Диабетът ускорява стареенето на мозъка
Обичайното стареене на мозъка се форсира с почти 26% при хора с напредващ диабет вид 2, спрямо хора без това заболяване.
Това демонстрира изследване, оповестено в eLife, осведоми puls.bg.
Авторите са оценили връзката сред типичното стареене на мозъка и това, следено при диабет вид 2, и са открили, че при диабет вид 2 се наблюдавва ускорена невродегенарация.
Едно значимо разследване от това изобретение е, че даже типичното стареене на мозъка може да се отразява на измененията в мозъчната регулация на равнищата на глюкозата и инсулина. Учените разясняват, че сега, в който диабет вид 2 е публично диагностициран, може към този момент да има настъпили обилни структурни увреждания на мозъка.
Вече има голям брой доказателства, свързващи диабет вид 2 с когнитивен спад, само че малко пациенти сега се подлагат на цялостна когнитивна оценка. Може да е мъчно да се направи разлика сред естественото стареене на мозъка, което стартира на междинна възраст, и стареенето на мозъка, породено или ускорено от диабет. Нито едно изследване до момента не е сравнявало директно неврологичните промени при здрави хора през целия им живот с измененията при пациенти с диабет.
Рутинните клинични оценки за диагностициране на диабет нормално се концентрират върху равнищата на глюкозата в кръвта и инсулина, както и на % на телесна маса. Неврологичните резултати на диабет вид 2 се демонстрират още доста време преди диабетът да бъде диагностициран. Обикновено до момента в който се диагностицира диабетът, при пациентите към този момент се следят необратими неврологични промени.
За да се дефинира въздействието на диабета върху мозъка, екипът откриватели е употребявал най-големия разполагаем набор от данни за мозъчната конструкция и функционалности през човешкия живот - данни от UK Biobank от 20 000 души на възраст от 50 до 80 години.
Този набор от данни е включвал мозъчни сканирания, измервания на мозъчната функционалност, само че също по този начин и данни както от здрави участници, по този начин и данни от пациенти с диабет вид 2. Екипът е употребявал тази информация, с цел да дефинира кои мозъчни и когнитивни промени са характерни за диабета, а освен за стареенето.
След това тези резултати са били доказани посредством сравняване с мета-анализ от близо 100 други изследвания.
Анализът е посочил, че както стареенето, по този начин и диабет вид 2 предизвикват промени в изпълнителните функционалности на мозъка като работната памет, заучаването и гъвкавото мислене, както и промени в скоростта на мозъчна обработка.
Въпреки това, пациентите с диабет са имали в допълнение 13,1% понижение на изпълнителната функционалност отвън имененията, свързани с възрастта, и тяхната скорост на обработка на информацията е намаляла с още 6,7%, спрямо хората на същата възраст без диабет.
Мета-анализът на други изследвания също е удостоверил това изобретение: пациентире с диабет вид 2 са имали непрекъснато и доста по-ниско когнитивно показване в съпоставяне със здравите участници, които са на същата възраст и със подобен социално-икономически статус.
Екипът също е сравнил мозъчната конструкция и интензивност при хора с и без диабет, употребявайки образни проучвания с ЯМР. Учените са открили понижаване на количеството на сивото мозъчно вещество с възрастта, най-много в област, наречена вентрален стриатум, която е от решаващо значение за изпълнителните функционалности на мозъка.
При пациентите с диабет е имало още по-изразено понижаване на сивото вещество отвън типичните промени, свързани с възрастта - още 6,2% понижение на сивото вещество във вентралния стриатум, само че също и загуба на сиво вещество в други обрасти, за разлика от присъщите промени при стареене.
Невродегенеративните промени свързани с диабет вид 2 мощно се припокриват с тези при естественото стареене, само че при диабет невродегенерацията доста се форсира. Неврологичните последици върху мозъчната функционалност са по-тежки с увеличение на продължителността на диабета.
Всъщност прогресията на диабета е обвързвана с 26% ускорение на стареенето на мозъка.
