Синдром на самозванеца: Какво представлява той, кой го получава и какво можем да направим по въпроса?
Някога усещали ли сте, че не заслужавате триумфите си – макар дипломите, напъните и похвалите?
Какво съставлява синдромът на самозванеца?
Синдромът на самозванеца е в прочут смисъл противоположното на резултата на Дънинг-Крюгер. Докато последният се отнася до феномена, че не можете да видите минусите си, първият се демонстрира, когато сте в действителност, в действителност добър в нещо - може даже да имате похвали, награди, оценки и така нататък, с цел да го докажете - и все пак по някаква причина просто не можете да приемете качествата си за законни , пише .
„ Познавам хора, които имат несъмнено равнище на експертни знания или са създали доста изследвания по дадена тематика, само че се държат настрани по време на срещи “ , споделя Сюзън Дейвид, психолог и съосновател и съдиректор на Института по коучинг.
„ По време на тези срещи те си мислят: „ Как попаднах в тази стая с хора, които явно са по-умни от мен? “, разкрива тя и добавя: „ Те ще схванат, че съм подправен “.
Това може да се окаже циничен кръг. Обременени от убеждението, че не принадлежите на мястото, на което сте попаднали, вие се преуморявате, стремейки се към все по-високи стандарти. Не е изненадващо (поне за външните хора), че това ви носи похвали и похвали - което единствено ви кара да се чувствате още по-голям лъжец.
„ Когато чуем нещо позитивно, желаеме да го отхвърлим, да покажем на другите, че сме сбъркали и че не сме се справили добре. Подобно мислене ни вкарва в цикъла на синдрома на самозванеца “ , споделя Лиза Орбе-Аустин, лицензиран психолог, треньор на ръководители и създател, пред болница McLean.
Кой страда от синдрома на самозванеца?
Когато терминът е въведен за първи път през 1978 година, синдромът на самозванеца има явен избор на жертва: дамите.
„ През последните пет години сме работили в самостоятелна психотерапия, тематично насочени групи за взаимоотношение и колежански курсове с над 150 извънредно сполучливи дами - дами, които са защитили докторски степени в разнообразни специалности, които са уважавани експерти в своите области или са студентки, приети за отлични достижения “, пишат Полин Роуз Кланс и Сюзън Амент Аймс.
„ Въпреки извоюваните дипломи, научните оценки, високите достижения на стандартизираните проби, похвалите и професионалното самопризнание от сътрудници и уважавани престижи обаче тези дами не изпитват вътрешно възприятие за триумф. Те се считат за „ самозванки “.
„ Жените, които се сблъскват с феномена на самозванеца, поддържат мощна увереност, че не са интелигентни; в действителност те са уверени, че са измамили всеки, който мисли противоположното. Например студентките постоянно си фантазират, че по простъпка са били признати във висше учебно заведение заради неточност на приемната комисия. Многобройни дипломантки декларират, че високите им резултати от изпитите се дължат на шанс, на неверна оценка или на неверна преценка на преподавателите. С други думи, тези дами намират безчет средства, с цел да отрекат всяко външно доказателство, което опонира на убеждението им, че в реалност са неинтелигентни “, оповестяват Полин Роуз Кланс и Сюзън Амент Аймс.
През миналите десетилетия обаче стана ясно, че синдромът на самозванеца не е присъщ единствено за избрана демографска група - даже и да е по-разпространен при някои от тях, в сравнение с при други. Изглежда, че дамите го изпитват по-често и по-силно от мъжете; етническите и расовите малцинства са също по този начин непропорционално наранени. Но ново изследване в Дания открива един общ знаменател, който може да засегне всеки: психологичното ви здраве.
„ Хората с тревога и меланхолия са склонни да демонстрират непрекъсната нерешителност в себе си, както я назоваваме. Изкривената им преценка за личните им качества може да ги накара да заобикалят нови задания, даже когато могат да ги изпълнят “ , изяснява Сухарит Катял, докторант в катедрата по логика на психиката в Университета в Копенхаген.
Заключението е резултат от нещо, което евентуално ви е добре познато - или най-малко на вуйна ви, която не стопира да ви изпраща досадните предложения през Facebook.
„ Ние помолихме участниците да завършат компютърна игра, в която трябваше да оказват помощ на жителите на „ Фрутвил “ в събирането на плодове “, сподели Катял.
И това, което те откриха, беше много забавно. Не единствено че участниците с тревога или меланхолия подценявали представянето си - по-скоро те въобще не можели да го видят.
„ Открихме, че участниците със признаци на тревога и меланхолия постоянно пренебрегваха моментите, в които изпитваха висока убеденост в отговорите си ", обясни Катял.
