Могат ли православните и католиците да празнуват Великден на една и съща дата
Някои, като архиепископът на Томис (Югоизточна Румъния) Теодосий, стигнаха до крайни реакции, заявявайки, че Теодор Баконски " не знае какво приказва " и че " същинският Великден е там, където има Благодатен огън, а католиците нямат подобен ".
Как се пресмята Великден?
Великден е преносим празник и се отбелязва в неделята след първото пълнолуние, настъпило след пролетното равноденствие (което се пада на 20 или 21 март). Великден не може да бъде преди или в един и същи ден с еврейската Пасха, тъй като исторически съгласно Евангелията Исус Христос е възкръснал след еврейската Пасха. Тя също се води от лунния календар и в случай че се окаже, че еврейската Пасха е след датата за Великден, то той се реалокира в първия неделен ден след второто, а не след първото пълнолуние, изяснява проф. Иван Желев, дълготраен учител в Богословския университет на СУ " Климент Охридски ".
Като се следват тези правила православният Великден може да бъде най-рано на 4 април и най-късно на 8 май. Католическата черква обаче не се придържа прецизно към разграничаването на деня с еврейската Пасха.
До Великата схизма през 1054 година източното и западното християнство са отбелязвали Великден на една и съща дата.
През 1582 година папа Григорий XIII, след съвещания с тогавашните научни среди, поправя древноримския Юлиански календар, с цел да го съгласува с астрономическия и по този начин през днешния ден календарът, носещ неговото име, е най-разпространеният всемирски календар.
В България той е признат за цивилен цели през 1916 година, само че едвам през 1968 година Българската православна черква минава към така наречен Новоюлиански календар (който в действителност съответствува с Григорианския), като църковните празници стартират да се честват по " новия жанр ", само че преносимите празници, като Възкресение Христово, не престават да се пресмятат съгласно Юлианския календар. Така постъпват и останалите православни църкви, макар че на църковен конгрес в Истанбул през 1923 година се взема решение за прекосяване към Новоюлианския календар. Конгресът тогава оставя всяка православна черква да дефинира подобаващия миг за прехода, а до момента в който стане това взема решение всички православни църкви да продължат да пресмятат Великден по Юлианския календар, с цел да няма литургични разминавания в Православието. В днешни дни единствено православните църкви на Финландия и Естония честват Великден по Новоюлианския (т.е. всъщност по Григорианския) календар.
Общ Великден - желателно, само че мъчно осъществимо
Празнуването на Великден на една и съща дата от всички християнски църкви е желателно, само че мъчно осъществимо, съгласно специалисти в Румъния, които приказваха по тематиката през последните дни. Липсата на православен консенсус по въпроса е главната спънка, макар че Румънската православна черква може сама да инициира процеса, считат мнозина.
На доктрина този ход е изпълним, защото не съставлява доктрина (основна теза на дадена вяра, която не може да бъде подложена на критика или променяна), а решение, открито през IV в. според с научната информация от това време.
Това показаха деканът на Факултета по римокатолическо богословие в Букурещкия университет Вилхелм Данка, православният теолог Раду Паленксар и историкът Мирча Абрудан пред румънската редакция на Свободна Европа. Според тях по този начин би се поправила една асторономическа неточност, а в това време ще бъде даден сигнал за единение на християните пред провокациите на актуалния свят.
Според мнозина в Румъния едновременното отбелязване на Великден би било потребно и за милионите румънци, които живеят и работят в католически и протестантски страни. По този метод те не биха се чувствали дистанцирани от останалата част от света, в който живеят. Смята се, че румънската диаспора в чужбина наброява сред 6 и 8 милиона души.
Какво споделя Румънската православна черква?
Патриаршията на Румънската православна черква също се включи в полемиката като съобщи, че " опцията и желанието да се чества Великден на една и съща дата в целия християнски свят имат цялостни учредения и обосновки, оставайки безусловно мечтан блян, както е естествено, както е било непрекъснатото предпочитание на Светите отци на ранната Христова черква ".
" Решението на този проблем, който НЕ е догматичен, а е въпрос на междуцърковно единение, изисква обновяване на консултациите сред Православните църкви и решение на предстоящ и нужен Всеправославен събор ", обобщиха от Патриаршията на Румънската православна черква.
Подновяването на полемиката е добре пристигнало
Според римокатолическия богослов професор Вилхелм Данка подновяването на полемиката е подходящо и добре пристигнало, още повече, че през 2025 година католическият и православният Великден ще съвпаднат, а през същата година ще се навършат 1700 години от Първия космополитен събор в Никея (проведен през 325 г.), когато е била избрана за първи път датата за отбелязване на Великден и разграничаването с еврейската Пасха.
