Битката за бъдещето на Земята: Ще се справим ли с климатичните промени?
О т дълги години тематиката за климатичните промени е обект на доста научни проучвания и разпалени диспути.
Редица учени предизвестяват, че в случай че не бъдат взети незабавни ограничения за ограничението на нездравословните излъчвания, отделяни в атмосферата, следствията за планетата ни ще са пагубни.
По тематиката беседваме с Апостол Дянков, който е старши специалист от WWF България.
Наскоро беше оповестен отчет на Организация на обединените нации, в който се акцентира, че човешката активност трансформира климата по невиждан метод. Генералният секретар на Организация на обединените нации Антонио Гутериш дефинира документа като „ червен код за човечеството “. Колко тежка е обстановката, в която се намираме?
Когато разказват климатичната рецесия, медии и специалисти постоянно прибягват до съпоставения с пандемията от COVID-19. Действително има паралели, въпреки че механизмите и времевият небосвод са разнообразни. В случая с климатичната рецесия, въз основата на хиляди детайлни научни проучвания знаем, че действително всеки звук въглероден диоксид и метан, който човечеството емитира в атмосферата, ще докара до повече топли талази, суши, наводнения и други рискови феномени, които ще костват доста човешки животи – жертвите от опустошителните наводнения в Германия и Белгия това лято бяха 220.
Учените към този момент пресметнаха, че такова злополучие е извънредно необикновено в неявяване на антропогенните климатични промени.
The study estimates that locations in western Europe can expect similar rainfall only once every 400 years. That is less reassuring than it sounds
— The Economist (@TheEconomist)
Има научни данни, че също като при COVID-19, жертвите от климатичната рецесия към този момент са милиони – единствено в Европа към 100 000 преждевременни смъртни случаи на година се дължат на рискови горещи талази, множеството от които не биха се случили без човешките парникови излъчвания. Това е доста сериозен риск, имайки поради градоустройството и застаряващото население – след рекордните жеги и пожари в Атина към този момент има общински отговорник по горещите талази!
На световно равнище през идващите десетилетия евентуално ще приказваме за стотици хиляди или даже милиони жертви и голям брой климатични бежанци, изключително от небогати крайбрежни страни, където океанските равнища ще продължат да се повишават – като да вземем за пример Шри Ланка и Бангладеш.
Уязвими са и доста градове в богати страни в Европа и Америка, само че проблемите не стопират тук.
Климатичната рецесия ще докара и до вторични и евентуално по-сериозни опасности – в особена степен това важи за военни спорове, породени от вътрешна и външна миграция, суши, унищожени реколти и дефицит на вода.
“We’re seeing record droughts & floods across the world. And worse is on the way. But we can build resilience faster if govts & businesses urgently pursue water policies, practices & investments that recognize the full value of healthy freshwater systems” -
— WWF (@WWF)
Вече има доста такива случаи, да вземем за пример в Северна Африка и Близкия изток, елементи от които ще бъдат безусловно необитаеми до края на този век, в случай че човечеството не стабилизира климата.
Основателни ли са терзанията, че времето ще става все по-екстремно и мащабът на естествени бедствия като горещи талази, наводнения, стихии и горски пожари ще продължи да пораства?
Накратко - да. Зависимостта сред температурите и рисковите метеорологични прояви е потвърдена, само че тя не всеки път е линейна и изгледите са много по-лоши при по-високо стопляне. Според учените, изготвили отчета за Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC), при настоящето стопляне от 1 градус вероятността за рискови горещи талази, които през XIX век са се случвали един път на 50 години, през днешния ден е 4.8 пъти по-висока – т.е., те се случват един път на 10 години.
Само половин градус по-голямо стопляне (което може да се случи до 10-15 години) ще усили риска от сходни талази още два пъти, тъй че такива бедствия ще има един път на 5-6 години. Освен това, те ще бъдат още по-екстремни – да вземем за пример, вместо 40 градуса, може да чакаме 42 или 43.
