ГЕРБ и еврото: назад с Възраждане или напред с ПП-ДБ?
Ще влезе ли България в еврозоната през 2026 година е главният политически въпрос на 2025 година както за ръководещите, по този начин и за опозицията. Разнобоят от тълкования за настоящото положение на държавните финанси на България стартира с размера на инфлацията, която е единият от критериите за участие в еврозоната. Първо от ГЕРБ оповестиха, че тя е с 0,1 пункт над междинната за еврозоната, а от ПП-ДБ отвърнаха, че практиката е да се извади страната с най-нисък индикатор от референтния лист (в случая Литва), както е станало с приемането на Хърватия, и тогава изцяло покриваме критерия. За похлупак водачът на „ Възраждане “ Костадин Костадинов упрекна Национален статистически институт, че фалшифицира данните за инфлацията.
Изнервена прибързаност
После се оказа, че по-сериозният индикатор е другият аршин – бюджетният недостиг. Управляващите тръбяха за 18 милиарда лв. дупка в бюджета, а финансовият министър Теменужка Петкова се оплете с едни 400 милиона за януари – на минус или на плюс са в бюджета. Опозицията пък настояваше, че завареният бюджет е под 3% към декември, както и в предходните години, без да прецизира по кое време сметките са на касова, по кое време на начислена основа. И повдигна въпроса дали в действителност дефицитът не е плануван, с цел да се посрещнат огромните нараствания на заплатите, изключително в Министерство на вътрешните работи и службите, гласувани в закони предходната година, които обаче занапред би трябвало да се поемат като бюджетни разноски. А ръководещите стовариха виновността за недостига на ПП-ДБ и персонално на Асен Василев, който нараснал дълга и недостига като длъжностен и постоянен министър на финансите.
Целият този звук няма по какъв начин да не е бил видян от Европейската комисия и Европейската централна банка, които ще вземат решението за приемането ни в еврозоната. И при срещите си с тях министър Петкова евентуално е чула импровизирано сериозните им запаси на какво можем да се надяваме, в случай че в този момент желаяме конвергентен отчет, както и дали да не го желаяме, едвам откакто покажем бюджет 2025 и бюджетна рамка за последващите 3 години. Накрая остана опцията отчетът да се изиска през втората половина на февруари, когато бъде направен и бюджетът.
Дилемата на ръководещите
Въпросът пред ръководещите е първо дали въобще желаят бързо влизане на България в еврозоната и дали могат да го реализиран. А отговорът на въпроса е на първо място политически. Защото, с цел да отговорим на условието за до 3% недостиг, би трябвало да се орежат разноски и/или да се усилват доходи (което съвсем несъмнено значи повдигане на налози, най-вероятно на ДДС). ГЕРБ и сътрудниците ѝ в обединението няма по какъв начин да се откажат от обещаните в закони фрапантни нараствания на приходите в Министерство на вътрешните работи и спецслужбите, тъй като сами са дали своят вот за тях предходната година, а и ГЕРБ имат сериозна електорална и кадрова връзка с този бранш. Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ пък от дълго време са декларирали позиции за отсрочване на еврозоната.
Ако обаче в края на февруари кабинетът откаже да подаде искане за конвергентен отчет, без значение с какъв брой основателни от управническа позиция претекстове, или в случай че подаде поръчка, само че отговорът след няколко месеца е отрицателен и България пропусне 2026-а за еврочленство, ГЕРБ като водач в ръководството и евоатлантическа групировка ще понесе съществени имиджови вреди. Защото най-голямата легитимация на кабинета „ Желязков “, посрещнат на старта си с добър заем на публично доверие, ще бъде да се увенчае към средата на годината с утвърждение за влизане на България в еврозоната от 1 януари 2026 година. Провал би означавал некадърност на ГЕРБ да бъде водач в постигането на основни общонационални цели и да поема пасивите от присъединяване си в една разнородна и парцелирана от частни ползи коалиция.
