Диагноза България: Гражданска платформа засече аномалии за над 600 млн. лева в здравеопазването
Над 605.9 млн. лв. обществен запас e бил разходван рисково в системата на опазването на здравето. Това разкрива новата гражданска платформа, която събира на едно място обществени данни от публични институции като Министерство на здравеопазването, НЗОК, регистъра на публичните поръчки, както и оправи по Закона за достъп до социална информация. Платформата е дело на Мартин Атанасов, който е създател и на регистъра за пътнотранспортните катастрофи в България.
" Само за година " Диагноза България “ маркира 605 980 966 лева в разноски, поръчки и заплащания, които наподобяват извънредно и заслужават отговори. Това не са обвинявания, а съответни сигнали – места, в които едно лекарство коства десетки пъти повече по отношение на сходна болница, публични поръчки без никаква конкуренция или разноски за външни услуги, които порастват на фона на ниски заплати на личния състав ", споделя създателят.
" Диагноза България " проучва повече от 3 милиона реда публични данни за 180 държавни и общински лечебни заведения, като в разбора на разноските за медикаменти са включени и частни лечебни заведения, финансирани с публичен запас.
Обществени поръчки: десетки милиони без действителна конкуренция
Една от най-сериозните аномалии разпознати от платформата са публичните поръчки на лечебните заведения. Според разбора 107.6 млн. лв. са съсредоточени в процедури без действителна конкуренция – с единствен претендент, без претенденти или извършени посредством директно договаряне и договаряне без съобщение. Други 13.3 млн. лв. съставляват разлика сред в началото оповестените планирани стойности и дефинитивно подписаните контракти, а 35.4 млн. лв. са добавени след това посредством анекси за нарастване на цената на договорите.
Данните демонстрират още, че непрозрачните процедури – директно договаряне и договаряне без авансово съобщение – носят приблизително над пет пъти по-висок риск от спортните процедури. Именно при тях платформата регистрира най-високи показатели на риск и най-голяма централизация на сигнали.
Сред лечебните заведения с най-вече автоматизирано открити рискови сигнали се открояват УМБАЛСМ " Н. И. Пирогов “ с 43 сигнала, УМБАЛ " Св. Иван Рилски " с 36, УМБАЛ " Св. Георги " – Пловдив с 32, СБАЛДБ " Проф. Иван Митев “ с 24, както и УМБАЛ " Царица Йоанна – ИСУЛ “ и УМБАЛ " Св. Екатерина “ с по 23 сигнала. Платформата акцентира, че тези сигнали не са доказателства за нарушавания, а индикации за нараснал риск, които могат да бъдат употребявани като съображение за следващи инспекции и одити.
Ценови разлики за милиони при едно и също лекарство
Платформата извежда и случаи, при които идентични лекарствени артикули, реимбурсирани от НЗОК отвън цената на клиничната пътека, са закупувани на доста по-високи цени в съпоставяне със сходни лечебни заведения. При съществуването на сравнима база данни системата отбелязва разлики от 1.1 до над 5 пъти по отношение на медианната цена.
Данните демонстрират, че най-големите ценови отклонения се следят при доставки на онкологични и таргетни лекарствени артикули , като в някои случаи една и съща терапия е закупувана на цени, неведнъж по-високи от медианната за същия артикул. Най-фрапиращият образец е Armisarte , закупен от УМБАЛ " Дева Мария " на цена 898.79 лева при медианна цена 69.60 лева – разлика от 12.9 пъти. При Pemetrexed Sandoz отклоненията доближават 6.6 пъти, като същият медикамент е купуван на цени сред 204 и 414 лева при медиана 62.70 лева за единица.
Най-голяма номинална надплата е регистрирана при МБАЛ " Уни Хоспитал ", където покупката на Pemetrexed Sandoz е с 116 894 лв. над медианната стойност . Следват УМБАЛ " Софиямед " с 72 462 лв., СБАЛ по онкология – София с 52 444 лв. и Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда с 50 513 лв..
Прави усещане, че едни и същи лекарствени артикули се появяват неведнъж в класацията на най-големите ценови отклонения . Това значи, че разликите не са индивидуален случай, а се следят при доставки в разнообразни лечебни заведения. Най-често срещаният медикамент е Pemetrexed Sandoz, следван от Nexavar и Dasatinib Teva.