В каква степен климатичните промени заплашват България? Усеща ли се въздействието им у нас?
Макар че нямаме доста съответни данни на локално равнище – нещо, за което ще бъде отлично да се ангажират повече млади български учени и да се финансират проучвания, моделите сочат, че през идващите десетилетия е евентуално понижаване с над 20% на преваляванията през лятото в България, което към този момент основава сериозен риск от топли талази, горски пожари и загуба на реколти.
Същевременно, поради по-топлия въздух, задържащ повече влага, се чакат и по-екстремни превалявания и наводнения, когато дъждът пристигна, което ще сложи в заплаха доста наши сънародници.
Since 1971, climate change resulting from human activity has slowed growth in agricultural productivity by about a fifth, according to researchers at Cornell University
— The Economist (@TheEconomist)
В същото време екосистемите, изключително горските, мъчно се приспособяват към по-високите температури и, както и в останалите страни на Балканския полуостров, в България има наклонност горите да бъдат унищожавани от пожари и вредители.
Най-общо казано, към този момент се постанова да приемем, че месеците май и септември у нас ще бъдат летни месеци, а през лятото ще има дни и седмици, в които температурите на открито са рискови за живота.
Уви, зимните студове ще продължат да са с нас, въпреки и по-редки, по тази причина земеделието мъчно би се възползвало от по-горещите температури за нови реколти и сортове.
Намаляването на нездравословните излъчвания парникови газове е основен детайл в битката с климатичните промени. Колко прецизни ограничавания би трябвало да бъдат наложени?
Целите, които Европейски Съюз си слага сега – понижаване на излъчванията с над 55% до 2030 година и цялостното им елиминиране до 2050 година, са минималните, които са нужни в международен мащаб, с цел да имаме рационален късмет да ограничим дълготрайното стопляне под 1.5 градуса по Целзий – което е и задачата на интернационалното Парижко съглашение за климата. Това стопляне е прагът, прекрачването на който ще докара до пагубни последици. Но, както и новият отчет на IPCC демонстрира, всеки градус и всеки понижен звук парникови излъчвания е от извънредно значение.
Ние от WWF считаме, че Европейски Съюз би могъл да си сложи и по-високи цели, които могат да бъдат стопански обосновани с положително обмисляне на енергийния и икономическия преход – да вземем за пример 65% до 2030 година и цялостна декарбонизация до 2040 година Смятам, че е неправилно да гледаме на тези високи и амбициозни цели единствено като на „ ограничавания “ и „ икономическо задължение “, наложено от Брюксел или от обективно неприятната обстановка с климата.
Climate change fueling warm ocean 'blob' causing Chile megadrought - study
— Reuters (@Reuters)
Това е предизвикателство, което може да докара до осъществяване на редица нововъведения и възстановяване на качеството ни на живот.
През ноември ще се организира интернационална среща в Глазгоу, отдадена на битката с климатичните промени. Форумът се чака с голям интерес, само че дали участниците в него ще съумеят да реализират някакъв консенсус?
Това, което чакаме, е Европейски Съюз, Съединени американски щати и Китай да обединят останалите страни в консенсус за съдействие и амбициозно понижение на излъчванията, което би трябвало да бъде отразено и в техния заложен народен принос. Към момента, упоритостта не е задоволителна, с цел да реализираме 1.5 или даже 2 градуса, макар краткосрочното понижение на излъчванията от пандемията. Справянето ни с COVID-19 обаче може да насърчи доста нови подходи към казуса и да докара до използване на търсените решения.
Тук е извънредно значимо да отбележим, че във връзка с интернационалните климатични договаряния, Европейски Съюз работи като единен блок. Затова е значимо България да оказва политическа поддръжка на Европейски Съюз, защото по този метод ще може да убедим останалите страни да покачат своите упоритости във връзка с битката с климатичните промени.
