Някога читави българи със своя княз отхвърлили Берлинския договор. Днес

Някога читави българи със своя княз отхвърлили Берлинския контракт. Днес потомците им не могат да отхвърлят един прогнил контракт с „ Газпром “ на Путин

Да ни е цветущ Денят на Независимостта. От ранна заран това обръщение ехти от екрана, повтарят го като ехтене значими и неважни екземпляри, докопали се до камери и микрофони. Независимост ли казахте? Българите самостоятелни? Това е черен комизъм, нали?

Реалността е друго нещо. Едни ще празнуват Ден на независимостта, тъй като по този начин е решено - неотдавна, а други и ще потриват предостатъчно ръце, че сме подвластни от Кремъл, Путин и лошотия им газ. Защото българите най-обичаме да сме разграничени по линия на (не)зависимостта. Да се псуваме и да се ненавиждаме. Разделена нация. Сякаш прокълната да се лута сред крайбрежията на историята, неспособна най-малко един брод да построи към нормалността.

Деградирали политици, грабливи олигарси, подкупни прокурори, нагли бандити, примитивна и алчна администрация, депресирани и скапани жители, неспособни да се защитят от злоупотребата с тях. Всички те ще празнуват Независимостта. Страхотно.

Служебното държавно управление е подвластно от президента. Държавният глава е подвластен от някакви кръгове към и над него. Те на собствен ред са подвластни от задкулисието. Партиите и те – поради властта са подготвени на всичко: задници да целуват, да крадат, да убиват… Но да са подвластни едни от други. Бедните склоняват на тирания, принудени от мизерията. Дори създателите, сякаш волни птици, а сами влизат в клетките, откъдето извиват чалга трели.

Народ, разцепил се като дърво от небесен гръм: едната половина вехне по диктатора в Кремъл, другата – пробва да разлисти с поглед към простора. Разполовено дърво, с клони, вплетени в братоубийствена борба. Но корените едни.

Ще чуете помпозни слова, напудрени клишета, тържествени маршове, на места заря, ще се развеят флагове, а зад тила ни ще се прокрадва сянката на Митрофанова.

Някога читави българи със своя княз отхвърлили Берлинския контракт, без да им пука за мнението на великите сили. Днес потомците им не могат да отхвърлят един прогнил контракт с „ Газпром “ на Путин. В тези бурни времена не ги е било боязън, въпреки и без съдружници, а през днешния ден не можем да скъсаме ръждясалата верига, която ни държи към азиатския сатрап, макар че имаме за сътрудници най-развитите и потвърдени демокрации.

Какво става с нас? Какво става с вас, продажни душички?

Ще се откри ли някой нов Александър Малинов, който да напише Манифест на Независимостта и ще се намерят ли висши държавници да го подпишат? Едва ли. И по какъв начин да стане, като всички улици и площади в центъра на София са окичени с имената на съветски и руски дейци, а паметниците им са като гора. Улица „ Александър Малинов “ е нейде в квартал „ Младост “, в покрайнините на столицата. Да знаете къде е улица „ Цар Фердинанд “?

Ден на Независимостта. Каква подигравка на ориста.

Така я караме, затрупани от лозунги, превъзбудени мемоари и подправен национализъм.

Говорете политици, в този момент му е времето. Вие в действителност сте независими… от законите и възмездието. А ние? Ние просто гледаме с пресъхнали очи, изтерзани от неистини и смирение.

Да ви е честита Зависимостта.

Без мен!

Огнян Стефанов /