Кръстоносните походи от гледна точка на ислямистите
Обикновено в действителност би могло да се каже, че спечелилите дефинират по какъв начин да се споделя историята. В случая с кръстоносните походи обаче това не е по този начин.
Европейските християни водят свещените си войни в Източното Средиземноморие през 12 и 13 век, до момента в който мюсюлманите не ги изпъждат. Но това са историите, които описват средновековните европейски хронисти, чийто истории стигат до наши дни и стават основата на множеството модерни истории на кръстоносните походи.
Kак обаче мюсюлманите гледат на нашествията на християните по това време? Какво мислят за европейските нашественици? Изглежда, че те не постоянно са били с толкоз неприятно мнение по отношение на кръстоносните походи, а главно считат европейците за невъзпитани варвари.
Според Сюлейман Мурад, създател на „ Мозайката на исляма “ и професор по вяра в Смит Колидж, в случай че мюсюлманите бяха разказали за кръстоносните походи от своя позиция, историята нямаше да се концентрира върху войните и кръвопролитията. Вместо това щеше да има разкази и за взаимно общуване, взаимни отстъпки, търговия, теоретичен продан и обич. Има да вземем за пример мюсюлманска лирика от онази ера, която споделя за смесени бракове.
Пол Коб, създател на „ Състезание за парадайса: Ислямска история на кръстоносните походи “ и професор по ислямска история в университета в Пенсилвания, споделя, че мюсюлманите не признават кръстоносните походи като настрана събитие. Те са просто по-агресивни дейности от западните християни.
И тези експанзии не стартират с речта на папа Урбан през 1095 година, която събира кръстоносците. Вместо това те считат, че началото на офанзивите на европейските християни е десетилетия по-рано. Западните историци преглеждат края на кръстоносните походи като съвпадащ с рухването на Акра през 1291 година Но мюсюлманските историци считат, че краят на нашествията ще пристигна едвам в средата на 15-ти век, когато Константинопол е превзет от Османската империя.
В началото на кръстоносните походи мюсюлманският свят е по-голям от християнските земи на запад. Ислямските страни с мюсюлмански владетели и прието ислямско законодателство се простират от Португалия и Испания на запад до Индия на изток. На север те доближават централна Азия и се простират до Африканския рог (Сомалийският полуостров) на юг. Ядрото на ислямския свят по това време е разграничено на шиити и сунити.
Саладин Саладин пък става първият султан на Египет и Сирия. Той превзема първо Египет, а чак по-късно Сирия и елементи от Ирак. След като сплотява хората в империята си, той в последна сметка завзема Ерусалим и изтласква кръстоносците назад по Средиземноморието.
Има „ златен век “ в мюсюлманския свят, който продължава от 9 до 14 век, през който разнообразни центрове (като Багдад, Дамаск и Кайро) вършат сериозен прогрес в математиката, астрономията и медицината.
Според Мурад, главните достижения на мюсюлманите настъпват, когато одобряват класическите гръко-римско-византийски хрумвания и ги премислят. В доста научни области мюсюлманите прибавят или внасят корекции в западните хрумвания.
По това време ислямският свят, с изключение на по-голям, има и по-големи градски центрове. Например, Лондон и Париж дружно са доста по-малки от доста ислямски градове. По това време Багдад евентуално е имал стотици хиляди души население.
И още – ислямският свят също е и по-разнообразен и по-богат от западния свят. Това довежда до възприятие на контузия за мюсюлманите, когато християните нахлуват в земите им.
Но когато кръстоносците навлизат в мюсюлманските територии, те са посрещнати като всеки различен клиент на земята. Има писма от Саладин до краля на Йерусалим, Болдуин III, които демонстрират тяхното надълбоко другарство и съюз.
Така че епохата на кръстоносните походи е в доста връзки противоположна на метода, по който мюсюлманските страни и християнските страни се гледат един на различен през днешния ден. Тогава европейците сме разглеждали като невъзпитани религиозни екстремисти от екзотични земи.
