За пръв път разходите на съдебната власт догонват европейската медиана
Свикнали сме от години България да е първенецът в Европейски съюз (ЕС) във връзка с разноските за правораздаване като дял от брутния вътрешен артикул (БВП). Според последните данни на CEPEJ, оповестени в края на 2024 година, това не се е трансформирало, т.е. приказваме за устойчива наклонност през последните най-малко осем години.
Разликата с предишни години обаче е, че през 2022 година за пръв път разноските на правосъдната власт в номинално изражение настигат европейската медиана. Според доклада за осъществяване на бюджета, през 2022 година разноските са на стойност 470 444 108 евро или приблизително 73 евро на човек от популацията – при европейска медиана 74.8 евро. Поради неумолимия растеж на разходите през 2023 и 2024 година и плануваните стойности за идващите години, освен ще изравним, само че евентуално и ще задминем медианата.
За съпоставяне, в по-развитите демокрации с действителна съдийска самостоятелност и отчетност (Франция, Швеция, Дания, Финландия, Белгия и др.), зависимостта е противоположна – разноските на правосъдната власт в номинално изражение по отношение на популацията са над европейската медиана, а като дял от Брутният вътрешен продукт са под нея.
Какво значи това
Челната позиция на страната в Европейски Съюз по разноски за правораздаване като % от Брутният вътрешен продукт може на пръв – и доста оптимистичен, искрено доверчив – взор да се пояснява като ангажираност към основаването на условия за българската правосъдна власт, които подсигуряват нейната самостоятелност и успеваемост. Въпреки това, сравнението с посочените страни, където разноските явно са по-ефективни, съдът и прокуратурата – по-независими, т.е. резултатите от работата на съда и прокуратурата са по-видими, разкрива проблеми с ръководството и насочването на ресурсите у нас.
Фактът, че през 2022 година разноските догонват европейската медиана и в номинално изражение, приказва за освен това от хронично нецелесъобразно систематизиране на средствата – като да вземем за пример излишно раздут личен състав, незадоволително вложения в цифровизация и други Говори и за липса на принадлежности за отчетност и отговорност. Това значи, че харченето на парите в правораздаването не просто е надалеч от оптимално ефикасното, то е еднакво на разточителство, изключително в подтекста на: липса на присъди по високите етажи на властта; прокурори, участващи в заграбването на бизнеси; тормоз над съдии, които разобличават омертата в правораздаването и предпоследното място в Европейски Съюз, което страната ни заема в Индекса за господство на правото.
Всъщност тласъците в системата предизвикват непрестанно разгръщане, на което не противостои нито един действителен механизъм за отчетност. Работата на съда и прокуратурата очевидно понижава през последните най-малко 10 години, което обаче не пречи голословно да се назначават нови магистрати, администрацията на органите на правосъдната власт също да нараства, надлежно бюджетът (състоящ се най-вече от услужливо увеличаващи се възнаграждения), да пораства безрезервно нагоре.
Въвеждането за пръв път на програмен бюджет на правосъдната власт е позитивна стъпка в посока усилване отчетността на системата. Към момента обаче това е по-скоро вял опит, в сравнение с действителен инструмент, който да води до обвързване на ресурсите с резултатите след осъществяване на изчерпателен разбор. Без да проведем диалог за това по какъв начин се мерят делата, допустима ли е оценка на работата на прокуратурата и съда, по какъв начин се уравновесява натовареността, по какъв начин се преформатира правосъдната карта, мъчно ще приказваме за усъвършенстване на бюджета и потреблението му като средство за възстановяване на успеваемостта, прозрачността и отчетността на правосъдната власт посредством стратегическо систематизиране на ресурсите съгласно действителните потребности и постигнатите резултати.
