Няма време за приказки – трябва да се действа, за

„ Няма време за приказки – би трябвало да се работи, с цел да има повече резултати и по-малко изгубено време. Каквото и да се случва, безусловно няма никакво значение – ставаш, изтупваш прахта и продължаваш да вървиш, до момента в който ти се дава този късмет “, споделя ослепителната актриса Анжела Недялкова, която дружно с журналиста Георги Тошев се включи в най-новата акция на скоч уиски номер едно в света Johhnie Walker „ Не приказва. Действай “, проведена взаимно с известните артисти Мила Йовович и Ейдриън Броуди.

Johhnie Walker показва историите на тези двама забележителни българи, с цел да въодушеви хората да не престават напред, да поемат по нови и вълнуващи пътеки и да не се отхвърлят, без значение какво се изпречва на пътя им, тъй като триумфът постоянно си заслужава, а посоката е единствено една – напред!

Кои са Анжела и Георги?

Подобно на историята на Johhnie Walker, и Анжела Недялкова, и Георги Тошев никога не са ходили по отъпкани пътеки. Напротив – те са доказателството, че придвижването напред и превъзмогването на границите са това, което ни прави хората, които сме.

Анжела е актриса, моторист, модел, студент по физика и какво ли още не – същинско ентусиазъм за своето потомство и за авантюристите от всички възрасти. Тя в никакъв случай не се отхвърля, бори се с несгодите с хъс и постоянно съумява да стигне до там, където е решила.

Георги е журналист, странник, повествовател на истории и биограф на иконите на българската просвета. Човек на действието, той е в непрекъсната конкуренция с времето по пътя към следващото премеждие. Независим и капризен, Георги е човек, който проправя път в непознати територии и в никакъв случай не следва отъпкани пътеки.

И Анжела, и Георги са претърпели много, само че постоянно са продължавали напред. Съществува ли обаче нещо, което би могло да ги спре?  И по кое време е рационално човек да премисли посоката, която е избрал?

Само две неща могат да попречват Анжела – гибелта и клопката на подозренията. „ Само над второто имаме надзор и е добре да се възползваме, с цел да не се ограничаваме сами. Разумно? Когато не сме щастливи. За мен всичко е сила, която тече като река, а реката не тече обратно. Дори да се “върнем ” към обещано начинание или обстановка, то в никакъв случай няма да е същото като преди “, безапелационна е тя.

Георги от своя страна, който има вяра, че „ дейностите, а не думите, ни трансформират и ни движат напред “, е на мнение, че да смениш посоката не е не симптом на уязвимост, а тактика и даже нужда. „ Динамиката го изисква. Аз съм променял посоката на своя живот на няколко пъти. Не е елементарно, само че съм признателен на условия и хора, които са предизвикали тази смяна. Понякога да се върнеш обратно може да те придвижи доста по-напред по твоя път.

На въпроса кои са границите, които са най-горди, че са прекрачили, Анжела дава отговор: „ Личните си, несъмнено. Това да се преодолея, без значение за каква обстановка става дума. Така се прогресира. “

Същевременно Георги споделя, че в никакъв случай не се отхвърля да пробва, да се трансформира, да се намира в разнообразни култури и условия. „ Оцелявах, не непременно, само че ходя по път, който считам за значим за мен. Преживял съм гранични положения, тежка злополука, тествания – персонални и професионални, раздели със скъпи хора, само че не се пречупих, не изневерих на правилата си. Видях този свят. Обикнах го “, добавя той. „ Чувствам се на всички места добре – от Африка през Антарктида и Австралия, до Азия и Америка, пребивавам в Европа. Убедих се, че това, че сме разнообразни, е качество, а не минус. Научих се да бъда признателен. По принцип имам боязън от доста високо, само че откакто скочих с бънджи във водопада Виктория, преодолях и този боязън. Познавам обаче добре лимитите си – човешки и професионални. И това ме прави по-уверен и спокоен през днешния ден. “

Дори когато нещата не се получават, и двамата остават правилни на себе си и не престават по определения от тях път.

