Чудото НЕ се случи. Повод за радост след матурите няма
“Исторически триумф ”, “рекордно високи резултати ”, “чудото се случи ” – по този начин Министерството на образованието и науката (МОН) и множеството медии разтълкуваха резултатите от наложителната матура по български език и литература тази година. Дванадесетокласниците реализираха 58,48 т. точки от общо 100, което съгласно невзискателната българска канара за оценки се равнява на добър (4,32). Миналата година междинният триумф беше добър (3,93) – най-ниският от въвеждането на матурите през 2008 година насам (според МОН). Повод за наслада обаче няма по няколко аргументи.
1. Резултатите не са сравними
Всъщност нито знаем дали резултатите предходната година са били най-ниските, нито дали тази година са най-високите. Причината е, че външните оценения в България – изпитите след 4., 7., 10. и матурите след 12. клас, не се изготвят по отношение на разпоредбите на науката за правене на стандартизирани проби. Редица просветителни специалисти от години сигнализират, че изпитните резултати не се валидират, тестванията не са надеждни и сравними, прагът за тройка е доста невисок (30 т. от 100 вероятни в момента). Тоест изпитите през 16-те години битие на матурите не са били с идентична трудност, а избран брой точки не е съответствал на едни и същи познания и умения, заради което не знаем и каква е наклонността в резултатите на учениците.
2. Външните оценения не демонстрират действителната картина на българското обучение
Основна задача на изпитите е да покажат успеваемостта на националните политики в образованието. Без без значение и професионално направено национално външно оценяване и държавни зрелостни изпити обаче няма по какъв начин да имаме справедлива картина за положението на бранша.
Освен проблемите с правенето на изпитите, съществуват и такива със наличието им. Задължителната матура е единствено една – по български език и литература. Тя не може да покрие всички познания, умения и настройки, които актуалното и бъдещото общество и стопанска система изискват от завършващите учебно заведение. Не знаем да вземем за пример до каква степен зрелостниците са развили критическо мислене, разпоредителност, научна и финансова просветеност, непримиримост при решение на проблеми – все познания и умения, нужни за 21-ви век. Тоест българските външни оценения не ни дават задоволително информация дали учебното заведение приготвя младежите за живота.
3. Няма същински разбори и последствия от матурите – с изключение на за учениците
Ако се направи какво би трябвало, външното оценяване е добър инструмент за това да забележим по какъв начин се оправят учениците и най-много – по какъв начин се оправят учителите им, шефовете им и хората, които взимат решения за политиките в областта на образованието.
Всяка година обаче липсва същински разбор на резултатите и ограничения по отношение на него. Обществото получава от МОН статистика – междинни резултати, брой двойки и шестици и ранглисти. Няма информация с какво тъкмо се оправят учениците, с какво – не и най-много – какви са аргументите за това и какво следва.
Така да вземем за пример има области в България, които “традиционно ” се оправят най-добре и такива, които са на опашката. Няма данни дали е поведено изследване както в региона, по този начин и в съответни учебни заведения, кои са факторите за високите или за ниските резултати. Няма и надлежно ограничения за разпространение на положителните практики и целенасочена поддръжка на тези, които има потребност да подобрят представянето си. Също по този начин външните оценения и държавните зрелостни изпити не дават изясненост за просветителния път на всеки обособен възпитаник и за това каква стойност е добавило учебното заведение за неговото развиване. По този метод стотици учебни заведения, които не влизат в понятието “елитни ”, а учениците покачват резултатите си, остават в сянката на класациите, а педагогическите експерти в тях губят мотивация, въпреки резултатите да за плод само на техните старания, а не на добавената стойност на частни уроци.
В други страни резултатите от външните оценения се употребяват, с цел да се направи проект за всяко едно учебно заведение по какъв начин да усъвършенства резултатите си. В България се употребяват единствено с цел да класират възпитаници. И по-късно да се направи топ 10 на учебните заведения съгласно резултатите на учениците им – обаче без да се има поради, че тези резултати могат да се дължат и на частните уроци – и да се осъдят обществено други учебни заведения.
4. Голяма част от учениците изчезват сред I и XII клас
Нещо, което МОН в никакъв случай не разяснява, е доста по-малкият брой възпитаници в 12. клас по отношение на почналите първи клас от същия випуск. Тази година да вземем за пример близо 47 хиляди възпитаници са се явили за матурата по български. През 2012 година, когато този випуск е постъпвал в 1 клас, учениците са били 65 хиляди. От тях към 55 500 са се явили на изпит след 7. клас, а под 49 хиляди – на изпита по български език и литература след 10. клас. Изгубили сме през тези 12 години учебно обучение 18 хиляди възпитаници и не знаем какво се е случило с тях.
Не знаем също по този начин какъв брой възпитаници са били накарани да не се явят въобще на изпита, с цел да не скапват триумфа на учебното заведение си. Нито пък какъв брой дванадесетокласници са ходили на частни уроци за подготовка и от кой момент тъкмо вървят.