„ Вместо това, когато преценяваха цялостното си показване, те се концентрираха върху обстановките, в които отговорите им бяха съпроводени с ниска убеденост. “
Какво да вършим със синдрома на самозванеца
Положителната страна на всичко това? Има един много явен метод да помогнете на самозванеца: позитивна противоположна връзка.
„ Нашето проучване посочва нуждата от интервенции, които да са ориентирани съответно към метакогнитивните изкривявания при хора с тревога и меланхолия “, споделя Катял.
„ Всъщност е дейно да накараме тези непрекъснато неуверени хора да се концентрират повече върху триумфите си и по-малко върху вътрешната си неустановеност “, споделя Катял.
„ Някои хора се нуждаят от помощ, с цел да одобряват личните си преценки с известна доза сол - в противоположен случай те просто ще поддържат изкривена, отрицателна визия за личните си благоприятни условия “ , добави той.
Разбира се, това няма да им хареса - това е част от целия синдром на самозванеца. Но в случай че се окаже, че инстинктивно отхвърляте похвалите, може би се успокойте и ги преосмислете: „ Комплиментът е обвързван с връзките. Губим този условен миг, когато някой ни каже, че сме свършили добра работа, а ние не го приемем “ , споделя Орбе-Аустин пред болница „ Маклейн “.
Вместо да казвате: „ Не, представянето ми беше толкоз положително “ , поучава Орбе-Аустин, „ установете контакт с очи и кажете: “Мно го ви благодаря. Наистина правя оценка това - за мен е огромна чест, че отделихте време да ми кажете нещо “.
Помнете, че надалеч не сте единственият човек, който се усеща по този метод, и е доста малко евентуално да сте се озовали там, където сте, единствено поради шанс или неволна машинация.
И в случай че всичко друго се провали, просто си спомнете за това празненство, на което участваха един създател и един недотам убеден астронавт.
„ Почувствах се малко по-добре " - спомня си създателят. „ Защото в случай че Нийл Армстронг се е чувствал като лъжец, може би всички са се чувствали по този начин. Може би нямаше никакви възрастни, а единствено хора, които бяха работили интензивно, имаха шанс и бяха малко отвън себе си, като всички ние вършехме най-хубавата работа, на която бяхме способни, а това е всичко, на което можем да се надяваме. “
Какво съставлява синдромът на самозванеца?
Синдромът на самозванеца е в прочут смисъл противоположното на резултата на Дънинг-Крюгер. Докато последният се отнася до феномена, че не можете да видите минусите си, първият се демонстрира, когато сте в действителност, в действителност добър в нещо - може даже да имате похвали, награди, оценки и така нататък, с цел да го докажете - и все пак по някаква причина просто не можете да приемете качествата си за законни , пише .
„ Познавам хора, които имат несъмнено равнище на експертни знания или са създали доста изследвания по дадена тематика, само че се държат настрани по време на срещи “ , споделя Сюзън Дейвид, психолог и съосновател и съдиректор на Института по коучинг.
„ По време на тези срещи те си мислят: „ Как попаднах в тази стая с хора, които явно са по-умни от мен? “, разкрива тя и добавя: „ Те ще схванат, че съм подправен “.
Това може да се окаже циничен кръг. Обременени от убеждението, че не принадлежите на мястото, на което сте попаднали, вие се преуморявате, стремейки се към все по-високи стандарти. Не е изненадващо (поне за външните хора), че това ви носи похвали и похвали - което единствено ви кара да се чувствате още по-голям лъжец.
„ Когато чуем нещо позитивно, желаеме да го отхвърлим, да покажем на другите, че сме сбъркали и че не сме се справили добре. Подобно мислене ни вкарва в цикъла на синдрома на самозванеца “ , споделя Лиза Орбе-Аустин, лицензиран психолог, треньор на ръководители и създател, пред болница McLean.
Кой страда от синдрома на самозванеца?
Когато терминът е въведен за първи път през 1978 година, синдромът на самозванеца има явен избор на жертва: дамите.
„ През последните пет години сме работили в самостоятелна психотерапия, тематично насочени групи за взаимоотношение и колежански курсове с над 150 извънредно сполучливи дами - дами, които са защитили докторски степени в разнообразни специалности, които са уважавани експерти в своите области или са студентки, приети за отлични достижения “, пишат Полин Роуз Кланс и Сюзън Амент Аймс.
„ Въпреки извоюваните дипломи, научните оценки, високите достижения на стандартизираните проби, похвалите и професионалното самопризнание от сътрудници и уважавани престижи обаче тези дами не изпитват вътрешно възприятие за триумф. Те се считат за „ самозванки “.