Тези данни сами по себе си не потвърждават нарушаване, защото ценовите разлики могат да бъдат обусловени от разнообразни количества, лекарствени форми, интервали на доставка или характерни условия на договорите. Те обаче обрисуват случаи, при които отклоненията са задоволително огромни, с цел да оправдаят по-задълбочена инспекция на аргументите за образуването на цените и успеваемостта на публичните поръчки.
Данните за скъпоструващите медикаменти, заплащани с обществен запас по специфичен ред, демонстрират обилни ценови отклонения при лечения, прилагани главно за редки болести и онкологични пациенти . Най-голямата номинална разлика е регистрирана при selumetinib (10 mg), закупен от УМБАЛ " Св. Георги “ – Пловдив на цена 35 072 лева при медианна цена 19 378 лева, което образува евентуална надплата от 941 649 лв., макар че цената е единствено 1.8 пъти по-висока от медианната.
Сред най-сериозните отклонения се откроява и cannabidiol (100 mg) , закупуван на цена 10 350 лева при медиана 3381 лева, или 3.1 пъти по-скъпо, с евентуална надплата от 153 317 лв.. При fenfluramine разликата доближава 3.3 пъти, а при anakinra е регистрирано най-голямото релативно отклоняване – 7.1 пъти над медианната цена, което е оценено като сериозно равнище на риск.
Прави усещане, че в класацията преобладават доставки на УМБАЛ " Св. Георги “ – Пловдив , където са съсредоточени множеството от регистрираните случаи с високи ценови отклонения. Това може да се дължи и на обстоятелството, че лечебното заведение е измежду главните центрове за лекуване на пациенти с редки болести и ползва огромен брой високостойностни лечения, само че все пак аномалиите си заслужава да бъдат тествани по-детайлно от здравните управляващи.
При този вид лечения за редки заболявания разликите могат да бъдат обусловени от разнообразни лекарствени форми, размери на доставките, интервали на закупуване или характерни позволения за лекуване на съответни пациенти. Затова данните следва да се преглеждат като знак за нараснал риск, който насочва вниманието към случаи, заслужаващи спомагателен разбор и одит, а не като доказателство за непозволено консумиране на средства.
Неефективно изхарчените пари могат да покачат заплатите
Данните на платформата демонстрират, че главните хонорари в държавните и общинските лечебни заведения остават относително ниски, изключително за медицинските експерти отвън управителните позиции. Важно е обаче да се означи, че става въпрос единствено за съществени заплати, които не включват допълнителни заплащания като нощен труд, ексклузивен труд, бонуси, ДМС и други добавки . Въпреки това анализът слага акцент върху хроничния проблем с ниските базови хонорари в системата и демонстрира по какъв начин по-ефективното ръководство на обществения запас би могло да освободи средства за повишение на заплащането на медицинските експерти.
Средната съществена заплата на доктор с една компетентност е 1239 евро, а на доктор с две специалности – 1256 евро, до момента в който началниците на клиники и отделения получават надлежно приблизително 1641 евро и 1439 евро.
При медицинските сестри междинната съществена заплата е доста по-ниска. Старшите медицински сестри получават приблизително 946 евро, бакалаврите по здравни грижи – 886 евро, а санитарите – едвам 644 евро месечно. Данните демонстрират и относително тесни диапазони сред минималните и оптималните съществени хонорари в множеството категории, което допуска лимитирани благоприятни условия за растеж на базовите заплати.
Според изчисленията на платформата, в случай че сумата от 605.98 млн. лв. бъде ориентирана напълно към възнагражденията, междинната съществена заплата на лекарите би могла да нарасне с близо 70%, а тази на медицинските сестри – с към 52% за една година.
600 млн. лв. обезпечават лечебни заведения без доплащане за пациентите
Според разбора сумата от 605.9 млн. лв. е над 2.5 пъти по-голяма от всички доплащания, направени от близо 3.7 млн. пациенти за болнично лекуване през 2025 година, които възлизат на към 240.7 млн. Лева.
