Ирационалността е по-голям враг от коронавируса
Няма подозрение, че коронавирусът е рисков и изисква бързи ограничения. Трябва да се разбере обаче, че по-голямата заплаха е ирационалността, която хората носят в себе си. Международният спорен клуб " Валдай " не подмина и настоящата сега тематика за ковид, а news.bg разгласява коментара на президента на международната асоциация " Галъп интернешънъл " Кънчо Стойчев.
Вчера, по целия свят, 3287 души са умрели в автомобилни произшествия. Петнадесет пъти по толкоз са съществено потърпевши, като доста от тях са повредени за цялостен живот.
Днес е същото. И на следващия ден ще бъде същото.
Факти, елементарна статистика. Ужасяваща. Но никой не е ужасяващ. Никой не затваря учебни заведения, градове, граници... Никой не не разрешава колите.
Вчера, към 100 души по целия свят починаха поради нов вирус. Може би. Не че " може би са умряли " - тъй като, извинявайте, умирането " може би " към момента не е допустимо. Но повода за гибелта е " може би " - защото множеството от тези хора са били или доста остарели и в забележителна степен страдащи от разнообразни болести.
Училища се затварят, събития се отсрочват, мегаполиси са блокирани, естественият живот е анулиран...
Милиарди са ужасени.
Как по този начин?
Човешката история е цялостна с всеобщи психози. Ние сме заченати в среда на легенди, която към момента е в нашите вени и от време на време се демонстрира. Единствената разлика е, че през днешния ден има световни средства за всеобща информация, незабавна мобилна връзка, интернет и обществени медии.
Механизмът на всеобщата неуравновесеност е добре изследван и разказан. Като цяло става въпрос за синхронизация на вярвания, страхове и упования.
В естествения си всекидневен живот хората наподобяват разнообразни едни от различен, индивидуализирани, неповторими. И в действителност са. Във всяко общество има разнообразни талази на синхронизация, само че те нормално са лимитирани в районен, културен, и социалнокласов аспект. И детайли на боязън са постоянно налични - без значение дали по прикрит или очевиден метод. Най-често те са провокирани от високо равнище на неустановеност.
Защото същността на по този начин нареченото публично мнение постоянно е някаква глоба. А що се отнася до страховете за живот и гибел, тези наказания се максимизират.
Синхронизирането на всеобщите страхове измежду хората е единствено половината от това, което следим в днешни дни.
Втората половина е сходен развой, само че към този момент измежду другите управляващи във всяко общество, а и на световната сцена. Паникьосани маси, водени от паникьосани елити - резултатът е сходен на резонанса във физиката: амплитудата се усилва доста.
Това в последна сметка нормално води до ирационално държание и по-нататъшни вреди.
А забравихме ли към този момент световната суматоха, предизвикана от " бъга на новото хилядолетие "? Или тази, обвързвана с озоновата дупка, която внезапно изчезна? Всъщност, няма потребност да се обръщаме обратно - и сега прекосяваме през нова волност: по този начин наречената нервност за климатичните промени. Климатът в действителност се трансформира, само че това продължава непрекъснато от милиони години.
Замърсяваме доста естествената си среда и несъмнено би трябвало да се борим със замърсяването, само че концепцията, че хората трансформират климата на планетата, е научно неуместна. Въпреки това доста учени печелят положителни пари от нея, съзнателно пропускайки да упоменат главния факт, че няма продан на въздух сред двете полукълба.
Паниката постоянно е най-лошият отговор на действителен или не толкоз действителен проблем - тъй като доста утежнява обстановката и провокира големи вреди. И е постоянно срещана илюзия, че централизирана власт или властнически режим са в по-добра позиция да решат казуса. Синхронизирането на страховете от властовите елити е доста по-трудно в демократичното общество и в никакъв случай не става безусловно - и това е гаранция, която поддържа рационалността жива.
Няма подозрение, че Covid-19 съставлява заплаха и изисква съществени дейности, които към този момент се подхващат. Но би трябвало да осъзнаем, че по-голяма заплаха и зложелател съставлява ирационалността, която ние хората носим в гените си. Нормално е да се паникьосваме, когато сме изправени пред заплаха, само че е рисково суматохата да бъде нормализирана. Да запазим успокоение и да продължим живота си не е задоволително, само че е причина за ефикасни и рационални дейности в спешна обстановка.
