Помолих тъщата ми да вземе внука, Докато жена ми и аз ще бъдем на почивка. Отговорът винаги ще помня!
Обаче, моят сътрудник постоянно говореше за майка на жена си с огромно почитание. На въпроса ми, каква е тайната на положителните му връзки със тъщата си, той ми отговори:
“Когато се ожених, гледах с предрешение на бъдещата ми тъща. Чух доста истории и недоволства от моите другари по отношение на мрънкащи тъщи и си мислех, че това е по този начин със всички ”.
Освен това майка на жена ми беше самотна по време на сватбата ни и по тази причина аз чаках, че тя ще се намесва в нашето семейство.
Времето минаваше, тъщата ми не проблясваше на хоризонта. Разбира се, всеки ден тя се обаждаше на щерка си – постоянно чувах по какъв начин жена ми говореше с нея по телефона, и дотук. После детето ни се роди и си помислих, че в този момент най-вероятно ще прекарва дни и нощи в нашия апартамент, давайки акъла по какъв начин да живеем.
Но тъщата ми и тук ме разочарова – тя купи количка, донесе цялостен куфар пелени и още веднъж безшумно изчезна. Тя, несъмнено, помагаше с гледането на детето ни, когато на жена ми незабавно се постановяваше да отиде до поликлиниката или на ортодонт. И това беше цялата помощ.
Но в един ден ми се роди страховит проект. Идваше лято и аз предложих на жена ми да отидем някъде на отмора на морето. И през това време, да оставим детето ни на майка й – по този начин или другояче, тя е сама и дано да се порадва на внучето си. Жена ми се усмихна и ми сподели персонално да приказвам за това с майка й.
Идвам при тъщата ми не е с празни ръце, а с бонбони. Тя ме посрещна с усмивка и ми направи чай. Казвам й, че би било хубаво на внука й да прекара лятото с баба си, до момента в който родителите му малко ще починат и ще са заредят с нови сили на морето. Тя ме изслуша и отговори…
Разбира се, мога да взема внука си при мен през лятото, не е мъчно за мен. Но кажи ми, благи мой шурей, по кое време ще имаш още опция да закараш тригодишен си наследник на морето? Само тази година.
Защото след една година – това ще бъде четиригодишно момче, който малко към този момент ще е по-различен. И ти ще загубиш вечно другарство през цялото лято със сина си, като го изпратиш при баба му. Наистина ли толкоз елементарно ще ми отдадеш таково богатство?
И след петнадесет години личният ти наследник самичък няма да желае да отиде с Вас на морето, тъй като той ще бъде към този момент огромен и ще има своите другари. Той бързо ще пораства и при теб няма да останат даже и мемоари, по кое време ти за първи път го заведе в талази на прибоя и го държа за ръка, счастливото си дете.
Как за пръв път му сложи морска черупка на дланта и за пръв път построи с него песъчлив палат. Това е на първо място твоето право! И правото на сина ти да помни, че точно баща му посочил морето за първи път, а не някой различен човек.
Повярвай ми, от опит знам, – продължи тя, – нашите деца с нас за доста къс интервал от живота ни. И всеки момент, прекаран с тях, е неповторим и несравним.
И ти знаеш, доста добре се замислих. Спомних си по какъв начин бях непрекъснато изпратен в селото при баба ми през цялото лято.
Спомних си по какъв начин татко ми в никакъв случай не е имал време за мен – постоянно беше ангажиран с работа. След това получи сърдечен удар и се оказа, че в действителност нямам какво да си спомня за него. Ето за какво през тази година отидохме дружно на морето. И след една година също.
Аз обичам и почитам моята тъща, тъй като е в действителност мъдра жена.
