Няколко пъти разговарям с Георги Георгиев и винаги стигаме до

Няколко пъти беседвам с Георги Георгиев и постоянно стигаме до тематиката за омразата, която взривява живота ни. Като ръководител на СОС Георгиев желае не политиканстването, не деленето на партии, а това, което ни сплотява да ни води напред и споделя: „ Хора, спрете се! Животът е къс, като нация нямаме бъдеще, в случай че по огромните цели нямаме консенсус ”.

Днес Георгиев е очебийно обезпокоен:  " Предстои занапред опълчване в София, обостряне на ползите – има хора, подготвени да опустошат града, подготвени да убият вярата в хората, че това е град-общност, че има някой, който се грижи за него, единствено и единствено да се докопат до някоя службица ".

 

Ето акценти от днешното ни изявление:

- Разделението на " умнокрасивите " и останалите способства за поляризацията в обществото.

- " Продължаваме промяната " се потвърдиха като сполучлив политически маркетинг, само че са нездравословни за нацията и страната.

-Често слушам: Понеже сте вие от ГЕРБ, по-добре нищо да не прави, да се изчака времето, с цел да дойдем ние. 

- Да, тежи ми от разправиите в СОС и от нелепи обвинявания, само че в случай че работата ми дава резултат, значи е имало смисъл

- Много е значимо нашето потомство да засвидетелства признанието към възрастните хора за всичко,което са създали за България

- Истината не е боздуган, с който да ударим другия, тя е дрехата на милосърдието, с която да покрием раменете

- Добротата е антидот против лошотията и омразата, която ни разяжда

- Натиск и споразумения не могат да ме изкушат, работил съм задоволително, с цел да си изкова свободата

- Политиката дава и чувството за полза - по-добре да решаваме проблемите, вместо да се замеряме с обвинявания

- Как да реализираме консенсус, господин Георгиев. Днес сме изправени пред доста сериозна алтернатива: по какъв начин да пазиме притежатели си позиции в подтекста на общото богатство?

- Аз не мисля, че общото богатство и персоналният интерес се разграничават. Няма по какъв начин ти да си благополучен, когато край теб са нещастни. Няма по какъв начин ти да си богат, когато край теб са небогати. Тоест, персоналното благополучие и интерес е постоянно функционалност и е неразривно обвързван с публичния подобен. Когато го разберем, ще успеем да реализираме доста повече дружно. Звучи като факсимиле, само че това в някаква степен е англо-саксонският фасон: значимо е да е работещо решението, да е издържано в практиката, което значи, че то е нужно. Това се отнася за правото, за политиката и за всичко друго.

- А за какво тогава сме толкоз доста разграничени?

- Защото сме царе на това да се разделяме. За нас прекалено много хора на едно място или прекалено много престижи всекидневно значат заплата, евентуално е плод на лична нерешителност в себе си, плод на „ този ли ще ми споделя, той да не е по-умен от мен ”. Между другото, разделянето на умно-красиви и останалите също способства за тази обстановка. Никой няма право да споделя на другия - аз съм по-умен от теб, тъй като моят политически избор е правилен, по-добър, а твоят е неверен и ти въобще не би трябвало да гласуваш за тези, за които гласуваш.

- Казвате в този момент за умно-красивите. Но аз си припомням, че при започване на прехода ние отново се деляхме на комунисти и антикомунисти, на сини и червени. Видяхме това разделяне какъв брой доста ни попречи да израснем като нация и стопански, и духовно. Защо не си взехме поуките?

- Аз мисля, че става по-зле. Докато преди е било ляво и дясно, обособено след краха на режима от желанието за народна власт, за самоопределяне - всеки да бъде със лични политически възгледи, свободен, без да бъде репресиран. Днес, в случай че ми кажете какво ни разделя, аз не мога да си го обясня.
Всичко ни разделя. Разделя ни мнението ни за това има ли коронавирус или няма при хиляди починали, заболели и страданието на толкоз доста хора. Разделят ни разногласия на тематика следите от самолетите какво тъкмо съставляват и по какъв начин облъчват и Бог знае още какво. И когато се стигне до всекидневието, до различната истина, откровената неистина и на операции и постулата на това: Всеки самичък си взема решение.

- Къде е спасението?

