Кратка история на джагата
Някои споделят, че доста хора по едно и също време из цяла Европа получават концепция за играта през 80-те или 90-те години на 19 век. Други пък споделят, че джагата е дело на Люсиен Розенгарт, занаятчия в изобретенията и инженерните изкуства, с най-различни патенти, в това число за железопътни елементи, елементи за колела, защитен колан и ракета, с която се взривяват артилерийски снаряди, до момента в който са още във въздуха. Розенгарт твърди, че е измислил играта още в края на 30-те години, с цел да забавлява внуците си през зимата. В последна сметка заниманието на децата му стартира да се появява в кафенета из цяла Франция, където дребните играчи носят алено, бяло и синьо, с цел да припомнят на всички, че това е резултат от изобретателността на превъзходния френски разум.
Александър де Финестер има доста почитатели, които настояват, че той е създател на концепцията, до момента в който лежи в болница в региона на Баска в Испания с пострадвания от бомбена офанзива по време на Испанската гражданската война. Той беседва с локалния дърводелец, Франсиско Хавиер Алтуна, да направи първата игра, въодушевен от концепцията за тенис на маса. Александър патентова дизайна си за „ футболин “ през 1937 година – историята продължава, само че документите са изгубени по време на стихия, до момента в който бяга във Франция след фашисткия прелом на военачалник Франко.
Fútbolin
Независимо дали сеньор Финистер в действителност е измислил джагата, безспорен е фактът, че първият в историята патент за игра, която употребява дребни човечета за ритване на топче, е публикуван във Англия, на Харолд Тортън, немилостив последовател на Тотнъм Хотспър, на 1 ноември 1923 година Чичо му, Луи Торнтън, гражданин на Портланд, Орегон, посещава Харолд и придвижва концепцията му в Съединените щати, където я патентова през 1927 година Но Луис има дребен триумф с нея, патентът изтича и тя е забравена като никой в никакъв случай не планува главозамайващата известност, която ще доближи десетилетия по-късно.
Светът би бил доста по-спокойно място, в случай че играта си беше останала единствено за деца. Но тя се популяризира като пожар. Първата лига се основава през 1950 година от белгийците, а през 1976 година се образува Европейският съюз по футбол на маса. Въпреки че по какъв начин са го нарекли „ съюз “, когато масите са с разнообразни размери, фигурките са с разнообразни форми, никоя от дръжките не е със същия дизайн и даже топките са направени от разнообразни материали. В началото няма нито един уеднаквен детайл в масите. Това продължава и до през днешния ден – нито унифицирани правила, нито публично име.
Джагата още веднъж идва на американските крайбрежия с помощта на Лорънс Патерсън, който е в Западна Германия с американските военни при започване на 60-те години. Виждайки, че играта е доста известна в Европа, Патерсън се възползва от опцията и подписва контракт с производител в Бавария да конструира маса по негови спецификации, която да изнася в Съединени американски щати. Първата маса каца на американска земя през 1962 година и Патерсън незабавно резервира името „ Foosball “ в Америка и Канада, а играта кръщава „ Foosball Match “.
Първоначално Патерсън предлага своя артикул като един тип аркадна игра, с монети. Foosball става необикновено известна и до края на 80-те мъжът продава франчайзи, които разрешават на сътрудниците му да купуват машините и да заплащат месечна такса, с цел да им се подсигурява съответен географски регион, където единствено те могат да ги слагат по питейни заведения и други места. Патерсън продава масата си посредством реклами на цяла страница в влиятелни национални издания като Life, Esquire и Wall Street Journal, където те се появяват паралелно с процъфтяващи франчайзинг компании като KFC. Но едвам през 1970 година Съединени американски щати има лична маса, когато Хейс и Фър Боб сплотяват старания, с цел да проектират и построят първата напълно американска маса за фусбол.
Списанието Sports Illustrated и предаването 60 Minutes отразяват шампионати, където запалени и пристрастени играчи, както фенове, по този начин и експерти, пътуват на шампионати из цяла Америка, на които печелят парични награди плюс по някой автомобил от Porsche или Corvette като спомагателен тласък. Един от най-големите шампионати е Quarter-Million Dollar Professional Foosball Tour, основан от притежателят на бар и почитател на джагите Е. Ли Пепард от Мисула, Монтана. Пепард разпространява лична марка маси, които са и формалната маса на шампионата, и е хазаин на събития в 32 града в цялата страна с награди до Щатски долар 20 000. Международното турнирно състезание по футбол (ITSC) доближава пика на премиите през 1978 година, с 1 милион $.
Сривът на джагите в Америка е даже по-бърз от възхода му. Pac-man, този занимателен дребен анимационен воин, дружно с други ранни аркадни игри, изиграват значима роля за унищожаването на играта. Цифрата от 1000 маси на месец, които се продават в края на 70-те, се срутва до 100, а през 1981 година ITSC подава заявление за банкрут. Но играта не умира изцяло – през 2003 година Съединени американски щати става част от Международната федерация по тенис на маса, която всеки януари е хазаин на Световното състезание на масите в Нант, Франция.
