Българска шивашка фирма твърди: Нямаме обучени шивачи, затова наехме хора от Бангладеш
Нямаме подготвени шивачи, по тази причина наехме хора от Бангладеш, настояват шефовете на шивашка фирма от Две могили. Петима мъже от Бангладеш вече месец се трудят в “Жокей ” ООД и сега минават интервала на акомодация и образование в българска среда.
Фирмата е учредена преди 26 години и е профилирана в производството на връхно мъжко и дамско облекло, тежка конфекция. Работи единствено за експорт и доставя европейските си сътрудници с разнообразни якета и палта. Сред продукцията ѝ са профилирани дрехи за военната промишленост, за езда, за зимни спортове, униформи. 80% от якетата са водоустойчиви и със заваровъчен тегел, създадени по технологията GoreTex.
Сложността на продуктите изисква те да бъдат направени от експерти, чийто труд е първокласен, написа вестник „ БРЯГ “.
Няма подготвени шивачи в нашия регион
Това споделя Янка Драганова, търговски прокурист и брачна половинка на притежателя на компанията Драгомир Драганов. „ Младите идват да питат за работа, само че желаят да са общи работници или да правят неквалифициран труд. Малките общини не са привлекателни за трудоспособните хора. Идват някои да търсят работа, но като ги попиташ какво могат да вършат, дават отговор – „ Обща работа, да шетам конци “. Искат пари, само че не могат да вършат нищо, нямат квалифицикация “, добавя Драганова.
Липсата на качествени работници в сектора принуждава управлението на „ Жокей “ да потърси кадри от чужбина. Управителят на компанията Драгомир Дамянов, някогашен кмет на Две могили и някогашен народен представител от Русенска област, се свързал с компания в България за набиране на личен състав от чужбина. Тя му предложила да наеме шивачи от Бангладеш и след диалози в посолството на страната българският шеф провел онлайн изявление с претендентите от азиатската страна. След това друга HR-фирма от Полша, която е представител в Бангладеш за Европа, изпратила собствен чиновник на място да ревизира изискванията, при които ще се трудят и ще живеят потенциалните работници. Ако по време на пребиваването си в България те имат някакъв проблем, би трябвало да се свържат с този чиновник за решение на проблема, изяснява Драганова.
„ Жокей “ подписва контракт, с който се задължава да обезпечи работа на чужденците за две години
Обещаната заплата е 400 евро плюс осигуровки. Българската компания заплаща също наема на квартирата, тока и водата на работниците.
Договорени са шестима шивачи от Бангладеш, само че първо пристигнали петима. Шестият се чака да пристигна по-късно поради проблеми с визата.
Българските домакини посрещнали чужденците на летището и оттгова се грижат за престоя им в страната. Всички са настанени в една къща и са регистрирани в Министерство на вътрешните работи. Издадени са им и краткотрайни персонални карти, като служителите на реда всеки месец ревизират дали мъжете живеят на адреса.
Работодателите са снабдили семейството на новите си кадри с бойлер, пералня, печка, тенджери, тигани, чаши, чинии и всяка нужна за една къща посуда.
Пристигането на чужденците, несъмнено, не останало неусетно от локалните поданици. Янка Драганова споделя, че даже първоначално имало недоволства от хората, че мъжете от Бангладеш заглеждат локалните девойки. „ Мъжете просто по този начин си гледат, постоянно са дружно, не се отделят един от различен, тъй като не познават ситуацията “, защигава ги Драганова.
„ Трима от чужденците са положителни шивачи, а другите двама са малко несигурни. Когато пристигнаха, те желаеха да шият дружно, да са си една бригада. Съгласихме се и им дадохме да създават един артикул - 5 гащеризона. Но платът, с който работят, е промазан и не е прочут за тях. Те са шили най-вече дънки, тениски и бурки. А при нас всичко е доста комплицирано. Като им се покаже обаче една манимулация, те я повтарят и се оправят. Изпълнителни са, пробват се да повторят показаното. Имат предпочитание да се трудят, доста са тихи, съблюдават работното време. И все споделят – „ Дай ми работа “. Стоят и чакат да им дадеш работа в ръцете. Забелязваме, че единият е огромен буквоядец. Дори към този момент е научил думите „ милиметър “ и „ сантиметър “, тъй като постоянно мери детайлите. Когато му направя забележка, че за един ден е изработил единствено един панталон, той се аргументира с думите – „ сантиметър, милиметър “, което значи, че времето му е минало в мерене и белязане на елементи “, споделя Янка Драганова.
