Ню Мексико може да се смята за домът на проекта

Ню Мексико може да се счита за домът на плана „ Манхатън “, само че Айдахо остава щатът с най-сериозна нуклеарна история за Съединени американски щати. В най-светлите си моменти, тази територия употребява допустимо най-вече нуклеарна сила. В най-тъмните си мигове, тя е домът на една от най-зловещите нуклеарни произшествия на територията на Съединени американски щати.

Комисията за атомна сила афишира Айдахо на 18 февраури 1949 година за една от съвършените местоположения за градеж на станция за тестване на нуклеарни реактори. Същата остава известна като Националната лаборатория на Айдахо. Намира се на към 60 километра източно от водопадите на щата и се твърди, че Съединени американски щати изразходва към 500 милиона $ на реактори и лаборатории за проучване, както и на други забавни здания, за които не се разяснява.

Изследванията дават резултати през 1951 година и първият реактор Experimental Breeder Reactor I прави история, захранвайки четири електрически крушки. На идващия ден, генераторът дава сила на цялата постройка, както и на осветлението на паркинга. Съюз на съветските социалистически републики отхвърля да одобри това достижение и не има вяра на Съединени американски щати, даже и откакто информацията е показана публично пред ОН.

Нека приемем, че мощността на първия нуклеарен реактор е от едвам 400 киловата и това през днешния ден е прекомерно малко, само че през 1951 година е голямо и впечатляващо количество. Недоверието не е от голяма важност, тъй като първият нуклеарен реактор е роден точно в Айдахо и поставя основите на всички енергийни източници в бъдещето.

Най-важното е, че американците потвърждават една дълго обсъждана доктрина – нуклеарната мощ може да се употребява за електричество. Самият Линдин Б. Джонсън ще подреди тъкмо този реактор да бъде непокътнат и трансфорат в народен исторически монумент през далечната 1966 година В музеят, където същият продължава да се пази, посетителите могат освен да го видят, само че даже и да го тестват в действително време.

През 1955 година учените влизат в историята още веднъж, като този път зареждат целия град, употребявайки реактор Арко. Самият град получава сила единствено за един час, само че това още веднъж е достижение, като и до през днешния ден на общината ще откриете надпис, че това е първият град в света, който в миналото е бил захранен с атомна сила.

Мнозина гледат нуклеарната сила като една врата към необикновено бъдеще. Американците към момента не имат вяра доста на концепцията, изключително откакто помнят ужаса от ядрение бомби над Япония, както и обстоятелството, че по време на Студената война, руснаците към този момент са почнали да създават свое нуклеарно оръжие.

Съединени американски щати избират Бойс като първият град, който би трябвало да играе ролята на първият предпазен град от нуклеарно оръжие. Именно тук ще се създават и другите типове бункери и системи, които да оказват помощ на американеца да се отбрани при възможна нуклеарна опасност. Сенатът приема заканите и недоволствата на жителите и бързо взема решение да влага в бункери, изключително откакто вярата, че лабораторията и близкото летище ще слагат щата като евентуална цел за града.

За построяването на нуклеарния бункер, Федералният Граждански център за защита отделят близо 122 хиляди $ или към 1.3 милиона $ в днешни пари. Изработено е от стомана и заздравен бетон, включва перално поделение, система за озвучаване, доста системи за филтриране на въздуха, дизелови генератори, трапезария, общежития и душове за филтриране от радиация. Парите стигат за построяването на бункер, който може да събере едвам 1000 души.

Богаташите от високите райони на града ще заплащат по 100 $, с цел да могат да се уредят с място и въобще да не се тормозят от възможната опасност. Плащането на членски импорт не се харесва на всички. От една страна, проблемите идват с това, че бункерът е подсилен от разнообразни грантове и изисква избрани суми.

Освен произвеждането на бункера, богаташите даже наемат сред 35-40 души, които да го охраняват и да държат нарушителите на страна. Жителите на Бойс също не са изключително очаровани от обстоятелството, че е трябвало да построят дребни бункери в своя заден двор, без да имат достъп до федералните средства.

Лудите години на нуклеарната опасност не могат да бъдат пренебрегнати и до през днешния ден, голямата сирена, която седи в парка на града, може към момента да бъде видяна. За благополучие, нуклеарни офанзиви в щата Айдахо няма. Проблемът обаче е, че сирената се тества доста постоянно и всички деца и възрастни хукват в суматоха към бункери, крият се под бюра и най-различни други укрития, основани точно за тази цел.

Всичко завършва след края на Студената война, когато модерният лъскъв бункер е закупен от частни лица и до през днешния ден сменя няколко пъти своя притежател. Училищното настоятелство го закупува, с цел да го употребява като складова база, до момента в който Джон Фарен не предлага добра цена и не трансформира целия бункер в музикални студиа. Неговите проекти за 2021 година са обвързани с концепцията, че може да построи и жилищни здания върху бункера.

Страховете на Айдахо, че може да загине от нуклеарна злополука ще се окажат действителни, само че истината е, че Съюз на съветските социалистически републики няма да има нищо общо със случая. На 3 януари 1961 година трима души – Ричърд Лег, Джон Бърнс и Ричърд МакКинли идват в лабораторията на Айдахо, с цел да рестартират реактор SL1, откакто е спрян за 11 дни по време на празниците. Въпросните господа са част от армията и са тренирани да работят с апаратурата.

Една от дилемите е да вдигнат контролните пръти и по-късно да вкарат в режим реактора. Господата не работят в синхрон, както се изисква, един от прътите е изваден повече, по отношение на другите, реакторът стартира да генерира пара и по-късно следва детонация в реактора. По думите на клюки, които по-късно се популяризират в цяло Айдахо, реакторът постоянно страдал от „ залепващи “ пръти и тъкмо това основало спомагателните главоболия.

Експлозията убива на място Лег и Бърнс. Пожарникарие откриват МакКинли жив. Малко откакто е откаран в болница, третият боен също умира. Първият случай на радиационна гибел ще пристигна с още въпроси: какво се прави с тялото и къде да бъде заровено? Осъзнавайки какво тъкмо кара водачът, незабавно изоставя колата за спешна помощ в пустинята и чака отдел по почистването да пристигна. Комисията по атомна сила избира отдалечно място и предизвестява околните да не се приближават до обекта, нито да пипат ковчега, тъй като атомните изотопи ще бъдат дейни през идващите години.

Близо 790 души са изложени на радиацията и през идващите 18 месеца се постанова разчистване. Лабораторията поддържа версията, че единствено чиновници са били облъчени и радиацията в никакъв случай не стига до околните градове.

Въпреки случая, Айдахо продължава да е световен водач в произвеждане на нуклеарни материали за електрическа енергия. Хората бързо не помнят атомната суматоха, както и случаите след нея. Оказва се, че когато човек знае какво прави и може да размишлява малко по-трезво, доста елементарно ще открие решение на казуса.