Инфлацията ли наистина е нашият проблем за еврозоната?
Вече втора година България гледа към данните за инфлацията у нас и в еврозоната като на най-важния знак за бъдещето развиване на своята стопанска система. Причината е, че от него зависи дали и по кое време страната ще стане част от еврозоната. Когато през предходната седмица излязоха последните данни, разбрахме, че не отговаряме на критерия с 0,1%. Очакванията се през януари да го осъществим и да желаяме така наречен ексклузивен конвергентен отчет през февруари.
Но това ли е в действителност казусът?
Цъкащата бомба - бюджетът
Вече четвърта година специалисти, анализатори и публицисти алармират за фискалната рецесия с бюджета, за невъзможните за преодоляване разноски и за незадоволителните доходи в хазната. Политиците от всички политически сили избират два метода - или да отхвърлят, или да хвърлят обвинявания към своите съперници, само че никой действително не се нагърби с решението на казуса. И по този начин стигнахме до през днешния ден, когато нито един човек в страната няма визия дали изпълняваме критерия за недостиг от 3% за края на 2024 година, нито един човек няма визия дали ще успеем да го осъществим за 2025 година, а за средносрочната прогноза до 2027 година даже няма смисъл да отваряме дума.
Източници на Клуб Z от Брюксел, поискали анонимност, споделиха, че в действителност Европейската комисия изпитва съществени подозрения за опцията на България да извърши критерия за недостиг и да покаже постоянни финансови индикатори в средносрочен проект. Причината - макар че София разгласи недостиг от 3 на сто за 2024 година, то той е изчислен по локалната методология на така наречен касова основа. Това значи, че броим само разноските, които са направени през годината. Брюксел обаче пресмята недостига върху т. нар. начислена основа, която включва и всички разноски, които са били планувани, само че не са направени през съответната година.
Инфлацията ли в действителност е огромната ни спирачка пред еврозоната?
Дефицитът в хазната може да се окаже по-висок от стремежи даже още през 2024 година
Има сериозна заплаха България да не успее да показва задоволително ясно, че индикаторите в бюджета ѝ са устойчиви и ще бъдат на стабилни нива от най-много 3% недостиг и точно това е огромният проблем за приемането ни в еврозоната, безапелационни са източниците ни.
Ако това се окаже правилно, то би означавало, че страната ни има доста по-сериозен проблем от елементарното покриване на критерия за инфлация, който сега не изпълняваме с едвам 0,1% и поради който официално не подаваме към момента искане за така наречен ексклузивен конвергентен отчет до Европейската комисия и Европейската централна банка.
Срещите с ЕКОФИН
В последните си дни отпред на Министерството на финансите някогашната служебна министърка Людмила Петкова разгласи, че София е подготвена да подаде настояването за отчет. След като излязоха последните данни за инфлацията у нас и еврозоната и разбрахме, че сме на косъм от осъществяването, убеждението, че можем да желаяме решението остана у множеството политици и бе повторено от постоянната към този момент министърка Теменужка Петкова.
Дни откакто пое поста Петкова отпътува за Брюксел на среща на министрите на финансите от зоната Екофин. Там тя се срещна и с шефката на ЕЦБ Кристин Лагард. Веднага, откакто се прибра, стана ясно, че България се отхвърля от настояването за отчет, до момента в който не извърши критерия за инфлацията изцяло.
Логично изниква въпросът какво се е трансформирало по времето на срещите на Петкова в Брюксел?
Според нашите източници пред министърката било набито, че Комисията има съществени подозрения за опцията на София да подсигурява устойчивостта на фискалната си сигурност и че ще желае доказателства за опцията ни да консолидираме недостига. Още повече че към този момент има сериозни съмнения, че не изпълняваме критерия даже за 2024 г.
Ситуацията с бюджет 2024 г.
Официално съгласно българските управляващи бюджет 2024 година завърши с недостиг от тъкмо 3% или номинално от 6,1 милиарда лева Той е изчислен по локалната методология (на касова основа).
И тъкмо тук идва огромната разлика - въпреки дефинитивни данни за начислената основа към момента да не са излезли, то се допуска, че по тази методология дефицитът може да надвиши 5 на 100. Това е несъблюдение на критерия с доста повече от допустимото и допуска, че България ще влезе в така наречен процедура по свръхдефицит.
Данните от септември на 2024 г. например са напряко фрапиращи - на начислена основа излиза, че бюджетният ни недостиг е 2,7% от Брутният вътрешен продукт в случай, че таман ще предстоят месеците, в които се харчи най-ударно.
Така че ситуацията по никакъв начин е розово.
