Съдбата на белите мечки – могъщите владетели на Арктика
О т всички животни, съществуването на които е застрашено от климатичните промени, едни са се трансформирали в същински знак на пагубните последствия от тези процеси. Става въпрос за белите мечки – най-големите сухоземни хищници в света.
Те населяват северните брегове и острови на Европа, Азия и Северна Америка. Учените считат, че преди към 500 000 години, когато настъпил интервал на стопляне на климата, популацията на сибирски кафяви мечки достигнала Арктика.
Polar bears forced to eat seabird eggs as Arctic hunting ground shrinks
— The Independent (@Independent)
Когато обаче температурите още веднъж почнали да падат, животните се оказали в капан и били принудени да се приспособят към тежките условия за живот в този регион. Именно по този начин се появили първите бели мечки.
Какъв е същинският цвят на белите мечки?
На пръв взор цветът на белите мечки съставлява отличен камуфлаж, който им разрешава да се слеят по съвършен метод с околната среда. Любопитна детайлност е, че в действителност козината на тези животни не е бяла, а транспарантна. Дългите косми, които покриват телата им, пречупват светлината по подобен метод, че те наподобяват бели. В интерес на истината, белите мечки могат също по този начин да наподобяват жълтеникави и даже кафяви или сиви, според от сезона и светлината.
През 70-те години на предишния век били регистрирани случаи, при които бели мечки в някои зоологически градини почнали да… позеленяват. Извършените проучвания разкрили каква е повода – микроскопични водорасли, попаднали в козината им от басейните в техните кафези.
We’ve long known that sea ice is an important platform for polar bears to hunt and raise young, but it turns out that the ice itself also carries a valuable energy source
— National Geographic (@NatGeo)
Тук би трябвало да споменем и още един забавен факт – кожата на белите мечки в действителност е черна, което им разрешава да всмукват по-ефикасно слънчевата топлота и да се затоплят по-бързо.
Отлични ловци
Белите мечки се хранят главно с риба, тюлени, северни елени, разнообразни дребни бозайници, както и с мърша. На пръв взор наподобява, че тези животни са тромави поради внушителните си размери – най-едрите мъжки човеци тежат по към 900 кг. (рекордът принадлежи на бяла мечка, убита от ловджия в Аляска през 1960 година, която тежала над един тон).
Освен това някои от тях доближават до 3 м. височина, в случай че се изправят на задните си лапи. Всъщност бялата мечка е доста повратлива и еднообразно рискова както на сушата, по този начин и във водата. Тя се движи с сред 3 и 6,5 км/ч и може да тича със скорост от към 40 км/ч. Главата и шията ѝ са удължени, а в устата ѝ има комплект от 42 извънредно остри зъба, с които с лекост раздира своите жертви.
Дебелият подкожен пласт лой на белите мечки, който доближава до 10 см., ги защищава както от ниските температури на сушата, по този начин и от ледените води, в които постоянно ловуват (белите мечки са отлични плувци. Показателно е, че научното име на типа - Ursus maritimus, в превод от латински значи „ морска мечка “). Те имат мощна мускулатура и могат да убият тюлен единствено с един удар на лапата.
Arctic’s ‘last refuge’ for polar bears and walruses vulnerable to climate crisis, study says
— The Independent (@Independent)
Освен това разполагат и с извънредно изострено подушване – способни са да усетят миризмата на мърша от разстояние над 30 км. Белите мечки могат да надушат и дупки на тюлени, ситуирани на повече от метър под снежната или ледената завивка.
Белите мечки против Кодиакските мечки
Белите мечки са най-големите сухоземни хищници, само че представителите на един различен тип също могат да доближат техните размери. Става въпрос за Кодиакските кафяви мечки (името им идва от тяхното естествено местообитание – Кодиакския архипелаг в югозападна Аляска). Те също доближават до 3 м. височина, когато се изправят на задните си лапи, а тежестта им е почти 700 кг.
Climate crisis pushing polar bears to mate with grizzlies, producing hybrid ‘pizzly’ bears
— The Independent (@Independent)
Учените изясняват, че във физиологично отношение Кодиакските мечки са доста близки до останалите подвидове кафяви мечки, като гризли и към този момент изчезналата калифорнийска кафява мечка.
Застрашени от изгубване
По данни на Световния фонд за дивата природа, в света има сред 22 000 и 31 000 бели мечки, което прави типа заплашен от изгубване.
