Рамадан Аталай за управляващите: Неопитност, самонадеяност и самочувствие без покритие
Нямат и потенциал, даже способстваха да се задълбочи рецесията в енергетиката, споделя в изявление за Tribune зам.-председателят на Комисията по енергетика в Народно събрание Рамадан Аталай, член на ЦОБ на Движение за права и свободи
– Г-н Аталай, какви са главните аргументи да се стигне до тази тежка енергийна рецесия, която следим в международен мащаб? Виждаме, че сега тя още повече се задълбочава поради войната в Украйна. Какъв е изходът от тази обстановка?
– Кризата, обвързвана с дефицита на сила в света и изключително по нашите ширини, стартира доста преди войната. С просто око се вижда, че това се случи сега, в който недалновидните ръководители на Европа, на света, подцениха опцията да създадат по този начин, че първо да има диверсификация на енергийните първични материали, второ да може да се сключат тези дълготрайни контракти за доставки на сила, които ще са нужни за съответните страни, с цел да вземат съществени решения за обезпечаване на запасите, които са нужни за есенно-зимния сезон, за изключителни обстановки, военновременни ресурси, които би трябвало да се обезпечат при спиране на доставката на сила.
Надменното поведение на всички ръководители по света, че надали не може с тяхно решение да контролират взаимоотношенията сред производителя и потребителя на сила, в ущърб на една от двете страни, докара до дефицит на енергийни първични материали – газ, нефт и оттова техните производни като произвеждане на електрическа енергия и топлинна сила, надлежно до спешна обстановка в Европа. Когато се опитваш да създадеш един свободен пазар на предлагането и на търсенето, само че налагаш единствено модела – „ продажба на продукцията “, изключително на енергийните първични материали на борса, без да допускаш, че би било доста по-добре да имаш едни дълготрайни взаимоотношения с производителите, имам поради с Катар, Алжир, Русия, Норвегия, без да допускаш, че може да се стигне до деня, в който производителите могат да не желаят или да не могат да оферират на борсата съответната продукция, това явно може да докара до дефицит на сила.
Това е в действителност обстановката в Европа. Европейците не си запълниха хранилищата с газ, не подписаха дълготрайните контракти за доставка на сила нито със Съединени американски щати, нито със прилежащите си страни, очаквайки, че единствено от нидерландската борса всеки ден те ще получават силата, която им е нужна. А към този момент обстановката с войната в Украйна сега направи по този начин, че всяка страна от Европейския съюз, както и Азия и Съединени американски щати, да се намират в позиция на дефицит на сила. Имаме дефицит от производството до потреблението. Ситуацията е доста комплицирана.
– Знаем, че Европа се зарежда с газ съвсем напълно от Русия. В случай, че Русия спре кранчето, какво ще вършат европейските страни и в частност България?
– Аз като човек, който се занимава с енергетика дълго време, не обмислям от позицията на политика, който съм сега. При всички случаи прекъсването на доставките на сила, от която и да е страна, води до загуба на този, който ги стопира. Ако пък допуснем, че Русия е в положение да стопира доставките на сила в Европа, това значи, че още веднъж тези водачи, които ръководят съответните страни, са пропуснали да проучат и да схванат, че този производител е намерил различен пазар, където ще си доставя силата. Няма страна, която да създава сила и да не желае да я продава, да не желае да има доходи в тази страна и да не е добре стопанската система ѝ, а оттова нататък да не създава и друга продукция.
Така че, аз не позволявам едностранно прекъсване на газа от който и да е производител. Така считам. Както Съединени американски щати няма да спрат доставките на полутечен газ. Могат обаче да ги преориентират към други ширини на света, както се и случи. Китай купува и въглища, и газ и всякаква друга сила. Русия също продава газ в Китай. По всяка възможност има и други пазари, където може да доставя. Изходът от цялата тази обстановка, изключително във връзка с енергийните първични материали, е първо да търсим личните енергоресурси, по какъв начин и до каква степен можем да задоволим нашите потребности със личните енергоресурси – нещо, което пропуснахме да създадем като Европейски съюз. Това е първото, което би трябвало да направи всяка страна.
