Калта - спасителят на детето от алергии, астма и депресии
Някои естествени материали, като почвата и калта, съдържат изненадващо мощни микроорганизми, чието позитивно влияние върху здравето на децата едвам в този момент започваме да разбираме изцяло
Децата обичат да се цапат. Те са привлечени от локвите като магнити, без да се преценяват с обувките или цвета на облеклата си. Но в този момент се оказва, че калта може да окаже мощно влияние и върху тяхното богатство.
С възхода на урбанизацията и съблазънта на видеоигрите и обществените медии контактът с природата е доста по-рядък, в сравнение с в предишното. За доста хора просто няма опция да се цапат с тиня.
Според последни проучвания мръсотията на открито е цялостна с другарски микроорганизми, които могат да упражняват имунната система и да изградят резистентност към редица болести като алергии, астма и даже меланхолия и тревога, написа Би Би Си, съобщи БГНЕС.
Тези открития демонстрират, че дейностите навън са потребни освен поради опцията за свободно придвижване - само че и че някои естествени материали, като почвата и калта, съдържат изненадващо мощни микроорганизми, чието позитивно влияние върху здравето на децата едвам в този момент започваме да разбираме изцяло.
Много от психическите изгоди от играта навън към този момент са добре известни. Мозъците ни са еволюирали в естествените пейзажи, а възприемателните ни системи са изключително подобаващи за дивите пространства навън. Това значи, че естествените подиуми обезпечават съвършеното равнище на стимулация, за което се счита, че оказва помощ за презареждане на мозъка, когато той е изтощен и елементарно се разсейва. В поддръжка на тази доктрина изследване от 2009 година открива, че децата със синдром на недостиг на вниманието и хиперактивност (СДВХ) са в положение да се концентрират по-добре след 20-минутна разходка в парка спрямо 20-минутна разходка по улиците на добре поддържан градски регион. Пребиваването наоколо до трева и дървета наподобява е имало удобен резултат върху съзнанието им. Авторите предлагат потреблението на такива " дози природа " като безвреден и наличен метод за подкрепяне на децата със СДВХ, наред с други средства.
Освен тези възстановителни резултати, играта навън може да предложи скъп образователен опит. Например актът на оформяне и месене на материали като тиня или пясък може да помогне на децата да развият метода, по който си взаимодействат сетивата и придвижванията, прочут като сензомоторно развиване, съгласно Франческо Витрано, детски невропсихиатър, психотерапевт и учител в университета в Палермо, Италия, който има дълготраен опит в използването на тези лечения. Това разрешава на детето последователно да разбере телесните си сигнали.
Такива действия - надалеч от вкъщи или класната стая - могат също по този начин да оказват помощ на децата да намерят способи да се оправят с страстите, които може да са сложни за проучване в друга среда. Така наречената " терапия с пясък ", която включва потреблението на пясък и дребни фигурки за изложение на мислите и възприятията, е призната форма на консултиране за деца, които се затрудняват да вербализират прочувственото си положение.
Що се отнася до физическото здраве на детето, най-очевидното преимущество на играта навън може би е физическото натоварване. Според изследване, ръководено от Елизабет Гершоф, професор по човешко развиване и фамилни науки в Тексаския университет в Остин, Съединени американски щати, детето може по-лесно да построи мощ и устойчивост, което води до понижаване на риска от затлъстяване.
Последните открития обаче сочат, че играта в естествена среда може да има и редица други преимущества - а тайната може да се крие в самата тиня.
Новото проучване предлага нов взор върху " хигиеничната догадка ", изказана за първи път в края на 80-те години на предишния век. Според тази концепция огромното понижаване на детските инфекции през ХХ век е имало нежелателен непряк резултат върху имунната система на хората, като я е предиздвикало да стане свръхреактивна към най-малкия тласък. Смята се, че резултатът от това е увеличението на астмата, сенната хрема и питателните алергии.
Ключово значение имат неинфекциозните организми, а не тези, които фактически разболяват децата ни. Тези " остарели другари " са съществували през по-голямата част от еволюционната ни история. Те са най-вече безвредни и вършат имунната система по-умерена, вместо да реагира прекалено на всеки евентуален завоевател. Различни проучвания поддържат тази концепция. Хората, които са израснали във ферми, нормално по-рядко развиват астма, алергии или автоимунни болести като заболяването на Крон - явно с помощта на излагането им в детството на по-разнообразни организми в селската среда, които са насърчили по-ефективното контролиране на имунната система.