Православният богослов Паул Паленксар подсети, че християните честват страданията, гибелта и възкресението на Исус Христос, а евреите - освобождението от иго в Египет и прекосяването през Червено море. Според Паленксар в православието има хора, отворени към разговор, само че и други, за които " календарът е доктрина ". Неговото персонално мнение е, че календарът не е доктрина.
" Само в доктрината нямаме право да се месим, по тази причина не я пипаме, само че да честваме дружно Великден с нашите братя католици, протестанти, неопротестанти е доказателство за обич сред хората, това, което желае Христос от нас ", сподели православният богослов Паул Паленксар.
Историкът Мирча Абрудан, който има докторска степен и по богословие, счита, че полемиката за по едно и също време празнуване на Великден може да бъде възобновена и би трябвало да се концентрира върху две съществени насоки: казуса с календара, който не дава отговор на астрономическия, и единството на християните. Абрудан прецизира, че това не значи Великден да се чества дружно, а католици, протестанти, православни, неопротестанти, представители на Англиканската черква да честват Великден на една и съща дата, всеки в неговата си черква, без да се смесват.
Римокатолическият теолог Вилхелм Данка напомни, че папа Павел Шести и вселенският патриарх Димитрий са били постигнали прочут консенсус по тематиката през 60-70-те години на 20-и век. Преговори сред Католическата и Православната черква са се водили и по времето на папа Йоан Павел Втори, както и сред папа Франциск и вселенския патриарх Вартоломей.
През последните години папа Франциск също загатва концепцията за обща дата за Великден. " Трябва да реализираме единодушие. Католическата черква е подготвена, още от времето на Павел Шести, да одобри закрепена дата и да се откаже от първата неделя след пълнолунието, последващо пролетното равноденствие ", напомнят румънски медии изявление на папа Франциск от 2015 година
Информационният уебсайт Хотнюз направи онлайн допитване до читателите си, което сочи, че 72 % желаят Великден да се пада в един и същи ден за всички християни, 20 % са на противоположното мнение, а 8 на 100 са избрали " Не ме интересува ".
Сдържаност в православния свят
Според православния богослов Паул Паленксар и историка и богослов Мирча Абрудан Румънската православна черква може сама да вземе решение за прекосяване към Новоюлианския (Григорианския) календар, само че това може да провокира напрежение в православния свят.
" Би трябвало да могат да се съберат на една маса и с полемики сред всички православни патриарси, с допустимо максимален брой епископи към тях, тези тематики да бъдат разисквани ", сподели Мирча Абрудан.
Той напомни, че през 1924 година Румънската православна черква е минала към Григорианския календар, само че през 1927 година се е върнала към Юлианския, в това число поради съответен исторически подтекст. Абрудан означи, че тогава това е било и израз на взаимност към Руската православна черква, която се е намирала " под същинска блокада " от болшевиките, а патриарх Тихон даже е бил задържан.
" Въпреки че Руската православна черква има най-големи задръжки във връзка с смяната на календара и разговора сред църквите, тематиката за инспектиране на датата за отбелязване на Великден не би трябвало да се политизира, както пробват някои хора ", акцентира историкът Мирча Абрудан, представен от Свободна Европа.
Вътрешна опозиция
Приемането на Григорианския календар в Румъния през 1924 година е довело до появяването на паралелна православна черква, спазваща остарелия календар, която съществува и до през днешния ден, основно в североизточната част на страната - окръзите Сучава, Бакъу, Нямц. В днешни дни тази черква чества Коледа по остарял жанр на 6 февруари.
Според римокатолическия богослов Вилхелм Данка е нужна осведомителна акция и разговор, които би трябвало да бъдат инициирани от Румънската православна черква, изключително с манастирите в страната.
" Спрямо Католическата черква има доста предубеждения. Съпротивата против измененията идва особено от манастирите, там е спирачката ", разяснява Вилхелм Данка. " Би било потребно Патриашията да подтикне монасите и монахините да завършат богословие например; без по-широк небосвод върху християнството и върху личната история е мъчно да повярваш, че и другите са християни като теб ", добавя той.
" Светът се трансформира (...), не може да се придържаш към правила и правила, които са били подобаващи за свят и конструкция, която през днешния ден към този момент не съществува. Трябва да бъдем по-гъвкави и отворени към знаците на времето и да прогласяваме Божията обич на хората там, където се намират в актуалните си условия ", счита Вилхелм Данка.
Православният богослов Паул Паленксар вижда нещата по сходен метод, единствено че е по-резервиран във връзка с резултата. Той счита, че подновяването на дебата е доста потребно.
" Трябва да стартираме от някъде. Допреди няколко години това не се обсъждаше, а фактът, че в този момент от ден на ден хора изпитват потребност да кажат това, демонстрира, че доближаваме до нормалност, ставаме по-човечни. С течение на времето разбираме от ден на ден какво е вярата в Бога, Евангелието и любовта към индивида ", сподели православният богослов Паул Паленксар за Свободна Европа.