Ако имаме дефицит от личното си произвеждане, чак тогава към този момент би трябвало да търсим по какъв метод да доставяме сила от други страни, само че освен от една. Тук разковничето е диверсификацията. В момента се оказва, че по-голямото количество газ в България е от Русия, малко количество идва и от Азербайджан. През 2009 година, когато аз персонално участвах в рецесията като ръководител на Комисията по енергетика, мислехме, че единствено България има огромна взаимозависимост от енергийните първични материали на Русия. Сега се оказва, че Европейският съюз е подвластен към 40%. А в някои страни над 50% от доставките на сила са от Русия. Има неписани правила, че всяка страна би трябвало да може да употребява личните си енергийни запаси, по какъв начин по опция да се добива сила от възобновими енергийни източници, по какъв начин да създадем и идващото, което е належащо за енергийната успеваемост на България.
Какво чакахме толкоз време, че не си санирахме жилищата? По едни сметки от 2009 година, в случай че енергийната успеваемост в България тогава беше извършена по всички условия, по всички правила, на страната ни нямаше да ѝ бъдат нужни към 2000 мегавата мощ, които сега създават електрическа енергия. Ако би трябвало да обобщим какво в действителност е належащо – да се търсят личните енергоресурси за лични потребности, диверсификация, енергийна успеваемост, колкото се може по-бързо прекосяване към новаторски технологии за отопление, разбирайте да прекосяваме към водорода. Всичко това, което пропуснахме през последните 15 години, през днешния ден ни се струпа на главата и всеки търси отговорен, причина, без да се обърне и да си зададе въпроса – „ Аз с какво участвах, с цел да се случи всичко това, което се случва сега в Европа “?
– Въпреки упованията с началото на пролетта, цените на тока за небитовите консуматори у нас да намалеят, откакто стартира войната в Украйна те в действителност скочиха фрапантно. От Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) упорстват обезщетенията за бизнеса, които сега са извънредно незадоволителни, да се усилят, да няма таван, както и мярката да продължи да работи, до момента в който е належащо. От друга страна предлагането на ГЕРБ-СДС да се компенсират напълно публични институции не беше признато от Народното събрание, единствено Движение за права и свободи и „ Възраждане “ го поддържаха. Справя ли се в действителност ръководещата коалиция?
– Не единствено, че не се оправят, само че нямат и потенциала по какъв начин да се оправят със създалата се обстановка. Дори способстваха да се задълбочи рецесията. От своята неумелост, самоувереност и самочувствието без покритие, което към момента показват, пропуснаха най-важното нещо, което трябваше да създадат. Не може да имаш остатък на произвеждане на сила в България и да не можеш да намериш тези правила, посредством които да окажеш помощ на 100% бизнеса, тъй че цената на продукцията в България да не се вдигне и да няма инфлация в страната. По какъв ли не метод опозиционните сили сме им говорили за това нещо. Вътре при тях също има хора, които схващат, че ненавременната поддръжка на бизнеса в България сега ни вкара в тази инфлация.
Може би ние сами подпомогнахме инфлацията, която по този начин или другояче се случва и отвън нас, вместо да се предпазим, изключително от позиция на силата. Разбира се, че не можем да спрем износа, не е належащо да го спрем, само че има задоволително правила, механизми и способи по какъв начин тази непредвидена облага, която се получи от производителите на електрическа енергия да се върне до жителите и до бизнеса, тъй като тези пари, които страната събира, са пари на бизнеса и на популацията. Но Асен Василев и Кирил Петков избраха да съберат огромна купчина пари, с цел да могат те да бъдат тези хора, които да ги преразпределят и раздават, и то селективно, няма да бъдат раздадени за едни, ще бъдат раздадени за други. Аз не съм склонен доста и с това, което се случваше по времето на ГЕРБ и Съюз на демократичните сили, и те се опитваха да се намесват в преразпределението на бизнеса от позиция и на приемане на опция за развиване на бизнеса.