Бюджетите от през днешния ден натам
Така стигаме до сложната задача - правенето на Бюджет 2025 и преодоляването на разноските, които към този момент избухват неконтролируемо. Той би трябвало наложително да влезе в критерия до 3% недостиг, само че това е съвсем невероятно без да се орежат разноски, което би било политическа вреда за всички в Народното събрание или пък да се подвигат доходи през нарастване на налози - нещо, което още веднъж никой не желае да прави.
Проектът на служебното държавно управление, който към този момент е в кошчето, предполагаше, че през 2025 г. ще влезем в рамки, само че незабавно в 2026 година (когато хипотетично към този момент трябваше да сме в еврозоната) отивахме на недостиг от 3,3%.
Обвиненията и оправданията
На фона на суровите чила се разгорещиха политическите пристрастености. Новите ръководещи упрекват в " стъкмистика " бюджетите на някогашния финансов министър, в този момент един от водачите на опозиционната " Продължаваме промяната " - Асен Василев. Той от своя страна цитира данни за покриване на условията за дефицита през миналите няколко години и упреква болшинството в основаване на всеобща неуравновесеност на фона на големите разходи, които самò поддържа (заедно с останалите обединения в предишния парламент). Като този хазната да извади над 1 милиард лв. за 50% нарастване на заплатите в Министерство на вътрешните работи. Фрапиращи нараствания (в това число с над 75%) са планувани в целия бранш " Сигурност ". Има и в Министерството на защитата, само че те са в границите на 2 на 100 от Брутният вътрешен продукт за защита, ангажимент, стихотворец от дълго време пред НАТО. Служителите в Министерския съвет пък ще се радват на 30% нарастване на месечните хонорари и то без да е записано в отрасловите закони като методология, както бе за МВР и МО.
Дори някогашният финансов министър на Бойко Борисов - Симеон Дянков, разяснява през вчерашния ден, че в случай че този разход за бранш " Сигурност " остане - България може занапред да каже довиждане на еврото.
От ПП-ДБ видяха и в отхвърли на Теменужка Петкова да отсрочи настояването за конвергентен отчет боязън от съдружните сътрудници Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ, чиято мантра е " за еврото сме, но когато сме подготвени, а в този момент не сме ". Финансовата министърка се отказала от настояването през януари незабавно след първия съдружен съвет на ръководещите, поддържат изказванията си с този факт от ПП-ДБ. Борисов обаче, чиято горделивост е, че ни е вкарал в чакалнята на еврозоната, отхвърли. И дори се зарече: ГЕРБ няма какво да прави в коалиция, която е срещу еднната европейска валута и не се поддава на въздействия.
Така че най-трудното занапред следва и като го съпоставим с него - казусът с инфлацията може да ни се стори детска игра.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Но това ли е в действителност казусът?
Цъкащата бомба - бюджетът
Вече четвърта година специалисти, анализатори и публицисти алармират за фискалната рецесия с бюджета, за невъзможните за преодоляване разноски и за незадоволителните доходи в хазната. Политиците от всички политически сили избират два метода - или да отхвърлят, или да хвърлят обвинявания към своите съперници, само че никой действително не се нагърби с решението на казуса. И по този начин стигнахме до през днешния ден, когато нито един човек в страната няма визия дали изпълняваме критерия за недостиг от 3% за края на 2024 година, нито един човек няма визия дали ще успеем да го осъществим за 2025 година, а за средносрочната прогноза до 2027 година даже няма смисъл да отваряме дума.
Източници на Клуб Z от Брюксел, поискали анонимност, споделиха, че в действителност Европейската комисия изпитва съществени подозрения за опцията на България да извърши критерия за недостиг и да покаже постоянни финансови индикатори в средносрочен проект. Причината - макар че София разгласи недостиг от 3 на сто за 2024 година, то той е изчислен по локалната методология на така наречен касова основа. Това значи, че броим само разноските, които са направени през годината. Брюксел обаче пресмята недостига върху т. нар. начислена основа, която включва и всички разноски, които са били планувани, само че не са направени през съответната година.
Инфлацията ли в действителност е огромната ни спирачка пред еврозоната?
Дефицитът в хазната може да се окаже по-висок от стремежи даже още през 2024 година
Има сериозна заплаха България да не успее да показва задоволително ясно, че индикаторите в бюджета ѝ са устойчиви и ще бъдат на стабилни нива от най-много 3% недостиг и точно това е огромният проблем за приемането ни в еврозоната, безапелационни са източниците ни.
Ако това се окаже правилно, то би означавало, че страната ни има доста по-сериозен проблем от елементарното покриване на критерия за инфлация, който сега не изпълняваме с едвам 0,1% и поради който официално не подаваме към момента искане за така наречен ексклузивен конвергентен отчет до Европейската комисия и Европейската централна банка.
