Д-р Иван Иванов, управител на МБАЛ „Св. Иван Рилски“ в Горна Оряховица, пред „Труд“: Оставаме без лекари и сестри, ще затваряме болници
„ Няма нищо неприятно един доктор да е богат. Но благосъстоянието на един доктор се мери най-много с неговите пациенти “, споделя доктор Иван Иванов. С него беседваме за положението на лечебните заведения в България. Като някогашен началник на Здравната каса и доктор с дълготраен административен опит той разяснява компликациите, пред които са изправени работещите в здравните заведения и какви са механизмите за превъзмогването им.
– Д-р Иванов, по какъв начин ще коментирате въвеждането на новите минимално-осигурителни прагове в опазването на здравето?
– На процедура няма болница в страната – държавна или общинска, която да се е съобразила и да съблюдава тези прагове. Това е по този начин, тъй като всяка от лечебните заведения има парични отговорности, част от които са просрочени и до момента в който не бъдат изчистени, не може да се доближат тези минимално-осигурителни прагове. Втората значима причина е обвързвана с метода на образуване на приходите на лечебните заведения за болнична помощ. Но най-съществената причина са клиничните пътеки, по които работим. Нашите доходи като общинска болница на 90% се образуват от това, което получаваме от НЗОК, като направено по клиничните пътеки. Така заплатите и осигуровките възлизат на към 70-75% от разноските на лечебното заведение. А с цел да увеличим този разход, би трябвало да имаме по-висок доход, другояче това би било станало за сметка на другите разноски – за лекарства, консумативи, което автоматизирано ще вкара болничното заведение в отговорности и ще бъде под въпрос съществуването и.
Мисля, че се не помни по какъв начин бяха образувани преди време цените в опазването на здравето, когато се създаваше здравно-осигурителния модел преди 18 година И най-много цените в болничната помощ.
– Как?
– Тогава цените на клиничните пътеки включваха заплатите и директните разноски за лекуването – лекарства и консумативи. Всичко останало, така наречен непреки разноски – горива, поправки, осветяване, отопление, вложения, инсталация и обзавеждане, трябваше да се поемат от притежателя на лечебницата, а не от клиничната пътека. Тъй като нищо не се промени досега, в този момент директните разноски на една болница – заплати, лекарства и консумативи образуват към 80% от бюджета на болничното заведение. Остават 20%, които болничното заведение би трябвало да обезпечи. Тези пари са свързани с другите разноски, които са безусловно наложителни, защото без тях здравното заведение не може да съществува и които общината като притежател пък няма право да ги заплати. Принципалът няма право да ни устоя, даже да желае и да има финансова опция. Общината няма право да го прави, тъй като болничното заведение е комерсиално сдружение. Затова ние с други доходи отвън здравната каса, като платени услуги, платено лекуване, потребителски такси, наеми от пространства и така нататък, покриваме още към 9-10% от разноските. Но остават още 10%, които действително няма по какъв начин да ги покрием. И с цел да затворим кръга и да не трупаме разноски, тези средства идват от труда на личния състав. Спестяваме от всяко едно нещо, с цел да имаме баланс на доходи и разноски. Не се заплаща задоволително на целия медицински личен състав. Реално на нас ни трябват тъкмо толкоз почти към 10-15% още фонд „ Работна заплата “, с цел да можем да реализираме тези минимални осигурителни прагове. Не ни трябват доста, само че и не можем да набавим тези пари.
– Тогава? Каква е вашата рецепта за справяне в този обаян кръг?
– Промяната би трябвало да пристигна от остойностяването на клиничните пътеки и да е ясно какви суми включва всяка от тях и какви стойности са планувани за труд, и други разноски. Защото в този момент никой не знае какво включва тази клинична пътека, болничното заведение получава тези пари и с тях е принудена да покрие всички разноски, които прави. Когато се получи действителното образуване на тези цени, ние ще можем действително да реализираме нужните суми за минималните осигурителни прагове. Другият вид е, в случай че остане и се каже ясно, че клиничната пътека покрива единствено директните разноски. Но това би трябвало някой да стане и да го каже, а не да се крие зад тила на другите. Да се даде опция на притежателите да покрият остатъка за настоящи материални разноски. Иначе няма от кое място да дойдат тези пари. Трябва да се има поради и че множеството от общинските лечебни заведения са в такива региони на страната, където лекуват население с невисок обществен и финансов статус. Много от болните не заплащат даже потребителска такса, а има и здравно неосигурени – тяхното лекуване им е за сметка на болничното заведение, тъй като не можем да върнем пациент в потребност. Загубите на болничното заведение в Горна Оряховица от лекуването на здравно-неосигурени са към 300 000 лв. годишно. Когато постъпи неосигурен пациент, уведомяваме обществените служби и те вършат анкети. Техните критерии обаче са такива, че доста постоянно отхвърлят да платят клиничната пътека на съответния пациент, тъй като се оказва, че той има някаква собственост- къща, земи и други
– Имате опит и като шеф на здравната каса, и като шеф на на лечебни заведения. Имате ли концепция по какъв начин да се подходи в създалата се обстановка?