При тези новите (бел.ред. Продължаваме промяната) няма нищо ново, дори са по-зле. Затова като виждам се чува дали не е належащо да има нови избори или надали не да се възвърне остарялото ръководство. Аз ви споделям непосредствено, че остарялото ръководство през последните години не беше потребно за страната, само че новото с нищо не се промени, даже задълбочава всичко това, което ставаше в отрицателна посока при предходното ръководство. За да се излезе от тази обстановка, на България ѝ е належащо умело държавно управление, държавно управление, което да може да ръководи освен при естествени условия, а и в рецесия. Кризата ненапълно е привнесена извън, ненапълно е основана от вътрешната страна, само че невъзможността на ръководещите да се ангажират с ръководството на страната, ни води до доста по-тежка обстановка, изключително, когато към този момент стартира и войната.
По най-бързия метод България би трябвало да моли за прекъсване на войната. Войната е най-лошото нещо, стопанската система по време на войната е непредвидима, разпределението на силата в света е към този момент в една такава фаза, при която по-големите производители стартират да дефинират къде и по какъв метод да изпращат нужната сила, даже и за популацията, което също не е потребно, за която и да е стопанска система. Пожелавам колкото се може по-бързо да създадем диверсификацията, допустимо е. Нищо не вършат обаче – нито с договарянията за доставка на газ от Русия, нито с новите условия, при които можем да получаваме газ от Азербайджан. Не отиват да сядат на договаряния с Турция, а от Турция ние можем да получаваме спомагателни количества газ, които да понижат тежестта върху нашето произвеждане и инфлацията. Никой не се ангажира със завършването на интерконектора с Гърция. Трябва някой от тях да излезе и да каже каква е повода за забавянето на интерконектора от остарялото ръководство, кои са отговорните. Не са толкоз отговорни старите ръководещи. Причината е на районно равнище. Тя е и в Гърция, и в България, и в геополитическата сфера. Имат задоволително виновност и европейските структури и други наши натовски другари.
– Смятате ли, че фактически би могло да се стигне за следващ път до предварителни избори. Това добър вид ли е за страната или възможни нови избори могат да я дестабилизират още повече?
– Неумението да се ръководи, води до въпроса – какво би трябвало да се направи оттук-нататък, по какъв начин да се излезе от създалата се обстановка, а един от отговорите е – нови избори. Опозицията постоянно е подготвена за избори, всяка политическа групировка, щом е основана, би трябвало да желае да вземе властта и да ръководи. От друга страна, належащо ли е в тази спешна обстановка да има още едни избори в България, също е един въпрос, който би трябвало съществено да се разиска, тъй като последните три избора накараха обществото да си замълчи, а мълчанието на гласоподавателя е доста неприятен знак.
След това би трябвало да се направи сериозен разбор какъв ще е изходът от идващите избори, в положение ли е обществото да избере ново държавно управление, което ще дава отговор на неговите условия? Ред въпроси има, само че не може България да остане с държавно управление, което не е способно да взима съществени решения. Оставям настрани това, че ръководещите нямат визия за развиването на страната, само че те би трябвало да имат най-малко визия – по какъв начин и по какъв метод ще се работи по време на рецесия.
– На 31 март изтича мораториумът върху цените на тока, парното и водата за семействата. Движение за права и свободи беше изрично срещу тази мярка. Какво ще последва след отпадането му?