Шансът на опозицията
Парламентарната съпротива може да тласка ръководещите по едно и също време обратно и напред към еврозоната. Антиевропейската „ Възраждане “ предизвести, че ще изкара хората на улицата и че още веднъж ще опита да внесе референдум против еврото. От „ Продължаваме промяната “ пък прибързано подметнаха опцията за избор на съмнение на кабинета, което се трансформира в централна медийна тематика в последните дни.
Лидерът на „ Възраждане “ даже пасивно отбрани държавното управление, като си измисли конституционна възбрана да се желае избор на съмнение в първите 6 месеца на кабинета. „ Демократична България “ оказа градивен напън със законодателни оферти за промени в бранш сигурност и други ограничения, които да лимитират обществените разходи, и с искане кабинетът да показа пътна карта към еврото.
С кого ще е ГЕРБ – с ПП-ДБ или с „ Възраждане “
Ако ГЕРБ избере пътя на отлагането, може да вземе като мотив натиска на „ Възраждане “, който да радикализира страховете на хората от еврото, заявен в социологическите изследвания – обществото още не е уверено, би трябвало да сме изцяло подготвени, няма да бързаме.
Ако избере пътя на присъединението от следващата година, ГЕРБ може да се осланя на поддръжката на ПП-ДБ в контраст на съдружните си сътрудници и на антиевропейските си сътрудници в съпротива. Разбира се, ПП-ДБ щяха да имат надалеч по-сериозни лостове за въздействие в интерес на скорошното присъединение към еврото, в случай че бяха във властта дружно с ГЕРБ – тогава даже щяха да имат крайната алтернатива да изоставен кабинета още на старта му, в случай че ГЕРБ поеме обратно от еврозоната. Сега ПП-ДБ даже не могат да се опитат да смъкват държавното управление, без сами да се компрометират - освен тъй като ще би трябвало да търсят поддръжка от еврофобските обединения „ Възраждане “ или „ Меч “, или от невъзможната за тях ДПС-Ново начало, само че и тъй като в този парламент няма вероятност за различно управническо болшинство, което да поеме още веднъж интензивен път напред към еврото.
Въпреки това обаче ГЕРБ няма интерес да загуби евроатлантическото си партньорството с ПП-ДБ, тъй като в случай че се провали с еврозоната, ще се окаже неистинска проевропейска групировка. Това освен ще обрече партията на Бойко Борисов на все по-голяма взаимозависимост от евроскептични обединения, само че и ще разшири полето на ПП-ДБ, които могат да се нареждат като единствените сигурни проевропейци.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Изнервена прибързаност
После се оказа, че по-сериозният индикатор е другият аршин – бюджетният недостиг. Управляващите тръбяха за 18 милиарда лв. дупка в бюджета, а финансовият министър Теменужка Петкова се оплете с едни 400 милиона за януари – на минус или на плюс са в бюджета. Опозицията пък настояваше, че завареният бюджет е под 3% към декември, както и в предходните години, без да прецизира по кое време сметките са на касова, по кое време на начислена основа. И повдигна въпроса дали в действителност дефицитът не е плануван, с цел да се посрещнат огромните нараствания на заплатите, изключително в Министерство на вътрешните работи и службите, гласувани в закони предходната година, които обаче занапред би трябвало да се поемат като бюджетни разноски. А ръководещите стовариха виновността за недостига на ПП-ДБ и персонално на Асен Василев, който нараснал дълга и недостига като длъжностен и постоянен министър на финансите.
Целият този звук няма по какъв начин да не е бил видян от Европейската комисия и Европейската централна банка, които ще вземат решението за приемането ни в еврозоната. И при срещите си с тях министър Петкова евентуално е чула импровизирано сериозните им запаси на какво можем да се надяваме, в случай че в този момент желаяме конвергентен отчет, както и дали да не го желаяме, едвам откакто покажем бюджет 2025 и бюджетна рамка за последващите 3 години. Накрая остана опцията отчетът да се изиска през втората половина на февруари, когато бъде направен и бюджетът.
