Някога представите за холестерола бяха прости. Тази молекула, твърдеше се,

Някога визиите за холестерола бяха елементарни. Тази молекула, твърдеше се, съществува в два типа: „ неприятен “, който запушва артериите, и „ добър “, който ги прочиства.

Разликата не е в самите холестеролови молекули, а в метода, по който са опаковани за превозване в кръвта като наночастици, наречени липопротеини с ниска компактност (LDL) и липопротеини с висока компактност (HDL).

Посланието за публичното здраве беше ясно: намалявайте неприятния LDL посредством ограничение на мазни храни, месо и млечни артикули. Увеличавайте положителния HDL посредством повече придвижване и повече плодове и зеленчуци.

Тъй като една трета от инфарктите и една пета от инсултите се отдават на прекомерно висок LDL или прекомерно невисок HDL, или композиция от двете, това обръщение е значимо. От 90-те години разполагаем има и ефикасни медикаменти. Статините да вземем за пример ускоряват изчистването на LDL от черния дроб.

През последните години обаче се обрисува нова картина на холестерола с помощта на голям брой проучвания през последните две десетилетия, написа The Economist.

Медицинските насоки към този момент се пренаписват, с цел да отразят по-точно кой е с най-голям риск от сърдечни болести. Оказва се, че общоприетата мярка за „ неприятен “ холестерол не регистрира най-рисковата му форма. Този „ в допълнение неприятен “ холестерол е резистентен и на нормалните ограничения за противопоставяне.

Учените се пробват да разгадаят и един абсурд: за какво „ положителният “ холестерол в доста случаи в действителност се оказва неприятна вест. При доста високи стойности HDL холестеролът в последно време се свързва с нараснала смъртност и необятен набор от здравословни проблеми, в това число сърдечни заболявания и рак.

Тези открития произлизат от по-добро научно схващане на самите липопротеинови частици, които се оказват допълнително разновидности от просто LDL и HDL. Изглежда, че съществува цяла липопротеинова екосистема. И както в същинска екосистема, „ жителите “ имат разнообразни функции. Някои са по-опасни от други.

Добри, неприятни и злокобни

Холестеролът е значима биохимична молекула. Намира се в клетъчните мембрани и е изключително изобилен във външната мастна обвивка на нервните кафези (25% от холестерола в тялото е в мозъка). Той е и предходник на хормони като естроген и тестостерон.

Проблем поражда, когато се натрупва в стените на артериите, където провокира формиране на плаки. Те могат да се раздерат и да провокират кръвни съсиреци, които блокират артерии и водят до инфаркти и инсулти.

Освен холестерол липопротеиновите частици съдържат разнообразни мазнини, белтъци и други молекули. Работейки дружно, те придвижват холестерола сред клетките, които го употребяват, и черния дроб, където се създава.

Някои липопротеини, най-много LDL, доставят своя товар до нуждаещите се кафези. След като го разтоварят, се връщат в черния дроб за разграждане. Други, най-много HDL, събират непотребния холестерол (например от мъртви клетки) и го носят назад към черния дроб. Заедно LDL и HDL съставляват 80-90% от холестерола в кръвообращението.

Плаките се образуват, когато тази система излезе от баланс. Според теорията прекомерно доста LDL води до струпване на холестерол в стените на артериите по-бързо, в сравнение с HDL могат да го отстранят. Особено в случай че това се комбинира с високо кръвно налягане или хронично инфектиране, проблемите са неизбежни.

Първоначалният провинен

Идеята, че прекомерно висок LDL е нездравословен, е подкрепена със солидни доказателства. Статините и други медикаменти, които го намаляват, понижават честотата на инфаркти. Генетичен вид, срещащ се при един на 250 души, който блокира изчистването на LDL от черния дроб, се свързва с 20 пъти по-висок риск от сърдечни болести, постоянно още преди междинна възраст.

Но LDL не е единственият проблематичен състезател. Около една пета от хората имат генетичен вид, който кара организмите им да създават белтък, наименуван аполипопротеин(a). Той се прикрепва към общоприетите LDL и образува нови частици lipoprotein(a), или Lp(a). Хората с високи равнища от тях са няколко пъти по-склонни да развият преждевременни сърдечни заболявания.

Особено обезпокоително е, че тези високорискови пациенти постоянно минават общоприетите проучвания за холестерол без забележки, защото те не мерят Lp(a). Нивата му не се въздействат от промени в диетата или метода на живот, въпреки че медикаменти на Amgen, Eli Lilly и Novartis към този момент са в разработка.

Още една проблематична парченце, сходна на LDL и още веднъж измервана рядко, се назовава „ ремнант “ (остатък). Това са останки от огромни липопротеини като хиломикроните, които придвижват мазнини от храната и откакто са разтоварили останалите молекули, постоянно съдържат няколко пъти повече холестерол от една общоприета LDL парченце.

По принцип, защото ремнантите са по-големи, би трябвало да им е по-трудно да проникват в защитния пласт на артериалната стена. Но белтъците и мазнините по повърхността им могат да нанесат съществени вреди, показва разбор на Еconomist. Ремнантите предизвикват сърдечни болести до четири пъти по-често от LDL.

Откритията карат учените да считат, че казусът може би е в броя на LDL частиците, а освен в количеството холестерол, което носят. Липопротеините, които се „ заклещват “ и разливат холестерол в артериалната стена, го вършат поради белтък на повърхността им, наименуван аполипопротеин B (ApoB).

Удобно е, че всяка парченце е обгърната в една единствена негова верига. Оттук следва, че елементарен метод да се мери броят на евентуално проблематичните частици е просто да се мери ApoB.

Европейското сдружение по кардиология към този момент поддържа този способ като по-точна оценка на сърдечния риск, само че той към момента не е намерил място в калкулаторите, употребявани от лекарите в Европа. А резултатите се трансформират фрапантно. Между 20 и 30% от хората имат високо ApoB и по едно и също време невисок LDL холестерол, което ги кара да се усещат примамливо спокойни при общоприети проучвания.

Добър… или подъл?

Разбирането за „ положителния “ HDL също се трансформира. През 2012 година екип, управителен от Секар Катиресан от Harvard Medical School, оповестява изненадващото изобретение, че хора с генетични разновидности, които покачват HDL холестерола, не страдат по-рядко от инфаркти. Днес се счита, че както ниският, по този начин и доста високият HDL са симптом за проблеми, а стойностите в междинния диапазон са най-здравословни.

Ниските равнища на HDL могат да бъдат отражение на метаболитни положения като диабет, които се свързват с високи равнища на ремнанти и съответните опасности. Алкохолът покачва HDL, тъй че част от здравните проблеми, свързани с доста високи равнища, може да са породени от прекалено пиянство (което хората постоянно подценяват в проучванията).

Но евентуално има и други механизми. HDL извършва доста функции; да вземем за пример улавя някои бактериални отрови. Една от хипотезите е, че HDL частиците, претрупани с холестерол, са дисфункционални и това води до необятен набор проблеми.

Наблюдателни данни свързват доста висок HDL (при 3–10% от хората) с диабет, неалкохолна мастна болест на черния дроб, хронично бъбречно заболяване, макулна недъгавост, Алцхаймер и рак.

Някои учени към този момент считат, че дисфункционалният HDL може да бъде толкоз рисков, колкото LDL.