Откритията демонстрират, че диабет вид 2 и неговата градация могат да бъдат свързани с ускорено стареене на мозъка, евентуално заради компрометирана наличност на сила.
Това демонстрира изследване, оповестено в eLife, осведоми puls.bg.
Авторите са оценили връзката сред типичното стареене на мозъка и това, следено при диабет вид 2, и са открили, че при диабет вид 2 се наблюдавва ускорена невродегенарация.
Едно значимо разследване от това изобретение е, че даже типичното стареене на мозъка може да се отразява на измененията в мозъчната регулация на равнищата на глюкозата и инсулина. Учените разясняват, че сега, в който диабет вид 2 е публично диагностициран, може към този момент да има настъпили обилни структурни увреждания на мозъка.
Вече има голям брой доказателства, свързващи диабет вид 2 с когнитивен спад, само че малко пациенти сега се подлагат на цялостна когнитивна оценка. Може да е мъчно да се направи разлика сред естественото стареене на мозъка, което стартира на междинна възраст, и стареенето на мозъка, породено или ускорено от диабет. Нито едно изследване до момента не е сравнявало директно неврологичните промени при здрави хора през целия им живот с измененията при пациенти с диабет.
Рутинните клинични оценки за диагностициране на диабет нормално се концентрират върху равнищата на глюкозата в кръвта и инсулина, както и на % на телесна маса. Неврологичните резултати на диабет вид 2 се демонстрират още доста време преди диабетът да бъде диагностициран. Обикновено до момента в който се диагностицира диабетът, при пациентите към този момент се следят необратими неврологични промени.
За да се дефинира въздействието на диабета върху мозъка, екипът откриватели е употребявал най-големия разполагаем набор от данни за мозъчната конструкция и функционалности през човешкия живот - данни от UK Biobank от 20 000 души на възраст от 50 до 80 години.
Този набор от данни е включвал мозъчни сканирания, измервания на мозъчната функционалност, само че също по този начин и данни както от здрави участници, по този начин и данни от пациенти с диабет вид 2. Екипът е употребявал тази информация, с цел да дефинира кои мозъчни и когнитивни промени са характерни за диабета, а освен за стареенето.
След това тези резултати са били доказани посредством сравняване с мета-анализ от близо 100 други изследвания.
Анализът е посочил, че както стареенето, по този начин и диабет вид 2 предизвикват промени в изпълнителните функционалности на мозъка като работната памет, заучаването и гъвкавото мислене, както и промени в скоростта на мозъчна обработка.
Въпреки това, пациентите с диабет са имали в допълнение 13,1% понижение на изпълнителната функционалност отвън имененията, свързани с възрастта, и тяхната скорост на обработка на информацията е намаляла с още 6,7%, спрямо хората на същата възраст без диабет.
Мета-анализът на други изследвания също е удостоверил това изобретение: пациентире с диабет вид 2 са имали непрекъснато и доста по-ниско когнитивно показване в съпоставяне със здравите участници, които са на същата възраст и със подобен социално-икономически статус.
Екипът също е сравнил мозъчната конструкция и интензивност при хора с и без диабет, употребявайки образни проучвания с ЯМР. Учените са открили понижаване на количеството на сивото мозъчно вещество с възрастта, най-много в област, наречена вентрален стриатум, която е от решаващо значение за изпълнителните функционалности на мозъка.
При пациентите с диабет е имало още по-изразено понижаване на сивото вещество отвън типичните промени, свързани с възрастта - още 6,2% понижение на сивото вещество във вентралния стриатум, само че също и загуба на сиво вещество в други обрасти, за разлика от присъщите промени при стареене.
Невродегенеративните промени свързани с диабет вид 2 мощно се припокриват с тези при естественото стареене, само че при диабет невродегенерацията доста се форсира. Неврологичните последици върху мозъчната функционалност са по-тежки с увеличение на продължителността на диабета.
Всъщност прогресията на диабета е обвързвана с 26% ускорение на стареенето на мозъка.
Откритията демонстрират, че диабет вид 2 и неговата градация могат да бъдат свързани с ускорено стареене на мозъка, евентуално заради компрометирана наличност на сила.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