– Смутен съм от метода и в двата разновидността, които предлага министърът на опазването на здравето, те не ми харесват. Ясно е, че средствата, които влизат в системата, са незадоволителни и няма страна, в която да стигат изцяло. Очевидно е, че няма по какъв начин здравната вноска да не пораства. Въпросът е всички пари, които се акумулират в системата на опазването на здравето по какъв начин се разпределят и къде отиват. Подходът в тази ситуация не е променян, откогато съществува НЗОК. През миналите 18 години имаме разпределение на остатъчен принцип. Имаме бюджет, имаме статистика, която демонстрира каква е потребността от всички типове действия, които се правят в опазването на здравето – прегледи, съвещания. Сядат едни финансисти и въз основата на бюджета вършат деления и получават окончателната цена на един обзор, проучване или клинична пътека. Тази цена обаче от ден на ден няма нищо общо с действителността, тъй като е образувана по този метод. Когато е създаван здравно-осигурителният принцип в развитите страни като Германия, Франция и други е взета действителната цена на дейностите, които се правят в опазването на здравето. Например в Германия още по времето на Бисмарк са почнали да основават Здравно-осигурителната здравна каса и в самото начало се е плащало единствено за вадене на зъб, не е имало пари за друго. След като забогатява здравната каса, стартира да заплаща за от ден на ден процедури. Трябва да има действителни цени, близки до пазарните. Като невролог ще дам образец с проучването „ електромиография “. За осъществяването му здравната каса заплаща 16 лв., до момента в който в частните кабинети цената е минимум 30 лв., а има места където това проучване коства 80 и даже 100. Това демонстрира, че има голямо разминаване сред пазарните и действителните цени. Когато през 2000 г. са направени ценовите планове, е имало по-голяма непосредственост сред избраните от касата стойности и пазарните, само че в този момент разликата е в пъти.
– Има ли заплаха от затваряне на лечебни заведения?
– Ако не се откри нов метод, има възможност и до това да се стигне. Няма по какъв начин страната да продължава административно да дефинира цените. Да вземем митингите с цената на горивата и да си представим, че страната законодателно дефинира цена на бензина 1 лев за литър. На идващия ден няма да има бензиностанции и всички ще търсят на черно да си купят гориво за 3 лв.. Същото в по-плавна, само че необратима посока се случва и в опазването на здравето. Заради това оставаме и без фрагменти, и ще стартираме да затваряме лечебни заведения. Има методика за установяване на цените в опазването на здравето, която действително да остойности трудът, който се поставя. Така въз основата на тези действителни цени и като знаем с какво разполагаме, ще знаем какво ни е належащо. Може да се окаже, че имаме 4 милиарда лв., а ни трябват 6 милиарда лв.. Тогава здравната каса може да каже, че със средствата, с които разполага ще покрие 70% от разноските и ще може да организира и политика в стратегически направления. Например желаеме да понижим случаите на мозъчно-съдова болест и поради това ще плащаме тези пътеки на 100%, до момента в който други пътеки, по които лекуването не е животоспасяващо, няма да се заплащат или ще се финансират 20% от тях. Драстичен е казусът с педиатричните пътеки, които са доста евтини и по тази причина страната остана без педиатри. Това е действителната политика, която може да организира страната посредством здравната каса, а не с отчисления на остатъчен принцип.
– Далновидна ли е кадровата политика в опазването на здравето?
– Влагат се доста вложения за построяването на един доктор експерт и е тъпо той да бъде изгубен като кадър за системата. Мотивацията у лекарите не е обвързвана само със заплатите. Нужни са сложни ограничения, като условия на работа, благоприятни условия за професионално развиване, задоволеност от това, което медикът реализира. Аз задоволство изпитвам, когато пристигна пациент и каже: „ Потърсих ви, тъй като ми предложиха да дойда при вас “.