- Мисля си, че колкото по-концентрирани и прагматични сме, толкоз по-голям е шансът да успеем, тъй като в последна сметка в ръководството на града, а и на страната, всичко се свежда до решение на един проблем, до осъществяване на някаква политика, до справяне с младежка безработица, да речем, до преодоляване на ценовата рецесия. Това са съответни проблеми и там лакардиите и политиканстването, колкото и да се потвърдиха за няколко месеца с фиаското на „ Продължаваме промяната ” като сполучлив политически маркетинг, в действителност те са окончателно нездравословни за здравето на нацията и на страната, тъй като тези проблеми не се вземат решение със заклинания, с циркулиране в студията и с лепене на етикети: Ние сме положителни, честни, всичко стартира с нас. Вие сте неприятни и би трябвало да ви няма, да се пенсионира водача на едните, да ви няма, че по-лесно наподобява.
Голямото предизвикателство е да си дадем сметка, че светът не стартира с нито един от нас. Че и без нас ще съмне. Че когато са определени дребни обединения с непълен брои депутати в Народното събрание, явно първият е най-силен и той получава най-голяма поддръжка, работата на другите е да се опитат да оказват помощ, уважавайки избора на нацията. Така си мисля аз, може би прекомерно наивно. Но жителите са ни класирали – първо, второ, трето, четвърто място.

- Мисля си в този подтекст за лъжепророците, които някакси се вмъкват в нашия живот и някои хора потеглят след тях. А сякаш останалите водачи не съумяват да кажат, че там не е истината, че те заблуждават. Каква е тази пристрастеност на българина да се полъгва по новото, което не е известно, загърбвайки сигурното?

- Ако приказваме житейски без политическия подтекст, е доста елементарно човек да се залъже по новото, първо, тъй като е непознато, вроденото любознание може да ни води ненапълно. Иначе, за реакциите на водачите, народът е споделил, че до момента в който истината си завърже обувките, лъжата към този момент е обиколила света. За страдание, обществото реагира доста по-бързо на провокациите. Ето имаме случай тук по какъв начин една провокация съумя да докара всички малките екрани пред Общинския съвет, тъй като някой се е опитал да смъкна украинското знаме, което е поставено в символ на взаимност с украинския народ по решение на Съвета. Ако ви кажа за някое рационално решението, което сме приели неотдавна и което е доста потребно, това не да се „ лепи ” по този метод. Тоест, от една страна какво се предлага като медийно наличие има значение, въпреки това, несъмнено, умората, свикването, желанието за нещо ново, нещо по-добро, са значими и обясними желания. В огромна степен след избора за кого да се омъжим/оженим, къде да работим, идващото най-важно е кой да взема решение проблемите на града, на страната.

- Само че през днешния ден хората се подлъгват по лъскавото, подправеното, гледат опаковката, а не наличието.

- Така, както си избираме половинка или близки другари, започваме с „ той е доста готин човек, доста забавен ”, само че по-късно в разнообразни обстановки преценяме държанието му, какво по-лесно от това да забележим биографията на човек, какво е приключил дотук, тъй като най-често това, което е приключил дотук, това ще прави и отсега нататък. И в случай че е бил сполучлив в специалността, в заниманията си, в случай че е бил честен в бизнеса, няма славата на шарлатанин, най-вероятно той няма да се трансформира в подобен и в политиката, тъй като егото, разбирането за честност на индивида, би трябвало да е подобен отзив. Ако обаче е ясно, че хората приказват общи приказки, че стоят с едни пластмасови усмивки, за мъж, колкото и да сме ведри, никой не може да стои от самото начало ухилен като Жокера от „ Батман “.
На второ място, когато избираме, би трябвало да сме мнителни. Освен опаковката, костюма, вратовръзката, да забележим какво стои зад този човек, какво е постигнал, какви са хората към него и какво предлага да направи. Общите приказки като „ ние сме новите, всичко стартира с нас ” са заклинания, които не се одобряват изключително в тежките времена, в които живеем. Хората се напатиха от следващи избори, които се отразяват зле на капиталовия климат, на макроикономиката, на джоба на българина най-много. Нашата доверчивост в политиката в последна сметка си я плащаме ние.

- Жалко, само че е по този начин! Политическите пристрастености доста блестящо се преплитат в столицата, в София. Влияе ли това на развиването на града?

