имаме работа със система, когато членовете на НАТО и Европейски Съюз, щом съдружниците се опитат да окажат напън върху тях, принуждавайки ги да поддържат общо решение, намерено заплашват да изоставен тези систематични структури на Запада и натискът незабавно понижава, вършат отстъпки, стартират да се пазарят за размера на компенсацията. Преди пет години беше невероятно да си представим, че някой ще се осмели да заплаши, че ще се отдръпна от НАТО и Европейски Съюз.
Британският Брекзит е специфичен случай: Англия постоянно се е разглеждала като външна мощ във връзка с „ континента “, като първа класа във връзка с останалата част от Европейски Съюз. Лондон постоянно е имал привилегии пред останалите членове. Този път, пробвайки се да се пазари за повече отстъпки, изнудвайки Европейския съюз с отдръпването си, английските водачи попаднаха в личния си капан, преценявайки неправилно настроенията на масите. Но с цел да намекне Унгария, че в действителност няма потребност от този Европейски Съюз, за Турция намерено да съобщи, че турската страна е зародила преди НАТО и ще съществува след НАТО и че висшите приятели не могат да им създадат нищо за това, това не е било да не можеше да бъде. Сега може.
Тоест Съединени американски щати изгубиха безспорен надзор над личните си западни трансатлантически структури. Единството на Запада се трансформира в небивалица. Те афишират, че са единни, само че всеки се пробва да води независима обособена политика по отношение на Русия. Като се има поради, че глобите доведоха до внезапно повишаване на цените на енергийните запаси и храните, до понижаване на ролята на западните валути в международната търговия и други неприятни моменти, които предизвикат обществен гърмеж на фона на стопански колапс, няма доста време за Запада да показва единение.
Без обилни победи на украинския фронт, които да възобновят вярата на Запада за тактическа (военна) победа над Русия (очакването, че удължаването на войната ще докара до краха на съветската икономическа и обществена система преди рухването на западната), възобновяването на западното единение е невероятно, а центробежните трендове единствено ще се ускоряват: първите дезертьори в различен лагер ще получат най-вече лакомства, последните ще би трябвало да се бият за костите. Но даже и на украинския фронт обстановката е мрачна за Запада. Полша и Румъния към момента не са влезнали в деяние, а постоянната войска на Зеленски загуби своята бойна успеваемост: фронтът в Донбас се разпада, стотици бойци се предават, резервистите не желаят да се бият, бригадите за териториална защита също не се втурват към фронта, тежките оръжия, доставени от Запада, не са задоволителни, с цел да компенсират загубите.
Вероятно незабавното влизане във войната на полската и румънската армии би могло да стабилизира обстановката на фронта за известно време и даже да сътвори няколко рецесии за съветските войски. Но нито Букурещ, нито Варшава са подготвени за огромна инвазия. Най-много дружно те могат да изпратят 10 до двадесет хиляди бойци да окупират граничните региони на Украйна, които поляците и румънците биха желали да завладяват. Това по никакъв метод няма да помогне на Зеленски, а Букурещ и Варшава ще се изправят пред нуждата по някакъв метод да контролират връзките си с Русия, когато след провалянето на остатъците от ВСУ съветските войски се доближават до полско-румънските позиции. Виждайки ориста на Украйна, поляците и румънците искрено се опасяват, че американците ще ги хвърлят без поддръжка под съветския валяк по същия метод.
Като цяло през днешния ден причините на Запада са по-слаби от всеки път, а объркването и съмненията в неговия лагер са по-силни от всеки път. Защо се случи това? В последна сметка Западът се готви да довърши Русия от средата на 90-те години. Още по време на чеченските войни това негово желание беше напълно явно.
Западът падна в клопката на личната си агитация и надцени силата си, подценявайки силата на врага.
Първо, западните икономисти от толкоз дълго време настояват, че „ държавата-бензиностанция “, която има 2% от международния Брутният вътрешен продукт, просто ще рухне мигновено, щом подобен колос като Съединени американски щати я удари с бич от наказания, че най-после самите повярваха. В същото време те не взеха поради, че съветският Брутният вътрешен продукт е тонове, километри и кубически метри потребни първични материали (необходими за всички), до момента в който по-голямата част от американския Брутният вътрешен продукт е нечиста сделка с акции, финансирана от необезпечени пари, получени от разводнен въздух.