– Привърженици на мораториума по принцип са Българска социалистическа партия. Те са тези, които постоянно в устрема си да изпъкнат, мислят най-вече за бедния, за онеправдания и така нататък Оказа се, че „ харвардските учени “ също харесват мораториума. Мораториумът е най-лошото обръщение, което една страна насочва към съседите си, към света. Това значи, че се намираш в една обстановка, в която не можеш да вземеш решение, а решение имаш. От тази позиция позицията на Движението за права и свободи е, че интервенция в пазарни взаимоотношения на обществото посредством налагане на мораториум, тъй като ти нямаш смелостта да вземеш решение, беше най-лошото нещо, което се случи. По този метод ти отправяш обръщение към вложителите или към всички, които работят в България, че страната ни не е в положение да ръководи стопанската система си и енергийните си запаси.
Имаше доста изходи от тази обстановка, дори тогава им предложихме – не покачване на цената, можеше даже да се понижи цената на електрическата енергия за крайния консуматор. Комисията по енергийно и водно контролиране можеше да вземе нужните ограничения и решения и България да продължи да съществува при едни естествени стопански взаимоотношения, а цената на електрическата енергия да бъде по-ниска от това, което е сега. Със прекъсването на решенията ние създадохме причина след мораториума да има изменение на цената на електрическата енергия и то не в посока понижение.
Ако се резервира същата цена след мораториума, това значи, че някои държавни предприятия ще натрупат загуби, които по-късно данъкоплатците в миналото ще би трябвало отново да си ги платят. Трябваше гладко да се обезпечи опция на енергийно бедните да могат да получават нужната сила, с която да имат опция да изкарат един естествен живот. За това нещо обаче трябваше съществено решение, съществени ръководещи.
Ако бяхме тръгнали да помогнем на бизнеса с тези свръх облаги на производителите на електрическа енергия, през днешния ден краставиците и другите хранителни артикули нямаше да са с тройна, четворна, петорна цена, нямаше да има такава инфлация. Ако ръководещите не престават да натискат цялата тази система като тенджера под налягане, ще видите, че някой ден или ще чуем свирката на тенджерата под налягане или ще се случи някакъв гърмеж, а в стопанската система тежестта пада постоянно върху данъкоплатците.
– Все още България няма утвърден Национален проект за възобновяване и резистентност, за какво се бави толкоз доста, имат ли аргумент авангардните планове, които четворната коалиция предлага, какво смятате по този въпрос?
– Много дълга тематика. В България във връзка с националния План за възобновяване и резистентност и всички други проекти, които са нужни за развиването на страната, всяко едно държавно управление е гледало от неговата си призма и не се е водило от националния интерес на страната. Напоследък усещам, че всеки употребява този израз – „ народен интерес “, единствено и единствено да излезе от обстановка. Идеята на проекта за възобновяване беше по какъв метод covid-засегнатите стопански системи в страната да бъдат подкрепени, като в същото време да бъдат насърчени революционни открития и нововъведения, които да бъдат вложени в бъдещото произвеждане в България, с цел да сме в крайник със международното развиване или най-малко европейското.
Едните пристигнаха и погледнаха по какъв начин да разпределят средствата си за техните предприемачи, имам поради ГЕРБ, идващите, служебните държавни управления, пристигнаха, с цел да се потвърдят, че те могат да бъдат по-добрите. Предложиха различен проект, който също не кореспондира с главната концепция за възобновяване на стопанската система, в това число със зеления пакет, въвеждането на новите технологии в промишлеността на страната. И най-после пристигнаха едни, които непосредствено седнаха и споделиха – „ Ами ние можем да създадем по този начин, че да произвеждаме акумулатори и всички пари, които имаме оттова, защото ще ги създава нашият човек, ще ги дадем на нашия човек “. Безобразно отношение.
Вероятно ще сме единствената страна, която няма да има утвърден План за възобновяване и развиване, а имам възприятието, че ще сме и онази страна, която няма да може да усвои нищо от тези средства, за жалост. Ако ръководещите не вземат ограничения и не си покачат потенциала на ръководство, в случай че не се отнесат съществено към ръководството на България и към момента мислят, че могат да продават био артикули и гледат на страната като на една дребна компания, ще дойдем ние на власт и тогава считам, че нещата ще бъдат на напълно друго ниво. Убеден съм, че опциите на нашата партия са общоприети и познати.