Как се пресмята Великден?
Великден е преносим празник и се отбелязва в неделята след първото пълнолуние, настъпило след пролетното равноденствие (което се пада на 20 или 21 март). Великден не може да бъде преди или в един и същи ден с еврейската Пасха, тъй като исторически съгласно Евангелията Исус Христос е възкръснал след еврейската Пасха. Тя също се води от лунния календар и в случай че се окаже, че еврейската Пасха е след датата за Великден, то той се реалокира в първия неделен ден след второто, а не след първото пълнолуние, изяснява проф. Иван Желев, дълготраен учител в Богословския университет на СУ " Климент Охридски ".
Като се следват тези правила православният Великден може да бъде най-рано на 4 април и най-късно на 8 май. Католическата черква обаче не се придържа прецизно към разграничаването на деня с еврейската Пасха.
До Великата схизма през 1054 година източното и западното християнство са отбелязвали Великден на една и съща дата.
През 1582 година папа Григорий XIII, след съвещания с тогавашните научни среди, поправя древноримския Юлиански календар, с цел да го съгласува с астрономическия и по този начин през днешния ден календарът, носещ неговото име, е най-разпространеният всемирски календар.
В България той е признат за цивилен цели през 1916 година, само че едвам през 1968 година Българската православна черква минава към така наречен Новоюлиански календар (който в действителност съответствува с Григорианския), като църковните празници стартират да се честват по " новия жанр ", само че преносимите празници, като Възкресение Христово, не престават да се пресмятат съгласно Юлианския календар. Така постъпват и останалите православни църкви, макар че на църковен конгрес в Истанбул през 1923 година се взема решение за прекосяване към Новоюлианския календар. Конгресът тогава оставя всяка православна черква да дефинира подобаващия миг за прехода, а до момента в който стане това взема решение всички православни църкви да продължат да пресмятат Великден по Юлианския календар, с цел да няма литургични разминавания в Православието. В днешни дни единствено православните църкви на Финландия и Естония честват Великден по Новоюлианския (т.е. всъщност по Григорианския) календар.
Общ Великден - желателно, само че мъчно осъществимо
Празнуването на Великден на една и съща дата от всички християнски църкви е желателно, само че мъчно осъществимо, съгласно специалисти в Румъния, които приказваха по тематиката през последните дни. Липсата на православен консенсус по въпроса е главната спънка, макар че Румънската православна черква може сама да инициира процеса, считат мнозина.
На доктрина този ход е изпълним, защото не съставлява доктрина (основна теза на дадена вяра, която не може да бъде подложена на критика или променяна), а решение, открито през IV в. според с научната информация от това време.
Това показаха деканът на Факултета по римокатолическо богословие в Букурещкия университет Вилхелм Данка, православният теолог Раду Паленксар и историкът Мирча Абрудан пред румънската редакция на Свободна Европа. Според тях по този начин би се поправила една асторономическа неточност, а в това време ще бъде даден сигнал за единение на християните пред провокациите на актуалния свят.
Според мнозина в Румъния едновременното отбелязване на Великден би било потребно и за милионите румънци, които живеят и работят в католически и протестантски страни. По този метод те не биха се чувствали дистанцирани от останалата част от света, в който живеят. Смята се, че румънската диаспора в чужбина наброява сред 6 и 8 милиона души.
Какво споделя Румънската православна черква?
Патриаршията на Румънската православна черква също се включи в полемиката като съобщи, че " опцията и желанието да се чества Великден на една и съща дата в целия християнски свят имат цялостни учредения и обосновки, оставайки безусловно мечтан блян, както е естествено, както е било непрекъснатото предпочитание на Светите отци на ранната Христова черква ".
" Решението на този проблем, който НЕ е догматичен, а е въпрос на междуцърковно единение, изисква обновяване на консултациите сред Православните църкви и решение на предстоящ и нужен Всеправославен събор ", обобщиха от Патриаршията на Румънската православна черква.
Подновяването на полемиката е добре пристигнало
Според римокатолическия богослов професор Вилхелм Данка подновяването на полемиката е подходящо и добре пристигнало, още повече, че през 2025 година католическият и православният Великден ще съвпаднат, а през същата година ще се навършат 1700 години от Първия космополитен събор в Никея (проведен през 325 г.), когато е била избрана за първи път датата за отбелязване на Великден и разграничаването с еврейската Пасха.
Православният богослов Паул Паленксар подсети, че християните честват страданията, гибелта и възкресението на Исус Христос, а евреите - освобождението от иго в Египет и прекосяването през Червено море. Според Паленксар в православието има хора, отворени към разговор, само че и други, за които " календарът е доктрина ". Неговото персонално мнение е, че календарът не е доктрина.
