Любослав Костов: В страна членка на ЕС хем работиш, хем си беден
Няма страна, страна членка на Европейския съюз, която като е влезнала в еврозоната, да е влезнала с по-малка минимална заплата от 500 евро. И това доста елементарно може да се ревизира. Това сподели в аудиокаста на " Фокус “ " Това е България “ Любослав Костов – основен икономист на КНСБ и шеф на Института за обществени и синдикални проучвания и образование към федерацията.
" Да не приказваме, че сега всички страни на Балканския полуостров, без значение дали са в Европейския съюз, или не, имат по-високи минимални заплати от българската. И в Северна Македония, и в Албания, и в Косово, и в Черна гора, и в Сърбия – където и да погледнете, те имат по-висока от нашата минимална заплата. Така че – да, аз съм склонен, че диалогът за продуктивността на труда е значим, само че няма по какъв начин, когато разликата в нашата продуктивност и средноевропейската продуктивност, да вземем за пример, е два пъти, а пък разликата в заплащането е четири до пет пъти, няма по какъв начин това да се изясни с разликата в цените. Просто очевидно е друго обяснението. Явно у нас конкуренцията не е толкоз висока, колкото там. Явно у нас има централизация на БВП в четири-пет по величина градове. В останалите места просто няма действителна пазарна стопанска система, има четири-пет по-големи работодателя, които образуват цената на труда такава, каквато те решат, а не такава каквато, пазарът я постанова ", сподели Костов.
Според него, не е обикновено, когато човек възпламени колата и измине 100 км по автомагистралата от Благоевград до София, за същия труд за същото време да получи двойно по-висока заплата, или над двойната, тъй като сега в Благоевград е 1100-1200 лв. междинната заплата, а в София отива към 2600 лв.. Само за 100 км разлика.
" Така че очевидно има нещо сбъркано и то е сбъркано не в мотивацията на работещите да поставят труд, а в организацията на труда и в неговото заслужено възмездяване ", добави Любослав Костов.
Хората у нас мъчно съумяват да завържат двата края на тоя стандарт, счита още Костов. Доближаваме се към така наречен " прехрана на живота “, която се мери всяко тримесечие. Минималната заплата би трябвало да бъде равна на заплатата за прехрана, с цел да може, когато най-ниско квалифицираните кадри, които получават най-ниска заплата, минималната, тя да им бъде задоволителна да си посрещат сметките и главните потребности като консумация.
" Иначе всичко останало е работещи небогати. Няма по какъв начин в страна членка на Европейския съюз да приказваме за работещи небогати. Ако отидете на запад и го кажете това на някой французин – че в България работещите небогати са 15%, да вземем за пример, той ще ви пита какво е това, по какъв начин по този начин. Това е оксиморон – хем работиш, хем си безпаричен. Те на Запад не знаят какво е това нещо. И по тази причина би трябвало просто минималната заплата да стигне такова равнище, което да подхожда на заплатата за прехрана. Нашата заплата за прехрана е към 1420 лв. сега. Така че – да, минималната пораства, само че има още какво да се прави, с цел да я догони. Аз се надявам до три, четири, пет години най-много, малко по малко, с плавни темпове да изравним двете величини, добави Любослав Костов.
" Да не приказваме, че сега всички страни на Балканския полуостров, без значение дали са в Европейския съюз, или не, имат по-високи минимални заплати от българската. И в Северна Македония, и в Албания, и в Косово, и в Черна гора, и в Сърбия – където и да погледнете, те имат по-висока от нашата минимална заплата. Така че – да, аз съм склонен, че диалогът за продуктивността на труда е значим, само че няма по какъв начин, когато разликата в нашата продуктивност и средноевропейската продуктивност, да вземем за пример, е два пъти, а пък разликата в заплащането е четири до пет пъти, няма по какъв начин това да се изясни с разликата в цените. Просто очевидно е друго обяснението. Явно у нас конкуренцията не е толкоз висока, колкото там. Явно у нас има централизация на БВП в четири-пет по величина градове. В останалите места просто няма действителна пазарна стопанска система, има четири-пет по-големи работодателя, които образуват цената на труда такава, каквато те решат, а не такава каквато, пазарът я постанова ", сподели Костов.
Според него, не е обикновено, когато човек възпламени колата и измине 100 км по автомагистралата от Благоевград до София, за същия труд за същото време да получи двойно по-висока заплата, или над двойната, тъй като сега в Благоевград е 1100-1200 лв. междинната заплата, а в София отива към 2600 лв.. Само за 100 км разлика.
" Така че очевидно има нещо сбъркано и то е сбъркано не в мотивацията на работещите да поставят труд, а в организацията на труда и в неговото заслужено възмездяване ", добави Любослав Костов.
Хората у нас мъчно съумяват да завържат двата края на тоя стандарт, счита още Костов. Доближаваме се към така наречен " прехрана на живота “, която се мери всяко тримесечие. Минималната заплата би трябвало да бъде равна на заплатата за прехрана, с цел да може, когато най-ниско квалифицираните кадри, които получават най-ниска заплата, минималната, тя да им бъде задоволителна да си посрещат сметките и главните потребности като консумация.
" Иначе всичко останало е работещи небогати. Няма по какъв начин в страна членка на Европейския съюз да приказваме за работещи небогати. Ако отидете на запад и го кажете това на някой французин – че в България работещите небогати са 15%, да вземем за пример, той ще ви пита какво е това, по какъв начин по този начин. Това е оксиморон – хем работиш, хем си безпаричен. Те на Запад не знаят какво е това нещо. И по тази причина би трябвало просто минималната заплата да стигне такова равнище, което да подхожда на заплатата за прехрана. Нашата заплата за прехрана е към 1420 лв. сега. Така че – да, минималната пораства, само че има още какво да се прави, с цел да я догони. Аз се надявам до три, четири, пет години най-много, малко по малко, с плавни темпове да изравним двете величини, добави Любослав Костов.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