– Коментирайте по-подробно кадровия недостиг в лечебните заведения?
– Кадровият недостиг се трансформира в проблем №1. Най-възрастният практикуващ доктор в болничното заведение в Горна Оряховица е на 74 година За последните 10 година междинната възраст на лекарите и медицинските сестри е повишена в пъти. През 2008 г е била 50 г за лекарите, а 44 година за медицинските сестри, до момента в който през 2018 година междинната възраст на лекарите е към този момент 57 година, а на медицинските сестри – 54 година Правил съм калкулации,, че с цел да реализираме баланс с лекарския състав, би трябвало всяка година да назначавам от 5 до 7 новозавършили лекари. А за 3 години съм назначил едвам трима доктори, по един на година. Този проблем измества финансовия и изисква промени на най-високо равнище в страната. Много млади лекари избират да заминат да практикуват отвън страната, други са изкушени от частни лечебни заведения и огромни академични лечебни заведения. Много малко от тях търсят работа в общински лечебни заведения. В същото време работата в тях е доста потребна, тъй като се натрупа богат професионален опит. Възхищавам се на дребното млади медици, които идват да практикуват в общинските лечебни заведения, макар че изискванията на работа и възнагражденията не са атрактивни, меко казано.
– Каква е политиката ви за привличане на млади доктори?
– Имаме контракт с Медицинския университет в Плевен и поемаме разноските на новозавършилите медици по специализацията им. С всеки, който прояви предпочитание да работи при нас, сключваме контракт, като ние поемаме разноските по образованието му в компетентност, а той се задължава да работи в болничното заведение 5 година Такъв вид контракт прилагаме и към медицинските сестри, тъй като казусът с неналичието им е безнадежден. Имаме подпомагане от общинската администрация за споразумяване на битовите въпроси и най-много за даване младите лекари на общински жилища против допустим наем.
– Какви са финансовите индикатори на болничното заведение, която ръководите?
– За 9-месечието докладът демонстрира, че финансовите индикатори са усъвършенствани по отношение на предходната година. Болницата е постигнала повече доходи, в сравнение с разноски и е образувана настояща облага към 260 000 лв.. Имаме нарастване на приходите по клинични пътеки с 3 718 000 лв. или с 13%. Повече от два пъти е нарастването на другите приходи-дарения, платени услуги и други Увеличение бележи и дотацията от Министерството на здравеопазването, която е с 5% за действия на Спешна помощ. Но тези доходи образуват едвам 9%. Това ни разреши да увеличим тази година заплатите на личния състав на болничното заведение с 10%. Намалихме просрочените отговорности с 25% от 610 000 на 453 000 лв.. Конкретно за лекарства и консумативи са стопени с 37% и остават за погашение 232 000 лв.. Това ни дава глътка въздух, с цел да не ни притискат доставчиците с трупане на лихви, блокиране на сметки.
– Какви дарения е получила болничното заведение през тази година?
– Получихме нов ехограф за АГ- отделението от „ Зонта клуб “ във Велико Търново, на стойност 21 000 лв.. Друго значително подаяние е от немска благотворителна организация, която от 2 година подкрепя болничното заведение – 16 000 евро. С тези пари направихме ремонт в детското поделение. В болничното заведение тече главно реновиране на три отделения по плана „ Красива България “ за към 260 000 лв.. Надявам се този ремонт да продължи по тази стратегия и през идната година и да бъдат актуализирани още две отделения.
– Каква е ролята на общинската администрация за оцеляването на здравното заведение?
– Нито една общинска болница без дейното подпомагане на съответната община, не би могла да съществува. Имаме извънредно добра връзка с общинската администрация в Горна Оряховица и над 80% от вложенията за инсталация и за поправки, са от общинската хазна. Закупен бе нов компютърен томограф, няколко доста значими апарата за очно поделение, съоръжение за УНГ-отделението, за лапараскопска хирургия и други Предвиждаме в идната година да купим нов рентген – имаме предложение от холандска благотворителна организация да ни го подари. Ако това не се реализира, абщината има подготвеност да ни финансира – един нов рентген коства към 120 000 лв..
