Оливия Янг създаде своя партизанска армия, изгради Златния триъгълник, получаваше пари от ЦРУ и спеше с най-красивите актриси на Бирма – златен живот в турбулентни времена
Някога Хитлер е желал да бъде художник, само че за жалост трансформира своята посока и се трансформира в един от най-мразените диктатори на света, оказал помощ за фрапантната смяна и катаклизмите, които изпитваме и до през днешния ден. Същото можем да кажем и за Гаврило Принцип. Той мечтаел да се запише в сръбската войска и откакто му било отказано, побързал да извърши атентат, с което да започва Първата Световна война. С други думи, в никакъв случай не подценявайте силата на елементарния човек, който е решил да направи завършения.
Достатъчно е малко полуда и предпочитание, с цел да се реализира крайният резултат. Оливия Янг е тъкмо подобен специфичен случай и сигурно може да се счита за една от доста специфичните в историята. Тя е отхвърляна доста пъти от обществото, тъй като е хомосексуална и има желания към дами, вместо мъже. За комунистическия Китай ще открием, че това е някакъв камшик и наказване, почнало от западното въздействие. Те самите в никакъв случай не могат да одобряват концепцията, че човек може да изпитва привличане към своя личен пол, а не към противоположния. Нещо повече, Китай продължава да счита, че хомосексуалността е болест и не приема такива отклонения.
Оливия Янг ще бъде гонена, преследвана и притискана от партията, а и от своите лични съседи, с цел да не бъде грешката в системата. Инатът ѝ ще я трансформира в един от най-големите военни картели, застрашителен наркотрафикант и собственик на войска с хиляди лоялни бойци, подготвени да дадат живота си за нея. Ето какво може да реализира една дама с различна половост, когато някой ѝ каже, че нещо не може да бъде направено. В един миг е търсена от Централно разузнавателно управление на САЩ, само че не за нейното унищожаване, а за потреблението ѝ в борбата против комунизма. Оливия Янг ще успее да види доста от този свят, до момента в който на 13 юли 2017 година житейският ѝ път завършва. Една от най-опасните дами в света си потегля на 90-годишна възраст.
Историята ѝ се споделя и до през днешния ден, само че не и в обичаен Китай, където постоянно ще открием, че това име е неразрешено. Нейното семейство, родственици и близки ще се опитат да съберат записките ѝ, с цел да разкрият силата на една желязна лейди, която сигурно е можела да се употребява и от самите комунисти, в случай че не липсваше по-сериозното тесногръдство. Оливия е образец за воденето на Студена война в Азия, само че когато разпростира своя капацитет, нейната добра работа ще удари и Съединени американски щати, освен това с доста тежки последици. Дамата се ражда през 1927 година в колониална Бирма. Тя е принцеса от семейството Коканг, само че още тогава избира да употребява британското си име Оливия.
Кланът Янг има сериозна традиция, датираща от античния Имперски Китай. Те остават извънредно правилни на династията Минг и откакто манджурите печелят своята победа, стартира по-сериозна борба за установяването на последния водач в Китай. Семейството на Оливия бяга на югоизток, с цел да стигне провинция Юнан. Семейството ѝ е легален държател на въпросната провинция и признава повече от 135 етнически малцинства. Фамилията желае да отстрани всевъзможен късмет за ненужно напрежение и да успее да се отдели, позволявайки на пътешественици от Индия, Тайланд, Китай, Бангладеш и Лаос, да се усещат добре и никой да не упражнява своята власт над тях.
Тя е и най-голямата в семейство от 11 братя и сестри. Янг би трябвало да се трансформира в съблазнителната хубавица, която да разшири доста територията на провинцията. От нея се чака да даде и наследници, само че нещата не вървят по проект. Тя самата не харесва концепцията да бъде гледане в бистър капак. Още от дребна е по-скоро мъжкарана и избира да играе с дървени мечове, в сравнение с да участва на префърцунени чаени празненства. Един различен минус е, че отхвърля да си бръсне краката. Останалите момчета я назовават „ косматката “, само че това надали е проблем. През идващите години ще стартира да изпитва повече усеща към приятелките на братята ѝ, а по-късно и към техните съпруги.