Срещите с ЕКОФИН
В последните си дни отпред на Министерството на финансите някогашната служебна министърка Людмила Петкова разгласи, че София е подготвена да подаде настояването за отчет. След като излязоха последните данни за инфлацията у нас и еврозоната и разбрахме, че сме на косъм от осъществяването, убеждението, че можем да желаяме решението остана у множеството политици и бе повторено от постоянната към този момент министърка Теменужка Петкова.
Дни откакто пое поста Петкова отпътува за Брюксел на среща на министрите на финансите от зоната Екофин. Там тя се срещна и с шефката на ЕЦБ Кристин Лагард. Веднага, откакто се прибра, стана ясно, че България се отхвърля от настояването за отчет, до момента в който не извърши критерия за инфлацията изцяло.
Логично изниква въпросът какво се е трансформирало по времето на срещите на Петкова в Брюксел?
Според нашите източници пред министърката било набито, че Комисията има съществени подозрения за опцията на София да подсигурява устойчивостта на фискалната си сигурност и че ще желае доказателства за опцията ни да консолидираме недостига. Още повече че към този момент има сериозни съмнения, че не изпълняваме критерия даже за 2024 г.
Ситуацията с бюджет 2024 г.
Официално съгласно българските управляващи бюджет 2024 година завърши с недостиг от тъкмо 3% или номинално от 6,1 милиарда лева Той е изчислен по локалната методология (на касова основа).
И тъкмо тук идва огромната разлика - въпреки дефинитивни данни за начислената основа към момента да не са излезли, то се допуска, че по тази методология дефицитът може да надвиши 5 на 100. Това е несъблюдение на критерия с доста повече от допустимото и допуска, че България ще влезе в така наречен процедура по свръхдефицит.
Данните от септември на 2024 г. например са напряко фрапиращи - на начислена основа излиза, че бюджетният ни недостиг е 2,7% от Брутният вътрешен продукт в случай, че таман ще предстоят месеците, в които се харчи най-ударно.
Така че ситуацията по никакъв начин е розово.
Бюджетите от през днешния ден натам
Така стигаме до сложната задача - правенето на Бюджет 2025 и преодоляването на разноските, които към този момент избухват неконтролируемо. Той би трябвало наложително да влезе в критерия до 3% недостиг, само че това е съвсем невероятно без да се орежат разноски, което би било политическа вреда за всички в Народното събрание или пък да се подвигат доходи през нарастване на налози - нещо, което още веднъж никой не желае да прави.
Проектът на служебното държавно управление, който към този момент е в кошчето, предполагаше, че през 2025 г. ще влезем в рамки, само че незабавно в 2026 година (когато хипотетично към този момент трябваше да сме в еврозоната) отивахме на недостиг от 3,3%.
Обвиненията и оправданията
На фона на суровите чила се разгорещиха политическите пристрастености. Новите ръководещи упрекват в " стъкмистика " бюджетите на някогашния финансов министър, в този момент един от водачите на опозиционната " Продължаваме промяната " - Асен Василев. Той от своя страна цитира данни за покриване на условията за дефицита през миналите няколко години и упреква болшинството в основаване на всеобща неуравновесеност на фона на големите разходи, които самò поддържа (заедно с останалите обединения в предишния парламент). Като този хазната да извади над 1 милиард лв. за 50% нарастване на заплатите в Министерство на вътрешните работи. Фрапиращи нараствания (в това число с над 75%) са планувани в целия бранш " Сигурност ". Има и в Министерството на защитата, само че те са в границите на 2 на 100 от Брутният вътрешен продукт за защита, ангажимент, стихотворец от дълго време пред НАТО. Служителите в Министерския съвет пък ще се радват на 30% нарастване на месечните хонорари и то без да е записано в отрасловите закони като методология, както бе за МВР и МО.
Дори някогашният финансов министър на Бойко Борисов - Симеон Дянков, разяснява през вчерашния ден, че в случай че този разход за бранш " Сигурност " остане - България може занапред да каже довиждане на еврото.
От ПП-ДБ видяха и в отхвърли на Теменужка Петкова да отсрочи настояването за конвергентен отчет боязън от съдружните сътрудници Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ, чиято мантра е " за еврото сме, но когато сме подготвени, а в този момент не сме ". Финансовата министърка се отказала от настояването през януари незабавно след първия съдружен съвет на ръководещите, поддържат изказванията си с този факт от ПП-ДБ. Борисов обаче, чиято горделивост е, че ни е вкарал в чакалнята на еврозоната, отхвърли. И дори се зарече: ГЕРБ няма какво да прави в коалиция, която е срещу еднната европейска валута и не се поддава на въздействия.
Така че най-трудното занапред следва и като го съпоставим с него - казусът с инфлацията може да ни се стори детска игра.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