източник: Tribune.bg
– Г-н Аталай, какви са главните аргументи да се стигне до тази тежка енергийна рецесия, която следим в международен мащаб? Виждаме, че сега тя още повече се задълбочава поради войната в Украйна. Какъв е изходът от тази обстановка?
– Кризата, обвързвана с дефицита на сила в света и изключително по нашите ширини, стартира доста преди войната. С просто око се вижда, че това се случи сега, в който недалновидните ръководители на Европа, на света, подцениха опцията да създадат по този начин, че първо да има диверсификация на енергийните първични материали, второ да може да се сключат тези дълготрайни контракти за доставки на сила, които ще са нужни за съответните страни, с цел да вземат съществени решения за обезпечаване на запасите, които са нужни за есенно-зимния сезон, за изключителни обстановки, военновременни ресурси, които би трябвало да се обезпечат при спиране на доставката на сила.
Надменното поведение на всички ръководители по света, че надали не може с тяхно решение да контролират взаимоотношенията сред производителя и потребителя на сила, в ущърб на една от двете страни, докара до дефицит на енергийни първични материали – газ, нефт и оттова техните производни като произвеждане на електрическа енергия и топлинна сила, надлежно до спешна обстановка в Европа. Когато се опитваш да създадеш един свободен пазар на предлагането и на търсенето, само че налагаш единствено модела – „ продажба на продукцията “, изключително на енергийните първични материали на борса, без да допускаш, че би било доста по-добре да имаш едни дълготрайни взаимоотношения с производителите, имам поради с Катар, Алжир, Русия, Норвегия, без да допускаш, че може да се стигне до деня, в който производителите могат да не желаят или да не могат да оферират на борсата съответната продукция, това явно може да докара до дефицит на сила.
Това е в действителност обстановката в Европа. Европейците не си запълниха хранилищата с газ, не подписаха дълготрайните контракти за доставка на сила нито със Съединени американски щати, нито със прилежащите си страни, очаквайки, че единствено от нидерландската борса всеки ден те ще получават силата, която им е нужна. А към този момент обстановката с войната в Украйна сега направи по този начин, че всяка страна от Европейския съюз, както и Азия и Съединени американски щати, да се намират в позиция на дефицит на сила. Имаме дефицит от производството до потреблението. Ситуацията е доста комплицирана.
– Знаем, че Европа се зарежда с газ съвсем напълно от Русия. В случай, че Русия спре кранчето, какво ще вършат европейските страни и в частност България?
– Аз като човек, който се занимава с енергетика дълго време, не обмислям от позицията на политика, който съм сега. При всички случаи прекъсването на доставките на сила, от която и да е страна, води до загуба на този, който ги стопира. Ако пък допуснем, че Русия е в положение да стопира доставките на сила в Европа, това значи, че още веднъж тези водачи, които ръководят съответните страни, са пропуснали да проучат и да схванат, че този производител е намерил различен пазар, където ще си доставя силата. Няма страна, която да създава сила и да не желае да я продава, да не желае да има доходи в тази страна и да не е добре стопанската система ѝ, а оттова нататък да не създава и друга продукция.
Така че, аз не позволявам едностранно прекъсване на газа от който и да е производител. Така считам. Както Съединени американски щати няма да спрат доставките на полутечен газ. Могат обаче да ги преориентират към други ширини на света, както се и случи. Китай купува и въглища, и газ и всякаква друга сила. Русия също продава газ в Китай. По всяка възможност има и други пазари, където може да доставя. Изходът от цялата тази обстановка, изключително във връзка с енергийните първични материали, е първо да търсим личните енергоресурси, по какъв начин и до каква степен можем да задоволим нашите потребности със личните енергоресурси – нещо, което пропуснахме да създадем като Европейски съюз. Това е първото, което би трябвало да направи всяка страна.