Данните демонстрират, че най-голямо доплащане от пациентите се концентрира в огромните академични и многопрофилни лечебни заведения, които поемат най-сложните случаи и най-големия пациентски поток и употребяват най-скъпите медицински консумативи. Начело е УМБАЛСМ " Н. И. Пирогов “ с близо 12 млн. лв. доплащания, следвана от УМБАЛ " Св. Иван Рилски “ – София и УМБАЛ – Пловдив, където сумите надвишават 7 млн. лв.. В челната група попадат още университетските лечебни заведения във Варна, София и Плевен.
Графиката демонстрира, че всички 30 лечебни заведения са над междинното равнище на доплащане, като при огромна част от тях стойностите надвишават 150% от междинната стойност . Това обаче не значи автоматизирано прекалено финансово натоварване на пациентите.
Самата платформа прецизира, че индикаторът не регистрира профила на лечебното заведение, степента на специализация, броя на миналите пациенти или географските особености, заради което по-високите стойности изискват спомагателен подтекст.
Въпреки това данните обрисуват ясно къде се концентрират най-големите суми, плащани непосредствено от пациентите . Те могат да бъдат насочна точка за разбор дали високите доплащания са разследване от спецификата на активността, от структурата на финансирането или от практики, които заслужават по-задълбочена инспекция.
Като илюстрация е посочено още, че финансовият запас от 600 млн. лв. би бил задоволителен за закупуването на над 337 нови ЯМР апарата, към 5050 коли за спешна помощ или построяването на почти 2,4 нови регионални лечебни заведения. Посочените стойности са ориентировъчни и имат за цел да покажат мащаба на средствата.
За автора
Мартин Атанасов е създател и на платформата " Черна писта ", която събра на едно място информация за близо 177 хиляди пътнотранспортни катастрофи в България. Според него точно този план е посочил, че когато обществените данни бъдат показани налично и изцяло, те могат да трансформират публичния спор.
" Диагноза България " е създадена в свободното време на създателя, без външно финансиране, без институционален възложител и без политическа принадлежност.
По думите му платформата няма за цел да упреква съответни лечебни заведения или хора, а да даде на обществото инструмент за по-голяма бистрота върху метода, по който се разходват милиардите обществени средства в здравната система.
Всеки жител може да ревизира данните за лечебното заведение в своя град, в това число информация за публични поръчки, разноски, хонорари и регистрирани знаци за риск.
" Само за година " Диагноза България “ маркира 605 980 966 лева в разноски, поръчки и заплащания, които наподобяват извънредно и заслужават отговори. Това не са обвинявания, а съответни сигнали – места, в които едно лекарство коства десетки пъти повече по отношение на сходна болница, публични поръчки без никаква конкуренция или разноски за външни услуги, които порастват на фона на ниски заплати на личния състав ", споделя създателят.
" Диагноза България " проучва повече от 3 милиона реда публични данни за 180 държавни и общински лечебни заведения, като в разбора на разноските за медикаменти са включени и частни лечебни заведения, финансирани с публичен запас.
Обществени поръчки: десетки милиони без действителна конкуренция
Една от най-сериозните аномалии разпознати от платформата са публичните поръчки на лечебните заведения. Според разбора 107.6 млн. лв. са съсредоточени в процедури без действителна конкуренция – с единствен претендент, без претенденти или извършени посредством директно договаряне и договаряне без съобщение. Други 13.3 млн. лв. съставляват разлика сред в началото оповестените планирани стойности и дефинитивно подписаните контракти, а 35.4 млн. лв. са добавени след това посредством анекси за нарастване на цената на договорите.
Данните демонстрират още, че непрозрачните процедури – директно договаряне и договаряне без авансово съобщение – носят приблизително над пет пъти по-висок риск от спортните процедури. Именно при тях платформата регистрира най-високи показатели на риск и най-голяма централизация на сигнали.
Сред лечебните заведения с най-вече автоматизирано открити рискови сигнали се открояват УМБАЛСМ " Н. И. Пирогов “ с 43 сигнала, УМБАЛ " Св. Иван Рилски " с 36, УМБАЛ " Св. Георги " – Пловдив с 32, СБАЛДБ " Проф. Иван Митев “ с 24, както и УМБАЛ " Царица Йоанна – ИСУЛ “ и УМБАЛ " Св. Екатерина “ с по 23 сигнала. Платформата акцентира, че тези сигнали не са доказателства за нарушавания, а индикации за нараснал риск, които могат да бъдат употребявани като съображение за следващи инспекции и одити.