Но по какъв начин? На Анжела ѝ оказва помощ неутолимата ѝ жадност за живот. „ Искам всичко! Не мога да бъда по-буквална и откровена от това. Каквото и да става, не спирам да ходя напред, тъй като нямам какво да изгубя. Никой не може да отнеме това, което нося в себе си като нравствен свят и полезности. Всичко останало е преходно. “

Георги от своя страна черпи мощ от вярата и спокойствието, че грешките са поправими. „ Важни са уроците! Журналистиката е динамична специалност, изключително през днешния ден в света на подправените вести и обществените медии, където всеки може да се изживява като публицист. Битката е за професионалните стандарти и тяхното всекидневно отстояване. Отговорността е двойна, когато имаш екип, студенти, хора, които те следват през годините. Да не се изгубиш във време, в което полезностите се трансформират, е моята персонална задача. Помага ми фамилията, приятелите, природата. “

Разбира се, постоянно ще се срещнат и неверници, които отхвърлят да повярват, че нещата могат да се получат.

„ Ежедневно, изключително в България, се срещам с хора, чиято първа реакция е: „ Няма да стане! “ “, споделя Георги. „ Много е стимулиращо първото “не “, тъй като калява. Трудно може нещо да ме откаже от цел, посока, фантазия. Професионалният ми път е доказателство, че няма невъзможни срещи. Ал Пачино, АББА, Елиуд Кипчоге, Ани Лейбовиц, Кристо, Моника Белучи, Лив Улман, Роби Уилямс, Джон Лорд, Брайън Мей… са една дребна част от значимите ми срещи. И няма значение дали идваш от огромна или дребна страна, дали 7 милиона или няколко милиарда приказват твоя роден език. Поискал съм, работил съм, случва ми се. Шансът е значим в живота на човек. Благодарен съм, че съм го имал, само че аз работя всекидневно за този късмет.

Лице в лице с провокациите

На въпроса „ Кое е било най-трудното предизвикателство в кариерата Ви досега и по какъв начин го преодоляхте? “ Анжела дава отговор „ да не се разклатя от страстите, които ме връхлитаха, да остана крепко стъпила на земята. Преодолях го като си намирах работа в свободното време, поставях си краткосрочни и дълготрайни цели (без голямо значение дали ще ги реализира – просто, с цел да не изгубвам фокус), отбирах си деликатно хората към мен и се поддържах въодушевена. “

Кариерният път на Георги пък е бил осян с голям брой провокации. „ Бях заплашван, неглижиран първоначално, уволняван, само че не се отхвърлих. Работата ми със международни медии е била същинско предизвикателство. Научих доста. Там би трябвало бързо да забравиш кой си бил в България, какво си правил досега, и да започнеш изначало, на чисто. “

През цялото това време обаче Георги съумява да научи извънредно доста и през днешния ден той знае чудесно какво може и с какво не желае да се занимава. “Знам, че постоянно ще бъда нужен с това, което съм научил. Мога да си намеря работа на всички места по света. Това ми дава успокоение. Държи ме безсънен! “, добавя той.

А заслужава ли си човек самичък да проправя пътеки тук-там, откъдето никой не е минавал?

„ Ако е любопитен – да “, споделя Георги. И Анжела споделя неговото мнение – „ Там е най-интересно “, споделя тя. Според Георги обаче това не би трябвало да се случва непременно. „ Светът, въпреки и чуплив, е едно отлично място за обитаване. Благодарен съм на ориста, че съм бил на всички континенти, срещнал съм толкоз разнообразни хора, претърпял съм доста. Това ме зарежда с сила, която имам нужда да предам и на другите. Новият път е ново познание, а аз няма да се уморя да изучавам! “

И за край, ето какво биха споделили Анжела и Георги на хората, които знаят какво желаят, само че се опасяват да създадат първата крачка към него:

Георги : „ Не е ужасно! Направете освен първата, само че и втората, и третата… Пътят ни е даден, с цел да го вървим. Пътят е придвижване. Не приказва! Действай! “

Анжела : „ Сменете настройката си по отношение на грешките и неуспехите. Замислете се какъв брой значими открития са направени с помощта на нечии неточности. Обърнете се към детското любознание и просто се опитвайте да опознавате непознатите територии без да мислите за нищо друго. Ако ви е в действителност забавно, то няма да имате време да отдавате огромно значение на суетата. Наслаждавайте се на процеса и бъдете с отворено схващане за непредвидени обрати. “