След вота в Босна и Херецеговина: Съперничещите си сръбски лидери обявиха победа
Объркване обхвана Босна рано сутринта в понеделник, когато и двамата съперничещи си сръбски политици оповестиха победа в основна конкуренция след сложни избори, които евентуално ще внесат нова неустановеност в размирната политическа сцена на балканската страна.
На изборите в неделя се случиха редица катаклизми, измежду които бяха оповестените с гръм и тропот победи на сръбските водачи и изненадващият ход на висшия представител на страната за изменение на босненския изборен закон.
В ранните часове на понеделник продължаваше преброяването на гласовете и дългогодишният водач на босненските сърби Милорад Додик изглеждаше на ръба на провалянето, откакто съперничката му Йелена Тривич завоюва успеха в конкуренцията за президентския пост на Република Сръбска - сръбското образувание в страната.
" Това е успеха на народа ", съобщи Тривич, преди да излезе по улиците на столицата на районен съд Баня Лука, с цел да чества със своите поддръжници.
" Това не би трябвало да бъде моя персонална победа, а победа за районен съд ".
Близо три десетилетия откакто войната опустоши балканската страна, Босна продължава да е обременена от етническите си разделения.
Балканската страна се ръководи от неработеща административна система, основана със Споразумението от Дейтън от 1995 година, което съумя да постави завършек на спора през 90-те години, само че значително се провали в обезпечаването на рамка за политическото развиване на страната.
Босна продължава да бъде разграничена на сръбска част - Република Сръбска (РС) - и мюсюлманско-хърватска федерация, обвързвана със едва централно държавно управление.
В продължение на години Додик подклаждаше напрежението с честите си апели босненските сърби да се отделят още повече от централните институции на страната, което му донесе нови наказания от страна на Съединени американски щати през януари. Додик се стремеше към трети мандат като президент на районен съд, откакто завърши мандата си в тристранното председателство. Кандидатирайки се с антикорупционна стратегия, Тривич - 39-годишен професор по стопанска система - се опита да бъде опция на подстрекателската персона на Додик, като в същото време посочи желанието на сърбите да запазят автономията си в Босна. Додик отхвърли изказванието на Тривич, като съобщи, че е сигурен в успеха си, само че е подготвен да изчака окончателните резултати.
" Аз съм задоволително сериозен, с цел да изчакам тези резултати. От другата страна има доста хора, които не са съществени ", съобщи Додик пред поддръжниците си.
Борбата за председателския пост в районен съд не беше единствената изненада на вечерта. В конкуренцията за мюсюлманското бошняшко място в трипартийното председателство на страната Денис Бечирович извоюва безапелационна победа над двукратния някогашен президент Бакир Изетбегович. Това беше ослепителен отпор на партията на Изетбегович SDA, която доминираше босненската политика в продължение на десетилетия.
" Трябва да имаме мандат за развиване, прогрес и съдействие, от това се нуждаят всички хора и нации в Босна и Херцеговина ", съобщи Бечирович в победната си тирада.
В навечерието на вота в неделя страната беше разкъсвана от сепаратистки настроени православни сърби и католически хървати, които упорстваха за по-голяма автономност и изборни промени.
Преди изборите доста гласоподаватели обявиха, че неналичието на млади претенденти, предлагащи свежи хрумвания, ги е оставила без мотивация да гласоподават.
За хърватите католици в страната също се задават политически разтърсвания.
В навечерието на изборите доста хървати упорстват за изборни промени, а водещата националистическа партия HDZ заплашва да бойкотира изборите.
Тяхното неодобрение е обвързвано с голямото числено преимущество на бошняците в мюсюлманско-хърватската федерация, което разрешава на мюсюлманските гласоподаватели да упражняват в действителност надзор върху това кой може да бъде определен да управлява хърватите на президентско равнище.
HDZ и други хърватски партии приканват за основаването на нов механизъм, който да разреши на общността сама да избира своите представители в президентството и горната камара на Народното събрание.
На този ход обаче остро се опълчва ръководещата във федерацията бошняшка партия.
