Дойче веле: Надценена ли бе украинската армия?
Някои западни сътрудници очевидно са имали прекомерно оптимистични упования по отношение на качествата на украинците за контраатака. Географските цели на тази атака не бяха реализирани, споделя военният специалист Франц-Щефан Гади.
Наскоро бяхте на фронтовата линия в Украйна. Какво е усещането Ви от настоящото положение на украинската атака?
Франц-Щефан Гади: Изглежда, че украинската контраатака доближи своя пиков миг още през септември. И че от края на септември боевете непрекъснато отслабват. Географските цели, които Украйна си сложи - град Токмак като междинна цел на юг или Мелитопол, а по-късно нахлуване към Азовско море - не бяха реализирани при тази атака.
Една от задачите бе също по този начин да се отслаби настъпателният капацитет на руснаците, като в това време се запази украинската бойна мощност за бъдещи интервенции. Но ние нямаме ясна визия доколко е бил отслабен този капацитет.
Някои данни сочат, че въпреки украинците да са изгубили известна бойна мощност, те са съумели да нанесат доста тежки загуби на руснаците. В това отношение даже и географските цели на офанзивата да не са били осъществени, към този момент става въпрос за друго измерение, над което нямаме задоволително явен взор, споделя военният анализатор в изявление за АРД.
Кои са аргументите за това развиване?
Франц-Щефан Гади: Съществуваха някои компликации с координацията в началната фаза. Имаше прекомерно доста офанзиви по няколко оси и това направи мъчно концентрирането на украинските сили.
В същото време боевата мощност на новите бригади, които бяха образувани и по-късно подготвени в границите на няколко месеца, бе по всяка възможност надценена. Но въпреки всичко би трябвало също да се каже, че това би представлявало голям проблем за всяка войска по света. Още през цялото време това беше опасен метод и той се потвърди като неупотребим. Това доста понижи нападателния капацитет.
Също по този начин е допустимо настъплението да е почнало прекомерно късно. Но постоянно би трябвало да се претеглят нещата - всяко решение си има и своите слаби, и мощни страни.
Дали политическото и военното управление не са били с неправилна оценка за личните сили при подготовката на офанзивата?
Франц-Щефан Гади: Вярвам, че висшето военно управление на Украйна е осъзнавало добре на какво са способни украинските въоръжени сили и на какво - не. Някои западни партньорски страни евентуално са имали прекалено оптимистична визия за качествата на новите бригади. Но политическите решения и тук са водещи - или казано по различен метод - по какъв стратегически метод се организира офанзивата в последна сметка си остава политическо решение.
Възможно е някои от политиците, които са взимали решения, да са имали неправилната визия за това. А тези, които надцениха украинската войска, евентуално са предали неправилните си упования на западните сътрудници и на обществеността.
Каква беше ролята на фактора " муниции " за развиването на събитията?
Франц-Щефан Гади: След проблемите в първичната фаза, украинската войска относително бързо мина още веднъж към солидна артилерийска война за изтощение на съветската войска. А това изискваше повече муниции, в сравнение с в случай че се водеше онази маневрена война, при която бяха реализирани и първичните триумфи, на които всички се надяваха.
Без доставките на американски касетъчни муниции, офанзивата евентуално щеше да спре още през август, защото потреблението на муниции от украинска страна бе доста по-високо от предстоящото.
Бих желал обаче да подчертая, че това, което в този момент постоянно се употребява като опрощение - че не са били доставяни задоволително количества оръжия или муниции - съгласно мен не беше решаващият фактор. Става дума по-скоро за метода, по който тези западни оръжия бяха употребявани. Истина е, че Западът доставяше прекомерно малко и прекомерно постепенно. Но други фактори бяха по-важни за неуспеха на офанзивата. Искрената самооценка е извънредно значима за постигането на триумфи на бойното поле.
Какви мощни страни демонстрираха руснаците?
Франц-Щефан Гади: Първо - способността им да се приспособяват към обстановката - нещо, което постоянно им се отхвърля. Те не се защитаваха съгласно класическата съветска отбранителна теория. Руснаците взеха решение да се пазят гневно против украинските офанзиви на първата линия на защитата и по-късно незабавно да минават към контраатаки.
Това си имаше висока цена и изтощаваше съветските сили. Но в това време доста затрудни украинските старания да отслабват последователно съветската защита и по-късно да я пробият, с цел да се премине към маневрена война.
Руснаците се потвърдиха и като положителни бранители в защитата и в някои случаи превъзхождаха украинските сили. Има и други две доста значими точки. Междувременно е по този начин, че самоделните дроновете камикадзе дефинират ритъма на бойното поле. Русия може да разгърне този тип оръжие доста дейно и в по-големи количества, в сравнение с Украйна.
Освен това е налице и предимство на руснаците в региона на електронната война, защото, наред с всичко останало, това е авансово изискване за потреблението на тези бойни дронове.
И последно, руснаците могат да продължат да изпращат запаси към фронта и да стартират огромни контраатаки. Боевете към Авдеевка, а също и в регионите на Купянск и Кремина демонстрират, че в случай че им се остави къса пауза, руснаците си остават доста рисков съперник с капацитет за лимитирани нападателни интервенции.
Как се отразява това на украинските бойци?
Франц-Щефан Гади: Вярвам, че бойният дух и бойната мощ към момента са доста високи. Но е ясно, че настъпателният капацитет на украинските въоръжени сили е доста отслабен. Съществуват огромни дефицити в обособените пехотни елементи, които се употребяват за набези.
Ето за какво считам, че е незабавно належащо да се премине към стратегическа защита допустимо най-скоро на множеството сектори от фронта и в същото време да се употребява идната година за възобновяване на силите. Това би трябвало да бъде мотото на украинските въоръжени сили през 2024 година. А методът, при който нещата се вземат решение „ ad hoc “ - би трябвало да спре.
Източник " Дойче веле "