Въпреки всички предизвестия на учените, някои хора считат, че човешката активност в действителност не оказва значително въздействие върху климата. Как бихте дал отговор на тези изказвания?
Това не е учудващо, защото живеем в интервал на голяма рецесия и недостиг на доверие към обществените институции, науката, както и икономическите елити – настроенията против имунизациите и ограничаващите ограничения против пандемията свидетелстват за това.
Разбира се, постоянно може да заливаме хората с още повече научни данни и проучвания, само че съгласно мен има и различен метод.
Тук е значимо да запитаме тези наши сънародници, които показват песимизъм, че стоплянето и рисковите последици от него са действителни (или имат еквивалентно мнение за актуалната пандемия), следните въпроси: Кое би трансформирало мнението ви? Кое е значимо за вас и кого си коства да отбраните, като предприемете някакви дейности?
Аз да вземем за пример считам, че е значимо както за мен самия, по този начин и за детето ми, да се запази природата в България и в частност в градската среда, в която живеем.
Children from countries least responsible for climate change like Yemen, are already paying the highest cost.
Being exposed to climate shocks in areas where water, healthcare and education are inadequate can be deadly. Inaction is not an option, we need climate action now.
— UNICEF (@UNICEF)
Визирам съответно парка, в който тичаме заран, дърветата и горите на село, които познаваме, възрастните ни родственици, а и домашните животни, които страдат от жегите.
Би било отлично, в случай че мога просто да сложа защитен колан, да натисна копче или да платя налог, с цел да може да предпазя тези значими неща. Но с климата не е толкоз просто.
Нужно е да мислим и поддържаме науката, която ни дава отговори за това по какъв начин да ограничим и да се приспособяваме към въздействията. Необходимо е да проявим взаимност – даже и към тези хора, които се намират на другия завършек на света. И най-много – не трябва да губим вяра. Независимо какъв брой страшни (или не) ни се костват климатичните промени, всеки от нас по собствен метод се бори светът да е по-добро място за живот. Можем да реализираме доста в това отношение. И би трябвало.
Вижте още:
Редица учени предизвестяват, че в случай че не бъдат взети незабавни ограничения за ограничението на нездравословните излъчвания, отделяни в атмосферата, следствията за планетата ни ще са пагубни.
По тематиката беседваме с Апостол Дянков, който е старши специалист от WWF България.
Наскоро беше оповестен отчет на Организация на обединените нации, в който се акцентира, че човешката активност трансформира климата по невиждан метод. Генералният секретар на Организация на обединените нации Антонио Гутериш дефинира документа като „ червен код за човечеството “. Колко тежка е обстановката, в която се намираме?
Когато разказват климатичната рецесия, медии и специалисти постоянно прибягват до съпоставения с пандемията от COVID-19. Действително има паралели, въпреки че механизмите и времевият небосвод са разнообразни. В случая с климатичната рецесия, въз основата на хиляди детайлни научни проучвания знаем, че действително всеки звук въглероден диоксид и метан, който човечеството емитира в атмосферата, ще докара до повече топли талази, суши, наводнения и други рискови феномени, които ще костват доста човешки животи – жертвите от опустошителните наводнения в Германия и Белгия това лято бяха 220.
Учените към този момент пресметнаха, че такова злополучие е извънредно необикновено в неявяване на антропогенните климатични промени.
The study estimates that locations in western Europe can expect similar rainfall only once every 400 years. That is less reassuring than it sounds
— The Economist (@TheEconomist)
Има научни данни, че също като при COVID-19, жертвите от климатичната рецесия към този момент са милиони – единствено в Европа към 100 000 преждевременни смъртни случаи на година се дължат на рискови горещи талази, множеството от които не биха се случили без човешките парникови излъчвания. Това е доста сериозен риск, имайки поради градоустройството и застаряващото население – след рекордните жеги и пожари в Атина към този момент има общински отговорник по горещите талази!
