Няма нищо по-хубаво от пресконференция на министър, който обявява нов

Няма нищо по-хубаво от конференция на министър, който афишира нов вложител, избрал страната ни за новата си инвестиция. Това е фантазията и на всеки кмет, прочее, въпреки че кметовете нямат никакви армагани, които да предложат. Министрите, за разлика от кметове, имат арсенала на държавния бюджет. Те могат да предложат тласъци за компании, плащани от всички данъкоплатци, само че с изгоди за определен бранш или район. Тези дни разбрахме, че Нетфликс и Дисни имат интерес да снимат в България и държавното управление напълно " в точния момент " приема промени, които ще ги насърчат. Накратко, " планува се даване на нова държавна помощ посредством две напълно нови схеми, с които българската кино промишленост ще се приближи до стандартите на Европейската процедура и трендове в региона и културните потребности на обществото ". Четейки стенограмата на държавното управление, научаваме, че двете напълно нови схеми ще са от значително значение за оцеляване на националното кино творчество и киноидентичност и опазване на културното многообразие в границите на Европейския съюз. Точно толкоз е формалната обосновка за разхода от хипотетично към 20 млн. лева годишно. Въпреки че на държавното съвещание вицепремиерът Пеканов пита за разбор на изгодите и разноските, повече информация от това, че има подобен не е налична. Общият коментар Политиците обичат всеобщото утвърждение и са прекомерно склонни да раздават нещо, което не е тяхно. Субсидиите за привличане на вложители съществуват към този момент повече от век с аргументацията, че те основават работни места и съживяват райони. В началото на използването им те всекидневно не са в огромни размери, само че един път стартирани, съвсем не могат да бъдат спрени, тъй като политически това е много мъчно, лобистките старания за запазването им са доста мощни, а и към този момент имаме бюрократи, които евентуално печелят от селекцията на едни планове по отношение на други в надпреварата за дотации. Надпреварата сред страните за вложители точно посредством данъчни и други тласъци неотдавна доближи до невиждани размери. През 2014 година Тесла получи пакет от тласъци на стойност към 1,3 милиарда $ от щата Невада, а Амазон провежда съревнование сред градове (повече от 200 се включиха) при избора си къде да построи новата си централа. В последна сметка, компанията избра щата Вирджиния, предложил над 500 млн. $ данъчни облекчения, 23 млн. $ кеш и други тласъци. Оценките на резултатите от облекченията и тласъците върху заетостта и стопанската система като цяло демонстрират доста смесена картина. Ето няколко заключения от редица разбори: Субсидиите дават преимущество на тези, които ги употребяват и слагат в неравностойно състояние всички останали бизнеси - освен в съответната промишленост и регион; Субсидиите се заплащат от всички данъкоплатци, само че се употребяват от определени компании; Способността на администрацията да управлява целия развой по оценка, даване и надзор на дотациите слага под подозрение успеваемостта им от самото начало; Администрацията е в позиция да избира и дава дотации на съответни компании, което при високи чувства за корупция в една страна дискредитира процеса; Създадените нови работни места са мощно неустойчиви, даже и да са доста и бързо основани при започване на приемане на дотация, те също толкоз бързо изчезват при смяна на икономическата конюнктура и/или прекъсване на субсидията; Значителна част от разноските за заплати, направени от субсидираните бизнеси постоянно са за наети, които не са от района, в който развива активността вложителя, като това е изключително мощно за бранша на услугите. Филмовата промишленост и специфичното поощряване Насърчаването на филмовата промишленост от държавните управления е част от една по-широка тактика за диверсификация на стопанските системи посредством основаване на креативна промишленост, за която се счита, че основава постоянни работни места с високи заплати. На процедура, обаче, защото креативните промишлености са с висока степен на подвижност и висока сензитивност към всевъзможни тласъци се оказва, че държавните дотации за производството на филми да вземем за пример, са разхитителен, неефикасен