Партиите и администрацията потрошиха изборните машини
„ Няма ред, няма условия, които да са регламентирани в Изборния кодекс. ” Това изумително самопризнание направи шефът на Централната изборна комисия (ЦИК) Стефка Стоева за организацията на машинното гласоподаване. Думите й бяха отправени към членовете на парламентарната правна комисия, които таман обсъждаха анулацията на машинния избор за идните локални избори. Никой от депутатите не реагира. А трябваше да подскочат.
Защото се оказва, че 5 години откакто новата изборна технология беше вписана в законодателството, ние нямаме правила, по които да я вкараме в деяние, тъй че да работи несъмнено и безпроблемно. „ Докато не се запише в кодекса кой ще купува машините, кой ще ги създава, кой ще ги одитира и сертифицира, кой ще прави броенето, разберете, че компликациите ще останат ”, дообясни се Стоева.
Това е толкоз необикновено, че напряко е мъчно за разбиране. Машинното гласоподаване влезе в кодекса през 2014 година Оттогава до момента организирахме всички типове избори - и парламентарни, и президентски, и локални, и европейски. На някои използвахме устройствата пробно, а на други - съвсем постоянно. И в този момент, 5 години по-късно, шефът на изборната администрация споделя искрено, че
на законово ниво безусловно нищо не е уредено както би трябвало
Защо? Умишлено ли е? Трудно е човек да не се усъмни, че въвеждането на машинното гласоподаване се провали поради умишлен протест от страна на политиците и администрацията. Особено когато си напомним с какви фанфари беше приветствано първоначално. През 2015 година някогашният ръководител на ЦИК Ивилина Алексиева, чийто мандат обхвана точно последните 5 години, тържествено разгласи, че „ бъдещето е в електронното гласоподаване ” и въпросът само опира до това дали ще изберем да бъде по интернет или посредством машини. „ Позитивно е да има машинно гласоподаване, тъй като бюлетините не могат да бъдат невалидни, а гласовете - недействителни. При машинно гласоподаване софтуерът обезпечава тъкмо това ”, говореше уверено Алексиева по това време.
Две години по-късно ръководената от нея ЦИК беше наказана във Върховния административен съд, тъй като непосредствено отхвърли да извърши закона и да провежда машинно гласоподаване в цялата страна. Твърде мъчително й се видя. И даже откакто съдът я задължи, комисията още веднъж не си свърши работата - обяви публичната поръчка за доставка на машините към месец преди подготвяните тогава предварителни парламентарни избори, отхвърли единствения явил се претендент и по този начин разпорежданията на закона останаха неизпълнени.
Това би трябвало дебело да се подчертае и да се помни - когато администрацията реши, че нещо не й отърва по някаква причина, напряко изритва закона настрана като камъче на пътя й. И го прави, с цел да обслужи освен самата себе си, само че и политиците, които я бяха назначили и на които се подчинява. Защото за тях машинното гласоподаване е прекомерно огромно стеснение. За всичките тези години по този начин и не се сътвори явен и дълготраен политически консенсус във връзка с машинния избор.
И до момента няма единодушие по базисните въпроси
- добра концепция ли е или неприятна, би трябвало ли да се вкара или не, а какво остава за детайлите по неговата организация, за които Стоева загатна - доставка, узаконяване, одит и така нататък, с които на никого не му се занимава. Затова и опитите по въвеждането му криволичеха и буксуваха - от една страна, ръководещите (най-вече ГЕРБ) нямаха предпочитание да се занимават с толкоз огромна и непредсказуема изборна промяна, а въпреки това, не им стигаше кураж намерено да се разгласят за цялостната анулация на опита, с цел да не бъдат упрекнати, че възпират софтуерния напредък и модернизацията на изборната система. Затова действаха тайно - спъваха го, където и когато им се предоставеше опция, с вярата, че най-после нещата ще се влошат дотолкоз, че лека-полека ще могат да пристъпят към цялостната му анулация.
Първите стъпки в тази посока към този момент бяха направени. През февруари тази година управляващите от ГЕРБ взеха решение, че броят на устройствата би трябвало да бъде повишен (съвсем случайно и без никакви доводи) на 3000 за европейски избори и на 6000 за локален избор. Реално видяно, това не беше никаква отстъпка или демонстрация на благотворителност - ако се съблюдаваха условията на закона, до тогава трябваше да има машини във всички изборни секции в страната. Същинската причина беше желанието на ГЕРБ да потуши напрежението, което породи към несполучливия опит на партията да обезсили преференциите. Това беше добре обмислен ход - ако машинното гласоподаване беше минало добре, хората на Бойко Борисов щяха да изпъчат гърди и да кажат: ето, съобразихме се с националната воля и модернизирахме изборния развой. Ако имаше компликации, както се и случи, щяха да разполагат с причини против машинното гласоподаване.