На световно равнище през идващите десетилетия евентуално ще приказваме за стотици хиляди или даже милиони жертви и голям брой климатични бежанци, изключително от небогати крайбрежни страни, където океанските равнища ще продължат да се повишават – като да вземем за пример Шри Ланка и Бангладеш.
Уязвими са и доста градове в богати страни в Европа и Америка, само че проблемите не стопират тук.
Климатичната рецесия ще докара и до вторични и евентуално по-сериозни опасности – в особена степен това важи за военни спорове, породени от вътрешна и външна миграция, суши, унищожени реколти и дефицит на вода.
“We’re seeing record droughts & floods across the world. And worse is on the way. But we can build resilience faster if govts & businesses urgently pursue water policies, practices & investments that recognize the full value of healthy freshwater systems” -
— WWF (@WWF)
Вече има доста такива случаи, да вземем за пример в Северна Африка и Близкия изток, елементи от които ще бъдат безусловно необитаеми до края на този век, в случай че човечеството не стабилизира климата.
Основателни ли са терзанията, че времето ще става все по-екстремно и мащабът на естествени бедствия като горещи талази, наводнения, стихии и горски пожари ще продължи да пораства?
Накратко - да. Зависимостта сред температурите и рисковите метеорологични прояви е потвърдена, само че тя не всеки път е линейна и изгледите са много по-лоши при по-високо стопляне. Според учените, изготвили отчета за Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC), при настоящето стопляне от 1 градус вероятността за рискови горещи талази, които през XIX век са се случвали един път на 50 години, през днешния ден е 4.8 пъти по-висока – т.е., те се случват един път на 10 години.
Само половин градус по-голямо стопляне (което може да се случи до 10-15 години) ще усили риска от сходни талази още два пъти, тъй че такива бедствия ще има един път на 5-6 години. Освен това, те ще бъдат още по-екстремни – да вземем за пример, вместо 40 градуса, може да чакаме 42 или 43.
В каква степен климатичните промени заплашват България? Усеща ли се въздействието им у нас?
Макар че нямаме доста съответни данни на локално равнище – нещо, за което ще бъде отлично да се ангажират повече млади български учени и да се финансират проучвания, моделите сочат, че през идващите десетилетия е евентуално понижаване с над 20% на преваляванията през лятото в България, което към този момент основава сериозен риск от топли талази, горски пожари и загуба на реколти.
Същевременно, поради по-топлия въздух, задържащ повече влага, се чакат и по-екстремни превалявания и наводнения, когато дъждът пристигна, което ще сложи в заплаха доста наши сънародници.
Since 1971, climate change resulting from human activity has slowed growth in agricultural productivity by about a fifth, according to researchers at Cornell University
— The Economist (@TheEconomist)
В същото време екосистемите, изключително горските, мъчно се приспособяват към по-високите температури и, както и в останалите страни на Балканския полуостров, в България има наклонност горите да бъдат унищожавани от пожари и вредители.
Най-общо казано, към този момент се постанова да приемем, че месеците май и септември у нас ще бъдат летни месеци, а през лятото ще има дни и седмици, в които температурите на открито са рискови за живота.
Уви, зимните студове ще продължат да са с нас, въпреки и по-редки, по тази причина земеделието мъчно би се възползвало от по-горещите температури за нови реколти и сортове.
Намаляването на нездравословните излъчвания парникови газове е основен детайл в битката с климатичните промени. Колко прецизни ограничавания би трябвало да бъдат наложени?
Целите, които Европейски Съюз си слага сега – понижаване на излъчванията с над 55% до 2030 година и цялостното им елиминиране до 2050 година, са минималните, които са нужни в международен мащаб, с цел да имаме рационален късмет да ограничим дълготрайното стопляне под 1.5 градуса по Целзий – което е и задачата на интернационалното Парижко съглашение за климата. Това стопляне е прагът, прекрачването на който ще докара до пагубни последици. Но, както и новият отчет на IPCC демонстрира, всеки градус и всеки понижен звук парникови излъчвания е от извънредно значение.