и неправдив инструмент за икономическо развиване. Макар че те наподобяват като " бързо решение ", което обезпечава работа и претовареност на локалния бизнес и работещи, в реалност те са от изгода най-вече за чужденци, изключително за добре платени непознати кино и свързани със бранша експерти. Едно от най-задълбоченото емпирично постоянно проучване, оценяващо резултатите от филмовите дотации за локалната стопанска система се изготвя от отдела по приходите на щата Масачузетс и последното от 2018 година води до следните заключения: Данъчните тласъци за филмите водят до нови работни места и нарастване на локалния Брутният вътрешен продукт, само че това е в доста по-ниски равнища от предстоящото, заради " изнасянето " на част от новосъздадените приходи отвън щата, т.е. изгодите за локалната стопанска система са по-малки. За интервала 2006-2016 година 62% от дотацията е отишла при нерезиденти (фирми и индивиди), т.е. по-голямата част от дотацията е изхарчена отвън щата; Тъй като щата Масачузетс има условие за уравновесен бюджет, то всеки изхарчен $ за кино дотация е един $ по-малко, който може да се изразходва за други политики (образование, опазване на здравето, инфраструктура и т.н.). Това компенсира част от изгодите от дотациите, което усилва общите разноски на щата за всяко основано ново работно място във филмовата индустрия; Средният чист разход на един гражданин в щата Масачузетс за едно субсидирано ново работно място във филмовата промишленост за 2006-2016 година е в размер на 102 888 долара; Изнасянето на приход отвън щата също оказва въздействие върху налозите, генерирани от филмовата активност. Въпреки че филмовата активност генерира нови данъчни доходи (най-вече от налог върху прихода върху заплатите), тези доходи се равняват единствено на 14 цента за всеки $ получено данъчно облекчение, т.е. останалите 86 цента би трябвало да се финансират или посредством повдигане на налози или посредством понижение на други обществени разноски, с цел да се резервира уравновесен щатския бюджет; При производството на игрален филм процесът нормално притегля артисти и служащи със специфични умения, множеството от които ще бъдат " импортирани " отвън щата. Снимането на кино лентата всекидневно трае единствено няколко седмици, оставяйки малко или никакво трайно наличие в локалната икономика; За интервала 2006-2016 година над 60% от разноските за заплати е за хора с над 1 млн. $ заплата, т.е. не е за обвързваните локални бизнеси, обслужващи филмовата промишленост. Гледайки опитът на щата Масачузетс от последните 10 години, то можем с огромна убеденост да предположим, че филмовите дотации в България ще бъдат едни пари в джоба на малко на брой, които са високо платени, в България за малко, наемащи почасово или за дребен интервал от време локални бизнеси в долната част на веригата. Видно е, че изгоди има, само че те ще са краткосрочни, мощно чувствителни, ще се усетят единствено в София, само че останалите данъкоплатци и поданици ще заплащат за филмовите дотации под формата на по-малко услуги - като обучение, опазване на здравето и полиция и противопожарна отбрана. Ползите за малко на брой са мощно видими; разноските за болшинството са скрити, тъй като са разпределени измежду всички. Какво би трябвало да се направи? Лобистката концепция за кино дотации би трябвало да бъде спряна незабавно. Правителството не би трябвало да пилее оскъдните обществени средства за дотации за филми. Вместо това, време е най-сетне ръководещите да се концентрират върху главните аргументи вложителите да подминават страна ни. Последният отчет на Световната банка за вложенията показва главните аргументи за избор на място за вложения от фирмите (подредени по важност): политическа непоклатимост макроикономическа непоклатимост регулации и господство на правото умения, гений и познания ниски налози размер на пазара физическа инфраструктура експорт отбрана на интелектуалната благосъстоятелност отбрана на вложителите ниски разноски на труда и ресурсите. Очевидно е, че дотациите за кино продукции не адресират първите спънки пред вложителите, само че пък са прелестен образец за лобизъм, който след години опити да се осъществя съумя в мандата на едно служебно държавно управление.