Проблеми имаше, за което изобилен материал за размисъл се погрижи да набави ЦИК. Изборните комисари изготвиха отчет, в който машинното гласоподаване беше оценено като скъпо, ненадеждно и непопулярно. Разбира се,
и дума нямаше за отрицателната роля, която изигра самата комисия
за този резултат - нейното безусловно голословно решение да наеме устройствата за евроизборите за 9 млн. лева.; съвсем изцяло изчезналата осведомителна акция, която за следващ път не съумя да доближи и подтиква обичайно плашливите по отношение на новостите избиратели; слабата подготовка на секционните изборни комисии. Кой изготви техническото задание? Кой написа и организира публичната поръчка? Кой не направи тест в " полеви условия " на устройствата? Ами, да - ЦИК.
За ръководещите обаче нищо от това нямаше значение, откакто комисарите им снесоха добре обработена информация, посредством която да започват политически стимулирана законодателна акция. Най-напред желаеха машинното гласоподаване да отпадне за локалните и парламентарните избори. Когато се усетиха, че това може да се изтълкува като стъпка към цялостна анулация на вота, видимо отстъпиха и се съгласиха за депутати да се гласоподава машинно. Само дето сходен компромис действително не трансформира нищо. Редовни парламентарни избори ще се проведат чак през 2021 година, а до тогава можем да се обзаложим, че Изборният кодекс ще бъде преработен толкоз пъти, че няма да го познаем. Местните избори обаче чукат на вратата, а с тях и неизбежният проливен дъжд от недействителни бюлетини - на предишния избор през 2015 година Институтът за развиване на обществената среда ги пресметна на фрапиращите 463 695 броя, или 14.09% от общо подадените. А една от безспорните позитивни черти на машинния избор е, че не позволява невалидните бюлетини.
Съвсем решително можем да предположим, че същият сюжет ще се ползва и отсега нататък - в закона се записва едно, идват избори, администрацията сигнализира, че нищо не е наред, и законът се преправя отначало, а публиката бива успокоявана с обещания за „ необятен публичен спор ” и смяна в миналото в бъдещето. Знаем ги тези диспути - събират се едни и същи хора, които повтарят едни и същи доводи и се карат за едни и същи дреболии в дребната зала на парламентарната правна комисия в някогашния Партиен дом. Това е трудно занимание, от което няма смисъл, до момента в който липсва ясна политическа воля дали би трябвало да се резервира машинното гласоподаване, или не. Време е политическите трикове и маньоври да спрат.
Затова е най-добре да се даде думата на жителите. Политиците по този начин и по този начин настояват, че одобряват волята на суверена като закон. Нека българите да дефинират какво желаят - хартия или машини. Това стартира да наподобява като единствения метод да се разсече Гордиевият възел, в който се е трансформирал въпросът с новата изборна технология. Не че някой се преценява с референдумите... През 2015 година 70 на 100 от гласувалите поддържаха въвеждането на отдалечено гласоподаване по електронен път и... такова още няма. Даже в противен случай - гласуването по интернет е още по-далеч, в сравнение с е машинното....
Защото се оказва, че 5 години откакто новата изборна технология беше вписана в законодателството, ние нямаме правила, по които да я вкараме в деяние, тъй че да работи несъмнено и безпроблемно. „ Докато не се запише в кодекса кой ще купува машините, кой ще ги създава, кой ще ги одитира и сертифицира, кой ще прави броенето, разберете, че компликациите ще останат ”, дообясни се Стоева.
Това е толкоз необикновено, че напряко е мъчно за разбиране. Машинното гласоподаване влезе в кодекса през 2014 година Оттогава до момента организирахме всички типове избори - и парламентарни, и президентски, и локални, и европейски. На някои използвахме устройствата пробно, а на други - съвсем постоянно. И в този момент, 5 години по-късно, шефът на изборната администрация споделя искрено, че
на законово ниво безусловно нищо не е уредено както би трябвало
Защо? Умишлено ли е? Трудно е човек да не се усъмни, че въвеждането на машинното гласоподаване се провали поради умишлен протест от страна на политиците и администрацията. Особено когато си напомним с какви фанфари беше приветствано първоначално. През 2015 година някогашният ръководител на ЦИК Ивилина Алексиева, чийто мандат обхвана точно последните 5 години, тържествено разгласи, че „ бъдещето е в електронното гласоподаване ” и въпросът само опира до това дали ще изберем да бъде по интернет или посредством машини. „ Позитивно е да има машинно гласоподаване, тъй като бюлетините не могат да бъдат невалидни, а гласовете - недействителни. При машинно гласоподаване софтуерът обезпечава тъкмо това ”, говореше уверено Алексиева по това време.
Две години по-късно ръководената от нея ЦИК беше наказана във Върховния административен съд, тъй като непосредствено отхвърли да извърши закона и да провежда машинно гласоподаване в цялата страна. Твърде мъчително й се видя. И даже откакто съдът я задължи, комисията още веднъж не си свърши работата - обяви публичната поръчка за доставка на машините към месец преди подготвяните тогава предварителни парламентарни избори, отхвърли единствения явил се претендент и по този начин разпорежданията на закона останаха неизпълнени.
