На актуални въпроси по темата вижте едно интервю с Калоян

На настоящи въпроси по тематиката вижте едно изявление с Калоян Кирилов е правил симултанни преводи на Министър на земеделието, министър на превоза, министър на околната среда, министър на защитата в настоящия кабинет. Редовно превежда по държавни институции, изключително постоянно в БАБХ. Калоян Кирилов (43 г.) работи като писмен и вербален преводач от 20 години и като редактор в Българска телеграфна агенция, дирекция „ Информация за чужбина “, от година и половина.

Учредител и съсобственик на бутикова организация за преводи. Работи с клиенти от частния бранш, в това число фармацевтични компании, като прави профилирани устни преводи с здравна устременост, както и с клиенти от обществения бранш – национални и интернационалните институции.

Интересува се от внедряването на изкуствен интелект (ИИ) в работната среда. Следва прагматичен метод и търси ефикасни решения. Прилага сполучливо оптимизация, образования и принадлежности за работа с нови процеси.

Има ли боязън, терзание в преводаческата общественост, от съществуването на изкуствен интелект (ИИ)?

Да, има, и не е единствено „ боязън от технология “, а боязън от обезценяване на труда и размиване на отговорността. Виждам три претекста.

Първият е стопански: част от клиентите към този момент одобряват машинния превод за „ задоволително добър “ и чакат преводачът да бъде на ниска цена редактор на изхода.

Вторият е професионален: размива се границата сред дипломиран експерт и човек, който просто работи с инструмент. Така се подценяват умения като терминологична точност, стилова адекватност, прагматична приложимост и фактологична инспекция.

Третият е етичен и юридически: кой носи отговорност при неточност, по какъв начин се подсигурява поверителността и какво става с авторството и с потреблението на текстове като данни за образование.

След като ИИ форсира работата, би трябвало ли това автоматизирано да значи по-ниски възнаграждения?

По-високата скорост, която ИИ може да обезпечи, не значи автоматизирано по-нисък хонорар, тъй като цената все по-често се измества към отговорността. Справедливото възнаграждение е значимо. Машината може да форсира процеса, само че не може да поеме риска.

Преводачът не „ натиска бутон “, а подсигурява коректността: ревизира термини, имена, цифри, мерни единици, вътрешна логичност и сходство с задачата на текста. Най-важното – предотвратява редки, само че разрушителни неточности: пропуснато „ не “ в договорна уговорка, объркана дата в условие, заменена мерна единица в директива.

Практично решение е ясно разграничение на стадиите като услуги: превод, терминологичен надзор, коректорска инспекция и пост-редакция на машинен превод. Това дава бистрота и прави качеството управляемо.

Иначе несигурността има второстепенен резултат: по-малко вложения в специализация, узаконяване, терминологични бази и редакторски практики, а младите най-бързо сменят траекторията. Изходът не е суматоха, а ясна формулировка на човешката добавена стойност и работа по стандарти, които клиентът схваща и може да изисква.

Има ли неща, които са позитиви за специалността в тази обстановка?

Да, освен това в мощно удобен проект. ИИ форсира рутинните стадии: първична чернова, терминологични оферти и разновидности, инспекции за поредност, хрумвания за преформулиране, разкриване на пропуски и неясноти.

Когато се употребява рационално, дружно с принадлежности за компютърно подкрепят превод, преводачески памети и глосари, той освобождава време за най-ценната част от превода: смислова акуратност, стилова адекватност, културна съобразеност и инспекция на имена, цифри, мерни единици и източници.

Има и чисто механически изгоди: предиктивно въвеждане, автоматизирано дотъкмяване и шаблони за повтарящи се формулировки понижават „ механичната отмалялост “.

Това е значимо, тъй като скоростта постоянно дефинира стопанската система на писмения превод, само че не трябва да става самоцел. „ Най-добрият сюжет е машината да поеме механиката, а индивидът – преценката. “

С какво друго ИИ може в действителност да бъде потребен при преводите?

Като „ събеседник “ и инструмент за мислене. При книжовен и публицистичен превод най-трудното постоянно не е да намериш дума, а да уловиш точния звук, облик и темп.

ИИ може да предложи решения в друг указател, да уточни устойчиви словосъчетания, да даде различни синтактични структури и да съпостави нюансите сред близки синоними. Дори когато предложенията не стават за директна приложимост, те насочват мисълта и форсират търсенето.

ИИ е потребен и в подготвителния стадий: добиване на терминология от текста, структуриране на глосар, формулиране на въпроси към клиента, инспекция на вътрешната поредност и разкриване на евентуални двусмислия.

На процедура преводачът минава от „ търсене на иглата в купа сено “ към по-високо равнище на надзор: задава ясни критерии и прави оценка решенията съгласно задачата на текста.

А чисто от позиция на качество на текста, можем ли напълно да се доверим на ИИ и основаните на него принадлежности?

Не, не и при професионален стандарт. Причините са две. Първата е динамичността: моделите, версиите и държанието им се трансформират, тъй че „ през вчерашния ден работеше чудесно “ не е гаранция за през днешния ден.