Досегашният хърватски съпредседател Желко Комшич - който е необятно порицаван от всички хърватски партии, които го считат за бошняшки прокурист - беше избран отново за четвърти мандат./БГНЕС, АФП
На изборите в неделя се случиха редица катаклизми, измежду които бяха оповестените с гръм и тропот победи на сръбските водачи и изненадващият ход на висшия представител на страната за изменение на босненския изборен закон.
В ранните часове на понеделник продължаваше преброяването на гласовете и дългогодишният водач на босненските сърби Милорад Додик изглеждаше на ръба на провалянето, откакто съперничката му Йелена Тривич завоюва успеха в конкуренцията за президентския пост на Република Сръбска - сръбското образувание в страната.
" Това е успеха на народа ", съобщи Тривич, преди да излезе по улиците на столицата на районен съд Баня Лука, с цел да чества със своите поддръжници.
" Това не би трябвало да бъде моя персонална победа, а победа за районен съд ".
Близо три десетилетия откакто войната опустоши балканската страна, Босна продължава да е обременена от етническите си разделения.
Балканската страна се ръководи от неработеща административна система, основана със Споразумението от Дейтън от 1995 година, което съумя да постави завършек на спора през 90-те години, само че значително се провали в обезпечаването на рамка за политическото развиване на страната.
Босна продължава да бъде разграничена на сръбска част - Република Сръбска (РС) - и мюсюлманско-хърватска федерация, обвързвана със едва централно държавно управление.
В продължение на години Додик подклаждаше напрежението с честите си апели босненските сърби да се отделят още повече от централните институции на страната, което му донесе нови наказания от страна на Съединени американски щати през януари. Додик се стремеше към трети мандат като президент на районен съд, откакто завърши мандата си в тристранното председателство. Кандидатирайки се с антикорупционна стратегия, Тривич - 39-годишен професор по стопанска система - се опита да бъде опция на подстрекателската персона на Додик, като в същото време посочи желанието на сърбите да запазят автономията си в Босна. Додик отхвърли изказванието на Тривич, като съобщи, че е сигурен в успеха си, само че е подготвен да изчака окончателните резултати.
" Аз съм задоволително сериозен, с цел да изчакам тези резултати. От другата страна има доста хора, които не са съществени ", съобщи Додик пред поддръжниците си.
Борбата за председателския пост в районен съд не беше единствената изненада на вечерта. В конкуренцията за мюсюлманското бошняшко място в трипартийното председателство на страната Денис Бечирович извоюва безапелационна победа над двукратния някогашен президент Бакир Изетбегович. Това беше ослепителен отпор на партията на Изетбегович SDA, която доминираше босненската политика в продължение на десетилетия.
" Трябва да имаме мандат за развиване, прогрес и съдействие, от това се нуждаят всички хора и нации в Босна и Херцеговина ", съобщи Бечирович в победната си тирада.
В навечерието на вота в неделя страната беше разкъсвана от сепаратистки настроени православни сърби и католически хървати, които упорстваха за по-голяма автономност и изборни промени.
Преди изборите доста гласоподаватели обявиха, че неналичието на млади претенденти, предлагащи свежи хрумвания, ги е оставила без мотивация да гласоподават.
За хърватите католици в страната също се задават политически разтърсвания.
В навечерието на изборите доста хървати упорстват за изборни промени, а водещата националистическа партия HDZ заплашва да бойкотира изборите.
Тяхното неодобрение е обвързвано с голямото числено преимущество на бошняците в мюсюлманско-хърватската федерация, което разрешава на мюсюлманските гласоподаватели да упражняват в действителност надзор върху това кой може да бъде определен да управлява хърватите на президентско равнище.
HDZ и други хърватски партии приканват за основаването на нов механизъм, който да разреши на общността сама да избира своите представители в президентството и горната камара на Народното събрание.
На този ход обаче остро се опълчва ръководещата във федерацията бошняшка партия.
Досегашният хърватски съпредседател Желко Комшич - който е необятно порицаван от всички хърватски партии, които го считат за бошняшки прокурист - беше избран отново за четвърти мандат./БГНЕС, АФП
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