На екзистенц минимума на душата
Някой ден...
Някой ден ше изчета тези дебели книги, които все отсрочвам. Ще изчета и " Вълшебната планина ", и " Одисей ", и " Човекът без качества ". Ще хвана Достоевски и още веднъж ще му прочета всичко. Ще чета нови създатели, феминистки създатели, мачистки създатели, философска литература, есета, рецензия, модерни класики...
Някой ден ще изгледам целия Бергман, ще си върша маратони по цели дни и нощи, ще виждам черно-бели филми, артхаус от 70-те. Ще си изгледам всички сериали, за които настояват, че са по-добри от актуалното кино. Ще виждам всичко от това модерно кино, ще проследявам фестивали и злословия...
Някой ден ще се запиша на курс по плетене, парапланеризъм, ще рисувам, ще пея в хор, ще науча италиански. Ще си повеждам дневник, ще пиша, ще пиша. Дори лирика мога да пропиша, знае ли човек...
Някой ден ще отивам на йога, плуване, ще вървя в планината, ще мина Ком-Емине. Ще танцувам ориенталски танци, салса. Ще върша дълги разходки в гората и ще се науча да медитирам.
Казах ли, някой ден доста ще пътувам. Ама няма да се спирам. Сега билетите са евтини и за няколко дни там, няколко дни тук. Една раница, очила и слушалки и съм подготвена. Не мога да ме спрат летища, визов режим, часова разлика. А и нали ще знам непознати езици...
Някой ден...
Сега няма време, в този момент има по-важни неща. Сега упражнявам изкуството да отсрочвам за на следващия ден, за понеделник, за Нова година, за когато децата пораснат, за когато имам време. Сега все има нещо преди всичко, някой мижав вторник, в който на работа идва апокалипсисът, родителска среща, Коледа. Има рождени дни, срещи на випуска, годишнини от брака. Сега се прахосвам, евакуирам душата си, ставам черупка, свивам се в точка и съм на косъм на изгубването. Направо съм на ексистенц минимума на душата си.
И до момента в който очаквам да пристигна време, ще нося ли към момента желанието да направя всичко това? Или то ще избледнее като последна струйка пушек над загасената свещ?
Някой ден ше изчета тези дебели книги, които все отсрочвам. Ще изчета и " Вълшебната планина ", и " Одисей ", и " Човекът без качества ". Ще хвана Достоевски и още веднъж ще му прочета всичко. Ще чета нови създатели, феминистки създатели, мачистки създатели, философска литература, есета, рецензия, модерни класики...
Някой ден ще изгледам целия Бергман, ще си върша маратони по цели дни и нощи, ще виждам черно-бели филми, артхаус от 70-те. Ще си изгледам всички сериали, за които настояват, че са по-добри от актуалното кино. Ще виждам всичко от това модерно кино, ще проследявам фестивали и злословия...
Някой ден ще се запиша на курс по плетене, парапланеризъм, ще рисувам, ще пея в хор, ще науча италиански. Ще си повеждам дневник, ще пиша, ще пиша. Дори лирика мога да пропиша, знае ли човек...
Някой ден ще отивам на йога, плуване, ще вървя в планината, ще мина Ком-Емине. Ще танцувам ориенталски танци, салса. Ще върша дълги разходки в гората и ще се науча да медитирам.
Казах ли, някой ден доста ще пътувам. Ама няма да се спирам. Сега билетите са евтини и за няколко дни там, няколко дни тук. Една раница, очила и слушалки и съм подготвена. Не мога да ме спрат летища, визов режим, часова разлика. А и нали ще знам непознати езици...
Някой ден...
Сега няма време, в този момент има по-важни неща. Сега упражнявам изкуството да отсрочвам за на следващия ден, за понеделник, за Нова година, за когато децата пораснат, за когато имам време. Сега все има нещо преди всичко, някой мижав вторник, в който на работа идва апокалипсисът, родителска среща, Коледа. Има рождени дни, срещи на випуска, годишнини от брака. Сега се прахосвам, евакуирам душата си, ставам черупка, свивам се в точка и съм на косъм на изгубването. Направо съм на ексистенц минимума на душата си.
И до момента в който очаквам да пристигна време, ще нося ли към момента желанието да направя всичко това? Или то ще избледнее като последна струйка пушек над загасената свещ?
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