Някои хора колекционират антики и в това няма нищо лошо,

Някои хора колекционират антики и в това няма нищо неприятно, даже в противен случай. Но милиардерът Майкъл Щайнхард към този момент от десетилетия купува старинни предмети, които са крадени. Сега Щайнхард е заставен да съобщи 180 такива предмета на стойност 70 милиона $ и самичък взема решение в никакъв случай повече да не купува антики.

„ В продължение на десетилетия Майкъл Щайнхард демонстрира безумен вкус към сходни предмети, без да се тормози за законността на дейностите си, легитимността на творбите, които купува и продава, или тежките културни вреди, които нанася по целия свят “, споделя окръжният прокурор Сайръс Ванс-младши.

Отбелязвайки, че милиардерът подписва съглашение със съда, съгласно която му е неразрешено да купува антики в бъдеще, Ванс прибавя: „ Неговият блян към „ нови “ попълнения в сбирката му или за продажба не познава географски или морални граници, както е отразено в дългия лист с трафиканти на антики, незаконни босове, перачи на пари и крадци, на които той разчита, с цел да разшири сбирката си. “

о

Чрез юриста си той показва удовлетворение от резултатите от следствието на окръжния прокурор на Манхатън и слага виновността непосредствено върху търговците на артефакти.

„ Г-н. Щайнхард е удовлетворен, че дългогодишното следствие на окръжния прокурор завърши без никакви обвинявания и че непозволено отнетите предметите ще бъдат върнати в родните им страни “, сподели неговият юрист Андрю Дж. Левандер в изказване. И прибавя: „ Много от търговците, от които господин Щайнхард купува тези продукти, дават съответни доказателства за законното право на търговците върху продуктите и за хипотетичния им генезис. Доколкото тези изказвания са погрешни, господин Щайнхард е запазил правото си да търси обезщетение от съответните лица. “

И въпреки всичко Щайнхард има дълъг опит в събирането на такива предмети – и битката с правоприлагащите органи за тях. През 1992 година той купува златна купа, датираща от 450 година прочие н. е. от Италия. По-късно арбитър постановява, че Майкъл я внася незаконно и отхвърля Щайнхард да е просто „ почтен притежател “.

Разследващите изземат откраднати предмети от вкъщи му също и през 2017 и 2018 година, в това число мраморна скулптура, открадната от склад по време на гражданската война в Ливан през 80-те години на предишния век.

Аполон с лира прави възлияние, киликс с бяла основа от Делфи

Най-новата конфискация на откраднати артефакти включва предмети като параден съд за възлияние (елемент от античните религиозни ритуали и по-конкретно жертвоприношенията), откраднат от Турция (зает от Щайнхард на музея Метрополитън), фреска на Херкулес от 50 година прочие н. е. открадната от Италия, и каменни маски на гибелта, датиращи от 6000 година прочие н. е. от Израел. Много от предметите, споделят прокурорите, са откраднати по време на войни или цивилен безредици.

„ Щайнхард гледа на тези скъпоценни артефакти като на елементарни артикули – неща за събиране “, сподели Рики Пател, изпълняващ длъжността специфичен сътрудник в Ню Йорк.

„ Той пропусна да почете обстоятелството, че тези съкровища съставляват наследството на културите по целия свят, от които тези предмети са били разграбени, постоянно по време на тежки за тези8 култури интервали.

Щайнхард обаче е по-известен със своята филантропия, в сравнение с със притежанието на откраднати предмети. Основател на хедж фонда Steinhardt Partners и съосновател на Birthright Israel, той прекарва живота си в поддръжка на учебни заведения като Нюйоркския университет и музеи като Метрополитън. Нюйоркския университет даже има учебно заведение, което носи неговото име; Met има изложба.

Но съгласно Ванс справедливостта най-сетне е въздадена. Чрез подписване на съглашение с Щайнхард – вместо да се стига до съд – откраднатите предмети могат бързо да бъдат върнати по родните им места. В противоположен случай, споделя той, те щяха да останат като доказателство.

„ Въпреки че траялото десетилетия равнодушие на Щайнхард към правата на народите върху техните лични свещени съкровища е ужасяващо “, споделя той, „ ползите на правораздаването преди обвиняването и процеса благоприятстват решение, което подсигурява, че забележителна част от вредите върху международното културно наследството ще бъде спряна един път вечно. “