ЕС: Да, доказахме двоен стандарт при стотици храни
Някои артикули в Европейски Съюз се продават под идентична или сходна марка, само че имат друг състав. Това демонстрираха резултатите от общоевропейска акция за тестване на хранителни артикули, оповестени от Европейската комисия. Те не откриват наложително разминаване в качеството, както и не откриват някакви трендове по географски принцип.
В рамките на проучваните артикули в Европейски Съюз тестването се е правело посредством една и съща методика, с цел да се разбере по-добре каква е обстановката с особеното качество на храните. Анализът на съвсем 1400 хранителни продукта в 19 страни от Европейски Съюз, измежду които и България, е осъществен от Съвместния проучвателен център – службата за научни действия и знания към комисията. Той демонстрира, че 9% от съпоставените артикули са се различавали по състав, макар че лицевата страна на опаковката им е била една и съща. Други 22% от продуктите с друг състав са имали сходна лицева страна на опаковката.
В рамките на изследването не са видяни поредни географски трендове. Въз основа на новата създадена методика националните способени органи ще могат да проучват всеки обособен случай, с цел да дефинират дали има съществуване на заблуждаващи практики, които са неразрешени според законодателството на Европейски Съюз за отбрана на потребителите.
Кампанията за събиране на информация стартира на 6 ноември 2018 година с първичен краен период 4 декември 2018 година, само че последните данни бяха получени на 7 януари 2019 година От 28 поканени страни данни са подали 19 – България, Германия, Гърция, Дания, Естония, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Малта, Холандия, Полша, Словакия, Словения, Унгария, Франция, Хърватия и Чехия.
Всички страни членки бяха поканени да предложат артикули, които да бъдат включени в акцията. Предложения за артикули за тестване бяха получени от България, Чехия, Германия, Унгария, Литва, Полша, Словения и Словакия. Значителна част от продуктите са били включени в изследването, тъй като органите по отбрана на потребителите или потребителски асоциации са получили недоволства за дадени артикули на вътрешния им пазар, които се разграничават от артикули, предлагани в други, главно прилежащи страни членки.
В последна сметка са оценени 1380 проби от 128 разнообразни хранителни продукта от тези 19 страни. Извадката обаче не е представителна за огромното многообразие от хранителни артикули на пазара на Европейски Съюз, показва Еврокомисията.
В приложението към отчета е посочено, че от България са тествани артикули като тип йогурт на Clever, майонеза и кетчуп на Heinz, бебешки и детски храни на Hipp, инстантна напитка „ 3 в 1 “ на Nestlé и напитка Nestea Lemon, която е взаимен артикул на Nestlé и Coca-Cola.
Случаят с Nestea Lemon е индикативен за това какъв брой комплицирано от време на време работи единният пазар на Европейски Съюз. От Nestlé дават отговор, че сега на взимане на тестът в България лиценз за тази напитка за страната е имала Coca-Cola, която е в цялостното си право да дефинира рецептата. Но съответната проба в България наподобява е от артикул, импортиран от Италия, където обаче го популяризира Nestlé. Съответно, рецептата и пакетирането на италианския Nestea Lemon са същите като в Полша и Чехия – други две от петте страни, включени в теста на тази напитка.
В изследването бе открито следното:
– В множеството случаи съставът е отговарял на метода на показване на продуктите: 23% от продуктите са били с идентична лицева страна на опаковката и еднообразно наличие, а при 27% от продуктите разликите в състава им в другите страни от Европейски Съюз са били съпроводени от друга лицева страна на опаковката.
– 9% от продуктите, показани като идентични в целия Европейски Съюз, са имали друг състав: те са имали идентична лицева страна на опаковката, само че друг състав.
– Други 22% от продуктите, показани по подобен метод, са имали друг състав: те са имали сходна лицева страна на опаковката, само че друг състав.
– При потреблението на идентична или сходна опаковка на артикули с друг състав не се следят географски трендове. Освен това разликите в състава, открити в тестваните артикули, не значат безусловно разлики в качеството.
Според законодателството на Европейски Съюз предлагането на стока като идентична на стока, предлагана на пазара в други страни членки, в случай че тази стока се разграничава доста по състава и характерностите си, без за това да има основателни и справедливи аргументи, може да съставлява нелоялна и противозаконна илюзия на потребителите.
Според разбора да вземем за пример „ Кока-кола “, предлагана в България, се приближава (според съставките и описанието на питателните стойност) до тази, която се предлага в Чехия, Унгария, Словакия, Словения, Хърватия.
Тибор Наврачич, комисар по въпросите на образованието, културата, младежта и спорта, отговарящ за Съвместния проучвателен център, съобщи: „ Резултатите са смесени – веселя се, че не бяха открити доказателства за разделяне Изток – Запад във връзка с състава на марковите хранителни артикули, само че в това време у мен буди терзание фактът, че една трета от тестваните артикули се продават под идентична или сходна марка, само че имат друг състав “.
