Започват Нюрнбергските процеси
Нюрнбергските процеси са правосъдни каузи против държавни лица, забъркани във Втората международна война и Холокоста по време на нацисткия режим. Процесите се организират в град Нюрнберг, Германия от 1945 до 1949 година.
Първият и най-известният е Процесът против главните военни нарушители пред Международния боен арбитражен съд, на който са упрекнати 24 от най-известните водачи на Нацистка Германия. Той протича от 20 ноември 1945 до 1 октомври 1946 година.
Вторият развой е по-малък, за военни закононарушения и е воден от Нюрнбергския боен арбитражен съд на Съединени американски щати. В него е включен и по този начин нареченият Докторски развой.
Присъдите на Международния арбитражен съд в Нюрнберг осъждат освен нацизма, само че и милитаризма, най-малко този на победените. „ Процесът на века “ (ХХ), както и тези на Нюрнбергския боен и на Токийските трибунали срещат необятен отзив измежду доста нации, като дават и подтик на интернационалното наказателно право.
През XVII век във войните в Европа умират 3 млн. души, през XVIII век — 5,2 млн., през XIX век — 5,5 млн. През XX век жертвите в Първата международна война са 10 млн., а във Втората — 50 млн., като единствено загубите на Съюз на съветските социалистически републики са 26 млн. Втората международна война е съпроводена с осъществяването на доста злодеяния, зверства и геноцид.
На Лондонската конференция, извършена от 26 юни до 8 август 1945 година, Съюз на съветските социалистически републики, Съединени американски щати, Англия и Франция подписват „ Лондонското съглашение “ („ Нюрнбергска харта “), неразделна част към което е Уставът на Международния боен арбитражен съд. Впоследствие към съглашението се причисляват 23 страни (според други източници - 19). С резолюция от 11 декември 1946 година Общото заседание на Организация на обединените нации удостоверява правилата на интернационалното право, залегнали в устава.
На 29 август 1945 година е оповестен първият лист с обвинените, състоящ се от 24 политици, военачалници и идеолози на националсоциализма.
Процесът има голямо значение за осъждането за пръв път на военни закононарушения. В последните дни на войната Хитлер, Химлер и Гьобелс се самоубиват. За разлика от тях обаче множеството от най-активните държавни ръководители и партийни дейци попадат на подсъдимата пейка.
От деня на завършването на Втората международна война до началото на процеса минават малко повече от 6 месеца. За това време са създадени правилник, правила и процедури на Международния съд, събрани са и са систематизирани главните доказателства на обвиняването, формирано е обвинителното умозаключение.
Обемът на доказателствения материал, показан от обвиняването е голям. Трибуналът би трябвало да прегледа повече от 3000 документа, да разпита към 200 очевидеца, в това число маршал Фридрих Паулус. Изправянето му на скамейката се оказва измежду най-драматичните епизоди на процеса. Всички подсъдими, намирали се на подсъдимата пейка, смятали, че е умрял в Битката при Сталинград, били потресени, когато той се изправя да свидетелства против тях. Съдът приема и към 300 писмени показания.
Първият и единствен развой от Международния боен арбитражен съд се организира в Нюрнбергската правосъдна палата (Дворец на правосъдието). Всички прозорци на залата са били зазидани и изцяло е отсъствала дневна светлина. Залата е от мрачно зелен мрамор. На стените има барелефи — знаци на правораздаването. По време на процеса стенографите са сменявани на всеки 25 минути. Кинооператори и фотографи от целия свят правели фотоси, през особено направени стъклени отвори в стената, правил се и звукозапис.
В най-високата част на залата седи правосъдният състав: най-вляво — американците Джон Паркър и Франсис Байдел, подполковник А. Волков и генерал-майор Й. Никитченко, англичаните лорд Беркет и сър Лорънс и французите дьо Вабр и Р. Фалко.
Едно равнище пред тях, паралелно е ситуиран секретариатът. Още едно равнище под тях - стенографите. В дясната част са ситуирани местата на членовете на обвиняването и техните сътрудници. Зад тях са местата на представителите на пресата. Вляво от изхода — скамейката на подсъдимите. Преди всяко съвещание ги довеждат един по един, при засилена защита. Скамейката на подсъдимите е обкръжена от бойци от американската военна полиция. Пред тях на специфични места са ситуирани юристите. На втория етаж на залата има балкон за посетители.
Това е ситуацията, в която се организират съвещанията към 1 година. Съдебният развой стартира на 20 ноември 1945 и приключва на 1 октомври 1946 година. Трибуналът организира 403 правосъдни съвещания, стенографирани в 20 228 страници в съветския вид.