Втората е естеството на грешките: постоянно не са явни. ИИ може да звучи безпрепятствено и решително, до момента в който е пропуснал отричане, объркал е причинно-следствена връзка, „ изгладил “ е съзнателно оставено двусмислие в оригинала или е измислил несъществуващи обстоятелства и термини.

Класическите комични образци за сбъркани преводи в менюта са единствено признак. Истинският проблем е по-незабележим, само че също толкоз сериозен: думи и структури, които без подтекст позволяват повече от едно пояснение. Затова сляпото доверие не е работещ модел. По-адекватният метод е ръководство на риска: при нискорискови текстове може да има повече автоматизация, а във високорискови области контролът би трябвало да е непоколебим и многостепенен.

Колко нужен е човешкият надзор?

Човешкият надзор е наложителен, тъй като в превода няма „ съвсем правилно “. Дори 98% уместност не компенсира останалите 2%, които могат да срутен доверието към целия документ. Преводът е имиджов артикул: една нелепост в контракт, неточност в прессъобщение или несвоевременно послание може да компрометира институция, марка или човек.

Има и области, в които рискът не е единствено репутационен. В медицината, фармацията и инженерните дисциплини неверен термин, доза или мерна единица може да има тежки последствия.

Затова качеството би трябвало да се ръководи като развой: ясни правила какво предстои на автоматизация, наложителни инспекции и човешка редакция, а при сериозни текстове – самостоятелна проверка от втори езиковед.

При устния превод рестриктивните мерки личат още по-ясно. Машините се оправят обичайно с думи и цифри, само че живата тирада е цялостна със самопоправки, спирания, незавършени фрази, идиоми, подигравка, подмятания и смяна на мисълта в придвижване.

Човешкото ухо филтрира, подрежда и реконструира смисъла; машината постоянно „ излива “ всичко механично и тъкмо тогава поражда комплициране. Преводачът знае по кое време да заключи, по кое време да редуцира, по кое време да спре. Машината продължава да превежда лекцията от първия панел в кафе-паузата.

Когато инструментът сгреши, кой носи отговорност и кой заплаща риска?

В професионалния развой отговорността не може да бъде „ делегирана “ на инструмент. Ако услугата е показана като превод/редакция с гаранция за качество, носителят на услугата носи отговорност – без значение дали е употребявал ИИ, речници или други принадлежности.

Затова е значимо да има ясна политика: кои принадлежности са възможни при поверителни текстове, какво е неразрешено, по какъв начин се документира процесът и какви инспекции са неизменима част от доставката.

„ Кой заплаща риска “ на процедура е въпрос за упованията. Ако клиентът желае по-ниска цена против по-висок риск, това би трябвало да е категорично контрактувано и да има граници.

В противоположен случай се получава най-лошият сюжет: оптимални упования към автоматизацията, минимално време за надзор и след това тежки последици при първия сериозен проблем.

Какви минимални правила бихте въвели, с цел да е предвидимо по кое време машинният превод е позволен и какво качество може да се чака?

Бих почнал с подредба по риск, не по размер. Нискорискови текстове (вътрешни чернови, информативни материали без съществени последствия) могат да имат повече автоматизация.

Среднорисковите изискват цялостна пост-редакция плюс терминологичен надзор. Високорисковите (договори, медицина/фармация, инженерни спецификации, обществени институционални позиции) изискват непоколебим многостепенен надзор и по опция самостоятелна проверка от втори езиковед.

Второ, ясно изложение към клиента: употребен ли е машинен превод, какъв вид пост-редакция е направена (лека или пълна) и кои инспекции са включени като най-малко – терминология, цифри, единици, имена/транскрипции, цитати, вътрешна поредност, източници при потребност.

Трето, политика за данни и дискретност: кои платформи са възможни, по какъв начин се обработват чувствителни документи, какво не се качва в обществени чатове и при какви условия въобще се позволява облачна обработка.

Четвърто, ценообразуване съгласно сложността и отговорността. Обемът в знаци е комфортна метрика, само че не е задоволителна. Реалната цена идва от контрола и от риска, който експертът поема.

Къде е действителната линия на спора: в цената, в отговорността или в упованията за качество?

В трите има спор, само че най-често в упованията. Много клиенти мислят за машинния превод като за „ подготвен артикул “, който просто се „ доизпипва “. Той обаче не е подготвен артикул, а необработен материал, който би трябвало да мине през надзор, същинска редакция и инспекция на фактологията. Ако това не е ясно, се получава разминаване: къси периоди и ниска цена против качество на професионално равнище.

Този спор обаче не се върти към „ или машината печели, или индивидът “, а към преструктуриране на процесите. Не ме е боязън, че ИИ ще ни вземе работата, а че няма да има квалифицирани експерти, които да правят работата отговорно, качествено и в границите на новите работни процеси.

Затова най-важното сега за бизнеса не е суматохата, а работещата рамка: бистрота при потреблението на инструментите, ясни критерии за качество и реалистично образование на идващото потомство преводачи.

От позиция на преводачите, ключът е бързото асимилиране на новите принадлежности и превръщането им в опора, а не в опасност.