- За страдание, пречи. Аз чаках, че като съм ръководител на градския парламент, на процедура 1/3 от популацията ни живее в София, това ще трасира пътя за доста елементарен разговор с страната, тъй като София не е България, само че София е дом на 2 милиона българи. Те заплащат налози в централния бюджет, те имат български паспорти, не сме обособена губерния. За страдание, концентрацията тук, тъй като София дава в огромна степен началото на политическите трендове, води до опълчване за сметка на жителите, а доста постоянно прочее и на искащи да попаднат в медиите политици, искащи да спасят София, с цел да си намерят прехранване най-често. Така, че да, политическото опълчване в града се отразява на града. Няма нищо неприятно в разногласието, в плурализма, в това да сме разнообразни, въпросът е обаче каква в действителност е крайната цел, в случай че просто се намираме на приказка – губим времето на хората. Пак споделям, ние тук, в Общинския съвет, се занимаваме с съответни въпроси, които обаче са показателни за доста други. Например, дали да има улица тук и знаете ли какво нормално чуваме: Понеже вие сте от ГЕРБ, да не се прави нищо, да се изкача да дойдем ние. Ама, чакайте, има закон, има Конституция, има няколкостотин жители, които са ни избрали. Има хора, подготвени да пожертват София в името на политическата си кариера.

- Значи, занапред са Ви написали „ присъдата “?

- Опитват се да я пишат. Честно казано, на мен към този момент не ми е забавен този вид опълчване, тъй като не е интелектуално-предизвикателство. Да направиш колаж на някои политик-управленец, е нещо обикновено, част от актуалния градски фолклор, въпросът е да не се дават действителни аргументи за това и да се дават съответни решения, с цел да не се повтарят някакви неточности. По хипотеза, ние като градски старейшини от древността се занимаваме с това да решаваме проблемите на града, а те не са дали един политик харесва различен и му желае мястото и поста, най-често фиксацията е върху кметския стол, там всички са вперили взор и са подивели в последно време. Не ни стигаше хаосът в страната, а се пробват да го пренесат в София по всевъзможни посоки.

- Изборите са след повече от година.

- Така е, само че не е причина да не се работи до тогава, пък дано се прави и политика.

- Вие преподавате на студенти. Знам, че преди да дойдете в Общината заран вършиме с тях занимания, извършения. Какво Ви споделят младежите?

- През този учебен срок им направих по-добре упражненията – в края на деня или през почивен ден, с цел да можем да сме спокойни. Първо, имаме изключителни младежи, те са доста стимулирани. Много е забавно, когато някой мисли, че се тревожа от спор. Под сериозния взор на 20 чифта сериозни очи, будни, които наблюдават дали това, което споделям е по този начин, задават въпроси, когато нещо не им е ясно – това е същинският тест и е доста потребно за мен като учител. Те споделят, че желаят да живеят в добре ръководена страна с съответни хора.

- А защо Ви подлагат на критика?

- Не приказваме за политика по време на упражненията. Говорим по какъв начин може да се усъвършенства просветителната система, да вземем за пример. В началото повеждам едно упражнение, което е по-скоро мотивационно, по какъв начин майките и бащите им са ги изпратили не да бъдат посредствени студенти, едвам отбият номера, а с цел да станат най-хубавата версия на себе си, тъй като страната има обезверена потребност от положителни адвокати, от положителни експерти в доста области прочее, само че ние отговаряме за юристите, тъй като след това те ще станат съдии, прокурори, народни представители, общински съветници и ще коват закони или пък ще ги ползват. Критикуват ме, че системата не работи толкоз добре, колкото написа в учебниците. Което значително е и моята мотивация, не желая да ги залъгваме по какъв начин е по книгата, по правилото, и след това животът да ги смачка извън. Трябва да има баланс, всеки да изправи няколко кривици, коства ми се, ще бъде по-полезно.

- Чувствате ли задоволеност тогава, когато имате дребните победи в деня. И кои са те?

- Честно казано, да, само че те доста постоянно са придружени с огромни кахъри. Наскоро, приехме предложение, с което назначаваме петима психолози в пет общински лечебни заведения, които да работят с пациенти с онкологични болести и с техните близки. Наред с медицинските грижи е доста значимо да има палиативни грижи, да има съвещания, да виждат, че не са първите, които се сблъскват с това, въобще да създадем това, което се прави в развитите европейски страни. Това привидно наподобява дребна победа, не е толкоз забавно медийно, в случай че щете, само че за мен е огромна победа, тъй като в случай че тези експерти съумеят да оказват помощ най-малко на 5-има души и фамилиите им за една година, наподобява, че Общинският съвет ще си е приключил доста добре работата. Опитвам се от тези дребни случаи на неправди, които виждам, да извеждаме правила и политики, тогава човек има чувството за страна, да не разчита на инициативността на някой съответен политик, а да знае, че страната е там, на мястото си, и се грижи за него.