Нашият посетител
Д-р Иван Иванов е експерт по нервни заболявания с 33 години стаж. Най-напред е работил в общинската болница в родния си град Елена. Бил там е 4 години общопрактикуващ доктор, а след това шеф на локалната болница. От 2009 до 2013 година е управлявал Регионалната здравно-осигурителна каса във Велико Търново. След това е практикувал в неврологичното поделение на болничното заведение „ Д-р Стефан Черкезов ” в остарялата столица. От 3 години е шеф на общинската болница в Горна Оряховица.
– Д-р Иванов, по какъв начин ще коментирате въвеждането на новите минимално-осигурителни прагове в опазването на здравето?
– На процедура няма болница в страната – държавна или общинска, която да се е съобразила и да съблюдава тези прагове. Това е по този начин, тъй като всяка от лечебните заведения има парични отговорности, част от които са просрочени и до момента в който не бъдат изчистени, не може да се доближат тези минимално-осигурителни прагове. Втората значима причина е обвързвана с метода на образуване на приходите на лечебните заведения за болнична помощ. Но най-съществената причина са клиничните пътеки, по които работим. Нашите доходи като общинска болница на 90% се образуват от това, което получаваме от НЗОК, като направено по клиничните пътеки. Така заплатите и осигуровките възлизат на към 70-75% от разноските на лечебното заведение. А с цел да увеличим този разход, би трябвало да имаме по-висок доход, другояче това би било станало за сметка на другите разноски – за лекарства, консумативи, което автоматизирано ще вкара болничното заведение в отговорности и ще бъде под въпрос съществуването и.
Мисля, че се не помни по какъв начин бяха образувани преди време цените в опазването на здравето, когато се създаваше здравно-осигурителния модел преди 18 година И най-много цените в болничната помощ.
– Как?
– Тогава цените на клиничните пътеки включваха заплатите и директните разноски за лекуването – лекарства и консумативи. Всичко останало, така наречен непреки разноски – горива, поправки, осветяване, отопление, вложения, инсталация и обзавеждане, трябваше да се поемат от притежателя на лечебницата, а не от клиничната пътека. Тъй като нищо не се промени досега, в този момент директните разноски на една болница – заплати, лекарства и консумативи образуват към 80% от бюджета на болничното заведение. Остават 20%, които болничното заведение би трябвало да обезпечи. Тези пари са свързани с другите разноски, които са безусловно наложителни, защото без тях здравното заведение не може да съществува и които общината като притежател пък няма право да ги заплати. Принципалът няма право да ни устоя, даже да желае и да има финансова опция. Общината няма право да го прави, тъй като болничното заведение е комерсиално сдружение. Затова ние с други доходи отвън здравната каса, като платени услуги, платено лекуване, потребителски такси, наеми от пространства и така нататък, покриваме още към 9-10% от разноските. Но остават още 10%, които действително няма по какъв начин да ги покрием. И с цел да затворим кръга и да не трупаме разноски, тези средства идват от труда на личния състав. Спестяваме от всяко едно нещо, с цел да имаме баланс на доходи и разноски. Не се заплаща задоволително на целия медицински личен състав. Реално на нас ни трябват тъкмо толкоз почти към 10-15% още фонд „ Работна заплата “, с цел да можем да реализираме тези минимални осигурителни прагове. Не ни трябват доста, само че и не можем да набавим тези пари.
– Тогава? Каква е вашата рецепта за справяне в този обаян кръг?
– Промяната би трябвало да пристигна от остойностяването на клиничните пътеки и да е ясно какви суми включва всяка от тях и какви стойности са планувани за труд, и други разноски. Защото в този момент никой не знае какво включва тази клинична пътека, болничното заведение получава тези пари и с тях е принудена да покрие всички разноски, които прави. Когато се получи действителното образуване на тези цени, ние ще можем действително да реализираме нужните суми за минималните осигурителни прагове. Другият вид е, в случай че остане и се каже ясно, че клиничната пътека покрива единствено директните разноски. Но това би трябвало някой да стане и да го каже, а не да се крие зад тила на другите. Да се даде опция на притежателите да покрият остатъка за настоящи материални разноски. Иначе няма от кое място да дойдат тези пари. Трябва да се има поради и че множеството от общинските лечебни заведения са в такива региони на страната, където лекуват население с невисок обществен и финансов статус. Много от болните не заплащат даже потребителска такса, а има и здравно неосигурени – тяхното лекуване им е за сметка на болничното заведение, тъй като не можем да върнем пациент в потребност. Загубите на болничното заведение в Горна Оряховица от лекуването на здравно-неосигурени са към 300 000 лв. годишно. Когато постъпи неосигурен пациент, уведомяваме обществените служби и те вършат анкети. Техните критерии обаче са такива, че доста постоянно отхвърлят да платят клиничната пътека на съответния пациент, тъй като се оказва, че той има някаква собственост- къща, земи и други
– Имате опит и като шеф на здравната каса, и като шеф на на лечебни заведения. Имате ли концепция по какъв начин да се подходи в създалата се обстановка?
