Ню Йорк, 1955 г. Хари Ейнджъл – обикновен детектив. Луис

Плътта е тленна, само душата е безсмъртна ♥ „Ангелско сърце” на Алън ПАРКЪР

Ню Йорк, 1955 година Хари Ейнджъл – елементарен детектив. Луис Сайфър – същински Дявол. Те имат договорка – подписана от дълго време, съвсем забравена, само че не и платена.

Английският режисьор Алън Паркър прочита романа на Уилям Хьортсбърг „ Falling Angel ” незабавно след публикуването му през 1978 година Но са му нужни повече от 8 години, с цел да откупи правата и стартира работа по филмовата акомодация на книгата. Паркър признава, че се е влюбил в тази сатанинска история незабавно и е направил всичко допустимо да я показа, запазвайки целия тъмен и вцепеняващ фасон на оригинала на Хьортсбърг. Режисьорът има концепция да предложи основната роля на звездата от „ Полет над кукувиче гнездо ” Джак Никълсън, само че той се разминава с офертата за наслада на 35-годишния Мики Рурк. По време на първата си среща с Рурк, Паркър споделя, че той изглеждал като незает чиновник на бензиностанция, само че направил всичко допустимо да потвърди, че освен заслужава ролята, само че е и единственият подобаващ за нея. След като Робърт Де Ниро най-накрая приема своята роля в плана, Паркър е подготвен да се впусне в това злокобно кино пътешестване, което най-после ще сътвори един от най-въздействащите психически хорър филми на предишното столетие.

Впечатлен от работата на Тревър Джоунс по кино лентата на Андрей Кончаловски „ Влакът дезертьор ”, Алън Паркър кани южноафриканския композитор да облече „ Ангелско сърце ” в музика и го инструктира да внесе нещо в действителност особено в лентата. Треперещ като кученце при гледката на първите снимани фрагменти, Джоунс основава музикална грес, която смазва сатанинския мотор на кино лентата, с помощта на английския джаз музикант Courtney Pine, чийто дрезгави сола на саксофон пъплят по тялото и ни водят право в Ада.

Не може да бъде подмината и брилянтната работа на огромния занаятчия на кинематографичното изкуство Michael Seresin, тъй като образният аспект и идентичността на „ Ангелско сърце ” са почтени за проучване. Заснет в 78 разнообразни местоположения – от Ню Йорк до Ню Орлиънс, филмът се появява на екраните през 1987 година и получава само кротки оценки от рецензията, съпроводени от нежелана ранглиста в боксофисите.

Да, в действителност е прекомерно смело да посочиш Ада с пръст и да покажеш, че той е тук на земята. Че рано или късно, всеки може да продаде душата си и да подписа договорка с дявола.

„ Ангелско сърце ” на Алън Паркър бърка надълбоко в душите и смущава, по тази причина и аплодисментите за кино лентата са малко. Тук няма развлечение, а цялостен шок, смут, мъка и гибел. Тук Робърт Де Ниро е най-безупречното преобразяване на Луцифер, който оставя след себе си ледено мълчание и власт. Тук изгрява звездата на 19-годишната Лиза Бонет – божествено демонична с цялата си кървава магия и сексапил. Но никой не е по-впечатляващ от Мики Рурк, който година преди премиерата на кино лентата е покорил публиката с „ Девет седмици и половина ”. Абсолютно потопен в облика на своя неприветлив елементарен воин, загърнат в тъничък комизъм, някак мазохистично наслаждаващ се на гневната борба в душата си, Рурк тъче главната нишка на този изумителен като самия Ад филм. Без непотребни реплики, без ненужни жестове, просто един паднал ангел.

За цената на живота, с цитати назаем от книгата „ Falling Angel ” и кино лентата „ Ангелско сърце ”.

Портретът на Луис САЙФЪР

Там към този момент седеше мъж, сред четирийсе и пет и шейсетгодишен, с добре ушит наследник раиран костюм и яркочервена роза на ревера. Косите му, гъсти и черни, бяха сресани обратно и откриваха високо чело, до момента в който изрязаната на квадрат брадичка и засуканите мустаци бяха бели като хермелин. Беше грациозен, със безоблачен тен. Бледосините му очи гледаха някак отдалеко. На тъмночервената вратовръзка блещукаше дребна златна петолъчка, обърната наобратно. Сайфер почука с грижливо изпиления си нокът по чашата и си изиска още веднъж същото. Много би й отивал бич на тази добре поддържана длан. Нерон вероятно е имал тъкмо такива ръце. Джак Изкормвача – също. Ръце на император и на палач. Лениви и стръвни, ръце, чиито издължени и жестоки пръсти изглеждаха като съвършени принадлежности на Злото.

***

Финалният разговор сред Хари Ейнджъл и Луис Сайфър

Хари Ейнджъл: Знам кой съм!
Луис Сайфър: Ужасно е, когато прозрението не е от изгода за прозрелия.
Хари Ейнджъл: Луис Сайфър. Луцифер. Дори името ти е евтина смешка.
Луис Сайфър: Мефистофел е много комплицирано за Манхатън…
Хари Ейнджъл: Аз знам кой съм. Никого не съм умъртвил. Избил си ги ти и се опитваш да ми го припишеш, само че аз знам кой съм…
Луис Сайфър: Ако имах копита и опашка, щях ли да те убедя? Всички мазета. Под мое упътване, несъмнено. Ти си жертван от момента, в който разпори войничето. 12 години живееш назаем, с непознати спомени… Наоколо има прекалено много гибел. Кое придава стойност на живота? Любовта, омразата? Плътта е тленна, единствено душата е безсмъртна. А твоята ми принадлежи. Край, Джони! Огледаш ли се, ще виждаш отражението ми.

***

Залата шумно приветства появяването на Луис Сайфър, церемониален като султан:

Нека ви окъпе усмивката на триумфа. Не е ли писано, че райските порти се отварят пред тези, които ги натиснат?

Светът е на мощните, не на смирените. Не ли истина? Лъвът раздира стадото, ястребът насища стръвта си с кръвта на врабчето. Който оспорва тази истина, оспорва международния ред.

Ръката, стиснала бич, направлява колата. Плътта на ездача не усеща болката от острието на шпората. В живота, с цел да си мощен, би трябвало да наложиш волята си. Трябва да си лъв, а не газела. Бъдете като вълка, не като агнето. Не се нареждайте при ония, на които прерязват гърлата. Не се поддавайте на малодушието, на стадния инстинкт. Вкоравете сърцата си с смелост. Победителят е един, дано това да сте вие.

Ако окото ти те тормози, извади го. Ще прибавя още: в случай че окото на другия те тормози, извади него. С нокти! С пушка! Око за око!

Какъв е смисълът да подлагаме и другата буза? – ревеше той. – Необходимо ли е да ни боли? Ако някое сърце е яростно против вас, изтръгнете го. Не чакайте да се превърнете в жертва. Удряйте първи. Ако окото на врага ви тормози, извадете го. Ако сърцето му ви тормози, изтръгнете го. Ако някой негов член ви тормози, отрежете го и го напъхайте в устата му.