„ Жените, които се сблъскват с феномена на самозванеца, поддържат мощна увереност, че не са интелигентни; в действителност те са уверени, че са измамили всеки, който мисли противоположното. Например студентките постоянно си фантазират, че по простъпка са били признати във висше учебно заведение заради неточност на приемната комисия. Многобройни дипломантки декларират, че високите им резултати от изпитите се дължат на шанс, на неверна оценка или на неверна преценка на преподавателите. С други думи, тези дами намират безчет средства, с цел да отрекат всяко външно доказателство, което опонира на убеждението им, че в реалност са неинтелигентни “, оповестяват Полин Роуз Кланс и Сюзън Амент Аймс.
През миналите десетилетия обаче стана ясно, че синдромът на самозванеца не е присъщ единствено за избрана демографска група - даже и да е по-разпространен при някои от тях, в сравнение с при други. Изглежда, че дамите го изпитват по-често и по-силно от мъжете; етническите и расовите малцинства са също по този начин непропорционално наранени. Но ново изследване в Дания открива един общ знаменател, който може да засегне всеки: психологичното ви здраве.
„ Хората с тревога и меланхолия са склонни да демонстрират непрекъсната нерешителност в себе си, както я назоваваме. Изкривената им преценка за личните им качества може да ги накара да заобикалят нови задания, даже когато могат да ги изпълнят “ , изяснява Сухарит Катял, докторант в катедрата по логика на психиката в Университета в Копенхаген.
Заключението е резултат от нещо, което евентуално ви е добре познато - или най-малко на вуйна ви, която не стопира да ви изпраща досадните предложения през Facebook.
„ Ние помолихме участниците да завършат компютърна игра, в която трябваше да оказват помощ на жителите на „ Фрутвил “ в събирането на плодове “, сподели Катял.
И това, което те откриха, беше много забавно. Не единствено че участниците с тревога или меланхолия подценявали представянето си - по-скоро те въобще не можели да го видят.
„ Открихме, че участниците със признаци на тревога и меланхолия постоянно пренебрегваха моментите, в които изпитваха висока убеденост в отговорите си ", обясни Катял.
„ Вместо това, когато преценяваха цялостното си показване, те се концентрираха върху обстановките, в които отговорите им бяха съпроводени с ниска убеденост. “
Какво да вършим със синдрома на самозванеца
Положителната страна на всичко това? Има един много явен метод да помогнете на самозванеца: позитивна противоположна връзка.
„ Нашето проучване посочва нуждата от интервенции, които да са ориентирани съответно към метакогнитивните изкривявания при хора с тревога и меланхолия “, споделя Катял.
„ Всъщност е дейно да накараме тези непрекъснато неуверени хора да се концентрират повече върху триумфите си и по-малко върху вътрешната си неустановеност “, споделя Катял.
„ Някои хора се нуждаят от помощ, с цел да одобряват личните си преценки с известна доза сол - в противоположен случай те просто ще поддържат изкривена, отрицателна визия за личните си благоприятни условия “ , добави той.
Разбира се, това няма да им хареса - това е част от целия синдром на самозванеца. Но в случай че се окаже, че инстинктивно отхвърляте похвалите, може би се успокойте и ги преосмислете: „ Комплиментът е обвързван с връзките. Губим този условен миг, когато някой ни каже, че сме свършили добра работа, а ние не го приемем “ , споделя Орбе-Аустин пред болница „ Маклейн “.
Вместо да казвате: „ Не, представянето ми беше толкоз положително “ , поучава Орбе-Аустин, „ установете контакт с очи и кажете: “Мно го ви благодаря. Наистина правя оценка това - за мен е огромна чест, че отделихте време да ми кажете нещо “.
Помнете, че надалеч не сте единственият човек, който се усеща по този метод, и е доста малко евентуално да сте се озовали там, където сте, единствено поради шанс или неволна машинация.
И в случай че всичко друго се провали, просто си спомнете за това празненство, на което участваха един създател и един недотам убеден астронавт.
„ Почувствах се малко по-добре " - спомня си създателят. „ Защото в случай че Нийл Армстронг се е чувствал като лъжец, може би всички са се чувствали по този начин. Може би нямаше никакви възрастни, а единствено хора, които бяха работили интензивно, имаха шанс и бяха малко отвън себе си, като всички ние вършехме най-хубавата работа, на която бяхме способни, а това е всичко, на което можем да се надяваме. “
Източник: vesti.bg

КОМЕНТАРИ