– Смутен съм от метода и в двата разновидността, които предлага министърът на опазването на здравето, те не ми харесват. Ясно е, че средствата, които влизат в системата, са незадоволителни и няма страна, в която да стигат изцяло. Очевидно е, че няма по какъв начин здравната вноска да не пораства. Въпросът е всички пари, които се акумулират в системата на опазването на здравето по какъв начин се разпределят и къде отиват. Подходът в тази ситуация не е променян, откогато съществува НЗОК. През миналите 18 години имаме разпределение на остатъчен принцип. Имаме бюджет, имаме статистика, която демонстрира каква е потребността от всички типове действия, които се правят в опазването на здравето – прегледи, съвещания. Сядат едни финансисти и въз основата на бюджета вършат деления и получават окончателната цена на един обзор, проучване или клинична пътека. Тази цена обаче от ден на ден няма нищо общо с действителността, тъй като е образувана по този метод. Когато е създаван здравно-осигурителният принцип в развитите страни като Германия, Франция и други е взета действителната цена на дейностите, които се правят в опазването на здравето. Например в Германия още по времето на Бисмарк са почнали да основават Здравно-осигурителната здравна каса и в самото начало се е плащало единствено за вадене на зъб, не е имало пари за друго. След като забогатява здравната каса, стартира да заплаща за от ден на ден процедури. Трябва да има действителни цени, близки до пазарните. Като невролог ще дам образец с проучването „ електромиография “. За осъществяването му здравната каса заплаща 16 лв., до момента в който в частните кабинети цената е минимум 30 лв., а има места където това проучване коства 80 и даже 100. Това демонстрира, че има голямо разминаване сред пазарните и действителните цени. Когато през 2000 г. са направени ценовите планове, е имало по-голяма непосредственост сред избраните от касата стойности и пазарните, само че в този момент разликата е в пъти.
– Има ли заплаха от затваряне на лечебни заведения?
– Ако не се откри нов метод, има възможност и до това да се стигне. Няма по какъв начин страната да продължава административно да дефинира цените. Да вземем митингите с цената на горивата и да си представим, че страната законодателно дефинира цена на бензина 1 лев за литър. На идващия ден няма да има бензиностанции и всички ще търсят на черно да си купят гориво за 3 лв.. Същото в по-плавна, само че необратима посока се случва и в опазването на здравето. Заради това оставаме и без фрагменти, и ще стартираме да затваряме лечебни заведения. Има методика за установяване на цените в опазването на здравето, която действително да остойности трудът, който се поставя. Така въз основата на тези действителни цени и като знаем с какво разполагаме, ще знаем какво ни е належащо. Може да се окаже, че имаме 4 милиарда лв., а ни трябват 6 милиарда лв.. Тогава здравната каса може да каже, че със средствата, с които разполага ще покрие 70% от разноските и ще може да организира и политика в стратегически направления. Например желаеме да понижим случаите на мозъчно-съдова болест и поради това ще плащаме тези пътеки на 100%, до момента в който други пътеки, по които лекуването не е животоспасяващо, няма да се заплащат или ще се финансират 20% от тях. Драстичен е казусът с педиатричните пътеки, които са доста евтини и по тази причина страната остана без педиатри. Това е действителната политика, която може да организира страната посредством здравната каса, а не с отчисления на остатъчен принцип.
– Далновидна ли е кадровата политика в опазването на здравето?
– Влагат се доста вложения за построяването на един доктор експерт и е тъпо той да бъде изгубен като кадър за системата. Мотивацията у лекарите не е обвързвана само със заплатите. Нужни са сложни ограничения, като условия на работа, благоприятни условия за професионално развиване, задоволеност от това, което медикът реализира. Аз задоволство изпитвам, когато пристигна пациент и каже: „ Потърсих ви, тъй като ми предложиха да дойда при вас “.
– Коментирайте по-подробно кадровия недостиг в лечебните заведения?