Чужденците стартират да се приспособяват към живота си тук. Сутрин към този момент поздравяват на български с „ Добро утро “ и „ Как сте “. Побългаряват се и някои от навиците им. Един от мъжете – мохамеданин, изискал да му се даде опция да се моли през работно време. „ Тъй като са мюсюлмани, той помоли да им отделим място за молитва. Пригодих им едно чердже и в този момент мъжът върви в склада да се моли “, споделя Драганова.
Трудно им е да свикнат с извършването на покупки в Две могили и непрестанно желаят безвъзмездни найлонови торбички от магазина. Затова магазинерката помолила компанията да ушие платнени торбички на чужденците, с цел да си поставят в тях продуктите.
Комуникацията с жителите от Бангладеш е комплицирана - комбинация от британски, който приказва служителка във компанията, и бенгалски, който звучи от онлайн преводач на телефона на Драганова. Въпреки това всички се схващат, защото дамите от фабриката се грижат за новите си сътрудници – момчета на възраст мужду 20 и 30 години, като за деца.
Най-шокиращото прекарване за чужденците са комарите
Мъжете се оплакват от офанзивите на нападателните инсекти, не можели да заспят от ухапванията. Ръководството на компанията купило препарати, с цел да се пръскат през деня и нощем против летящите „ кръвопийци “.
Двама от мъжете са женени и признават, че фамилиите им липсват доста. Най-възрастен от петимата е 34-годишният Миза, който е оставил в Бангладеш жена и 9-месечната си щерка Райса. „ Много ми е мъчно без фамилията, само че ще се оправя – споделя Миза. - Тук всичко ми харесва, всичко е добре, одобрявам работата си. И в Бангладеш работех като шивач, само че в този момент там е доста мъчно да се живее, няма работа за нас. В България изключително доста одобрявам храната. Аз съм готвачът в групата и подготвям най-вече ориз, тъй като доста го харесваме “.
В Бангладеш е оставил 8-годишния си наследник и Арджу, който е на 32 години. „ Всеки ден се обаждам на фамилията си - признава Арджу. – Имам майка, татко, 6 братя и 4 сестри сме и всички живеем дружно, тъй като по този начин повелява нашата традиция и просвета. Съпругата ми е стопанка, грижи се за семейството ни. Затова би трябвало да работя доста, с цел да устоявам фамилията си и да оказвам помощ на околните си “.
Най-младият измежду чужденците е 20-годишният Емджи. Той е професионален шивач и не е женен. „ Началниците ни са доста положителни, съумяваме да споделяме проблемите си с тях – споделя младежът. Засега планираме да останем 2 години, само че в случай че получим по-добри оферти, може да се преместим другаде. Едно от хубавите неща тук е храната. Ние в Бангладеш обичаме доста ориз, риба, зеленчуци – това всичко го има и тук. В България доста вкусни са доматите, краставиците, чушките, картофите. Най-много ни тормозят обаче комарите, мъчно се живее с тях. Наясно сме, че сме пристигнали тук да работим и това имаме намерение да вършим.
Тук сме да печелим пари и ще сме щастливи, в случай че това се случи.
Нашето предпочитание е да работим по този начин, че да спечелим повече пари “.
„ Готов съм да се науча на всичко, което ми покажат – твърди и 22-годишният Райхан. - Нашите сътрудници доста се грижат за нас. Аз имам една година опит като шивач. Работата ми е позната тук, само че ние сме привикнали да шием джинси и продукцията тук малко ни смущава, само че се учим. “
Петимата чужденци ще подсилят бригадите във фабриката. Все отново това са 5 работници повече за потенциала на компанията от 50 души.
Чужденците имат всичките права и отговорности на българските работници. Според управлението обаче не се усеща ревнивост от българската работна ръка към чужбинската. „ Гледаме ги като свои деца, те са млади и още не могат да се ориентират ” – декларира Драганова.
„ Българите не се усещат застрашени, не се стреснаха, че идват чужденци, тъй като работа доста има, но няма хора за нея. Явно никой не желае да работи за 400 евро. Българите в чужбина се трудят и на по три места, а тук стоят на телефоните си през работно време и питат какъв брой пари ще вземем? “, с мъка разяснява Драганова.