Ако имаме дефицит от личното си произвеждане, чак тогава към този момент би трябвало да търсим по какъв метод да доставяме сила от други страни, само че освен от една. Тук разковничето е диверсификацията. В момента се оказва, че по-голямото количество газ в България е от Русия, малко количество идва и от Азербайджан. През 2009 година, когато аз персонално участвах в рецесията като ръководител на Комисията по енергетика, мислехме, че единствено България има огромна взаимозависимост от енергийните първични материали на Русия. Сега се оказва, че Европейският съюз е подвластен към 40%. А в някои страни над 50% от доставките на сила са от Русия. Има неписани правила, че всяка страна би трябвало да може да употребява личните си енергийни запаси, по какъв начин по опция да се добива сила от възобновими енергийни източници, по какъв начин да създадем и идващото, което е належащо за енергийната успеваемост на България.
Какво чакахме толкоз време, че не си санирахме жилищата? По едни сметки от 2009 година, в случай че енергийната успеваемост в България тогава беше извършена по всички условия, по всички правила, на страната ни нямаше да ѝ бъдат нужни към 2000 мегавата мощ, които сега създават електрическа енергия. Ако би трябвало да обобщим какво в действителност е належащо – да се търсят личните енергоресурси за лични потребности, диверсификация, енергийна успеваемост, колкото се може по-бързо прекосяване към новаторски технологии за отопление, разбирайте да прекосяваме към водорода. Всичко това, което пропуснахме през последните 15 години, през днешния ден ни се струпа на главата и всеки търси отговорен, причина, без да се обърне и да си зададе въпроса – „ Аз с какво участвах, с цел да се случи всичко това, което се случва сега в Европа “?
– Въпреки упованията с началото на пролетта, цените на тока за небитовите консуматори у нас да намалеят, откакто стартира войната в Украйна те в действителност скочиха фрапантно. От Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) упорстват обезщетенията за бизнеса, които сега са извънредно незадоволителни, да се усилят, да няма таван, както и мярката да продължи да работи, до момента в който е належащо. От друга страна предлагането на ГЕРБ-СДС да се компенсират напълно публични институции не беше признато от Народното събрание, единствено Движение за права и свободи и „ Възраждане “ го поддържаха. Справя ли се в действителност ръководещата коалиция?
– Не единствено, че не се оправят, само че нямат и потенциала по какъв начин да се оправят със създалата се обстановка. Дори способстваха да се задълбочи рецесията. От своята неумелост, самоувереност и самочувствието без покритие, което към момента показват, пропуснаха най-важното нещо, което трябваше да създадат. Не може да имаш остатък на произвеждане на сила в България и да не можеш да намериш тези правила, посредством които да окажеш помощ на 100% бизнеса, тъй че цената на продукцията в България да не се вдигне и да няма инфлация в страната. По какъв ли не метод опозиционните сили сме им говорили за това нещо. Вътре при тях също има хора, които схващат, че ненавременната поддръжка на бизнеса в България сега ни вкара в тази инфлация.
Може би ние сами подпомогнахме инфлацията, която по този начин или другояче се случва и отвън нас, вместо да се предпазим, изключително от позиция на силата. Разбира се, че не можем да спрем износа, не е належащо да го спрем, само че има задоволително правила, механизми и способи по какъв начин тази непредвидена облага, която се получи от производителите на електрическа енергия да се върне до жителите и до бизнеса, тъй като тези пари, които страната събира, са пари на бизнеса и на популацията. Но Асен Василев и Кирил Петков избраха да съберат огромна купчина пари, с цел да могат те да бъдат тези хора, които да ги преразпределят и раздават, и то селективно, няма да бъдат раздадени за едни, ще бъдат раздадени за други. Аз не съм склонен доста и с това, което се случваше по времето на ГЕРБ и Съюз на демократичните сили, и те се опитваха да се намесват в преразпределението на бизнеса от позиция и на приемане на опция за развиване на бизнеса.
