Няма такава ситуация, в която да не ни е дадена

„ Няма такава обстановка, в която да не ни е дадена опция от живота да намерим смисъл и няма подобен човек, за който животът да не държи някакво дело. “ В това би било мъчно да се повярва, само че тези редове австрийският невролог и психиатър Виктор Франкъл дефинирал в престоя си в пъкъла на Аушвиц.
„ Възможността да се реализира смисълът е постоянно неповторима и индивидът, който може да я осъществя, постоянно е несравним “, написа Франкъл. Предлагаме ви няколко извадки от книгата му „ Човекът в търсене на смисъла “. В тези смутни времена се оплакваме прекалено много, вместо да се опитаме да бъдем потребни за другите. Склонни сме да преувеличаваме тегобите си. Карантината ни събори и сподели какъв брой незакален е духът ни и по какъв начин губим кураж пред неизвестността на непредвидени събития.  
Ами човешката независимост? Не съществува ли духовна освободеност във връзка с държанието и реакциите във всяко едно обграждане? Вярна ли е теорията, която желае да ни убеди, че човек не е нищо повече от артикул на голям брой условия и фактори на заобикалящата го среда, били те от биологично, психично или обществено естество? Нима човек е техен инцидентен артикул? И още по-важно, дали реакциите на лагерниците по отношение на неповторимия свят на концентрационния лагер потвърждават, че човек не може да избегне въздействието на обкръжението си? Лишен ли е човек от избор на деяние, изправен пред такива условия?

Можем да отговорим на тези въпроси въз основа на опита, а също и по принцип. Опитът от лагерния живот демонстрира, че човек има избор на деяние. Съществуват задоволително образци, постоянно от героично естество, които потвърждават, че апатията може да бъде превъзмогната, а раздразнителността - потисната. Човек може да запази диря от духовна независимост, от самостоятелност на мозъка даже в такива ужасни условия на физически и душевен стрес.

Ние, живелите в концентрационни лагери, можем да си спомним хората, които обикаляха бараките да утешават другите и им даваха последното си парче самун. Може да бяха малко на брой на брой, само че те са задоволително доказателство, че на индивида може да се отнеме всичко с изключение на едно: последната човешка независимост да избере своето отношение при всевъзможни условия, да избере собствен личен път. А постоянно трябваше да се прави избор. Всеки ден, всеки час оферираше опция да вземеш решение, което определяше дали ще се подчиниш или не на тези сили, заплашващи да те ограбят от самата ти същина, от вътрешната ти свобода; решение, което определяше дали ще станеш или не играчка на събитията, отказал се от независимост и достолепие. 3a да бъдеш претопен в калъпа на лагерник.Погледнати от тази страна, душевните реакции на жителите на един концентрационен лагер би трябвало да значат за нас освен това от елементарен израз на избрани физически и обществени условия. Макар условия като недоспиване, дефицит на храна и разнообразни психологични стресове да допускат, че лагерниците следва да реагират по избран метод, при последния разбор излиза наяве, че това, каква персона ще стане неволникът, е резултат от вътрешно решение, а освен от въздействието на лагера. Следователно всеки човек по принцип даже при такива условия може да реши какво ще стане от него - интелектуално и духовно. Той може да запази човешката си героизъм даже в концентрационен лагер. Достоевски е споделил: „ Има единствено едно нещо, от което се опасявам: Да бъда неподобаващ за страданията си. " Тези думи постоянно ми идваха мислено, откакто опознах тези мъченици, чието държание в лагера, чиито премеждия и гибел свидетелстваха за обстоятелството, че последната вътрешна независимост не може да бъде изгубена.Начинът, по който човек приема своята орис и произхождащото от нея страдалчество, методът, по който носи кръста си, му дава необятни благоприятни условия - даже при най-трудни условия - да придаде по-дълбок смисъл на своя живот. Той може да остане самоуверен, героичен и великодушен. Или в горчивата битка за самозапазване може да не помни човешкото си достолепие, да стане животно и нищо повече. Тук се крие шансът на индивида да употребява или да отхвърли опцията да реализира морални полезности, която му се дава от сложната обстановка. И това взема решение дали той е заслужен за своите премеждия или неТази млада жена знаеше, че ще почине през идващите няколко дни. Но когато приказвах с нея, тя бе бодра все пак просветление. „ Благодарна съм, че ориста ме удари по този начин грубо - показа тя с мен. - В моя предходен живот бях капризна и не вземах насериозно духовните достижения. " Посочвайки през прозореца на бараката, тя продължи:„ Това дърво тук е единственият другар, който имам в моята самотност. " През прозореца тя можеше да види единствено един клон от кестен с два цвята на него. „ Аз постоянно приказвам на това дърво " - ми сподели тя. Бях сюрпризиран и не знаех тъкмо по какъв начин да приема нейните думи. Бълнуваше ли? Или от време на време имаше халюцинации? Разтревожен я попитах дали дървото дава отговор. „ Да ". И какво й споделя то? Тя отвърна: „ То ми сподели: Аз съм тук. Аз съм тук. Аз съм живот, безконечен живот. "