Някои Коледи се помнят вечно. И нищо не е в

Някои Коледи се помнят постоянно. И нищо не е в положение да ги изтрие от предишното.

Празникът, който помниш от детските си години - най-уютният, най-топлият и най-светлият. Онези Коледи, когато си бил на 10 - суетенето в кухнята, пощипването на храна от тук от там, ароматът на топла питка, уханието на печена тиква. И колкото и време да минава, в никакъв случай няма да ги забравиш. Те стават част от загатна, от чувството за щастливо детство.

“Но има и други Коледи, които принадлежат на бъдещето. Като първата Коледа, когато си влюбен. ”

Беше ден преди Коледа. Стоях на втория етаж на дребна и уютна сладкарничка с чаша дълго кафе пред мен и вперила очи в Него. Беше нереално. Очите му. Гласът. Онази деликатност в погледа, която в никакъв случай не бих сбъркала с ничия друга…Не знаех какво да приказвам и в същото време желаех да му кажа всичко. Не знаех по какъв начин въобще да приема тази среща. Дали щеше да се повтори?

Сякаш за елементи от секундата се случи. Изведнъж пред мен се озова красиво опакована дребна кутийка. Очите му грееха. Коледен подарък. За мен?
Бяха изящни. Стилни. Семпли и в това време толкоз казващи всичко това, което трябваше да изрекат. Не съумях да кажа не, а знаех, че не би трябвало да ги одобрявам. Не и в обстановката, в която бяхме.

Ден след Коледа. Отново сладкарница. Мое обичано място. Отново оня взор и това чувство, което в никакъв случай няма да съумея да пресъздам с думи. Първа целувка и възприятието, че си намерил себе си в мозъка и душата на друг…Не успявах да опиша нищо от това, което изпитвах даже тогава. Тогава, когато беше „ тук и в този момент “.

Сега също не мога. Но знам. Знам, че през онази година нямаше сняг, само че беше безпределно чисто и бяло в душата ми. Знам, че на Бъдни вечер не бяхме дружно, само че мислите ни се преплитаха непрекъснато. Знам, че продължаваше да няма думи, с които да се опише и в същото време имаше единствено една такава.

Коледа е, с цел да обичаме. И да е толкоз ярко в душите ни, че да не съумяваме сами да се познаем. Коледа е водни кончета и целувки с усет на канела. Тогава и до в този момент тя си остана тъкмо такава за мен. Свято възприятие, бликащо от дъното на душата ти. Усмивка, която не можеш да свалиш и за момент от лицето си. Радост по детски.

“Всъщност, след тези първи, почтени Коледи, празникът съвсем постоянно е еднакъв. Пазаруване, мерки, готвене и ядене, замяна на дарове. Но като първата Коледа, когато си влюбен, няма! ”

Невинността на детските Коледи я няма. Сега магията е другаде. Не е значимо това, че няма сняг на открито - сняг, който да ти направи чувството по-коледно. Не е значимо дали си съумял да приготвиш всички обичайни коледни ястия за трапезата. Защото си се „ нахранил “ толкоз добре, че душата ти е сита за двама. И не мислиш за подаръци- за това, че си нямал задоволително пари да изненадаш всички. Защото подаръкът ти е най-големият и той се назовава единствено по един метод.

Такава Коледа ви поисквам. Защото, когато летите в тандем, нищо не може да направи празника ви по-хубав. Думичката е една. Всеки я знае. Л като обич. Л като…Него.

Весела Коледа!