Смята се, че огромна част от здравословното стимулиране идва посредством храносмилателната система - към този момент е добре известно, че другарските микроби в червата могат да подобрят здравето ни по голям брой способи. Но съгласно Микеле Антонели, доктор от Реджо Емилия, Италия, който е изследвал методите, по които калните лечения могат да повлияят на здравето, те могат да работят и върху и посредством кожата ни. Той споделя, че външният пласт на тялото ни е хазаин на доста типове микроби, а хората със болести като атопичен дерматит (често срещана форма на екзема) и псориазис наподобява имат обеднена общественост от организми. Микробното многообразие даже наподобява е обвързвано със положения като артрит. " Тези микроорганизми могат да играят значима роля в доста съществени хронични болести ", споделя той.
Най-изненадващото е, че другарски настроените микрооорганизми от природата могат даже да модерират реакцията на организма към напрежението. Когато се усещаме уязвими и застрашени, имунната система стартира да покачва телесното инфектиране. Тъй като възпалението е една от първите отбрани против зараза, тази реакция е еволюирала като метод да приготви тялото за евентуално физическо пострадване от опасността, пред която сме били изправени. Забележително е, че хората, които са прекарали по-голямата част от детството си в селска среда, са склонни да демонстрират по-приглушена реакция на стресови събития.
Това може да има съществени последствия за здравето в дълготраен проект, защото хроничното инфектиране на организма може да способства за редица болести. Например, то усилва риска от меланхолия. " Хората, които са израснали в градовете, са нещо като " ходещи бомби със закъснител " във връзка с възпаленията ", споделя Лоури, който е съавтор на публикацията.
Антонели допуска, че доста спа лечения - в това число кални бани и бани с термална минерална вода - могат да подобрят здравето ни посредством въвеждане на потребни организми в микробните общности на кожата.
Като се имат поради известните психически изгоди, доста детски градини и учебни заведения към този момент предизвикват по-големия контакт с природата - с уроци навън, постоянни разходки измежду природата и създаване на „ кални кухни “, които предизвикват децата да играят в пръстта. Всичко, от което се нуждаете, с цел да си сътворите такава „ кухня “ вкъщи, е остаряла маса и няколко остарели тенджери, напълнени със примес от почва и вода. По-сложните структури могат да бъдат оборудвани с шкафове и чекмеджета, цялостни с камъни, скали, пясък и растителност. Докато дребните готвачи на тиня се оцапват с новите си произведения с въображение, те могат да развиват съзнанието си и да усъвършенстват имунната си система, което ще им донесе изгоди за месеци или даже години напред.
Децата обичат да се цапат. Те са привлечени от локвите като магнити, без да се преценяват с обувките или цвета на облеклата си. Но в този момент се оказва, че калта може да окаже мощно влияние и върху тяхното богатство.
С възхода на урбанизацията и съблазънта на видеоигрите и обществените медии контактът с природата е доста по-рядък, в сравнение с в предишното. За доста хора просто няма опция да се цапат с тиня.
Според последни проучвания мръсотията на открито е цялостна с другарски микроорганизми, които могат да упражняват имунната система и да изградят резистентност към редица болести като алергии, астма и даже меланхолия и тревога, написа Би Би Си, съобщи БГНЕС.
Тези открития демонстрират, че дейностите навън са потребни освен поради опцията за свободно придвижване - само че и че някои естествени материали, като почвата и калта, съдържат изненадващо мощни микроорганизми, чието позитивно влияние върху здравето на децата едвам в този момент започваме да разбираме изцяло.
Много от психическите изгоди от играта навън към този момент са добре известни. Мозъците ни са еволюирали в естествените пейзажи, а възприемателните ни системи са изключително подобаващи за дивите пространства навън. Това значи, че естествените подиуми обезпечават съвършеното равнище на стимулация, за което се счита, че оказва помощ за презареждане на мозъка, когато той е изтощен и елементарно се разсейва. В поддръжка на тази доктрина изследване от 2009 година открива, че децата със синдром на недостиг на вниманието и хиперактивност (СДВХ) са в положение да се концентрират по-добре след 20-минутна разходка в парка спрямо 20-минутна разходка по улиците на добре поддържан градски регион. Пребиваването наоколо до трева и дървета наподобява е имало удобен резултат върху съзнанието им. Авторите предлагат потреблението на такива " дози природа " като безвреден и наличен метод за подкрепяне на децата със СДВХ, наред с други средства.
Освен тези възстановителни резултати, играта навън може да предложи скъп образователен опит. Например актът на оформяне и месене на материали като тиня или пясък може да помогне на децата да развият метода, по който си взаимодействат сетивата и придвижванията, прочут като сензомоторно развиване, съгласно Франческо Витрано, детски невропсихиатър, психотерапевт и учител в университета в Палермо, Италия, който има дълготраен опит в използването на тези лечения. Това разрешава на детето последователно да разбере телесните си сигнали.