Дилемата на ръководещите
Въпросът пред ръководещите е първо дали въобще желаят бързо влизане на България в еврозоната и дали могат да го реализиран. А отговорът на въпроса е на първо място политически. Защото, с цел да отговорим на условието за до 3% недостиг, би трябвало да се орежат разноски и/или да се усилват доходи (което съвсем несъмнено значи повдигане на налози, най-вероятно на ДДС). ГЕРБ и сътрудниците ѝ в обединението няма по какъв начин да се откажат от обещаните в закони фрапантни нараствания на приходите в Министерство на вътрешните работи и спецслужбите, тъй като сами са дали своят вот за тях предходната година, а и ГЕРБ имат сериозна електорална и кадрова връзка с този бранш. Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ пък от дълго време са декларирали позиции за отсрочване на еврозоната.
Ако обаче в края на февруари кабинетът откаже да подаде искане за конвергентен отчет, без значение с какъв брой основателни от управническа позиция претекстове, или в случай че подаде поръчка, само че отговорът след няколко месеца е отрицателен и България пропусне 2026-а за еврочленство, ГЕРБ като водач в ръководството и евоатлантическа групировка ще понесе съществени имиджови вреди. Защото най-голямата легитимация на кабинета „ Желязков “, посрещнат на старта си с добър заем на публично доверие, ще бъде да се увенчае към средата на годината с утвърждение за влизане на България в еврозоната от 1 януари 2026 година. Провал би означавал некадърност на ГЕРБ да бъде водач в постигането на основни общонационални цели и да поема пасивите от присъединяване си в една разнородна и парцелирана от частни ползи коалиция.
Шансът на опозицията
Парламентарната съпротива може да тласка ръководещите по едно и също време обратно и напред към еврозоната. Антиевропейската „ Възраждане “ предизвести, че ще изкара хората на улицата и че още веднъж ще опита да внесе референдум против еврото. От „ Продължаваме промяната “ пък прибързано подметнаха опцията за избор на съмнение на кабинета, което се трансформира в централна медийна тематика в последните дни.
Лидерът на „ Възраждане “ даже пасивно отбрани държавното управление, като си измисли конституционна възбрана да се желае избор на съмнение в първите 6 месеца на кабинета. „ Демократична България “ оказа градивен напън със законодателни оферти за промени в бранш сигурност и други ограничения, които да лимитират обществените разходи, и с искане кабинетът да показа пътна карта към еврото.
С кого ще е ГЕРБ – с ПП-ДБ или с „ Възраждане “
Ако ГЕРБ избере пътя на отлагането, може да вземе като мотив натиска на „ Възраждане “, който да радикализира страховете на хората от еврото, заявен в социологическите изследвания – обществото още не е уверено, би трябвало да сме изцяло подготвени, няма да бързаме.
Ако избере пътя на присъединението от следващата година, ГЕРБ може да се осланя на поддръжката на ПП-ДБ в контраст на съдружните си сътрудници и на антиевропейските си сътрудници в съпротива. Разбира се, ПП-ДБ щяха да имат надалеч по-сериозни лостове за въздействие в интерес на скорошното присъединение към еврото, в случай че бяха във властта дружно с ГЕРБ – тогава даже щяха да имат крайната алтернатива да изоставен кабинета още на старта му, в случай че ГЕРБ поеме обратно от еврозоната. Сега ПП-ДБ даже не могат да се опитат да смъкват държавното управление, без сами да се компрометират - освен тъй като ще би трябвало да търсят поддръжка от еврофобските обединения „ Възраждане “ или „ Меч “, или от невъзможната за тях ДПС-Ново начало, само че и тъй като в този парламент няма вероятност за различно управническо болшинство, което да поеме още веднъж интензивен път напред към еврото.
Въпреки това обаче ГЕРБ няма интерес да загуби евроатлантическото си партньорството с ПП-ДБ, тъй като в случай че се провали с еврозоната, ще се окаже неистинска проевропейска групировка. Това освен ще обрече партията на Бойко Борисов на все по-голяма взаимозависимост от евроскептични обединения, само че и ще разшири полето на ПП-ДБ, които могат да се нареждат като единствените сигурни проевропейци.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