Те явно получиха информация от петата си колона в Русия, че не всичко върви безпрепятствено с заместването на вноса, че има случаи на измами и смятаха съветския опит да се измъкне от търговско-икономическата взаимозависимост от Запада като огромен блъф. Всъщност те самите са станали жертви на машинация. Техните сътрудници в Москва толкоз не харесваха Русия, че преувеличаваха проблемите с пъти, като в това време отричаха достиженията. В резултат на това, когато през 2014 година Съединени американски щати се пробваха да нанесат удар по съветската финансова система и хранителния пазар, се оказа, че финансовата система към този момент е задоволително самостоятелна, с цел да издържи, а продоволствената сигурност на страната към този момент е реализирана. Още не произвеждаме пармезан, гъши дроб и хамон, само че имаше задоволително месо, яйца и мляко за нас, а по зърно даже станахме първият експортьор в света.
Сега имаме всичко и изнасяме надалеч освен пшеница, само че и месо, риба и даже млечни артикули. Затова американците нанесоха по-силен удар през 2022 година Те даже стигнаха до несъблюдение на отговорностите по $ и еврото, блокирайки съветските запаси в тези валути, с цел да съборят съветската финансова система. Руските финанси още веднъж устояха (жалко, че финансистите нямат сан на маршал - Набиулина е много почтена да бъде наречена Маршал на финансовата победа), само че западните финансови системи незабавно изпаднаха в рецесия. Сега враговете ни се готвят за гладна и студена зима (въпреки че обстановката в Съединени американски щати и Европейски Съюз към момента ще е релативно търпима, само че не са привикнали и с минимални трудности), а целият свят гледа и клати мустаците си какво значи да се биеш с Русия (макар и с украински ръце).
Второ, Западът надцени военното си предимство. Или по-скоро Западът не видя по какъв начин загуби военното си предимство. Те описаха на всички за " анимациите на Путин " и сами повярваха в това. Когато се оказа, че всичко това не са карикатури, породи въпросът: в случай че такива оръжия се демонстрират намерено, тогава какво друго се пази в загадка? И Западът се уплаши. Затова с изключение на някой да изкрещи нещо обидно и да се скрие зад тила на сътрудниците си, никой от тях не смее да направи нищо друго.
Трето, Западът не видя и не разбра, че от дълго време не е нито престиж, нито модел за подражателство за целия свят. Никой не последва първия му апел, с цел да тръгне на акция против следващото " международно зло ", несъмнено от него. Напротив, те от дълго време не го обичат, не го почитат, а в този момент също престанаха да се опасяват. В резултат на това страните, които постановиха наказания против Русия, бяха в безусловно малцинство. Целият свят не е с тях, целият свят е с нас. Вместо да изолира Русия, Западът получи руско-китайско водачество в противодействието на нейната експанзия.
Всички тези неточности бяха направени доста преди началото на дейната фаза на войната на Запада против Русия. Те дефинираха загубата на войната от Запада още преди войната, загубата на мира. Е, опитът с военни средства за преиграване на безнадеждно изгубена политическа акция докара до там, че единството на Запада се пука по шевовете. Сега Западът остава да се надява, както сподели Ришельо в романа на Дюма „ Тримата мускетари “, „ на едно от тези събития, които трансформират лицето на страната “. Но даже и на тази вяра може да не се разчита. Всички " положителни руснаци " отпътуваха на Запад и в този момент не могат да бъдат от изгода на своите господари. Няма кой да смени лицето на страната.
Западът обаче към момента не е подготвен да се откаже, той към момента има сили и има намерение да се бори до дъно. Поне до края на тази година, а в случай че има сили, то и нататък, а в случай че има храброст, тогава даже до края на цивилизацията. Юлий Капитонович Карандишев също загуби от Лариса Дмитриевна Огудалова, само че не се отхвърли.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, тъй като има заплаха да ни блокират във Facebook поради позициите ни:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