Вчера, по целия свят, 3287 души са умрели в автомобилни произшествия. Петнадесет пъти по толкоз са съществено потърпевши, като доста от тях са повредени за цялостен живот.
Днес е същото. И на следващия ден ще бъде същото.
Факти, елементарна статистика. Ужасяваща. Но никой не е ужасяващ. Никой не затваря учебни заведения, градове, граници... Никой не не разрешава колите.
Вчера, към 100 души по целия свят починаха поради нов вирус. Може би. Не че " може би са умряли " - тъй като, извинявайте, умирането " може би " към момента не е допустимо. Но повода за гибелта е " може би " - защото множеството от тези хора са били или доста остарели и в забележителна степен страдащи от разнообразни болести.
Училища се затварят, събития се отсрочват, мегаполиси са блокирани, естественият живот е анулиран...
Милиарди са ужасени.
Как по този начин?
Човешката история е цялостна с всеобщи психози. Ние сме заченати в среда на легенди, която към момента е в нашите вени и от време на време се демонстрира. Единствената разлика е, че през днешния ден има световни средства за всеобща информация, незабавна мобилна връзка, интернет и обществени медии.
Механизмът на всеобщата неуравновесеност е добре изследван и разказан. Като цяло става въпрос за синхронизация на вярвания, страхове и упования.
В естествения си всекидневен живот хората наподобяват разнообразни едни от различен, индивидуализирани, неповторими. И в действителност са. Във всяко общество има разнообразни талази на синхронизация, само че те нормално са лимитирани в районен, културен, и социалнокласов аспект. И детайли на боязън са постоянно налични - без значение дали по прикрит или очевиден метод. Най-често те са провокирани от високо равнище на неустановеност.
Защото същността на по този начин нареченото публично мнение постоянно е някаква глоба. А що се отнася до страховете за живот и гибел, тези наказания се максимизират.
Синхронизирането на всеобщите страхове измежду хората е единствено половината от това, което следим в днешни дни.
Втората половина е сходен развой, само че към този момент измежду другите управляващи във всяко общество, а и на световната сцена. Паникьосани маси, водени от паникьосани елити - резултатът е сходен на резонанса във физиката: амплитудата се усилва доста.
Това в последна сметка нормално води до ирационално държание и по-нататъшни вреди.
А забравихме ли към този момент световната суматоха, предизвикана от " бъга на новото хилядолетие "? Или тази, обвързвана с озоновата дупка, която внезапно изчезна? Всъщност, няма потребност да се обръщаме обратно - и сега прекосяваме през нова волност: по този начин наречената нервност за климатичните промени. Климатът в действителност се трансформира, само че това продължава непрекъснато от милиони години.
Замърсяваме доста естествената си среда и несъмнено би трябвало да се борим със замърсяването, само че концепцията, че хората трансформират климата на планетата, е научно неуместна. Въпреки това доста учени печелят положителни пари от нея, съзнателно пропускайки да упоменат главния факт, че няма продан на въздух сред двете полукълба.
Паниката постоянно е най-лошият отговор на действителен или не толкоз действителен проблем - тъй като доста утежнява обстановката и провокира големи вреди. И е постоянно срещана илюзия, че централизирана власт или властнически режим са в по-добра позиция да решат казуса. Синхронизирането на страховете от властовите елити е доста по-трудно в демократичното общество и в никакъв случай не става безусловно - и това е гаранция, която поддържа рационалността жива.
Няма подозрение, че Covid-19 съставлява заплаха и изисква съществени дейности, които към този момент се подхващат. Но би трябвало да осъзнаем, че по-голяма заплаха и зложелател съставлява ирационалността, която ние хората носим в гените си. Нормално е да се паникьосваме, когато сме изправени пред заплаха, само че е рисково суматохата да бъде нормализирана. Да запазим успокоение и да продължим живота си не е задоволително, само че е причина за ефикасни и рационални дейности в спешна обстановка.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