Няма човек, който да не е чувал поне една градска

Няма човек, който да не е чувал най-малко една градска легенда по отношение на заведенията за бързо хранене. Повечето постоянно са неуместни и занимателни, само че в някои случаи се стига даже до съд и откриване на истината. Ето за какво ще обърнем внимание на някои от най-забавните истории към полковник Харлънд Сандърс и неговата прословута рецепта за пържено пиле.

През 1991 година със промяната на името от Kentucky Fried Chicken към по-краткото KFC, аудиторията и феновете на пиле, бързо декларират, че всичко това е опит на веригата да стартира да продава храна, която няма нищо общо с пиле. До някава степен са прави, тъй като тайната е, че редица заведения за хранене желаят да вкарат и различен тип храна в менюто, само че не и да трансформират остарялата. Стига се до там, че някой пуска мухата за използването на ГМО пиле, само че не какво да е, а животно с голям брой крайници, никаква перушина и най-вероятно без глава. Колкото и напреднало да е генното инженерство през днешния ден, през далечната 1991 година е още мит, а и до през днешния ден американският бранд е ходил толкоз пъти на съд и е минал толкоз инспекции, че не е загадка от кои ферми идва продукцията.

Митът става толкоз необикновен, че най-сетне и правосъдната система приканва компанията, с цел да разкрие произхода на месото. В залата се показва лист с всяка една плантация на американска територия, която е подписала контракт, тогава още не се постанова да се показват и европейските марки. Властите ревизират качеството и метода за развъждане на животните, с цел да отхвърлят градската легенда малко по-късно през същата година. Причината е, че по това време на дневен ред са били точно страховете за генното инженерство. Днес са имунизациите и чиповете, та най-вероятно всяко потомство има по един подобен парадокс в джоба си. Друга история ни насочва към военния чин на полковника.

Като млад, Сандърс в действителност има повиквателна за армията, само че в никакъв случай не е нараснал. Не е служил и някъде на 40-годишна възраст отваря първия си ресторант през далечната 1930-та година. Трябват към 5 години да стартира да се разраства и откакто всички заведения за хранене са пуснати точно в Кентъки, губернаторът на щата взема решение да даде почетната купа „ полковник “. През 1949 година получава още една купа и взема решение да я добави за маркетингови цели. Тогава пуска именитата си брадичка и поставя емблематичния бял костюм. Стига до там, че с цел да бъде различим, боядисва даже веждите си. Разпознаването оказва помощ доста за налагането му в хранителната промишленост. Каква е историята за рецептата? Легендата споделя, че 11-те секрети съставки – комбиниране от билки и подправки – е била открадната от чернокожа жена.

Друга история споделя, че е била закупена от госпожа Чилдрес за сумата от 1200 $. В бизнеса постоянно някои хора съумяват да се възползват от концепциите на други, както се случва с играта на Монополи. И до през днешния ден се водят разногласия какво в действителност се е случило с рецептата, само че нововъведението на Сандърс идва с фритюрниците, които пържат месото под налягане и дават оня по-специфичен усет, затова и той е добавил нещо от себе си. Освен скорост на подготвяне, тези машини оказват помощ доста за подсилването на усета и разрастването на империята. Що се отнася до самата рецепта, можете да я откриете съвсем на всички места в интернет, в случай че желаете да приготвите същото пиле в домашни условия. След като стартира да се разраства и мнозина влагат във франчайза му, всеки негов сътрудник декларира, че е внимателен и добър човек. В професионално отношение, полковникът е не просто акула, а персона, с която никой не желае да договаря и да се среща.

В началото на своята трудова история, доста преди рецептите за пържено пиле, той работи в железниците, по-късно е пожарникар, а когато най-сетне събира задоволително пари, взема решение да преследва правото и да се дипломира като юрист. Според една от всички митове, би трябвало да се откаже от фантазията си, тъй като сътрудник от железниците обяснил, че в случай че тръгне да съставлява потърпевшите служащи, най-вероятно ще бъде уволнен и няма да вземе и стотинка от своите клиенти. Решава да учи задочно по програмата на университета Ла Сале и се дипломира, само че в първите няколко години се ядосва толкоз доста на собствен клиент, че най-сетне влиза в една жестока борба пред погледа на съдията, по средата на делото. Известно е, че полковникът даже е взел участие в престрелка против конкуренцията – тази история може да прочетете тук, а някъде през 1964 година продава своята корпорация за сумата от 2 милиона $, само че подписва контракт да остане дипломат на марката.

През 1971 година компанията Heublein закупува марката. По това време полковникът освен не харесва измененията, само че и взема решение да отвори конкурентно заведение. Двете страни задействат правораздаващата система и принуждават съда да реши проблема. И откакто разбираме, че проклетията на този човек никога не е малко, дано насочим вниманието си към клетвите, които полковникът може да направи. Историята ни води в Япония през 1985 година и хегемонията на тима „ Хашинските тигри “.

Те в никакъв случай не са спечелили шампионат и не са се състезавали до финала, до момента в който не вършат трансфер и не купуват американския питчър Ранди Бас. Ранди наистина прави чудеса  през въпросната година и извежда отбора си до финала. Чудото е реалност и американецът изживява своя втори подем. Феновете се събират на моста в града и вземат решение да изълнят един специфичен обред – стартират да крещят имената на всеки състезател от тима. Традицията повелява, че когато едно име се изкрещи, индивидът, който доста си наподобява с въпросния състезател, би трябвало да скочи от моста във водата. Най-накрая се извикало и името на Бас, само че защото приказваме за Япония, най-вероятно разбирате, че азиатците не могат да наподобяват на американец, както и противоположното.

Решението било да се отиде до локалния ресторант на KFC, да се вземе статуята на полковника и да се хвърли като единственият различен американец покрай тях. Отбелязвайки успеха, почитателите се прибират, само че съгласно легендата, Сандърс има последната дума. След ритуала идват и тежките драми – цяло десетилетие тигрите не съумяват да стигнат до нито един край. Градската легенда кръщава това събитие „ Проклятието на полковника “. През 2009 година даже водолази се спускат във водата, с цел да извадят статуята, само че все пак, шансът продължавал да убягва. Според един от почитателите, традицията била направена малко откакто печелят локалния шампионат, а не шампионата и откакто избързали да създадат ритуала, неприятният шанс пристигнал.

И до през днешния ден японците в никакъв случай не протягат ръка на полковника. И една от най-важните истории идва благодарение на плъховете. През годините, има най-малко едно семейство на град, което да твърди, че е изяло нещо пържено, което не е пиле. Едно семейство през 2000 година твърди, че е изяло цяла пилешка глава, въпреки и месото да се преглежда много усърдно. Дори я снимат и демонстрират във вечерните вести. Когато компанията желае да я изследва, с цел да удостовери какво тъкмо е това месо, фамилията отхвърля. Друг мъж през 2015 година декларира, че е изял пържен плъх. ДНК теста на парчето месо демонстрира, че това е парче от пилешкото филе.