Краят на самураите
Обикновено се счита, че революциите имали за цел свалянето на даден монарх. В Япония обаче всичко било наобратно – революцията възстановила императорската власт.
Началото на промените в Япония сложила американската бойна ескадра на комодор Матю Пери. През 1853 той отплавал за Страната на изгряващото слънце с четири кораба, два от които били параходи и изригвали пушек от комините за смут на японците.
Преди това Япония живеела безшумно и умерено в продължение на два века и половина. По-точно, от 1603 година, когато почнала епохата „ Едо “ и властта била взета от шогуна Йеясу Токугава. Той с желязна ръка обединил разкъсваната от междуособни войни страна. С цел никой да не нарушава спокойствието на японците, шогуните изгонили чужденците. Само холандците можели да живеят на дребен остров покрай Нагасаки, само че не и да стъпват в града. Японците също не можели да пътуват в чужбина. Страната била изцяло изолирана от външния свят.
Всички привикнали, че страната се ръководи от шогуните. Когато европейците пристигнали в Япония, те даже не подозирали, че има император – а считали за подобен шогуна. Но, по този начин или другояче, императорите съществували. Японската династия е най-старата в света – без значение, че по времето на шогуната Токугава въобще не управлявала. Императорът живеел под защита в замък в Киото и нямал право да напуща столицата. Почти никой не го виждал. Той бил потомък на богинята на слънцето Аматерасу и, в случай че някой го погледнел, щял да ослепее. Поне по този начин вярвали елементарните японци.
Императорът правил някои религиозни ритуали. И нищо повече. А шогуните управлявали страната. Но остаряла истина е, че когато един боец ръководи страна, в която няма войни, той се отпуска и изнежва. Затова и последните шогуни Токугава надалеч не били толкоз дейни и надарени, както първите. И ето, че се появил комодор Пери с писмо от президента на Съединени американски щати, в което се предложило да бъде стартирана търговия с Америка.
Дотогава освен Япония не обръщала внимание на външния свят – само че и никой не обръщал внимание на самата Япония. Там нямало нито злато, нито подправки, нито нефтени залежи или други потребни изкопаеми, като се изключи неголеми каменовъглени находища. Затова и никой не изявявал предпочитание да я трансформира в колония.
Но в средата на ХІХ-ти век обстановката се трансформирала. Набиращата мощ американска стопанска система имала потребност освен от изкопаеми, само че и от един прекомерно значим запас – нови пазари. И Съединени американски щати изпратили бойни кораби към японските крайбрежия. Японците изобщо не се зарадвали на този интерес. Те си живеели доста добре и без чужденци. Но комодор Пери упорствал прекомерно безапелационно – като насочил модерните си оръдия.
Правителството не знаело какво да прави. То не желало да оставя чужденци в страната, само че и се страхувало да ги отхвърли. Така през 1858 година се случило нечувано събитие: планът за комерсиално съглашение със Съединени американски щати бил изпратен на императора за утвърждение. По този метод държавното управление на шогуна просто си измивало ръцете. Никой в никакъв случай преди този момент даже не се сещал да попита императора за каквото и да било.
Император Комей декларирал: „ Ако чужденците не бъдат изгонени от свещената земя на Япония, аз ще се опозоря пред боговете и душите на моите предшественици, а хората ще си спомнят името ми с пренебрежение “. Той не одобрил комерсиалното съглашение. Напротив, разпоредил „ варварите “-чужденци да бъдат изгонени от Япония. Но държавното управление се уплашило и подписало съглашението със Съединени американски щати.
Възмущението на японците нямало граници. Шогунатът изгубил тяхното доверие. Още повече, че в този миг шогун бил 12-годишно момче. В Япония почнал всеобщ гнет против чужденците и велможите, които им разрешили да тъпчат свещената японска земя. Главниият девиз бил за събаряне на шогуна, който изпаднал в меланхолия и починал. Скоро го последвал и 36-годишният император. Говорело се, че и двамата били отровени.
През 1867 година император станал 14-годишният Муцухито. След неговата гибел ще му дадат името Мейджи, под което ще влезе в историята. Естествено, това момче не решавало нищо. Решавали велможите към него, които били решили да унищожават шогуната.
Младият император “Мейджи ”
Император Муцухито, “Мейджи ” – 1890 година
Новият шогун Йошинбоу Токугава повел войските си към Киото. Шогунската войска била по-голяма, само че въоръжена със старовремски фитилни пушки, а анти-шогунската – с новите американски многозарядни карабини „ Спенсър “. Войските на шогуна били разгромени и той се отказал от властта. Бил лишен от всичките си големи имения и заточен в дребен палат да се занимава с развъждане на чай и с снимка.
През януари 1868 година император Муцухито съобщил на посланиците на непознатите страни, че: „ … висшата власт във всички каузи – вътрешни и външни, в този момент се реализира от Нас “. А на народа оповестили, че враждебното отношение към „ варварите “ към този момент ще се санкционира. Поддръжниците на шогуна траяли да се съпротивляват още известно време, само че били дефинитивно победени. Историците назовават тази гражданска война „ реставрацията Мейджи “. На японски „ мейджи “ значи „ просветено ръководство “. Изолацията на Япония завършила, без значение от цялата й превъзходна средновековна самурайска романтика.
Японците започнаха да се учат от Запада – и това им помогнало да не се трансфорат в полуколония, сходно на Китай по това време. Прокарали телеграф, построили железопътни линии, основали промишленост. Самураите останали в предишното, била въведена наборна военна работа. Най-любопитното е, че модернизацията и западнизацията на Япония почнали под лозунга: „ Да изгоним варварите! “. Но се получило противоположното.
А който желае да почувства духа на това време, може да гледа „ Последният самурай “ с Том Круз – там трагичното начало на епохата „ Мейджи “ (1868-1912) е показано прекомерно зрелищно и с надълбоко почитание към японската история.