Източник: Уикипедия
Първият и най-известният е Процесът против главните военни нарушители пред Международния боен арбитражен съд, на който са упрекнати 24 от най-известните водачи на Нацистка Германия. Той протича от 20 ноември 1945 до 1 октомври 1946 година.
Вторият развой е по-малък, за военни закононарушения и е воден от Нюрнбергския боен арбитражен съд на Съединени американски щати. В него е включен и по този начин нареченият Докторски развой.
Присъдите на Международния арбитражен съд в Нюрнберг осъждат освен нацизма, само че и милитаризма, най-малко този на победените. „ Процесът на века “ (ХХ), както и тези на Нюрнбергския боен и на Токийските трибунали срещат необятен отзив измежду доста нации, като дават и подтик на интернационалното наказателно право.
През XVII век във войните в Европа умират 3 млн. души, през XVIII век — 5,2 млн., през XIX век — 5,5 млн. През XX век жертвите в Първата международна война са 10 млн., а във Втората — 50 млн., като единствено загубите на Съюз на съветските социалистически републики са 26 млн. Втората международна война е съпроводена с осъществяването на доста злодеяния, зверства и геноцид.
На Лондонската конференция, извършена от 26 юни до 8 август 1945 година, Съюз на съветските социалистически републики, Съединени американски щати, Англия и Франция подписват „ Лондонското съглашение “ („ Нюрнбергска харта “), неразделна част към което е Уставът на Международния боен арбитражен съд. Впоследствие към съглашението се причисляват 23 страни (според други източници - 19). С резолюция от 11 декември 1946 година Общото заседание на Организация на обединените нации удостоверява правилата на интернационалното право, залегнали в устава.
На 29 август 1945 година е оповестен първият лист с обвинените, състоящ се от 24 политици, военачалници и идеолози на националсоциализма.
Процесът има голямо значение за осъждането за пръв път на военни закононарушения. В последните дни на войната Хитлер, Химлер и Гьобелс се самоубиват. За разлика от тях обаче множеството от най-активните държавни ръководители и партийни дейци попадат на подсъдимата пейка.
От деня на завършването на Втората международна война до началото на процеса минават малко повече от 6 месеца. За това време са създадени правилник, правила и процедури на Международния съд, събрани са и са систематизирани главните доказателства на обвиняването, формирано е обвинителното умозаключение.
Обемът на доказателствения материал, показан от обвиняването е голям. Трибуналът би трябвало да прегледа повече от 3000 документа, да разпита към 200 очевидеца, в това число маршал Фридрих Паулус. Изправянето му на скамейката се оказва измежду най-драматичните епизоди на процеса. Всички подсъдими, намирали се на подсъдимата пейка, смятали, че е умрял в Битката при Сталинград, били потресени, когато той се изправя да свидетелства против тях. Съдът приема и към 300 писмени показания.
Първият и единствен развой от Международния боен арбитражен съд се организира в Нюрнбергската правосъдна палата (Дворец на правосъдието). Всички прозорци на залата са били зазидани и изцяло е отсъствала дневна светлина. Залата е от мрачно зелен мрамор. На стените има барелефи — знаци на правораздаването. По време на процеса стенографите са сменявани на всеки 25 минути. Кинооператори и фотографи от целия свят правели фотоси, през особено направени стъклени отвори в стената, правил се и звукозапис.
В най-високата част на залата седи правосъдният състав: най-вляво — американците Джон Паркър и Франсис Байдел, подполковник А. Волков и генерал-майор Й. Никитченко, англичаните лорд Беркет и сър Лорънс и французите дьо Вабр и Р. Фалко.
Едно равнище пред тях, паралелно е ситуиран секретариатът. Още едно равнище под тях - стенографите. В дясната част са ситуирани местата на членовете на обвиняването и техните сътрудници. Зад тях са местата на представителите на пресата. Вляво от изхода — скамейката на подсъдимите. Преди всяко съвещание ги довеждат един по един, при засилена защита. Скамейката на подсъдимите е обкръжена от бойци от американската военна полиция. Пред тях на специфични места са ситуирани юристите. На втория етаж на залата има балкон за посетители.
Това е ситуацията, в която се организират съвещанията към 1 година. Съдебният развой стартира на 20 ноември 1945 и приключва на 1 октомври 1946 година. Трибуналът организира 403 правосъдни съвещания, стенографирани в 20 228 страници в съветския вид.
Източник: Уикипедия
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