Мистерията на марсианските свлачища
Някои свлачища на Марс наподобява се опълчват на значим закон на физиката. „ Дългите, спускащи се свлачища “ се образуват от големи размери скали и почви, които се движат надолу, значително заради силата на гравитацията. Но тяхната мощ е мъчно да се регистрира. С размери надвишаващи този на Емпайър Стейт Билдинг, те се движат с висока скорост до 360 километра в час по плоски повърхности изминавайки десетки километри.
Това наподобява демонстрира, че няма или има доста малко търкане. Триенето е главната физическа мощ, съпротивляваща се на придвижването на една повърхнина, която се плъзга по отношение на друга. Липсата на търкане при тези дълги свлачища – спрямо естествените, по-късите – е сравнима с неочакваната загуба на сцепление при шофиране на кола по мокра или заледена повърхнина: натискате спирачката, само че спирате много оттатък мястото, където сте възнамерявали да спрете.
За да обяснят тази главоблъсканица, учените допускат, че тези свлачища би трябвало да са се случили в миг, когато регионът е бил затрупан с лед. Но в неотдавнашно изследване, оповестен в Nature Communications, се стига до различен отговор. И той би могъл да помогне да се предпазим от нездравословните свлачища – както на Марс, по този начин и на Земята.
Геолозите от дълго време дебатират и разискват странното държание на свлачищата на Марс, защото те са били разпознати за първи път преди близо половин век. Тези типове свлачища са се появявали и на Земята в нейната геоложка история, само че защото нашата планета се характеризира с феномени, като ерозия, атмосферни въздействия (вятър, дъжд и т.н.), растителна завивка и тектоника на плочите, доказателствата за тяхното битие могат да бъдат замаскирани, в случай че не и изцяло изтрити.
Това е повода, заради която е добре да се учат дългите, спускащи се свлачища на други планети в Слънчевата система. Всъщност има редица преимущества от това. На Червената планета свлачищата и техните морфологични особености са добре непокътнати в продължение на милиони години заради понижената степен на ерозия и неналичието на растителност и тектоника на плочите.
Вече има и налични сателитни фотоси на повърхността на Марс с резолюция, която е по-добра от тази на фотосите от някои райони тук, на Земята. В резултат на това може да се организират наблюдения и измервания, които биха били невъзможни на Земята.
Valles Marineris на Марс е прав каньон, дълъг 4000 км и бездънен 8 км. Разположен е навръх юг от марсианския екватор, където има невероятни образци за дълги „ течащи “ свлачища. В новото изследване създателите са се съсредоточили върху едно от най-добре непокътнатите свлачища – с размери, сходни на целия щат Род Айлънд в Съединени американски щати.
Свлачището демонстрира дълги хребети, които се простират в посока на придвижването съвсем по цялата дължина на находището. Както бе упоменато, тези хребети по-рано са били интерпретирани като резултат от лед сега на свлачището. Тази догадка се поддържа от обстоятелството, че сходни земни структури са следени и на земните свлачища на ледници.
Въз основа на това подобие, хребетите върху марсиански свлачища са били употребявани в поддръжка на теорията, че Марс в миналото е бил затрупан с лед. Но съществуването на ледници и тяхното време на такава марсианска широчина не е открито изрично. Нещо повече – към момента не е ясно кои тъкмо механизми са основали тези гребени през ледниковия интервал.
За да проучат дали може да има други пояснения, учените са създали компютърни модели на свлачището, наречени „ цифрова кота “. Това са 3D изображения на терен, получени от сателитни фотоси с висока разграничителна дарба и данни за котата на терена. От тези данни откривателите пресмятат дебелината на свлачищата, дължината на гребените, височината им и дължината на вълната им – това е дистанцията сред два гребена един до различен.
Става ясно, че дължината на вълната на гребените е непрекъснато два до три пъти по-голяма от дебелината на свлачището. Тази връзка преди този момент е потвърдена единствено в лабораторни опити – които не включват лед.
Това допуска, че ледът не е належащо изискване за образуването на дългите хребети. Вместо това учените допускат, че хребетите са се образували и имат висока скорост заради ситуирани там съществени пластове от нестабилни, леки скали. Тези пластове биха били основани от трептения и конфликти на скални частици в дъното на пързалката по грапавата повърхнина на долината. Това би довело до „ конвекционен развой “ – транспорт на топлота посредством придвижване – който кара горните по-плътни и по-тежки пластове на скалата да падат, а по-леките скали да се издигат.
След като регистрират тази механична неустойчивост и я съчетават с придвижването с феноменално висока скорост на пързалката, учените демонстрират, че вихрите, разпростряли се в посока на придвижването на свлачището генерират дългите хребети, които следим на повърхността на свлачището.
Тези заключения са значими. На Земята неразбирането на природата на такива пагубни събития може да докара до неправилни тълкувания и занемаряване на заплахата от тези свлачища. Но откакто са се случвали в предишното, те ще се случат и в бъдеще, представлявайки огромен риск за инфраструктурата и живота на хората.
И още нещо. След като е известно, че свлачищата към момента се случват на Марс, тези изследвания ще слагат главните познания за понижаване на риска от тях за човешките селища на Марс, без значение какъв брой надалеч в бъдещето са те.