" Само в доктрината нямаме право да се месим, по тази причина не я пипаме, само че да честваме дружно Великден с нашите братя католици, протестанти, неопротестанти е доказателство за обич сред хората, това, което желае Христос от нас ", сподели православният богослов Паул Паленксар.
Историкът Мирча Абрудан, който има докторска степен и по богословие, счита, че полемиката за по едно и също време празнуване на Великден може да бъде възобновена и би трябвало да се концентрира върху две съществени насоки: казуса с календара, който не дава отговор на астрономическия, и единството на християните. Абрудан прецизира, че това не значи Великден да се чества дружно, а католици, протестанти, православни, неопротестанти, представители на Англиканската черква да честват Великден на една и съща дата, всеки в неговата си черква, без да се смесват.
Римокатолическият теолог Вилхелм Данка напомни, че папа Павел Шести и вселенският патриарх Димитрий са били постигнали прочут консенсус по тематиката през 60-70-те години на 20-и век. Преговори сред Католическата и Православната черква са се водили и по времето на папа Йоан Павел Втори, както и сред папа Франциск и вселенския патриарх Вартоломей.
През последните години папа Франциск също загатва концепцията за обща дата за Великден. " Трябва да реализираме единодушие. Католическата черква е подготвена, още от времето на Павел Шести, да одобри закрепена дата и да се откаже от първата неделя след пълнолунието, последващо пролетното равноденствие ", напомнят румънски медии изявление на папа Франциск от 2015 година
Информационният уебсайт Хотнюз направи онлайн допитване до читателите си, което сочи, че 72 % желаят Великден да се пада в един и същи ден за всички християни, 20 % са на противоположното мнение, а 8 на 100 са избрали " Не ме интересува ".
Сдържаност в православния свят
Според православния богослов Паул Паленксар и историка и богослов Мирча Абрудан Румънската православна черква може сама да вземе решение за прекосяване към Новоюлианския (Григорианския) календар, само че това може да провокира напрежение в православния свят.
" Би трябвало да могат да се съберат на една маса и с полемики сред всички православни патриарси, с допустимо максимален брой епископи към тях, тези тематики да бъдат разисквани ", сподели Мирча Абрудан.
Той напомни, че през 1924 година Румънската православна черква е минала към Григорианския календар, само че през 1927 година се е върнала към Юлианския, в това число поради съответен исторически подтекст. Абрудан означи, че тогава това е било и израз на взаимност към Руската православна черква, която се е намирала " под същинска блокада " от болшевиките, а патриарх Тихон даже е бил задържан.
" Въпреки че Руската православна черква има най-големи задръжки във връзка с смяната на календара и разговора сред църквите, тематиката за инспектиране на датата за отбелязване на Великден не би трябвало да се политизира, както пробват някои хора ", акцентира историкът Мирча Абрудан, представен от Свободна Европа.
Вътрешна опозиция
Приемането на Григорианския календар в Румъния през 1924 година е довело до появяването на паралелна православна черква, спазваща остарелия календар, която съществува и до през днешния ден, основно в североизточната част на страната - окръзите Сучава, Бакъу, Нямц. В днешни дни тази черква чества Коледа по остарял жанр на 6 февруари.
Според римокатолическия богослов Вилхелм Данка е нужна осведомителна акция и разговор, които би трябвало да бъдат инициирани от Румънската православна черква, изключително с манастирите в страната.
" Спрямо Католическата черква има доста предубеждения. Съпротивата против измененията идва особено от манастирите, там е спирачката ", разяснява Вилхелм Данка. " Би било потребно Патриашията да подтикне монасите и монахините да завършат богословие например; без по-широк небосвод върху християнството и върху личната история е мъчно да повярваш, че и другите са християни като теб ", добавя той.
" Светът се трансформира (...), не може да се придържаш към правила и правила, които са били подобаващи за свят и конструкция, която през днешния ден към този момент не съществува. Трябва да бъдем по-гъвкави и отворени към знаците на времето и да прогласяваме Божията обич на хората там, където се намират в актуалните си условия ", счита Вилхелм Данка.
Православният богослов Паул Паленксар вижда нещата по сходен метод, единствено че е по-резервиран във връзка с резултата. Той счита, че подновяването на дебата е доста потребно.
" Трябва да стартираме от някъде. Допреди няколко години това не се обсъждаше, а фактът, че в този момент от ден на ден хора изпитват потребност да кажат това, демонстрира, че доближаваме до нормалност, ставаме по-човечни. С течение на времето разбираме от ден на ден какво е вярата в Бога, Евангелието и любовта към индивида ", сподели православният богослов Паул Паленксар за Свободна Европа.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