Учените са единомислещи, че най-големите рискове, пред които са изправени тези животни, са климатичните промени и топенето на арктическите ледове. Това води до доста стесняване на регионите, които белите мечки населяват.
Според проучване, резултатите от което бяха оповестени предходната година в сп. Nature Climate Change, в случай че не бъдат взети незабавни ограничения, тези животни могат да изчезнат изцяло до края на века.
Изследователите изясняват, че белите мечки се нуждаят от леда в Северния ледовит океан, с цел да ловуват. Постепенното понижаване на неговата повърхност значи, че животните са принудени да изминават големи дистанции в търсене на храна за себе си и своите дребни.
The Svalbard region is populated but not populous—polar bears outnumber people
— National Geographic (@NatGeo)
„ Виждаме, че понижава броят на новородените мечета, които оцеляват. Причината е, че майките им постоянно нямат задоволително телесни мазнини, с цел да създават мляко и да ги хранят “, отбелязва доктор Стивън Амструп от организацията Polar Bears International, който е един от създателите на проучването.
Опасни срещи
Освен климатичните промени, има и още един фактор, оказващ доста отрицателно въздействие върху белите мечки – сондирането за петрол и природен газ в региона на Арктика. Освен до замърсяване на околната среда, тези действия водят и до зачестяването на случаите, при които бели мечки атакуват хора.
Според изследване от 2017 година, в интервала 1870 – 2014 година общо 20 души са били убити от тези животни. Броят въобще не е впечатляващ, само че създателите на проучването обръщат внимание на обстоятелството, че през последните десетилетия рисковите срещи сред хора и бели мечки са зачестили доста.
"Рискът не трябва да бъде подценяван. Става въпрос за композиция от два фактора: близостта до хората и възходящият брой бели мечки, които имат мощно стеснен достъп до храна ", отбелязва доктор Джеф Йорк от Polar Bears International.
Тъй като арктическият лед непрестанно понижава, от ден на ден мечки прекарват по-дълги интервали от време на сушата, като да вземем за пример в залива Хъдсън в североизточна Канада.
"Тези животни са изправени пред избора дали да останат на все по-несигурния лед или да се насочат към крайбрежните региони. Трябва да имаме поради, че тези мечки, които останат на сушата, евентуално ще стартират по-често да атакуват хора в своето обезверено търсене на храна ", предизвестява още доктор Йорк.
Вижте още:
Те населяват северните брегове и острови на Европа, Азия и Северна Америка. Учените считат, че преди към 500 000 години, когато настъпил интервал на стопляне на климата, популацията на сибирски кафяви мечки достигнала Арктика.
Polar bears forced to eat seabird eggs as Arctic hunting ground shrinks
— The Independent (@Independent)
Когато обаче температурите още веднъж почнали да падат, животните се оказали в капан и били принудени да се приспособят към тежките условия за живот в този регион. Именно по този начин се появили първите бели мечки.
Какъв е същинският цвят на белите мечки?
На пръв взор цветът на белите мечки съставлява отличен камуфлаж, който им разрешава да се слеят по съвършен метод с околната среда. Любопитна детайлност е, че в действителност козината на тези животни не е бяла, а транспарантна. Дългите косми, които покриват телата им, пречупват светлината по подобен метод, че те наподобяват бели. В интерес на истината, белите мечки могат също по този начин да наподобяват жълтеникави и даже кафяви или сиви, според от сезона и светлината.
През 70-те години на предишния век били регистрирани случаи, при които бели мечки в някои зоологически градини почнали да… позеленяват. Извършените проучвания разкрили каква е повода – микроскопични водорасли, попаднали в козината им от басейните в техните кафези.
We’ve long known that sea ice is an important platform for polar bears to hunt and raise young, but it turns out that the ice itself also carries a valuable energy source
— National Geographic (@NatGeo)
Тук би трябвало да споменем и още един забавен факт – кожата на белите мечки в действителност е черна, което им разрешава да всмукват по-ефикасно слънчевата топлота и да се затоплят по-бързо.
Отлични ловци
Белите мечки се хранят главно с риба, тюлени, северни елени, разнообразни дребни бозайници, както и с мърша. На пръв взор наподобява, че тези животни са тромави поради внушителните си размери – най-едрите мъжки човеци тежат по към 900 кг. (рекордът принадлежи на бяла мечка, убита от ловджия в Аляска през 1960 година, която тежала над един тон).
