Някои имена в киното са обречени да блестят ярко и

Някои имена в киното са обречени да блестят блестящо и високо, да се считат за международен образец и вечно да останат в категорията „ Недостижими “ за всички останали. Сред тези крале можем да срещнем имената на Чарли Чаплин, Пол Нюман и несъмнено – Марлон Брандо. Последният получава още една впечатляваща купа – 4-то място на всички времена за най-заслужилите мъжки звезди в киното. В апогея си Марлон е същински виртуоз, камерата го обича, дамите умират за него, прочее доста женски стаи на всички места по света са разкрасени с негови плакати.

А той самият знаел, че откакто звездата му изгрява в киното, всички порти са отворени. Създаденият облик на звезда, плейбой и най-желан мъж в историята е единствено част от дребните наслади в живота. И до момента в който всички почитат Марлон, един човек е подготвен да разбие митовете, да събори крепостта му и да вдигне завесата на мистерията. Труман Гарсия Капоти е публицист, който до този миг се е срещал с редица известни персони. Творбите му са приети за световноизвестни класики, само че нещо обичано за него е да разрушава митовете за Холивуд и всяко провъзгласено великолепие.

Ако има един човек, който в миналото е зашлевил гласовит и отекващ пестник във времето, това е господин Капоти, а бузата е благосъстоятелност на господин Брандо. Срещата се случва в Япония на 2 ноември 1957 година Вечерта след фотосите на кино лентата, Капоте влиза в хотела, пробва се да пренебрегва изчервените японски последователки, които дебнат появяването на звездата във флаето.

Капоте обаче няма желание да чака, той има уговорена среща и особена задача – да улови ритъма на Брандо. Самият артист е зает с плана на Уилям Гьотц и екранизацията на „ Сайонара “. За разлика от всички, които се стремят да припаднат по величието, Капоте взема решение да закъснее с към 20 минути за вечерята. Часът е 7 и 20 вечерта. Между купищата дарове, които получава от последователки, Брандо е прекарал деня си в репитиране на ролята. За прекараният месец в Япония, артистът се отличава доста от своите сътрудници. Неговите луди дни като че ли са отминали.

След работните задания нормално се връща в хотела, отхвърля да бъде част от огромното семейство на снимачната площадка, засилвайки още повече любознанието на своите сътрудници. Мнозина се допират до гения му в работна конюнктура, само че индивидът зад името остава тайнственост, даже Джошуа Логан (режисьорът) ще каже, че не го познава след няколко месеца работа.

Не е ясно кой избира часа за срещата, само че Капоте намира звездата в съвършеното положение – изтощен и заздравен с няколко чаши водка. През последните месеци се борил с килограмите за ролята си, само че откакто японската кухня била прекомерно непозната, предпочитал да се храни със западна храна, което автоматизирано върнало и удвоило резултата на кантара. В идващите минути, Брандон стартира да споделя по какъв начин е прекарал последните си 8-9 години. Разказва за една въртележка, за страха да бъде обхванат от вълните на славата си.

Страхът, че критиците ще го заровят тъкмо толкоз бързо, колкото са го извисили. Описва се като сензитивен и затворен човек. Притеснява се, че тъкмо тези усеща ще го унищожат и наранят повече, в сравнение с би трябвало. Точно тук пристигнала и философията – това прелестно лекарство, което дава някакъв покой на душата. Капоте отбелязва, че артистът постоянно избира да води монолози, да слуша личния си глас, пропуща някои въпроси и за сметка на тях предлага личното си пояснение за живота.

По-късно Труман ще си спомни, че е чувал тези думи преди близо 10 години, когато Брандо изгрява. И тогава споделя за обладаните от него фенове, тези с потребността да го слушат. С тази изповед журналистът акцентира истината – никой не е съумял да разпознае кой тъкмо е Марлон Брандо. До този миг липсва човешко създание, което може да пробие оградата. Работата и банковата му сметка са един от детайлите в това уравнение.

Очите, в никакъв случай не лъжели и доста постоянно Марлон ги прикривал с тъмни очила. По време на изявлението, очилата ще липсват и Капоте ще забележи това. Ще опише на читателя, че онази сензитивност, онази толкоз обичана уязвимост е изгубена. Тя е сменена със страдание и мнозина споделят тъкмо това. Онези будни, живи и приветстващи очи са изгнаснали. Колегите му възнасят този факт до надалеч по-съвършеното равнището на артист, който съумява да разбере живота и към този момент да съжалява всички. А истината е, че може би се пробва да получи същото страдание, което дава.

Ако бъде запитан за избора сред спектакъл и кино, Брандо незабавно ще отговори, че избира театъра, въпреки и в последните 10 години да е ангажиран с кино, изключително откакто чековете са надалеч по-приятни за приемане пред скромния хонорар на театъра. Нещо повече, той към този момент не счита да се снима в непознати филми, има намерение да продуцира, написа и основава, както и да извършва основната роля на своите произведения.

Редица звезди вършат тъкмо тази неточност, преценявайки, че могат да надскочат качествата си. Когато Брандо се пробва да пренапише скрипта, след благословията на неговите сътрудници, „ Сайонара “ става напълно друг филм и надлежно не минава утвърждението. Впрочем Логан не схваща, че по време на фотосите има много насмешки. В знак на протест или просто като зов за помощ, Марлон взема решение да изиграе всичко неверно и все пак получава благословия и ръкопляскания. За самият него, предизвикването следва на калифорнийската снимачна площадка, когато екипът ще напусне Япония. И не би трябвало да забравяме, че това не е историята на човек, който в миналото е желал да се отдаде на изкуството, нито на индивида, който желае да одобри ориста на клоуна и посредством жестоките смешки да споделя истината.

Брандо е странна птица, която по една или друга причина се задържа в киното. Преди да стигне своя захарен интервал, както ще напише Капоти, той е чужд за света. Не съумява да приключи гимназия, идва от бедните селски региони в огромния град. Обитава малко апартаментче в Ню Йорк и го приема за цитадела. Всяка победа се отнася зад четирите стени и всеки неуспех се претърпява тежко. Понякога лудостта взима връх и го изпраща в една друга галактика.

Случвало се е да замеря минувачите по улицата с торбички вода от покрива на своя блок. Случвало се е да изчезва с дни. Според Капоти, Брандо в никакъв случай не е имал другари. Обкръжението се дели на хора, които го обожават и желаят да бъдат до него и на хора, които просто го ненавиждат и са смъртни врагове. Малцината са му другари. Марлон просто не обича конкуренцията и не си разрешава да бъде помрачен от красива жена до себе си, още повече от Холивуд.

За Капоти, Брандо е просто един от многото пасажери на една красива и лъскава промишленост. Той самият не знае накъде отива, само че тъй като отхвърля да чуе отговора, неговият предпазен механизъм е да се обкръжава с плоски души към себе си. Сякаш избира да се капсулова, да остане тайнственост и да не разреши по-сериозни разбори. Зад завесата, това е един самопоглъщащ се фукльо, изпадащ в възторг всякога, когато получи вниманието на други и в същото време нечовечен към всички, които желаят да бъдат най-близо до него.