Оливия няма никакво желание да охлади пристрастеностите и постоянно се прехласва повече по оръжия, в сравнение с по науката, в случай че не приказваме за военна история. Един ден ще отиде на учебно заведение с револвер и ще стартира да стреля по табели, лампи и други дребни предмети, с цел да покаже какъв брой прецизен мерник е.
Японската окупация също ще аргументи много проблеми, откакто Янг ще прекара своите години в окупирана Бирма. Нейните родители ще останат без дом, тъй като в миналото са подпомагали британците, кланът ѝ ще избяга в друга провинция, а скоро територията, която е била законно нейна, ще стане основа на Китайското Националистическо държавно управление. Пекин към този момент е паднал, та бягащите идеолози трябвало да намерят друго място, с цел да продължат да прокрадват своите хрумвания.
С идването на американски бойци в града, един от братята ѝ ще я запише като доброволец в армията. Не е ясно дали е взела участие в открити военни дейности, само че знаем, че Оливия е минала през военна подготовка. След войната е принудена да се омъжи за мъж от различен непосредствен клан. При опита на младоженеца да прави секс, брачната половинка за малко не го трансформира в евнух и тъкмо затова няма още един опит.
Твърди се, че неверният Дюан Сао Вен е имал голям боязън от своята обичана. Оливия въпреки всичко е съумяла да забременее от него и ражда единственото си дете – Дуан Жипу. По-забавното е, че употребява за ентусиазъм американската автомобилна марка Jeep, с цел да може той да минава отвред – да, това е същинска история.
Като майка, Оливия не може да се счита за най-хубавия образец. Само няколко седмици след забременяването ѝ, тя напуща брачна половинка си и след две години публично ще се разведе. В този интервал ще одобри да носи своята сива военна униформа и постоянно носи обичаните си белгийски револвери на бедрата.
Зачестилите офанзиви над известни персони от обичаен Китай ще изискват от нея да се разхожда с над 300 военни от армията Коканг. Няма мъж, който да не е подготвен да жертва живота си за тази дама, изключително откакто съблюдава дълга и условията на клана, които по никакъв метод не могат да се отровят от комунистически идеологии.
Принцесата-воин е по-добрата версия на Мулан и откакто разказахме легендата ѝ, дано в този момент се обърнем към историята за опиума и превръщането на Оливия в някаква характерна и още по-смъртоносна версия на Пабло Ескобар. През 1949 година комунистическата партия съумява да превземе цялостен Китай. Националистите на военачалник Ли Ми ще се борят с всички сили против Народната освободителна войска в Юнанската провинция. В следствие се отдръпват в Мианмар и не престават да водят своята партизанска акция, употребявайки прикритието на интернационалните граници.
Ли Ми познава района и е посочил всички секрети пътеки до Тайланд, без да се натъкнат на патрули. Генералът е употребявал всички канали за укрепване на търговията на опиат в Югоизточна Азия, с цел да подсигури своето военно оръжие.
След войната е ясно, че националистът има потребност от пари, затова е подготвен да бори злото с още повече зло. Не инцидентно е казвано доста пъти от военачалник Дуан Ийвен:
„ Една войска има потребност от оръжие, с цел да купи оръжие, би трябвало да има пари. В тези планини единствено опиумът коства нещо. “
Комунистическата партия не харесва концепцията за търговия на опиат и съумява да пресече всички канали, само че не и тези в провинция Мианмар. Следователно националистите продават своя опиат на луди пари и печелят двойно и тройно на фона на заформящата се рецесия. По същото време и Централно разузнавателно управление на САЩ – тази новосформирана разследваща организация ще се пробва да открие всевъзможни способи за разклащането на китайската партия.