Заключение
Независимостта без отчетност е равносилна на безметежност, която, поради мафиотизирането на разнообразни структури на страната, като общество не можем да си позволим. Реалният програмен бюджет е една от множеството ограничения (законодателни, структурни, организационни), които могат да спомогнат за демократизирането на правосъдната власт у нас. Пътят напред включва преустановяване на безразсъдното разхищаване на обществени средства и прекосяване към нововъведения, които да покачат качеството на правосъдната услуга.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Разликата с предишни години обаче е, че през 2022 година за пръв път разноските на правосъдната власт в номинално изражение настигат европейската медиана. Според доклада за осъществяване на бюджета, през 2022 година разноските са на стойност 470 444 108 евро или приблизително 73 евро на човек от популацията – при европейска медиана 74.8 евро. Поради неумолимия растеж на разходите през 2023 и 2024 година и плануваните стойности за идващите години, освен ще изравним, само че евентуално и ще задминем медианата.
За съпоставяне, в по-развитите демокрации с действителна съдийска самостоятелност и отчетност (Франция, Швеция, Дания, Финландия, Белгия и др.), зависимостта е противоположна – разноските на правосъдната власт в номинално изражение по отношение на популацията са над европейската медиана, а като дял от Брутният вътрешен продукт са под нея.
Какво значи това
Челната позиция на страната в Европейски Съюз по разноски за правораздаване като % от Брутният вътрешен продукт може на пръв – и доста оптимистичен, искрено доверчив – взор да се пояснява като ангажираност към основаването на условия за българската правосъдна власт, които подсигуряват нейната самостоятелност и успеваемост. Въпреки това, сравнението с посочените страни, където разноските явно са по-ефективни, съдът и прокуратурата – по-независими, т.е. резултатите от работата на съда и прокуратурата са по-видими, разкрива проблеми с ръководството и насочването на ресурсите у нас.
Фактът, че през 2022 година разноските догонват европейската медиана и в номинално изражение, приказва за освен това от хронично нецелесъобразно систематизиране на средствата – като да вземем за пример излишно раздут личен състав, незадоволително вложения в цифровизация и други Говори и за липса на принадлежности за отчетност и отговорност. Това значи, че харченето на парите в правораздаването не просто е надалеч от оптимално ефикасното, то е еднакво на разточителство, изключително в подтекста на: липса на присъди по високите етажи на властта; прокурори, участващи в заграбването на бизнеси; тормоз над съдии, които разобличават омертата в правораздаването и предпоследното място в Европейски Съюз, което страната ни заема в Индекса за господство на правото.
Всъщност тласъците в системата предизвикват непрестанно разгръщане, на което не противостои нито един действителен механизъм за отчетност. Работата на съда и прокуратурата очевидно понижава през последните най-малко 10 години, което обаче не пречи голословно да се назначават нови магистрати, администрацията на органите на правосъдната власт също да нараства, надлежно бюджетът (състоящ се най-вече от услужливо увеличаващи се възнаграждения), да пораства безрезервно нагоре.
Въвеждането за пръв път на програмен бюджет на правосъдната власт е позитивна стъпка в посока усилване отчетността на системата. Към момента обаче това е по-скоро вял опит, в сравнение с действителен инструмент, който да води до обвързване на ресурсите с резултатите след осъществяване на изчерпателен разбор. Без да проведем диалог за това по какъв начин се мерят делата, допустима ли е оценка на работата на прокуратурата и съда, по какъв начин се уравновесява натовареността, по какъв начин се преформатира правосъдната карта, мъчно ще приказваме за усъвършенстване на бюджета и потреблението му като средство за възстановяване на успеваемостта, прозрачността и отчетността на правосъдната власт посредством стратегическо систематизиране на ресурсите съгласно действителните потребности и постигнатите резултати.
Заключение
Независимостта без отчетност е равносилна на безметежност, която, поради мафиотизирането на разнообразни структури на страната, като общество не можем да си позволим. Реалният програмен бюджет е една от множеството ограничения (законодателни, структурни, организационни), които могат да спомогнат за демократизирането на правосъдната власт у нас. Пътят напред включва преустановяване на безразсъдното разхищаване на обществени средства и прекосяване към нововъведения, които да покачат качеството на правосъдната услуга.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