Европейската комисия през днешния ден даде начало на нова покана за показване на оферти с бюджет 1.26 млн. евро, чиято цел е подсилване на потенциала на потребителските организации да тестват артикули и разпознават евентуално заблуждаващи практики. Крайният период за присъединяване е 6 ноември 2019 година
Източник: transmedia.bg
В рамките на проучваните артикули в Европейски Съюз тестването се е правело посредством една и съща методика, с цел да се разбере по-добре каква е обстановката с особеното качество на храните. Анализът на съвсем 1400 хранителни продукта в 19 страни от Европейски Съюз, измежду които и България, е осъществен от Съвместния проучвателен център – службата за научни действия и знания към комисията. Той демонстрира, че 9% от съпоставените артикули са се различавали по състав, макар че лицевата страна на опаковката им е била една и съща. Други 22% от продуктите с друг състав са имали сходна лицева страна на опаковката.
В рамките на изследването не са видяни поредни географски трендове. Въз основа на новата създадена методика националните способени органи ще могат да проучват всеки обособен случай, с цел да дефинират дали има съществуване на заблуждаващи практики, които са неразрешени според законодателството на Европейски Съюз за отбрана на потребителите.
Кампанията за събиране на информация стартира на 6 ноември 2018 година с първичен краен период 4 декември 2018 година, само че последните данни бяха получени на 7 януари 2019 година От 28 поканени страни данни са подали 19 – България, Германия, Гърция, Дания, Естония, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Малта, Холандия, Полша, Словакия, Словения, Унгария, Франция, Хърватия и Чехия.
Всички страни членки бяха поканени да предложат артикули, които да бъдат включени в акцията. Предложения за артикули за тестване бяха получени от България, Чехия, Германия, Унгария, Литва, Полша, Словения и Словакия. Значителна част от продуктите са били включени в изследването, тъй като органите по отбрана на потребителите или потребителски асоциации са получили недоволства за дадени артикули на вътрешния им пазар, които се разграничават от артикули, предлагани в други, главно прилежащи страни членки.
В последна сметка са оценени 1380 проби от 128 разнообразни хранителни продукта от тези 19 страни. Извадката обаче не е представителна за огромното многообразие от хранителни артикули на пазара на Европейски Съюз, показва Еврокомисията.
В приложението към отчета е посочено, че от България са тествани артикули като тип йогурт на Clever, майонеза и кетчуп на Heinz, бебешки и детски храни на Hipp, инстантна напитка „ 3 в 1 “ на Nestlé и напитка Nestea Lemon, която е взаимен артикул на Nestlé и Coca-Cola.
Случаят с Nestea Lemon е индикативен за това какъв брой комплицирано от време на време работи единният пазар на Европейски Съюз. От Nestlé дават отговор, че сега на взимане на тестът в България лиценз за тази напитка за страната е имала Coca-Cola, която е в цялостното си право да дефинира рецептата. Но съответната проба в България наподобява е от артикул, импортиран от Италия, където обаче го популяризира Nestlé. Съответно, рецептата и пакетирането на италианския Nestea Lemon са същите като в Полша и Чехия – други две от петте страни, включени в теста на тази напитка.
В изследването бе открито следното:
– В множеството случаи съставът е отговарял на метода на показване на продуктите: 23% от продуктите са били с идентична лицева страна на опаковката и еднообразно наличие, а при 27% от продуктите разликите в състава им в другите страни от Европейски Съюз са били съпроводени от друга лицева страна на опаковката.
– 9% от продуктите, показани като идентични в целия Европейски Съюз, са имали друг състав: те са имали идентична лицева страна на опаковката, само че друг състав.
– Други 22% от продуктите, показани по подобен метод, са имали друг състав: те са имали сходна лицева страна на опаковката, само че друг състав.
– При потреблението на идентична или сходна опаковка на артикули с друг състав не се следят географски трендове. Освен това разликите в състава, открити в тестваните артикули, не значат безусловно разлики в качеството.
Според законодателството на Европейски Съюз предлагането на стока като идентична на стока, предлагана на пазара в други страни членки, в случай че тази стока се разграничава доста по състава и характерностите си, без за това да има основателни и справедливи аргументи, може да съставлява нелоялна и противозаконна илюзия на потребителите.
Според разбора да вземем за пример „ Кока-кола “, предлагана в България, се приближава (според съставките и описанието на питателните стойност) до тази, която се предлага в Чехия, Унгария, Словакия, Словения, Хърватия.
Тибор Наврачич, комисар по въпросите на образованието, културата, младежта и спорта, отговарящ за Съвместния проучвателен център, съобщи: „ Резултатите са смесени – веселя се, че не бяха открити доказателства за разделяне Изток – Запад във връзка с състава на марковите хранителни артикули, само че в това време у мен буди терзание фактът, че една трета от тестваните артикули се продават под идентична или сходна марка, само че имат друг състав “.
Европейската комисия през днешния ден даде начало на нова покана за показване на оферти с бюджет 1.26 млн. евро, чиято цел е подсилване на потенциала на потребителските организации да тестват артикули и разпознават евентуално заблуждаващи практики. Крайният период за присъединяване е 6 ноември 2019 година
Източник: transmedia.bg
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