Открива Ли Ми и стартира да продава оръжие, да доставя нови по-модерни екипировки и да пречи на комунистите по най-различни способи. Намесва се очевидно и след дейното наличие на бойци от Северна Корея. Хари Трюмън ще разреши стартирането на интервенция Хартия и ще разреши на Централно разузнавателно управление на САЩ да изпраща непосредствено оръжия и хранителни запаси за армията на Ли Ми и партизанските отряди на Оливия. Използва се пистата Монг Хсат. Войниците скоро ще получат пушки Гарант, тежко съоръжение, гранатомети и Противовъздушна отбрана оръдия. Тайван също стартира да изпраща помощи на Ли Ми по въздух.
Момчетата на Оливия стартират да работят в тандем с армията и да оказват помощ за отбраната на златния триъгълник – мястото, където се разменят оръжия и опиат. Самата Оливия ще взе участие в интервенция за преместването на съществени количества опиат с мулета. Пътешествието лишава към четири дни. На един от постовете не съумява да подкупи един от служителите на реда и най-после е принудена да го отвлече със себе си. По-късно ще напише писмо на кметството и ще се извини за постъпката си.
Доставките ще продължат, само че Оливия ще докара коли и ще размени мулетата. Нейните партизани ще се постараят да създадат по-сериозни и секрети пътеки, които ще се употребяват през идващите десетилетия. Продукцията на опиат и продажбата ще скочи към 10-20 пъти и ще доближи тегло от 600 тона на година.
Армията на Ли Ми ще нарасне до 12 хиляди боеца, а множеството идват от локални гангстерски банди. През 1951-1952 година Ли Ми ще направи три поредни нашествия над провинция Юнан. Комунистите също не отстъпват, само че при всяко освобождение на провинцията, точно те ще търпят тежки загуби. При последната им среща, жертвите им ще са над 40 хиляди души.
По това време Бирма към този момент се е изморила от опитите на Ли Ми за връщането на Китай. Предлагат му да освободи поста си, само че той няма желание да се съобщи толкоз елементарно. Обиден и наскърбен от това решение, генералът се оплаква първо на ОН, а по-късно и на Централно разузнавателно управление на САЩ, заявявайки, че оръжията отиват в армията на Оливия, само че не и в неговата. Протестите не са взети поради и Ли е освободен от командването.
Изгубената войска ще се изтегли по-дълбоко в провинцията Шах, а Оливия ще бъде задържана, до момента в който минава границата на Тайланд. До нея на шофьорското място ще е Лю Ингхан – някогашен съученик и счетоводител на търговията с опиат. Оливия е наказана на 5 години затвор, до момента в който брат ѝ Едуард Янг ще остане държател на Коканг. След нейното освобождение, тя се трансформира в съперник на новата политическа власт. Това не ѝ пречи толкоз и тя ще продължи да поддържа своята търговия с опиати.
През 1959 година Едуард абдикира от трона и приема концепцията за сливане на Бирма. По време на голямата чистка и катаклизмите, 32-годишната Оливия публично съумява да наследи 1000 главореза, отговарящи за отбраната на лорда и локалните поданици. Войниците я обожават и са подготвени на всичко за семейството. Парите в никакъв случай не са били проблем, а и търговията продължава да печели позиции.
След като освобождението на Китай не може да се случи, а и Оливия не вижда по какъв начин ще бъде допустимо да се реализира нещо сходно, взема решение да употребява средствата си за себе си. Първо ще се опита да плени сърцето на младата актриса Ва Ва Ви Шви – името е достоверно. Ва Ва ще се радва на скъпи дарове, необичаен чай, текстилни рокли и бекон – скъпа облага в Бирма по това време. Оливия ще добави името ѝ в контракта за голямо имение, което е построила в столицата Рангун. Ва Ва остава да живее в същото имение до 2017 година Никой не споделя, че тя се омъжва през 1971 година и постоянно ще отхвърля, че е имала интимни връзки със своята настойничка.