Ние от WWF считаме, че Европейски Съюз би могъл да си сложи и по-високи цели, които могат да бъдат стопански обосновани с положително обмисляне на енергийния и икономическия преход – да вземем за пример 65% до 2030 година и цялостна декарбонизация до 2040 година Смятам, че е неправилно да гледаме на тези високи и амбициозни цели единствено като на „ ограничавания “ и „ икономическо задължение “, наложено от Брюксел или от обективно неприятната обстановка с климата.
Climate change fueling warm ocean 'blob' causing Chile megadrought - study
— Reuters (@Reuters)
Това е предизвикателство, което може да докара до осъществяване на редица нововъведения и възстановяване на качеството ни на живот.
През ноември ще се организира интернационална среща в Глазгоу, отдадена на битката с климатичните промени. Форумът се чака с голям интерес, само че дали участниците в него ще съумеят да реализират някакъв консенсус?
Това, което чакаме, е Европейски Съюз, Съединени американски щати и Китай да обединят останалите страни в консенсус за съдействие и амбициозно понижение на излъчванията, което би трябвало да бъде отразено и в техния заложен народен принос. Към момента, упоритостта не е задоволителна, с цел да реализираме 1.5 или даже 2 градуса, макар краткосрочното понижение на излъчванията от пандемията. Справянето ни с COVID-19 обаче може да насърчи доста нови подходи към казуса и да докара до използване на търсените решения.
Тук е извънредно значимо да отбележим, че във връзка с интернационалните климатични договаряния, Европейски Съюз работи като единен блок. Затова е значимо България да оказва политическа поддръжка на Европейски Съюз, защото по този метод ще може да убедим останалите страни да покачат своите упоритости във връзка с битката с климатичните промени.
Въпреки всички предизвестия на учените, някои хора считат, че човешката активност в действителност не оказва значително въздействие върху климата. Как бихте дал отговор на тези изказвания?
Това не е учудващо, защото живеем в интервал на голяма рецесия и недостиг на доверие към обществените институции, науката, както и икономическите елити – настроенията против имунизациите и ограничаващите ограничения против пандемията свидетелстват за това.
Разбира се, постоянно може да заливаме хората с още повече научни данни и проучвания, само че съгласно мен има и различен метод.
Тук е значимо да запитаме тези наши сънародници, които показват песимизъм, че стоплянето и рисковите последици от него са действителни (или имат еквивалентно мнение за актуалната пандемия), следните въпроси: Кое би трансформирало мнението ви? Кое е значимо за вас и кого си коства да отбраните, като предприемете някакви дейности?
Аз да вземем за пример считам, че е значимо както за мен самия, по този начин и за детето ми, да се запази природата в България и в частност в градската среда, в която живеем.
Children from countries least responsible for climate change like Yemen, are already paying the highest cost.
Being exposed to climate shocks in areas where water, healthcare and education are inadequate can be deadly. Inaction is not an option, we need climate action now.
— UNICEF (@UNICEF)
Визирам съответно парка, в който тичаме заран, дърветата и горите на село, които познаваме, възрастните ни родственици, а и домашните животни, които страдат от жегите.
Би било отлично, в случай че мога просто да сложа защитен колан, да натисна копче или да платя налог, с цел да може да предпазя тези значими неща. Но с климата не е толкоз просто.
Нужно е да мислим и поддържаме науката, която ни дава отговори за това по какъв начин да ограничим и да се приспособяваме към въздействията. Необходимо е да проявим взаимност – даже и към тези хора, които се намират на другия завършек на света. И най-много – не трябва да губим вяра. Независимо какъв брой страшни (или не) ни се костват климатичните промени, всеки от нас по собствен метод се бори светът да е по-добро място за живот. Можем да реализираме доста в това отношение. И би трябвало.
Вижте още:
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