При тези новите (бел.ред. Продължаваме промяната) няма нищо ново, дори са по-зле. Затова като виждам се чува дали не е належащо да има нови избори или надали не да се възвърне остарялото ръководство. Аз ви споделям непосредствено, че остарялото ръководство през последните години не беше потребно за страната, само че новото с нищо не се промени, даже задълбочава всичко това, което ставаше в отрицателна посока при предходното ръководство. За да се излезе от тази обстановка, на България ѝ е належащо умело държавно управление, държавно управление, което да може да ръководи освен при естествени условия, а и в рецесия. Кризата ненапълно е привнесена извън, ненапълно е основана от вътрешната страна, само че невъзможността на ръководещите да се ангажират с ръководството на страната, ни води до доста по-тежка обстановка, изключително, когато към този момент стартира и войната.
По най-бързия метод България би трябвало да моли за прекъсване на войната. Войната е най-лошото нещо, стопанската система по време на войната е непредвидима, разпределението на силата в света е към този момент в една такава фаза, при която по-големите производители стартират да дефинират къде и по какъв метод да изпращат нужната сила, даже и за популацията, което също не е потребно, за която и да е стопанска система. Пожелавам колкото се може по-бързо да създадем диверсификацията, допустимо е. Нищо не вършат обаче – нито с договарянията за доставка на газ от Русия, нито с новите условия, при които можем да получаваме газ от Азербайджан. Не отиват да сядат на договаряния с Турция, а от Турция ние можем да получаваме спомагателни количества газ, които да понижат тежестта върху нашето произвеждане и инфлацията. Никой не се ангажира със завършването на интерконектора с Гърция. Трябва някой от тях да излезе и да каже каква е повода за забавянето на интерконектора от остарялото ръководство, кои са отговорните. Не са толкоз отговорни старите ръководещи. Причината е на районно равнище. Тя е и в Гърция, и в България, и в геополитическата сфера. Имат задоволително виновност и европейските структури и други наши натовски другари.
– Смятате ли, че фактически би могло да се стигне за следващ път до предварителни избори. Това добър вид ли е за страната или възможни нови избори могат да я дестабилизират още повече?
– Неумението да се ръководи, води до въпроса – какво би трябвало да се направи оттук-нататък, по какъв начин да се излезе от създалата се обстановка, а един от отговорите е – нови избори. Опозицията постоянно е подготвена за избори, всяка политическа групировка, щом е основана, би трябвало да желае да вземе властта и да ръководи. От друга страна, належащо ли е в тази спешна обстановка да има още едни избори в България, също е един въпрос, който би трябвало съществено да се разиска, тъй като последните три избора накараха обществото да си замълчи, а мълчанието на гласоподавателя е доста неприятен знак.
След това би трябвало да се направи сериозен разбор какъв ще е изходът от идващите избори, в положение ли е обществото да избере ново държавно управление, което ще дава отговор на неговите условия? Ред въпроси има, само че не може България да остане с държавно управление, което не е способно да взима съществени решения. Оставям настрани това, че ръководещите нямат визия за развиването на страната, само че те би трябвало да имат най-малко визия – по какъв начин и по какъв метод ще се работи по време на рецесия.
– На 31 март изтича мораториумът върху цените на тока, парното и водата за семействата. Движение за права и свободи беше изрично срещу тази мярка. Какво ще последва след отпадането му?
– Привърженици на мораториума по принцип са Българска социалистическа партия. Те са тези, които постоянно в устрема си да изпъкнат, мислят най-вече за бедния, за онеправдания и така нататък Оказа се, че „ харвардските учени “ също харесват мораториума. Мораториумът е най-лошото обръщение, което една страна насочва към съседите си, към света. Това значи, че се намираш в една обстановка, в която не можеш да вземеш решение, а решение имаш. От тази позиция позицията на Движението за права и свободи е, че интервенция в пазарни взаимоотношения на обществото посредством налагане на мораториум, тъй като ти нямаш смелостта да вземеш решение, беше най-лошото нещо, което се случи. По този метод ти отправяш обръщение към вложителите или към всички, които работят в България, че страната ни не е в положение да ръководи стопанската система си и енергийните си запаси.