Слънчевите дни завършват през 1962 година Генерал Не Вин ще поведе армията на Бирма в опит за прелом и изтриване на етническите малцинства. Забранява се образованието на китайски език, всички китайци би трябвало да одобряват поданството на Бирма, в противоположен случай ще изгубят правото си на обучение. Всяка една военна организация ще се включи в грозния въргал, само че няма да се откаже от концепцията за тъждество и право на битие. Войниците на Оливия също ще вземат участие в тази неправда, а Оливия ще бъде задържана през 1963 година за опит да смъкна новата власт. Остава в пандиза за още 5 години. Изпратена в затвор Инсейн, който е прочут с най-нечовешките условия в света. Някогашната принцеса е била измъчвана и изнасилвана съвсем всеки ден, само че това не я пречупва.
Затвор Инсейн Обстановката в Коканг също се трансформира. Братът на Оливия – Джими Янг е задържан, а счетоводителят на Оливия ще получи целия надзор на нарко трафика. Няма да му е належащо доста време, с цел да стане стопанин на хероина. Успява да завоюва повече, в сравнение с Оливия в миналото е фантазирала. Никой не подозира, че комунистите в Бирма са получили оръжие от Пекин и са подготвени да нахлуят в територията, пробвайки се да спрат трафика. Ловът на вещици е кървясъл, а разузнаването си е свършило работата, с цел да се намери всеки един, опитал се да печели пари от търговия на опиат.
Лю Ингхан ще помогне да изкара комунистическата войска на отворена територия и да се бори против постоянната войска, само че в подмяна ще изиска да има всички пътища на Бирма, с цел да продължи своя трафик. Получава помощ от бойците и даже изпраща опиати в Тайланд. Така се затваря и прословутия златен триъгълник сред Тайланд, Бирма и Лаос. През 70-те години даже Лю ще изпадне от класацията на любимците и ще влезе в пандиза до 1980 година При следващите протести, армията ще сгази гражданското непокорство и страната ще се прекръсти на Мианмар.
Оливия ще излезе от пандиза и ще се откаже от своята нарко империя, по-късно ще остави и оръжието. Последната ѝ роля ще е на миротворец. През март 1989 година Комунистическата партия на Бирма, която продължава да държи района Шах, стартира да страда от най-различни заболявания, а и военното напрежение изтощава и двете страни на спора. Лю и Оливия са изпратени да договарят и да сложат завършек на сраженията. Предложението и на двамата ще е да се резервира армията и територията, само че с изискването, че няма да се атакува държавното управление. Останалите партизански групи получават същите предложения. Така локалните могат да развият още веднъж своята стопанска система и да стартират да се движат напред. Не си мислете, че ще се строят фабрики, територията е известна само и единствено с производството си на хероин.
През идващите 6 години Мианмар ще усили още веднъж своята продукция от 836 тона до 2340 тона. Търговията с оръжие от Китай за Индия също ще носи задоволително средства, а етническите безредици ще продължат. Няколко десетилетия ще открием, че Златния триъгълни служи като главен източник за доставка на опиати в Съединени американски щати и Европа. Днес тази роля се изземва от Афганистан. Благодарение на тази сполучлива договорка, повече от 60 хиляди американци умират от свръхдоза. Около 2/3 от тях ще употребяват други опиати, идващи от Азия.
Оливия ще продължи да живее спокойно и умерено в град Мюс. Тя ще има дребна войска, която да я пази, като всички ще я назовават „ Чичо Олив “. Дава изявленията и споделя за своите завършения, допълвайки някои исторически обстоятелства. Нейното семейство към момента поддържа контакти с нея, в това число и синът ѝ Жипу. Виждала го е единствено един път, когато е дете.
Роднините на Оливия ще са на мнение, че потискането от страна на нормите, разрешава на нея да измисли своя лична форма на независимост. В едно от последните си изявленията със фамилията, Оливия получава опрощение от брат си Франсис, който съжалява, че неговото семейство не е могло да разбере огромната щерка.