- Само че аз съм уверена, че получавате повече рецензия, в сравнение с похвали за тези неща и си мисля, че в доста връзки рецензията е основателна.

- Без подозрение, когато е основателна се вслушваме в нея. Хайде, да ви опиша за съответен случай, с цел да преценим дали рецензията е била основателна. Преди повече от година променяме разпоредбите в общината, тъй че да можем да използваме общински терени за градеж на спортни зали единствено на спортни клубове и федерации. Първа вълна на неодобрение, най-често сътрудниците от Българска социалистическа партия споделят, че ще разпродадем, ще подарим общински терени и прочие. Наистина доста притеснителни думи. Обяснихме какъв е механизмът и по какъв начин Общинският съвет ще бъде включен на 4 пъти в процеса и няма по какъв начин да стане такова нещо, само че както се споделя горчивият усет остава. Започнахме с процедурите, обявихме ги – още веднъж разправии, още веднъж подмятания. Година и няколко месеца обаче в София към този момент стартира строителството на три спортни зали, други две са на финалната права да приключат процедурите. Тоест, след към година ще имаме най-малко 4 спортни зали, в които безусловно гратис, без това да коства нито лев на данъкоплатците, това е доста значимо да го знаем, а в подмяна ще има най-малко 14 часа седмично време за спорт на децата и откакто изтече период от 20 или 30 години стават напълно общински. Това е извънредно добра договорка за София. Неслучайно хора завоюваха тези процедури, измежду тях е клубът на Йордан Йовчев. И ето, преди всичко рецензията, че вършим нещо нередно; на второ място, усилието да се обясняваш от сутрин-до вечер, че нямаш сестра; на трето място – работата. Съветниците в съвета приказват, само че въпреки всичко имаме доста подготвителна работа по процедури, до момента в който се случи всичко това, само че то през днешния ден е реалност и в случай че би трябвало да претегля – тежи ми от разправиите, най-много от някои нелепи обвинявания, само че въпреки това, има ли резултат, резултат има. След като има резултат, в случай че това ми е коствало душевния дискомфорт и на моите сътрудници трудът и напъните, аз мисл я, че сме си свършили работата, тъй като не ни пращат тук хората да ни е прелестно, а да решаваме проблемите.

- И все пак опозицията против решенията е доста сериозна.

- Така е. Това е демокрацията, когато е основателна, се опитваме да се вслушваме в нея, тъй като да се върнем първоначално – аз напълно не мисля, че ние предлагаме най-изпипани без една пропусната запетая решения. Това е като във всяка една специалност, рецензията би трябвало да бъде потребна, да речем в офиса един предлага нещо, различен просто го подлага на критика – е, кой е по-полезен? Ако не се откаже първият и осъществя плана, компанията печели, в тази ситуация общината печели. Аз си мисля, че нашият труд е бил по-ценен.

- На какво се уповавате? Тук, против Вашия кабинет, се намира един храм с хилядолетна история. Влизате ли от време на време в храма, преди да дойдете на работа?

- Често минавам през черквата „ Св. София ”, защото и тя в пред постройката. Катедралният храм „ Св. Неделя ” в 17.00 ч. следобяд ни припомня, че има неща, доста по-големи от нас самите, че би трябвало да намираме примирение. Лично за мен персонално това е най-хубавата панорама от кабинет в София, неслучайно аз заставам постоянно с тил към стената и с лице към гледката, употребявайки заседателната зала, тъй като човек намира очакване във вярата. Намира очакване обаче, в случай че се разгърне в кабинета ми в срещи с хора, които в началото са пристигнали с тежък проблем, който и аз не съм вярвал, че ще реша, и като си спомня и разочарованието, и безсилието и яда, до момента в който стигнем до стратегия за интеграция на юноша със Синдром на Даун, която към този момент работи. Десетки младежи минават през курсове, образования за работа, родителите им виждат, че градът е зад тях и им оказва помощ. Имаме спортни клубове, които са с отворени безвъзмездни обекти за тях, т.е. градът отваря вратите си за тези хора. Резултатите зареждат, а рецензията и разочарованието изчезват. Това, което ще остане, в случай че е написаното в единия случаи, в другия съграденото, в третия случаи е чувството, че съм бил потребен, персонално мен това доста ме зарежда. А и София има страхотни хора. Разбирам го от събитията, на които отивам.