Медията ни научи, че още една компания от Две могили предстои да наеме четирима мъже от Бангладеш, този път като общи работници. Те се чака да дойдат през идната седмица.
Фирмата е учредена преди 26 години и е профилирана в производството на връхно мъжко и дамско облекло, тежка конфекция. Работи единствено за експорт и доставя европейските си сътрудници с разнообразни якета и палта. Сред продукцията ѝ са профилирани дрехи за военната промишленост, за езда, за зимни спортове, униформи. 80% от якетата са водоустойчиви и със заваровъчен тегел, създадени по технологията GoreTex.
Сложността на продуктите изисква те да бъдат направени от експерти, чийто труд е първокласен, написа вестник „ БРЯГ “.
Няма подготвени шивачи в нашия регион
Това споделя Янка Драганова, търговски прокурист и брачна половинка на притежателя на компанията Драгомир Драганов. „ Младите идват да питат за работа, само че желаят да са общи работници или да правят неквалифициран труд. Малките общини не са привлекателни за трудоспособните хора. Идват някои да търсят работа, но като ги попиташ какво могат да вършат, дават отговор – „ Обща работа, да шетам конци “. Искат пари, само че не могат да вършат нищо, нямат квалифицикация “, добавя Драганова.
Липсата на качествени работници в сектора принуждава управлението на „ Жокей “ да потърси кадри от чужбина. Управителят на компанията Драгомир Дамянов, някогашен кмет на Две могили и някогашен народен представител от Русенска област, се свързал с компания в България за набиране на личен състав от чужбина. Тя му предложила да наеме шивачи от Бангладеш и след диалози в посолството на страната българският шеф провел онлайн изявление с претендентите от азиатската страна. След това друга HR-фирма от Полша, която е представител в Бангладеш за Европа, изпратила собствен чиновник на място да ревизира изискванията, при които ще се трудят и ще живеят потенциалните работници. Ако по време на пребиваването си в България те имат някакъв проблем, би трябвало да се свържат с този чиновник за решение на проблема, изяснява Драганова.
„ Жокей “ подписва контракт, с който се задължава да обезпечи работа на чужденците за две години
Обещаната заплата е 400 евро плюс осигуровки. Българската компания заплаща също наема на квартирата, тока и водата на работниците.
Договорени са шестима шивачи от Бангладеш, само че първо пристигнали петима. Шестият се чака да пристигна по-късно поради проблеми с визата.
Българските домакини посрещнали чужденците на летището и оттгова се грижат за престоя им в страната. Всички са настанени в една къща и са регистрирани в Министерство на вътрешните работи. Издадени са им и краткотрайни персонални карти, като служителите на реда всеки месец ревизират дали мъжете живеят на адреса.
Работодателите са снабдили семейството на новите си кадри с бойлер, пералня, печка, тенджери, тигани, чаши, чинии и всяка нужна за една къща посуда.
Пристигането на чужденците, несъмнено, не останало неусетно от локалните поданици. Янка Драганова споделя, че даже първоначално имало недоволства от хората, че мъжете от Бангладеш заглеждат локалните девойки. „ Мъжете просто по този начин си гледат, постоянно са дружно, не се отделят един от различен, тъй като не познават ситуацията “, защигава ги Драганова.
„ Трима от чужденците са положителни шивачи, а другите двама са малко несигурни. Когато пристигнаха, те желаеха да шият дружно, да са си една бригада. Съгласихме се и им дадохме да създават един артикул - 5 гащеризона. Но платът, с който работят, е промазан и не е прочут за тях. Те са шили най-вече дънки, тениски и бурки. А при нас всичко е доста комплицирано. Като им се покаже обаче една манимулация, те я повтарят и се оправят. Изпълнителни са, пробват се да повторят показаното. Имат предпочитание да се трудят, доста са тихи, съблюдават работното време. И все споделят – „ Дай ми работа “. Стоят и чакат да им дадеш работа в ръцете. Забелязваме, че единият е огромен буквоядец. Дори към този момент е научил думите „ милиметър “ и „ сантиметър “, тъй като постоянно мери детайлите. Когато му направя забележка, че за един ден е изработил единствено един панталон, той се аргументира с думите – „ сантиметър, милиметър “, което значи, че времето му е минало в мерене и белязане на елементи “, споделя Янка Драганова.