Всички тези аргументи са задоволително притеснителни и имат потребност от незабавна реакция от страна на Министерството на образованието и науката. В противоположен случай новините за “историческия връх ” на матурите може и да служат за илюзия на обществото за няколко дни, само че дълготрайно няма да съумеят да прикрият пагубното положение на българското обучение и обстоятелството, че губим капацитета на потомство след потомство младежи.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
1. Резултатите не са сравними
Всъщност нито знаем дали резултатите предходната година са били най-ниските, нито дали тази година са най-високите. Причината е, че външните оценения в България – изпитите след 4., 7., 10. и матурите след 12. клас, не се изготвят по отношение на разпоредбите на науката за правене на стандартизирани проби. Редица просветителни специалисти от години сигнализират, че изпитните резултати не се валидират, тестванията не са надеждни и сравними, прагът за тройка е доста невисок (30 т. от 100 вероятни в момента). Тоест изпитите през 16-те години битие на матурите не са били с идентична трудност, а избран брой точки не е съответствал на едни и същи познания и умения, заради което не знаем и каква е наклонността в резултатите на учениците.
2. Външните оценения не демонстрират действителната картина на българското обучение
Основна задача на изпитите е да покажат успеваемостта на националните политики в образованието. Без без значение и професионално направено национално външно оценяване и държавни зрелостни изпити обаче няма по какъв начин да имаме справедлива картина за положението на бранша.
Освен проблемите с правенето на изпитите, съществуват и такива със наличието им. Задължителната матура е единствено една – по български език и литература. Тя не може да покрие всички познания, умения и настройки, които актуалното и бъдещото общество и стопанска система изискват от завършващите учебно заведение. Не знаем да вземем за пример до каква степен зрелостниците са развили критическо мислене, разпоредителност, научна и финансова просветеност, непримиримост при решение на проблеми – все познания и умения, нужни за 21-ви век. Тоест българските външни оценения не ни дават задоволително информация дали учебното заведение приготвя младежите за живота.
3. Няма същински разбори и последствия от матурите – с изключение на за учениците
Ако се направи какво би трябвало, външното оценяване е добър инструмент за това да забележим по какъв начин се оправят учениците и най-много – по какъв начин се оправят учителите им, шефовете им и хората, които взимат решения за политиките в областта на образованието.
Всяка година обаче липсва същински разбор на резултатите и ограничения по отношение на него. Обществото получава от МОН статистика – междинни резултати, брой двойки и шестици и ранглисти. Няма информация с какво тъкмо се оправят учениците, с какво – не и най-много – какви са аргументите за това и какво следва.
Така да вземем за пример има области в България, които “традиционно ” се оправят най-добре и такива, които са на опашката. Няма данни дали е поведено изследване както в региона, по този начин и в съответни учебни заведения, кои са факторите за високите или за ниските резултати. Няма и надлежно ограничения за разпространение на положителните практики и целенасочена поддръжка на тези, които има потребност да подобрят представянето си. Също по този начин външните оценения и държавните зрелостни изпити не дават изясненост за просветителния път на всеки обособен възпитаник и за това каква стойност е добавило учебното заведение за неговото развиване. По този метод стотици учебни заведения, които не влизат в понятието “елитни ”, а учениците покачват резултатите си, остават в сянката на класациите, а педагогическите експерти в тях губят мотивация, въпреки резултатите да за плод само на техните старания, а не на добавената стойност на частни уроци.
В други страни резултатите от външните оценения се употребяват, с цел да се направи проект за всяко едно учебно заведение по какъв начин да усъвършенства резултатите си. В България се употребяват единствено с цел да класират възпитаници. И по-късно да се направи топ 10 на учебните заведения съгласно резултатите на учениците им – обаче без да се има поради, че тези резултати могат да се дължат и на частните уроци – и да се осъдят обществено други учебни заведения.
4. Голяма част от учениците изчезват сред I и XII клас
Нещо, което МОН в никакъв случай не разяснява, е доста по-малкият брой възпитаници в 12. клас по отношение на почналите първи клас от същия випуск. Тази година да вземем за пример близо 47 хиляди възпитаници са се явили за матурата по български. През 2012 година, когато този випуск е постъпвал в 1 клас, учениците са били 65 хиляди. От тях към 55 500 са се явили на изпит след 7. клас, а под 49 хиляди – на изпита по български език и литература след 10. клас. Изгубили сме през тези 12 години учебно обучение 18 хиляди възпитаници и не знаем какво се е случило с тях.
Не знаем също по този начин какъв брой възпитаници са били накарани да не се явят въобще на изпита, с цел да не скапват триумфа на учебното заведение си. Нито пък какъв брой дванадесетокласници са ходили на частни уроци за подготовка и от кой момент тъкмо вървят.
Всички тези аргументи са задоволително притеснителни и имат потребност от незабавна реакция от страна на Министерството на образованието и науката. В противоположен случай новините за “историческия връх ” на матурите може и да служат за илюзия на обществото за няколко дни, само че дълготрайно няма да съумеят да прикрият пагубното положение на българското обучение и обстоятелството, че губим капацитета на потомство след потомство младежи.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