- Вие сте прагматик, а пък мислите прочувствено.

- Кога аз като корпоративен юрист, щях да бъда от пенсионерския клуб в Казичене, през центъра за младежи със специфични потребности, до тенис кортове, на които не играя, а давам награда деца, над 100 деца вземат участие в шампионат, проведен с наша помощ вследствие на една концепция за по-малко от 3 седмици. В София има доста хора-генератор на хрумвания, които не чакат различен да им свърши работата, те са моторите на смяната, които желаят да видят. Това са водачите на общности, по този начин както имаме представители на неправителствени браншове, които се грижат за правата на дамите, жертви на домашно принуждение, тъй като това е извънреден проблем. От срещите с тези дами съм се научил на толкоз уроци, че няма по какъв начин след това човек да не се усеща задължен да е на висотата на хората, с които се среща. Трябва да си в действителност дебелокож, с цел да не се притесниш, вдъхновиш и да не го приемеш насериозно. И по този начин борба след борба.

- Бабите в пенсионерския клуб в Казичене научиха ли Ви да играете национални танци?

- Имах забележки от различен клуб преди този момент. В Нови Искър ми направиха забележка, че доста хвърлям краката, трябвало да е по-спокойно, по този начин прахосвам доста сила. Но това, което е забавно, там имат няколко певици, които пеят в действителност ужасно, срещнах се с тях на посещаване, което не беше протоколно, направих го, тъй като имам вяра в срещите с възрастни хора, че нашето потомство би трябвало да им засвидетелства признанието за всичко, което са създали. България през днешния ден, София през днешния ден са дело на хора, които са се трудили, постоянно евентуално са пренебрегвали домашните грижи в името на това да са положителни в работата си, доста оттатък длъжностната характерност и заплатата, която получават, изключително във времена, когато заплатата не е била определяща.
Така, че това, което написаха неотдавна доста ме трогна. Там споделят: Благодарим за срещата и така нататък, да не се лаская. И по този начин приключва: А след срещата ни, нашите певици към този момент все по-често пеят песни за обич.

- Това да го кажат на един политик, управленец, е трогващо, изключително в тази конфронтационна среда.

- Има неща, които са изцяло безвъзмездни, не костват нищо, като това да си добър, вежлив, да показваш на другите, че са скъпи и да ги караш да се чувстваш в действителност по-добре наред с всички други грижи, които имат. Ние в този случаи се грижихме за спирките на градския превоз, поставяхме табла, с цел да има действителен резултат от срещата ни, прагматичен за тях, за има нещо потребно, като се изключи че е прелестно. Но ето тези срещи, няма по какъв начин да не бръкнат в душата на човек, да оставят следа там и отново споделям, да не заредят. Аз си знам целия водевил, който ще се развихри в Общинския съвет като внеса предложение за съответен проблем, то може да няма никакъв проблем, само че фактът, че аз съм от ГЕРБ и го импортирам с моите сътрудници, към този момент е проблем за опозицията. Това е като бюджета, да вземем за пример, те споделят, че желаят повече пари за кварталите, ние предвиждаме повече пари за кварталите, те споделят, че няма да поддържат нашето предложение, тъй като сме от ГЕРБ. Това е политическо късогледство.
Това е значимият урок в порастването, да се сблъскваш с това, да го видиш, в това число и рецензията и в последна сметка като имаш полезности да ги отстояваш.

- „ Клеймото “ ГЕРБ, не основава ли вътрешна реакция против тези, които го лепят?

- Защо да е клеймо?

- На Вас Ви споделят – откакто е импортирано от ГЕРБ няма да го приемем, значи някакво клеймо има.