Това би трябвало дебело да се подчертае и да се помни - когато администрацията реши, че нещо не й отърва по някаква причина, напряко изритва закона настрана като камъче на пътя й. И го прави, с цел да обслужи освен самата себе си, само че и политиците, които я бяха назначили и на които се подчинява. Защото за тях машинното гласоподаване е прекомерно огромно стеснение. За всичките тези години по този начин и не се сътвори явен и дълготраен политически консенсус във връзка с машинния избор.
И до момента няма единодушие по базисните въпроси
- добра концепция ли е или неприятна, би трябвало ли да се вкара или не, а какво остава за детайлите по неговата организация, за които Стоева загатна - доставка, узаконяване, одит и така нататък, с които на никого не му се занимава. Затова и опитите по въвеждането му криволичеха и буксуваха - от една страна, ръководещите (най-вече ГЕРБ) нямаха предпочитание да се занимават с толкоз огромна и непредсказуема изборна промяна, а въпреки това, не им стигаше кураж намерено да се разгласят за цялостната анулация на опита, с цел да не бъдат упрекнати, че възпират софтуерния напредък и модернизацията на изборната система. Затова действаха тайно - спъваха го, където и когато им се предоставеше опция, с вярата, че най-после нещата ще се влошат дотолкоз, че лека-полека ще могат да пристъпят към цялостната му анулация.
Първите стъпки в тази посока към този момент бяха направени. През февруари тази година управляващите от ГЕРБ взеха решение, че броят на устройствата би трябвало да бъде повишен (съвсем случайно и без никакви доводи) на 3000 за европейски избори и на 6000 за локален избор. Реално видяно, това не беше никаква отстъпка или демонстрация на благотворителност - ако се съблюдаваха условията на закона, до тогава трябваше да има машини във всички изборни секции в страната. Същинската причина беше желанието на ГЕРБ да потуши напрежението, което породи към несполучливия опит на партията да обезсили преференциите. Това беше добре обмислен ход - ако машинното гласоподаване беше минало добре, хората на Бойко Борисов щяха да изпъчат гърди и да кажат: ето, съобразихме се с националната воля и модернизирахме изборния развой. Ако имаше компликации, както се и случи, щяха да разполагат с причини против машинното гласоподаване.
Проблеми имаше, за което изобилен материал за размисъл се погрижи да набави ЦИК. Изборните комисари изготвиха отчет, в който машинното гласоподаване беше оценено като скъпо, ненадеждно и непопулярно. Разбира се,
и дума нямаше за отрицателната роля, която изигра самата комисия
за този резултат - нейното безусловно голословно решение да наеме устройствата за евроизборите за 9 млн. лева.; съвсем изцяло изчезналата осведомителна акция, която за следващ път не съумя да доближи и подтиква обичайно плашливите по отношение на новостите избиратели; слабата подготовка на секционните изборни комисии. Кой изготви техническото задание? Кой написа и организира публичната поръчка? Кой не направи тест в " полеви условия " на устройствата? Ами, да - ЦИК.
За ръководещите обаче нищо от това нямаше значение, откакто комисарите им снесоха добре обработена информация, посредством която да започват политически стимулирана законодателна акция. Най-напред желаеха машинното гласоподаване да отпадне за локалните и парламентарните избори. Когато се усетиха, че това може да се изтълкува като стъпка към цялостна анулация на вота, видимо отстъпиха и се съгласиха за депутати да се гласоподава машинно. Само дето сходен компромис действително не трансформира нищо. Редовни парламентарни избори ще се проведат чак през 2021 година, а до тогава можем да се обзаложим, че Изборният кодекс ще бъде преработен толкоз пъти, че няма да го познаем. Местните избори обаче чукат на вратата, а с тях и неизбежният проливен дъжд от недействителни бюлетини - на предишния избор през 2015 година Институтът за развиване на обществената среда ги пресметна на фрапиращите 463 695 броя, или 14.09% от общо подадените. А една от безспорните позитивни черти на машинния избор е, че не позволява невалидните бюлетини.
Съвсем решително можем да предположим, че същият сюжет ще се ползва и отсега нататък - в закона се записва едно, идват избори, администрацията сигнализира, че нищо не е наред, и законът се преправя отначало, а публиката бива успокоявана с обещания за „ необятен публичен спор ” и смяна в миналото в бъдещето. Знаем ги тези диспути - събират се едни и същи хора, които повтарят едни и същи доводи и се карат за едни и същи дреболии в дребната зала на парламентарната правна комисия в някогашния Партиен дом. Това е трудно занимание, от което няма смисъл, до момента в който липсва ясна политическа воля дали би трябвало да се резервира машинното гласоподаване, или не. Време е политическите трикове и маньоври да спрат.
Затова е най-добре да се даде думата на жителите. Политиците по този начин и по този начин настояват, че одобряват волята на суверена като закон. Нека българите да дефинират какво желаят - хартия или машини. Това стартира да наподобява като единствения метод да се разсече Гордиевият възел, в който се е трансформирал въпросът с новата изборна технология. Не че някой се преценява с референдумите... През 2015 година 70 на 100 от гласувалите поддържаха въвеждането на отдалечено гласоподаване по електронен път и... такова още няма. Даже в противен случай - гласуването по интернет е още по-далеч, в сравнение с е машинното....
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