Такива действия - надалеч от вкъщи или класната стая - могат също по този начин да оказват помощ на децата да намерят способи да се оправят с страстите, които може да са сложни за проучване в друга среда. Така наречената " терапия с пясък ", която включва потреблението на пясък и дребни фигурки за изложение на мислите и възприятията, е призната форма на консултиране за деца, които се затрудняват да вербализират прочувственото си положение.
Що се отнася до физическото здраве на детето, най-очевидното преимущество на играта навън може би е физическото натоварване. Според изследване, ръководено от Елизабет Гершоф, професор по човешко развиване и фамилни науки в Тексаския университет в Остин, Съединени американски щати, детето може по-лесно да построи мощ и устойчивост, което води до понижаване на риска от затлъстяване.
Последните открития обаче сочат, че играта в естествена среда може да има и редица други преимущества - а тайната може да се крие в самата тиня.
Новото проучване предлага нов взор върху " хигиеничната догадка ", изказана за първи път в края на 80-те години на предишния век. Според тази концепция огромното понижаване на детските инфекции през ХХ век е имало нежелателен непряк резултат върху имунната система на хората, като я е предиздвикало да стане свръхреактивна към най-малкия тласък. Смята се, че резултатът от това е увеличението на астмата, сенната хрема и питателните алергии.
Ключово значение имат неинфекциозните организми, а не тези, които фактически разболяват децата ни. Тези " остарели другари " са съществували през по-голямата част от еволюционната ни история. Те са най-вече безвредни и вършат имунната система по-умерена, вместо да реагира прекалено на всеки евентуален завоевател. Различни проучвания поддържат тази концепция. Хората, които са израснали във ферми, нормално по-рядко развиват астма, алергии или автоимунни болести като заболяването на Крон - явно с помощта на излагането им в детството на по-разнообразни организми в селската среда, които са насърчили по-ефективното контролиране на имунната система.
Смята се, че огромна част от здравословното стимулиране идва посредством храносмилателната система - към този момент е добре известно, че другарските микроби в червата могат да подобрят здравето ни по голям брой способи. Но съгласно Микеле Антонели, доктор от Реджо Емилия, Италия, който е изследвал методите, по които калните лечения могат да повлияят на здравето, те могат да работят и върху и посредством кожата ни. Той споделя, че външният пласт на тялото ни е хазаин на доста типове микроби, а хората със болести като атопичен дерматит (често срещана форма на екзема) и псориазис наподобява имат обеднена общественост от организми. Микробното многообразие даже наподобява е обвързвано със положения като артрит. " Тези микроорганизми могат да играят значима роля в доста съществени хронични болести ", споделя той.
Най-изненадващото е, че другарски настроените микрооорганизми от природата могат даже да модерират реакцията на организма към напрежението. Когато се усещаме уязвими и застрашени, имунната система стартира да покачва телесното инфектиране. Тъй като възпалението е една от първите отбрани против зараза, тази реакция е еволюирала като метод да приготви тялото за евентуално физическо пострадване от опасността, пред която сме били изправени. Забележително е, че хората, които са прекарали по-голямата част от детството си в селска среда, са склонни да демонстрират по-приглушена реакция на стресови събития.
Това може да има съществени последствия за здравето в дълготраен проект, защото хроничното инфектиране на организма може да способства за редица болести. Например, то усилва риска от меланхолия. " Хората, които са израснали в градовете, са нещо като " ходещи бомби със закъснител " във връзка с възпаленията ", споделя Лоури, който е съавтор на публикацията.
Антонели допуска, че доста спа лечения - в това число кални бани и бани с термална минерална вода - могат да подобрят здравето ни посредством въвеждане на потребни организми в микробните общности на кожата.
Като се имат поради известните психически изгоди, доста детски градини и учебни заведения към този момент предизвикват по-големия контакт с природата - с уроци навън, постоянни разходки измежду природата и създаване на „ кални кухни “, които предизвикват децата да играят в пръстта. Всичко, от което се нуждаете, с цел да си сътворите такава „ кухня “ вкъщи, е остаряла маса и няколко остарели тенджери, напълнени със примес от почва и вода. По-сложните структури могат да бъдат оборудвани с шкафове и чекмеджета, цялостни с камъни, скали, пясък и растителност. Докато дребните готвачи на тиня се оцапват с новите си произведения с въображение, те могат да развиват съзнанието си и да усъвършенстват имунната си система, което ще им донесе изгоди за месеци или даже години напред.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