Обичайно се казва, че полетите вредят на климата, а пътуването

Обичайно се споделя, че полетите вредят на климата, а пътуването с трен - не. Автомобилите с мотори с вътрешно горене вредят, електрическите автомобили - не. Но по този начин ли е в действителност? Да забележим:

Самолет или трен? Двигател с вътрешно горене или електрически автомобил? Кое е по-добре за климата? " Този въпрос не трябва да се идеологизира, нито би трябвало към него да се подхожда прочувствено ", показва информатикът Клаус Радермахер. Неговата рекомендация е да се концентрираме върху числата, данните и обстоятелствата. " Физиката е точна просвета, която не се вълнува от нашите усеща. "
Редакцията предлага
Цялостен баланс

Радермахер, който съветва компании, държи на " цялостния разбор на комплексните системи ". А какво има поради - това се вижда от изследването, което е изготвил взаимно с Института за подвижност към швейцарския университет " Санкт Гален ". При това не по поръчка, а по лична самодейност.

В множеството случаи полемиката за вредите, нанасяни на климата, се занимава с нездравословните излъчвания, отделяни при пътуването с автомобил или със аероплан, само че това е неверен метод, счита Радермахер. Така се подценява всичко това, което е належащо, с цел да може въобще да се пътува с кола или аероплан: инфраструктурата. Експертът засяга летищата, гарите или паркингите, само че също по този начин и пътната инфраструктура - улиците, автомагистралите, железопътните трасета, мостовете, тунелите.

А точно при построяването на тази инфраструктура се отделят доста излъчвания въглероден двуокис - които не се регистрират, когато се пресмята до каква степен се отразява на околната среда едно или друго транспортно средство.

Тунелите и мостовете също вредят на климата

В своето изследване Радермахер демонстрира, че излъчванията, отделяни при построяването на инфраструктурата, " са прекомерно гоеми, с цел да могат да бъдат пренебрегнати ". Той базира тезата си на обособени образци, като да вземем за пример скоростната железопътна линия сред Кьолн и Франкфурт. Експресните влакове изминават правата от 172 километра сред двата града с до 300 км/ч, което редуцира времето за пътешестване с един час. Но с цел да може да действа правата, са били построени 30 тунела и 18 моста.

" По мои калкулации при строителството на тези уреди са били отделени милиони тонове въглероден двуокис ", показва Радермахер. Затова би трябвало към нормалните излъчвания на влаковете да се прибавят " сред 50 и 100 % ". Радермахер признава, че неговите калкулации въпреки всичко не са подобаващи за световни оценки, тъй като величините са прекомерно променливи. " Съвсем друго е дали строиш експресна жп линия в Нидерландия, където няма планини, или пък някъде в Алпите. "

Предизвикателствата на планирането

Не става дума и за това избрани транспортни средства да се не разрешават или един път построената инфраструктура да не се употребява повече, акцентира Радермахер. Той би желал неговите калкулации да се одобряват като предизвестие и при преценката за вредата върху климата да се взимат поради и нездравословните излъчвания, които се отделянето при построяването на инфраструктурата. " Ядрото на изследването е, че при бъдещото обмисляне, отнасящо се до транспортните трасета и средства, би трябвало да имаме доста по-широк взор и да обгръщаме цялостната картина. "

Това се отнася и за автомобилното придвижване, което съгласно Радермахер изрично е " най-неефективната транспортна система " в Германия. Средно всеки автомобил стои по 23 часа на денонощие необработен, а когато се движи, в него пътуват приблизително по 1,5 пасажери. При това състояние е " безсмислено " покупката на електрически автомобили да се субсидира с пари на данъкоплатците. " В този случай единствено ще сменяем рядко употребяваните коли с вътрешно горене със съществено субсидирани и също толкоз рядко употребявани електрически автомобили. "

Надеждите на Радермахер за бъдещето се опират на вероятното интелигентно обвързване на другите транспортни системи. Ако при колите да вземем за пример се заложи на правилото на споделеното прилагане, същата успеваемост би могла да се реализира с на половина по-малък брой транспортни средства.

Полетите не са толкоз нездравословни, колкото се счита

Радермахер показва още, че на къси дистанции полетите в действителност вредят на климата, само че при дългите пътувания е тъкмо противоположното. " Все отново във въздуха няма потребност от никаква инфраструктура ", споделя специалистът. Освен това самолетите са по-добре натоварени от колите или влаковете. А и енергоемкото ускоряване се прави единствено един път, за разлика от колите и влаковете, на които непрекъснато им се постанова да стопират и след това отново да се устремяват напред.

***
Вижте и това видео от нашия списък:
Влакът, в който пасажерите не стопират да се смеят