– Кадровият недостиг се трансформира в проблем №1. Най-възрастният практикуващ доктор в болничното заведение в Горна Оряховица е на 74 година За последните 10 година междинната възраст на лекарите и медицинските сестри е повишена в пъти. През 2008 г е била 50 г за лекарите, а 44 година за медицинските сестри, до момента в който през 2018 година междинната възраст на лекарите е към този момент 57 година, а на медицинските сестри – 54 година Правил съм калкулации,, че с цел да реализираме баланс с лекарския състав, би трябвало всяка година да назначавам от 5 до 7 новозавършили лекари. А за 3 години съм назначил едвам трима доктори, по един на година. Този проблем измества финансовия и изисква промени на най-високо равнище в страната. Много млади лекари избират да заминат да практикуват отвън страната, други са изкушени от частни лечебни заведения и огромни академични лечебни заведения. Много малко от тях търсят работа в общински лечебни заведения. В същото време работата в тях е доста потребна, тъй като се натрупа богат професионален опит. Възхищавам се на дребното млади медици, които идват да практикуват в общинските лечебни заведения, макар че изискванията на работа и възнагражденията не са атрактивни, меко казано.
– Каква е политиката ви за привличане на млади доктори?
– Имаме контракт с Медицинския университет в Плевен и поемаме разноските на новозавършилите медици по специализацията им. С всеки, който прояви предпочитание да работи при нас, сключваме контракт, като ние поемаме разноските по образованието му в компетентност, а той се задължава да работи в болничното заведение 5 година Такъв вид контракт прилагаме и към медицинските сестри, тъй като казусът с неналичието им е безнадежден. Имаме подпомагане от общинската администрация за споразумяване на битовите въпроси и най-много за даване младите лекари на общински жилища против допустим наем.
– Какви са финансовите индикатори на болничното заведение, която ръководите?
– За 9-месечието докладът демонстрира, че финансовите индикатори са усъвършенствани по отношение на предходната година. Болницата е постигнала повече доходи, в сравнение с разноски и е образувана настояща облага към 260 000 лв.. Имаме нарастване на приходите по клинични пътеки с 3 718 000 лв. или с 13%. Повече от два пъти е нарастването на другите приходи-дарения, платени услуги и други Увеличение бележи и дотацията от Министерството на здравеопазването, която е с 5% за действия на Спешна помощ. Но тези доходи образуват едвам 9%. Това ни разреши да увеличим тази година заплатите на личния състав на болничното заведение с 10%. Намалихме просрочените отговорности с 25% от 610 000 на 453 000 лв.. Конкретно за лекарства и консумативи са стопени с 37% и остават за погашение 232 000 лв.. Това ни дава глътка въздух, с цел да не ни притискат доставчиците с трупане на лихви, блокиране на сметки.
– Какви дарения е получила болничното заведение през тази година?
– Получихме нов ехограф за АГ- отделението от „ Зонта клуб “ във Велико Търново, на стойност 21 000 лв.. Друго значително подаяние е от немска благотворителна организация, която от 2 година подкрепя болничното заведение – 16 000 евро. С тези пари направихме ремонт в детското поделение. В болничното заведение тече главно реновиране на три отделения по плана „ Красива България “ за към 260 000 лв.. Надявам се този ремонт да продължи по тази стратегия и през идната година и да бъдат актуализирани още две отделения.
– Каква е ролята на общинската администрация за оцеляването на здравното заведение?
– Нито една общинска болница без дейното подпомагане на съответната община, не би могла да съществува. Имаме извънредно добра връзка с общинската администрация в Горна Оряховица и над 80% от вложенията за инсталация и за поправки, са от общинската хазна. Закупен бе нов компютърен томограф, няколко доста значими апарата за очно поделение, съоръжение за УНГ-отделението, за лапараскопска хирургия и други Предвиждаме в идната година да купим нов рентген – имаме предложение от холандска благотворителна организация да ни го подари. Ако това не се реализира, абщината има подготвеност да ни финансира – един нов рентген коства към 120 000 лв..
Нашият посетител
Д-р Иван Иванов е експерт по нервни заболявания с 33 години стаж. Най-напред е работил в общинската болница в родния си град Елена. Бил там е 4 години общопрактикуващ доктор, а след това шеф на локалната болница. От 2009 до 2013 година е управлявал Регионалната здравно-осигурителна каса във Велико Търново. След това е практикувал в неврологичното поделение на болничното заведение „ Д-р Стефан Черкезов ” в остарялата столица. От 3 години е шеф на общинската болница в Горна Оряховица.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