6. икономически форум на Мениджър: Да работиш, не означава че си глупав
Няма по какъв начин да произведем верните решения за казуса с неналичието на квалифицирани фрагменти, до момента в който не осъзнаем, че сме на паневропейския пазар на трудова мощ. И в случай че би трябвало да се поставят старания за бързо превъзмогване на дефиците с работна ръка, всички би трябвало да си дадем сметка, че това не може да бъде единствено ангажимент на страната. Това съобщи вицепремиерът Томислав Дончев, един от главните участници в 6. Икономически конгрес на сп. „ Мениджър “. Тази година събитието протича като самобитна мозъчна офанзива в три кръга – Хората, Растежът, Институциите.
Като основна промяна в образованието той вижда обезпечаването на опцията всички деца да имат еднакъв старт на входа на просветителната система, което сега съгласно него не е по този начин. Освен да разясняваме качеството на образованието, би трябвало да стартираме да работим и за смяна на настройките - да вземем за пример, че образование в професионална гимназия не е влиятелно, сподели още вицепремиерът. „ Много ме тормози и фактът, че просветителната система по никакъв метод не се ангажира с развиване на предприемаческия дух. Трябва да върнем полезността, че да работиш, не значи, че си малоумен “, добави той. Според него същински тежкият недостиг на българското обучение е, че не работи за това да бъдат възпитавани положителни жители, които имат високо равнище на осведоменост и сериозно мислене.
Образованието е главният проблем във всяка стопанска система, изключително в българската стопанска система, уточни и различен от главните участници, икономистът Владимир Каролев. " При нас главният проблем е в началното и в главното обучение, не толкоз във висшето ", счита той. Да изоставим непотребното и да стартираме да вкарваме, изключително в междинен курс, това, което е потребно, да даваме опция на децата от 9-ти клас нататък да избират предметите си за профилиране, предложи Каролев своята позиция за потребна просветителна промяна, която ще е с трайно отражение и върху подготвянето на фрагменти с ключови умения за пазара на труда. Принципът " Парите следват ученика " би трябвало да се резервира, само че не по този метод, който е сега, а с добавка на оценка на качеството на обучение, предложи още той.
Реформите в образованието би трябвало да стартират от образоване на родителите. В момента множеството от тях предизвикват децата си освен да учат в чужбина, а да се развиват кариерно там, разяснява и арх. Пламен Мирянов, Мениджър на годината 2017.
Радикален взор към темата за казуса с фрагментите и подготовката им даде серийният бизнесмен Ивайло Пенчев, създател и притежател на Walltopia. " Мисля, че на никого не му е работа да дефинира и поставя рамки каква би трябвало да е просветителната система на дадена страна. Трябва да има цялостна независимост и използване на пазарния принцип с обезпечено право да се борят и конкурират най-хубавите просветителни модели ", съобщи той. Най-добрите просветителни институции са частни и тогава към този момент нека парите да следват ученика в най-хубавите от положителните учебни заведения, предложи Пенчев. Друг огромен проблем съгласно него е, че хората у нас нямат мотивация да учат по две аргументи: " нисшите духом знаят, че страната ще се погрижи за тях и по тази причина не се интересуват от начетеност и триумф. А висшите духом не се интересуват от равнището на просветителната система в България, тъй като желаят да реализират велики каузи и избират да вървят по най-краткия път като си намират допустимо най-хубавото обучение, с цел да се развиват и правят своите велики каузи. ", заключи той.
Като основна промяна в образованието той вижда обезпечаването на опцията всички деца да имат еднакъв старт на входа на просветителната система, което сега съгласно него не е по този начин. Освен да разясняваме качеството на образованието, би трябвало да стартираме да работим и за смяна на настройките - да вземем за пример, че образование в професионална гимназия не е влиятелно, сподели още вицепремиерът. „ Много ме тормози и фактът, че просветителната система по никакъв метод не се ангажира с развиване на предприемаческия дух. Трябва да върнем полезността, че да работиш, не значи, че си малоумен “, добави той. Според него същински тежкият недостиг на българското обучение е, че не работи за това да бъдат възпитавани положителни жители, които имат високо равнище на осведоменост и сериозно мислене.
Образованието е главният проблем във всяка стопанска система, изключително в българската стопанска система, уточни и различен от главните участници, икономистът Владимир Каролев. " При нас главният проблем е в началното и в главното обучение, не толкоз във висшето ", счита той. Да изоставим непотребното и да стартираме да вкарваме, изключително в междинен курс, това, което е потребно, да даваме опция на децата от 9-ти клас нататък да избират предметите си за профилиране, предложи Каролев своята позиция за потребна просветителна промяна, която ще е с трайно отражение и върху подготвянето на фрагменти с ключови умения за пазара на труда. Принципът " Парите следват ученика " би трябвало да се резервира, само че не по този метод, който е сега, а с добавка на оценка на качеството на обучение, предложи още той.
Реформите в образованието би трябвало да стартират от образоване на родителите. В момента множеството от тях предизвикват децата си освен да учат в чужбина, а да се развиват кариерно там, разяснява и арх. Пламен Мирянов, Мениджър на годината 2017.
Радикален взор към темата за казуса с фрагментите и подготовката им даде серийният бизнесмен Ивайло Пенчев, създател и притежател на Walltopia. " Мисля, че на никого не му е работа да дефинира и поставя рамки каква би трябвало да е просветителната система на дадена страна. Трябва да има цялостна независимост и използване на пазарния принцип с обезпечено право да се борят и конкурират най-хубавите просветителни модели ", съобщи той. Най-добрите просветителни институции са частни и тогава към този момент нека парите да следват ученика в най-хубавите от положителните учебни заведения, предложи Пенчев. Друг огромен проблем съгласно него е, че хората у нас нямат мотивация да учат по две аргументи: " нисшите духом знаят, че страната ще се погрижи за тях и по тази причина не се интересуват от начетеност и триумф. А висшите духом не се интересуват от равнището на просветителната система в България, тъй като желаят да реализират велики каузи и избират да вървят по най-краткия път като си намират допустимо най-хубавото обучение, с цел да се развиват и правят своите велики каузи. ", заключи той.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