Ценови разлики за милиони при едно и също лекарство
Платформата извежда и случаи, при които идентични лекарствени артикули, реимбурсирани от НЗОК отвън цената на клиничната пътека, са закупувани на доста по-високи цени в съпоставяне със сходни лечебни заведения. При съществуването на сравнима база данни системата отбелязва разлики от 1.1 до над 5 пъти по отношение на медианната цена.
Данните демонстрират, че най-големите ценови отклонения се следят при доставки на онкологични и таргетни лекарствени артикули , като в някои случаи една и съща терапия е закупувана на цени, неведнъж по-високи от медианната за същия артикул. Най-фрапиращият образец е Armisarte , закупен от УМБАЛ " Дева Мария " на цена 898.79 лева при медианна цена 69.60 лева – разлика от 12.9 пъти. При Pemetrexed Sandoz отклоненията доближават 6.6 пъти, като същият медикамент е купуван на цени сред 204 и 414 лева при медиана 62.70 лева за единица.
Най-голяма номинална надплата е регистрирана при МБАЛ " Уни Хоспитал ", където покупката на Pemetrexed Sandoz е с 116 894 лв. над медианната стойност . Следват УМБАЛ " Софиямед " с 72 462 лв., СБАЛ по онкология – София с 52 444 лв. и Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда с 50 513 лв..
Прави усещане, че едни и същи лекарствени артикули се появяват неведнъж в класацията на най-големите ценови отклонения . Това значи, че разликите не са индивидуален случай, а се следят при доставки в разнообразни лечебни заведения. Най-често срещаният медикамент е Pemetrexed Sandoz, следван от Nexavar и Dasatinib Teva.
Тези данни сами по себе си не потвърждават нарушаване, защото ценовите разлики могат да бъдат обусловени от разнообразни количества, лекарствени форми, интервали на доставка или характерни условия на договорите. Те обаче обрисуват случаи, при които отклоненията са задоволително огромни, с цел да оправдаят по-задълбочена инспекция на аргументите за образуването на цените и успеваемостта на публичните поръчки.
Данните за скъпоструващите медикаменти, заплащани с обществен запас по специфичен ред, демонстрират обилни ценови отклонения при лечения, прилагани главно за редки болести и онкологични пациенти . Най-голямата номинална разлика е регистрирана при selumetinib (10 mg), закупен от УМБАЛ " Св. Георги “ – Пловдив на цена 35 072 лева при медианна цена 19 378 лева, което образува евентуална надплата от 941 649 лв., макар че цената е единствено 1.8 пъти по-висока от медианната.
Сред най-сериозните отклонения се откроява и cannabidiol (100 mg) , закупуван на цена 10 350 лева при медиана 3381 лева, или 3.1 пъти по-скъпо, с евентуална надплата от 153 317 лв.. При fenfluramine разликата доближава 3.3 пъти, а при anakinra е регистрирано най-голямото релативно отклоняване – 7.1 пъти над медианната цена, което е оценено като сериозно равнище на риск.
Прави усещане, че в класацията преобладават доставки на УМБАЛ " Св. Георги “ – Пловдив , където са съсредоточени множеството от регистрираните случаи с високи ценови отклонения. Това може да се дължи и на обстоятелството, че лечебното заведение е измежду главните центрове за лекуване на пациенти с редки болести и ползва огромен брой високостойностни лечения, само че все пак аномалиите си заслужава да бъдат тествани по-детайлно от здравните управляващи.
При този вид лечения за редки заболявания разликите могат да бъдат обусловени от разнообразни лекарствени форми, размери на доставките, интервали на закупуване или характерни позволения за лекуване на съответни пациенти. Затова данните следва да се преглеждат като знак за нараснал риск, който насочва вниманието към случаи, заслужаващи спомагателен разбор и одит, а не като доказателство за непозволено консумиране на средства.
