Някога хората са вярвали, че Луната има човешко лице, но

Някога хората са вярвали, че Луната има човешко лице, само че една приказка ще покаже, че Луната има и... сърце. " Момчето, което обичаше Луната " на издателска къща " Кръгозор " е история за едно малко момче, пленено от светлината на Луната, което минава през разнообразни трудности, с цел да завоюва любовта й.

Автор на текста и на илюстрациите е италианецът Рино Алаймо, който употребява ексцентрична техника. За да съобщи другите нюанси на кафявото, той разлива и обработва страниците с кафе. Резултатът сияе със своя лична светлина.

" Момчето, което обичаше Луната " е първата книга на Алаймо. Тя е акомодация на едноименния му късометражен филм, основан през 2012 година, който печели голям брой интернационалните награди, а Walt Disney Concert Hall в Лос Анджелис го подреждат измежду най-красивите фамилни късометражни филми в света.



Историята в " Момчето, което обичаше Луната " е метафора и за живота на самия Рино Алаймо. Както своя воин, по този начин и той е идеалист, който в никакъв случай не се отхвърля, без значение от трудностите по пътя му. Когато приключва книгата, той не е подозирал, че тя ще придобие толкоз огромна известност отвън границите на Италия. Приказката е преведена на повече от 7 езика. Тя е се учи и от студентите в Националния университет на Тайван като образец за богат набор от метафори и други художествени изразни средства.

Преводът е на Юлия Спиридонова.

Читателите на " Детски Дневник " могат да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безвъзмездна доставка тук.