Чужденците стартират да се приспособяват към живота си тук. Сутрин към този момент поздравяват на български с „ Добро утро “ и „ Как сте “. Побългаряват се и някои от навиците им. Един от мъжете – мохамеданин, изискал да му се даде опция да се моли през работно време. „ Тъй като са мюсюлмани, той помоли да им отделим място за молитва. Пригодих им едно чердже и в този момент мъжът върви в склада да се моли “, споделя Драганова.
Трудно им е да свикнат с извършването на покупки в Две могили и непрестанно желаят безвъзмездни найлонови торбички от магазина. Затова магазинерката помолила компанията да ушие платнени торбички на чужденците, с цел да си поставят в тях продуктите.
Комуникацията с жителите от Бангладеш е комплицирана - комбинация от британски, който приказва служителка във компанията, и бенгалски, който звучи от онлайн преводач на телефона на Драганова. Въпреки това всички се схващат, защото дамите от фабриката се грижат за новите си сътрудници – момчета на възраст мужду 20 и 30 години, като за деца.
Най-шокиращото прекарване за чужденците са комарите
Мъжете се оплакват от офанзивите на нападателните инсекти, не можели да заспят от ухапванията. Ръководството на компанията купило препарати, с цел да се пръскат през деня и нощем против летящите „ кръвопийци “.
Двама от мъжете са женени и признават, че фамилиите им липсват доста. Най-възрастен от петимата е 34-годишният Миза, който е оставил в Бангладеш жена и 9-месечната си щерка Райса. „ Много ми е мъчно без фамилията, само че ще се оправя – споделя Миза. - Тук всичко ми харесва, всичко е добре, одобрявам работата си. И в Бангладеш работех като шивач, само че в този момент там е доста мъчно да се живее, няма работа за нас. В България изключително доста одобрявам храната. Аз съм готвачът в групата и подготвям най-вече ориз, тъй като доста го харесваме “.
В Бангладеш е оставил 8-годишния си наследник и Арджу, който е на 32 години. „ Всеки ден се обаждам на фамилията си - признава Арджу. – Имам майка, татко, 6 братя и 4 сестри сме и всички живеем дружно, тъй като по този начин повелява нашата традиция и просвета. Съпругата ми е стопанка, грижи се за семейството ни. Затова би трябвало да работя доста, с цел да устоявам фамилията си и да оказвам помощ на околните си “.
Най-младият измежду чужденците е 20-годишният Емджи. Той е професионален шивач и не е женен. „ Началниците ни са доста положителни, съумяваме да споделяме проблемите си с тях – споделя младежът. Засега планираме да останем 2 години, само че в случай че получим по-добри оферти, може да се преместим другаде. Едно от хубавите неща тук е храната. Ние в Бангладеш обичаме доста ориз, риба, зеленчуци – това всичко го има и тук. В България доста вкусни са доматите, краставиците, чушките, картофите. Най-много ни тормозят обаче комарите, мъчно се живее с тях. Наясно сме, че сме пристигнали тук да работим и това имаме намерение да вършим.
Тук сме да печелим пари и ще сме щастливи, в случай че това се случи.
Нашето предпочитание е да работим по този начин, че да спечелим повече пари “.
„ Готов съм да се науча на всичко, което ми покажат – твърди и 22-годишният Райхан. - Нашите сътрудници доста се грижат за нас. Аз имам една година опит като шивач. Работата ми е позната тук, само че ние сме привикнали да шием джинси и продукцията тук малко ни смущава, само че се учим. “
Петимата чужденци ще подсилят бригадите във фабриката. Все отново това са 5 работници повече за потенциала на компанията от 50 души.
Чужденците имат всичките права и отговорности на българските работници. Според управлението обаче не се усеща ревнивост от българската работна ръка към чужбинската. „ Гледаме ги като свои деца, те са млади и още не могат да се ориентират ” – декларира Драганова.
„ Българите не се усещат застрашени, не се стреснаха, че идват чужденци, тъй като работа доста има, но няма хора за нея. Явно никой не желае да работи за 400 евро. Българите в чужбина се трудят и на по три места, а тук стоят на телефоните си през работно време и питат какъв брой пари ще вземем? “, с мъка разяснява Драганова.
Медията ни научи, че още една компания от Две могили предстои да наеме четирима мъже от Бангладеш, този път като общи работници. Те се чака да дойдат през идната седмица.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