- Да, пробват. Това е целият бизнес модел. Опозицията споделя, въпреки че вие сте определени, въпреки че сте два пъти повече от нас, въпреки че за следващ път кметът на София печели изборите, ние пък предлагаме десетте от еди-коя си групировка, че сме доста по-добри от вас. Добре, де, само че дано да забележим с изключение на тази злост, която се пробва да се внуши, какво друго има. Това е съгласно мен нещастието на актуалното общество - всеки сее ненавист кой, накъдето хване, на разнообразни критерии. Този, че симпатизирал на тази партия, другия, че симпатизирал на съответен въпрос по един или различен метод – на нас единствено ни дай мотив да се скараме. Затова политиците не би трябвало да се държат като деца, с цел да може да се овладяват тези първоначални пристрастености. На мен като ми подскочат по този метод и ми кажат няколко думи на макар и то без да има никаква връзка с тематиката няма по какъв начин да не ме засегне. Особено първоначално го поставях на мястото. После обаче се научих на примирение. Един откъс, който неотдавна споделих на студентите ми, залепил се за мозъка ми от 9-10 клас: „ Истината не е боздуган, с който да ударим другия. Тя е дрехата на милосърдието, с която да покрием раменете му ”.

- Много красиво. Просто не мога да си го показва в днешно време, като виждам какви боздугани са извадени.

- Битките са значими, не споделям да няма борби, а единствено да се прегръщаме и да покриваме раменете си. Но има значими неща. Ето в този момент нов парламент, нови народни представители, от този ден нататък, след 3-4 избори подред, те са проекция на националната воля. Тези хора би трябвало да си дадат сметка, че те са там в този формат, с цел да вземат решение проблемите на българския народ. Ако няма парламент, ще е доста по-лошо, тъй като няма да могат да се одобряват редица закони, т.е. би трябвало да намерят път един към различен. Но има го и егото в тези спорове, доста постоянно те стават известни като подскачат или като вадят някоя сензация. И това кудкудякане по студията очевидно се трансформира в разбиране и оттова няма връщане обратно. Не споделям да има международен мир и всички да се обичаме, само че в политиката би трябвало зрялост.

- И политическа просвета. Това, което казахте за смирението. И преглъщане на егото, това е доста сериозен политически проблем сега.

- То е и личностен проблем.

- Превръща се и в държавнически проблем.

- Да, изключително в последно време. Елате да преговаряме – не, няма. Вие да не сте в 5-ти клас?

- Казвате, че търсите добротата и желаете да я продуцирате, да излъчвате добрина. А когато подадете ръка и тя увисне? Имали ли сте такива случаи?

- В работата ми с жителите, която е главната въпреки всичко, не. Те идват тъй като имат проблем, имат нужда. В политиката доста постоянно ми се е случвало. Вижте, с цел да не наподобявам сладникаво доверчив, добротата за мен е въпрос на полезност, на образование от у дома и на антидот против лошотията и омразата, която ни разяжда. Тя е допълнително в обществото, каквото и да кажем. Тоест, в случай че в този момент качим във Facebook фотография, че съм нарисувал еди-каква си картина, приятелският кръг ще е на едно мнение, а изпод ще има нещо напълно друго. Аз съм имал такива случай и се чудя по какъв начин е допустимо това, само че таман мотив и аз да порасна, да видя, че хората са разнообразни.

Поставяме табла за скорост на „ Черни връх ” там, където бяха убити две девойки, и започнаха отрицателни мнения за какво ние ще им мерим скоростта и прочие. И не бяха един или два. Така че би трябвало да се борим с тези настройки, да се опитаме посредством тази добрина да омекотим цялата проклетия да не разяде нас, които я съхраняваме. Иначе защо е всичко?

- Имате ли образци от националната памет, към които се стремите, по някакъв метод Ви въодушевяват или се учите от тях?

- Думата „ родолюбец ” се трансформира в политически етикет, само че да обичаш родината си или да си патриот не е идея, не е благосъстоятелност на нито една политическа партия.

- То е вътрешно чувство.

- То е чувство и оценка. Много обичам да чета, в този момент имам по-малко време, само че в случай че приказваме за образци от националната ни памет, вижте нашето националноосвободително придвижване. Или да стартираме с Възраждането. Основното ми учебно заведение беше „ Пайсий Хилендарски ”, де що стихотворения съм назубрил и след това чел по тематиката, явно е, че ние сме потомци на популярен народ, че е имало такива времена. Често си мислим, че е било по-лесно, в никакъв случай не е било по-лесно. Същият вид темперамент си имаме, само че когато е имало външна, обща неволя, която да ни сплотява, това ни е давало увереност и ни е обединявало оттатък измените и всичко останало. Днес, когато имаме повече независимост и икономическа, и политическа, което е реалност, няма по какъв начин да го спорен, наподобява че няма ясна цел, която да ни движи напред.