Освен това някои от тях доближават до 3 м. височина, в случай че се изправят на задните си лапи. Всъщност бялата мечка е доста повратлива и еднообразно рискова както на сушата, по този начин и във водата. Тя се движи с сред 3 и 6,5 км/ч и може да тича със скорост от към 40 км/ч. Главата и шията ѝ са удължени, а в устата ѝ има комплект от 42 извънредно остри зъба, с които с лекост раздира своите жертви.
Дебелият подкожен пласт лой на белите мечки, който доближава до 10 см., ги защищава както от ниските температури на сушата, по този начин и от ледените води, в които постоянно ловуват (белите мечки са отлични плувци. Показателно е, че научното име на типа - Ursus maritimus, в превод от латински значи „ морска мечка “). Те имат мощна мускулатура и могат да убият тюлен единствено с един удар на лапата.
Arctic’s ‘last refuge’ for polar bears and walruses vulnerable to climate crisis, study says
— The Independent (@Independent)
Освен това разполагат и с извънредно изострено подушване – способни са да усетят миризмата на мърша от разстояние над 30 км. Белите мечки могат да надушат и дупки на тюлени, ситуирани на повече от метър под снежната или ледената завивка.
Белите мечки против Кодиакските мечки
Белите мечки са най-големите сухоземни хищници, само че представителите на един различен тип също могат да доближат техните размери. Става въпрос за Кодиакските кафяви мечки (името им идва от тяхното естествено местообитание – Кодиакския архипелаг в югозападна Аляска). Те също доближават до 3 м. височина, когато се изправят на задните си лапи, а тежестта им е почти 700 кг.
Climate crisis pushing polar bears to mate with grizzlies, producing hybrid ‘pizzly’ bears
— The Independent (@Independent)
Учените изясняват, че във физиологично отношение Кодиакските мечки са доста близки до останалите подвидове кафяви мечки, като гризли и към този момент изчезналата калифорнийска кафява мечка.
Застрашени от изгубване
По данни на Световния фонд за дивата природа, в света има сред 22 000 и 31 000 бели мечки, което прави типа заплашен от изгубване.
Учените са единомислещи, че най-големите рискове, пред които са изправени тези животни, са климатичните промени и топенето на арктическите ледове. Това води до доста стесняване на регионите, които белите мечки населяват.
Според проучване, резултатите от което бяха оповестени предходната година в сп. Nature Climate Change, в случай че не бъдат взети незабавни ограничения, тези животни могат да изчезнат изцяло до края на века.
Изследователите изясняват, че белите мечки се нуждаят от леда в Северния ледовит океан, с цел да ловуват. Постепенното понижаване на неговата повърхност значи, че животните са принудени да изминават големи дистанции в търсене на храна за себе си и своите дребни.
The Svalbard region is populated but not populous—polar bears outnumber people
— National Geographic (@NatGeo)
„ Виждаме, че понижава броят на новородените мечета, които оцеляват. Причината е, че майките им постоянно нямат задоволително телесни мазнини, с цел да създават мляко и да ги хранят “, отбелязва доктор Стивън Амструп от организацията Polar Bears International, който е един от създателите на проучването.
Опасни срещи
Освен климатичните промени, има и още един фактор, оказващ доста отрицателно въздействие върху белите мечки – сондирането за петрол и природен газ в региона на Арктика. Освен до замърсяване на околната среда, тези действия водят и до зачестяването на случаите, при които бели мечки атакуват хора.
Според изследване от 2017 година, в интервала 1870 – 2014 година общо 20 души са били убити от тези животни. Броят въобще не е впечатляващ, само че създателите на проучването обръщат внимание на обстоятелството, че през последните десетилетия рисковите срещи сред хора и бели мечки са зачестили доста.
"Рискът не трябва да бъде подценяван. Става въпрос за композиция от два фактора: близостта до хората и възходящият брой бели мечки, които имат мощно стеснен достъп до храна ", отбелязва доктор Джеф Йорк от Polar Bears International.
Тъй като арктическият лед непрестанно понижава, от ден на ден мечки прекарват по-дълги интервали от време на сушата, като да вземем за пример в залива Хъдсън в североизточна Канада.
"Тези животни са изправени пред избора дали да останат на все по-несигурния лед или да се насочат към крайбрежните региони. Трябва да имаме поради, че тези мечки, които останат на сушата, евентуално ще стартират по-често да атакуват хора в своето обезверено търсене на храна ", предизвестява още доктор Йорк.
Вижте още:
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