Неефективно изхарчените пари могат да покачат заплатите
Данните на платформата демонстрират, че главните хонорари в държавните и общинските лечебни заведения остават относително ниски, изключително за медицинските експерти отвън управителните позиции. Важно е обаче да се означи, че става въпрос единствено за съществени заплати, които не включват допълнителни заплащания като нощен труд, ексклузивен труд, бонуси, ДМС и други добавки . Въпреки това анализът слага акцент върху хроничния проблем с ниските базови хонорари в системата и демонстрира по какъв начин по-ефективното ръководство на обществения запас би могло да освободи средства за повишение на заплащането на медицинските експерти.
Средната съществена заплата на доктор с една компетентност е 1239 евро, а на доктор с две специалности – 1256 евро, до момента в който началниците на клиники и отделения получават надлежно приблизително 1641 евро и 1439 евро.
При медицинските сестри междинната съществена заплата е доста по-ниска. Старшите медицински сестри получават приблизително 946 евро, бакалаврите по здравни грижи – 886 евро, а санитарите – едвам 644 евро месечно. Данните демонстрират и относително тесни диапазони сред минималните и оптималните съществени хонорари в множеството категории, което допуска лимитирани благоприятни условия за растеж на базовите заплати.
Според изчисленията на платформата, в случай че сумата от 605.98 млн. лв. бъде ориентирана напълно към възнагражденията, междинната съществена заплата на лекарите би могла да нарасне с близо 70%, а тази на медицинските сестри – с към 52% за една година.
600 млн. лв. обезпечават лечебни заведения без доплащане за пациентите
Според разбора сумата от 605.9 млн. лв. е над 2.5 пъти по-голяма от всички доплащания, направени от близо 3.7 млн. пациенти за болнично лекуване през 2025 година, които възлизат на към 240.7 млн. Лева.
Данните демонстрират, че най-голямо доплащане от пациентите се концентрира в огромните академични и многопрофилни лечебни заведения, които поемат най-сложните случаи и най-големия пациентски поток и употребяват най-скъпите медицински консумативи. Начело е УМБАЛСМ " Н. И. Пирогов “ с близо 12 млн. лв. доплащания, следвана от УМБАЛ " Св. Иван Рилски “ – София и УМБАЛ – Пловдив, където сумите надвишават 7 млн. лв.. В челната група попадат още университетските лечебни заведения във Варна, София и Плевен.
Графиката демонстрира, че всички 30 лечебни заведения са над междинното равнище на доплащане, като при огромна част от тях стойностите надвишават 150% от междинната стойност . Това обаче не значи автоматизирано прекалено финансово натоварване на пациентите.
Самата платформа прецизира, че индикаторът не регистрира профила на лечебното заведение, степента на специализация, броя на миналите пациенти или географските особености, заради което по-високите стойности изискват спомагателен подтекст.
Въпреки това данните обрисуват ясно къде се концентрират най-големите суми, плащани непосредствено от пациентите . Те могат да бъдат насочна точка за разбор дали високите доплащания са разследване от спецификата на активността, от структурата на финансирането или от практики, които заслужават по-задълбочена инспекция.
Като илюстрация е посочено още, че финансовият запас от 600 млн. лв. би бил задоволителен за закупуването на над 337 нови ЯМР апарата, към 5050 коли за спешна помощ или построяването на почти 2,4 нови регионални лечебни заведения. Посочените стойности са ориентировъчни и имат за цел да покажат мащаба на средствата.
За автора
Мартин Атанасов е създател и на платформата " Черна писта ", която събра на едно място информация за близо 177 хиляди пътнотранспортни катастрофи в България. Според него точно този план е посочил, че когато обществените данни бъдат показани налично и изцяло, те могат да трансформират публичния спор.
" Диагноза България " е създадена в свободното време на създателя, без външно финансиране, без институционален възложител и без политическа принадлежност.
По думите му платформата няма за цел да упреква съответни лечебни заведения или хора, а да даде на обществото инструмент за по-голяма бистрота върху метода, по който се разходват милиардите обществени средства в здравната система.
Всеки жител може да ревизира данните за лечебното заведение в своя град, в това число информация за публични поръчки, разноски, хонорари и регистрирани знаци за риск.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