- Ако я формулираме вярно тази цел.

- Много одобрявам честването на 6 септември, Съединението, което вършим в София, тъй като се вижда по какъв начин е допустимо човек, нарушавайки служебните си отговорности в Източна Румелия във времена, когато не е било напълно ясно какви ще са последствията, да създадем това, което ние сме желали. Тоест, в резюме, живели са велики хора по тая земя и ние на тях сме длъжни. Затова следващият било колаж, било рецензия от опозицията не би трябвало да ни отхвърля, когато знаем, че нещо е вярно. Честно казано, в последно време един път на няколко седмици поглеждам към края на мандата и си споделям: Какво ли следва? Предстои занапред опълчване в София, обостряне на ползите – отново споделям има хора, подготвени да опустошат града, подготвени да убият вярата в хората, че това е град-общност, че има някой, който се грижи за него, единствено и единствено да се докопат до някоя службица. Виждаме го постоянно. Имахме неотдавна две политически акции – начало на акция на двама претенденти, видимо разнообразни, само че приомите си наподобяват. Циркове, димки – политически и същински такива, и всичко единствено с цел да влезем в ефир. Това на фона на хора, загърбили себе си, околните си. И с това завършвам, с цел да не стана отегчителен. Прагматизмът с патриотизма могат да реализират чудеса. Съвременното ръководство съгласно мен е обречено на триумф, в случай че се прави от готови хора с полезности и с ясна цел. Продавачи на очаквания сме виждали задоволително. Особено банкрутът на едни такива наблюдавахме всички дружно.

- А Вие имате ли своя цел? Да видите нещо направено в София. Но не в общия проект на девиза „ София пораства, само че не старее “, нещо съответно.

- Конкретното е програмата за тротоарите. Човек по какъв начин да гледа към звездите, като се спъва в краката си?

- Така е. програмата за тротоарите е доста значима и аз няколко пъти към този момент съм Ви подлагала на критика за нея.

- Тя към този момент е в ход. Предстои до дни да се подписа контракт е Европейска капиталова банка. 120 000 млн. лева единствено за тротоари. 14 пъти повече тротоари, в сравнение с годишно се построяват в София – близо 700 000 кв. м. Това е голям план.

- И пред хотел „ Шератон ” няма да има счупени плочки?

- Навсякъде в кварталите и в централната градска част. Най-важните направления, които водят до градския превоз, до просветителните институции, обществените институциите въобще ще бъдат реновирани от районните кметове, които са от разнообразни партии и на които даваме 1/3 от ресурса и от Общината. За мен това е най-важната стратегия, за която се надявам, макар забавянето, резултатите да бъдат забележими през идната година, тъй като това е качество на живот.

Другата тематика е пътната сигурност. Там работим доста, имаме нови начинания, които занапред ще представяме, тъй като с изключение на да е спретнат и чист градът, той би трябвало да бъде безвреден. Виждаме пандемия от случаи на приложимост на алкохол, опиати, шофиране в нетрезво положение и поредност от нещастия, които се случват. На това ние желаеме да сложим край. От новия парламент желаеме да бъде признат законопроект общините да могат да глобяват за нарушавания през стотиците камери, които имаме из целия град. За да можем да влагаме тези средства в пътна сигурност, в ограждения, повече пешеходни пътеки и тяхното осветяване, тъй като е безумно човешки живот да бъде убит по толкоз безразсъден метод. И тук, несъмнено, работата е най-много на контролните органи.

- Един персонален въпрос. Вие влизате в политиката със забележителна банкова сметка и приходи, които сте заявил и които са на положително равнище. Даже над положителното равнище. Какво са парите за един политик? Когато имаш една финансова непоклатимост, това прави ли сте по-независим или искаш да използваш политиката, с цел да натрупаш още повече финансови средства?

- За мен огромният проблем е, когато с политика се занимават хора, които нямат друго средства за прехранване. Не може политиката да бъде средище на професионални безработни. Управлението на града и на страната не е трудова борса и помощи за безработни, които единствено на това разграничат. Ние имаме такива образци в Общинския съвет. Не е обикновено първата ти работа в живота да бъде общински консултант на 30 и няколко години.