Имаше доста изходи от тази обстановка, дори тогава им предложихме – не покачване на цената, можеше даже да се понижи цената на електрическата енергия за крайния консуматор. Комисията по енергийно и водно контролиране можеше да вземе нужните ограничения и решения и България да продължи да съществува при едни естествени стопански взаимоотношения, а цената на електрическата енергия да бъде по-ниска от това, което е сега. Със прекъсването на решенията ние създадохме причина след мораториума да има изменение на цената на електрическата енергия и то не в посока понижение.
Ако се резервира същата цена след мораториума, това значи, че някои държавни предприятия ще натрупат загуби, които по-късно данъкоплатците в миналото ще би трябвало отново да си ги платят. Трябваше гладко да се обезпечи опция на енергийно бедните да могат да получават нужната сила, с която да имат опция да изкарат един естествен живот. За това нещо обаче трябваше съществено решение, съществени ръководещи.
Ако бяхме тръгнали да помогнем на бизнеса с тези свръх облаги на производителите на електрическа енергия, през днешния ден краставиците и другите хранителни артикули нямаше да са с тройна, четворна, петорна цена, нямаше да има такава инфлация. Ако ръководещите не престават да натискат цялата тази система като тенджера под налягане, ще видите, че някой ден или ще чуем свирката на тенджерата под налягане или ще се случи някакъв гърмеж, а в стопанската система тежестта пада постоянно върху данъкоплатците.
– Все още България няма утвърден Национален проект за възобновяване и резистентност, за какво се бави толкоз доста, имат ли аргумент авангардните планове, които четворната коалиция предлага, какво смятате по този въпрос?
– Много дълга тематика. В България във връзка с националния План за възобновяване и резистентност и всички други проекти, които са нужни за развиването на страната, всяко едно държавно управление е гледало от неговата си призма и не се е водило от националния интерес на страната. Напоследък усещам, че всеки употребява този израз – „ народен интерес “, единствено и единствено да излезе от обстановка. Идеята на проекта за възобновяване беше по какъв метод covid-засегнатите стопански системи в страната да бъдат подкрепени, като в същото време да бъдат насърчени революционни открития и нововъведения, които да бъдат вложени в бъдещото произвеждане в България, с цел да сме в крайник със международното развиване или най-малко европейското.
Едните пристигнаха и погледнаха по какъв начин да разпределят средствата си за техните предприемачи, имам поради ГЕРБ, идващите, служебните държавни управления, пристигнаха, с цел да се потвърдят, че те могат да бъдат по-добрите. Предложиха различен проект, който също не кореспондира с главната концепция за възобновяване на стопанската система, в това число със зеления пакет, въвеждането на новите технологии в промишлеността на страната. И най-после пристигнаха едни, които непосредствено седнаха и споделиха – „ Ами ние можем да създадем по този начин, че да произвеждаме акумулатори и всички пари, които имаме оттова, защото ще ги създава нашият човек, ще ги дадем на нашия човек “. Безобразно отношение.
Вероятно ще сме единствената страна, която няма да има утвърден План за възобновяване и развиване, а имам възприятието, че ще сме и онази страна, която няма да може да усвои нищо от тези средства, за жалост. Ако ръководещите не вземат ограничения и не си покачат потенциала на ръководство, в случай че не се отнесат съществено към ръководството на България и към момента мислят, че могат да продават био артикули и гледат на страната като на една дребна компания, ще дойдем ние на власт и тогава считам, че нещата ще бъдат на напълно друго ниво. Убеден съм, че опциите на нашата партия са общоприети и познати.
източник: Tribune.bg
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