Аз съм положил доста старания, явно съм имал и шанс. Ние имаме и фамилен бизнес, имал съм и шанс с моите съдружници, съумели сме да създадем екипи от хора, които като си сложим цел, я гоним. Аз по тази причина толкоз постоянно приказвам за резултати, цели, обмисляне, тъй като другото са общи приказки, изключително в частния бизнес това е невероятно,
по тази причина аз към момента по-технократски, може би незадоволително атрактивно изяснявам задачите си. Често съм казвал и на сътрудници, че в случай че някой си мисли, че ще вляза в някакви съгласения, няма по какъв начин да ме изкуши. Работил съм задоволително, с цел да да си изкова свободата и да не бъда подвластен. Има ли по-хубаво от свободата? Нали за нея работим. Освен че ни е забавна работата, несъмнено. Но чакаме от нея и да можем да живеем по-спокойно.

- Къде е тогава слабото Ви място?

- Целият съм в слаби места аз. Наскоро обсъждахме с мой другар, той ми каваше какво да трансформира, кое съгласно него ме прави слаб, кое уязвим, че съм доста открит, би трябвало да съм по-прибран. И аз му споделих: Виж, то най-после няма да съм аз, като те чувам. Така че слаби места – бол. Смятам, че е време да разберем, че не трябва да чакаме политиците да са по-добра версия от нас самите. Аз в никакъв случай не съм твърдял, че съм по-добър от всеки софиянец. Аз съм като всички софиянци, които са ни избрали и се опитвал, чувствайки голямата отговорност, която са ни дали своят вот, да съм потребен за тях.

Една заран идвах на работа пешком и минавайки около Университета, виждам на едно кафе, седнали са хора към 8.30 ч. сутринта, пият кафе, спокойни, усмихнати. И си споделих: Бъдете спокойни, отиваме да работим за вас.

Така че слаби места – доста. Човек преди да влезе в политиката е съученикът ви, съседът, приятелят, близкият. Просто политиката в действителност се оказа доста затормозяващо занятие, не съм и предполагал, че е толкоз мъчно. Дори обикновени решения да би трябвало да ги преговаряш с другите политически сили, да ги представяш по метод, по които да не се основат спекулации.

- Защо тогава се залепихте в политиката, вместо да си стоите в проспериращата правна адвокатска фирма?

- Нея въпреки всичко си я има. Кантората продължава да работи, постоянно се майтапя, че работят към този момент по-добре без мен. Защото, в случай че не беше политиката, нямаше да се видя с бабите от Казичене; с майките на младежите със Синдром на Даун; с двете девойки, чиито имена не знам, за преживения от тях смут – домашното принуждение. И година по-късно по всяко едно от нещата, които загатнах, да има към този момент общински политики. Това в моята ценностна система е резултат, поради които си коства човек да се занимава.

- Влече Ви да решавате проблемите на хората, по този начин ли?

- Надявам се, да не прозвуча като комплексар, само че юристите това вършат – вземат решение проблемите на хората. Просто до момента в който там руслото е едно, в публичните процеси проблемите са доста, хората са разнообразни групи и доста постоянно се постанова точно да балансираме. Да речем, таксиметровите водачи желаят повишение на цената на таксиметровите услуги, от една страна има повишаване, предходната година бяхме изправени пред този проблем, въпреки това, обаче на хората приходите също не порастват. Проблеми с градския превоз. Получихме „ великодушен ” съвет от кабинета на Асен Василев да вдигнем цените на градския превоз във време на рецесия, когато има 20% инфлация, 300% по-скъп природен газ и по-високи сметки, ние да вдигнем цените на градския превоз?!
За страдание, ситият на гладния не има вяра. 

Вчера, тук с родители на младежи със Синдром на Даун, споделих: Дотук добре. Давайте в този момент да забележим какво имаме да вършим. И стартират те да ни описват – превоза до учебно заведение, еди-коя си друга опция. Тоест, политиката дава опция да надникнеш в орисите на доста разнообразни хора, с които другояче животът не би те срещнал. За мен чувството за полза е нещо напълно обикновено. Наскоро, още веднъж другар ми сподели да не го изяснявам по този начин, че звуча като мечтател. Аз отново споделям, че съм прагматик и си давам сметка, че имаме доста проблеми. Какво неприятно има в това просто да се опитваме да ги решаваме, вместо да приказваме за тях и да се замеряме с обвинявания? Град, страна не се ръководят единствено с приказки, трябват съответни решения. И което е значимо, когато се занимаваме с публични проблеми - да можем да „ се слагаме в обувките ” на другия. Това може би е най-ценният урок, който узнавам в политиката.