Лидерство по Западнобалкански
Някак си естествено свързахме две значими вести от последните дни, отдадени на Западните Балкани и на полуострова като цяло. Едната бе за новата тактика на Съединените щати в този регион, препоръчана от Атлантическия съвет (което не значи, че това е платформа на Белия дом или на Държавния департамент), и втората- потвърждението за идното назначение на Хойт Брайън Ий, сегашният асистент държавен секретар, за дипломат в Македония на мястото на Джес Бейли. Самият Бейли в изявление за телевизия Алсат М- дериват на албанската Алсат за Македония, разясни, че назначението на младоликия американец от азиатски генезис може да се смята за несъмнено, когато Белият дом публично го удостовери. Дори да е по този начин, въпреки всичко директната връзка сред нова тактика за Балканите и новия човек в региона, който да я реализира, даже и да е инцидентна, е изцяло разумна. Но „ Труд “ към този момент в детайли писа за това.
Всъщност, Хойт Брайън Ий влезе в полезрението ни като човек за специфични задания в Западните Балкани още предходната година, когато на върха на острата политическа рецесия отиде в Македония. Това беше напролет, Заев се опъваше за датата на предварителните избори, Груевски го обвиняваше, че към този момент два пъти вотът се отсрочва, разговорът сред двамата беше редуциран на взаимни обвинявания посредством медиите. Президентът Георге Иванов беше взел към този момент поредност от неверни политически решения, които вместо да успокояват ситуацията, а нажежаваха от ден на ден. Усилията на европейските медиатори да оказват помощ не дадоха плод. И по какъв начин да дадат, когато съшият този Иванов отхвърли даже да се срещне с еврокомисаря по разширението и районното съдействие Йоханес Хан, който му беше отишъл на крайници в Скопие. Акт, невиждан в историята на младата дипломация на някогашната юго-република, която постоянно се е отнасяла с нужното почитание и почит към представителите на Европейски Съюз от Брюксел.
Тогава, в миг на политическата обърканост край Вардар дойде таман Ий. Разговор с този, разговор с оня, и в края на краищата нещата потръгнаха. Датата за изборите бе насрочена- последната допустима за годината- 11 декември. Тогава, мисля, бях написал текст, в който дефинирах Хойт Брайън Ий като Горския, който, когато му писнало, съгласно оня прославен български анекдот, изгонил от гората и едните, и другите. Тогава ми пристигна на разум, че това момче от Държавния департамент с неговото педигре на умел посланик и дипломатическа процедура в няколко балкански посолства, би могъл да бъде отличен дипломат в Скопие, а за какво не и някъде другаде в близост. После пристигнаха други визити на Ий, включително и в Белград, където произнесе прословутата си фраза за двете столчета, на които Сърбия седи и от които би трябвало да избере едно, и то да не бъде съветското. И ето в този момент, балканската Ал Джазира заяви от Вашингтон, базирайки се на свои неназовани източници от Държавния департамент, че от Нова година Ий отива дипломат в Скопие. Което, в случай че се окаже дефинитивно правилно, ще значи, че в случай че не друго, че Скопие става център на американската политика на Западните Балкани, откакто индивидът с опит и визия за тяхното бъдеще отива началник на амбасадата там.
Какво го чака там, с изключение на вътрешните македонски главоблъсканици, в случай че тази прогноза за районен взор и въздействие се окаже вярна. Един от проблемите е качеството на политическото водачество в региона. Досегашният вакуум в реализирането на авроатлантическата вероятност на страните от Западните Балкани, забавянето на темпото по този път ускори очевидно властническите трендове в държанието на западнобалканските лидери… Преди време на неофициална експертна полемика за Сърбия един от някогашните ни посланици в Белград съобщи, че сегашният президент на страната Александър Вучич от военнопрестъпник в младите си години се е трансформирал в обичаното дете на европейската администрация. Репликата на останалите участници по това изявление почти бе, че, ех, единствено той да беше подобен на Балканите…
Ако деликатно проследим биографиите- очевидни и не толкоз, на водачите от Западните Балкани, във всяка от тях ще забележим нещо извънредно съмнително на млади години, ловко прикривано в сегашното и което евентуално от аргументи за политическа целенасоченост ще бъде забравено в бъдеще. Хашим Тачи, някогашен министър председател и настоящ президент на Косово, за който чудесният ценител на албанския проблем дипломат Боби Бобев споделя, че е израснал доста като политик, с неговото минало на пълководец на АОК с прякор „ Змията “. Неговият сътрудник от планините и изострен противник в политиката Рамуш Харадинай, два пъти пандизчия в Хага и два пъти оневиняван и освобождаван, в този момент за повторно министър председател, също е в този лист. Мине не мине време, и Рамуш се забърка в някой скандал, чийто корени са в партизанското му минало и тайните, които то крие. Горе-долу преди година заповедта на Интерпол за търсене и задържане, поискани от Белград, го завари в едно френско гранично градче, където полицията му постави белезниците макар дипломатическия му паспорт. И на Хашим, и на Рамуш, предишното им тежи…
Ами най-младият болшевик и пратеник на конгрес на СЮК в миналото Мило Джуканович, който непроменяемо е във властта в Черна гора. Премиер, президент, пауза, още веднъж в същия ред… Сега е пръв НАТО-вец, сякаш се отдръпна, само че в последно време слушам, че отново желал да се върне в дейната политика, което е необичайно, тъй като и в сянка Мило си е Мило- дърпа конците на властта. И него преди години свързаха с незаконна търговия на опиати, хора и какво ли не още. Да не приказваме за Александър Вучич, именуван от нашия министър председател Борисов гальовно Саша, един от младите и най-перспективни фрагменти към радикала- националист Воислав Шешел, млад министър на информацията при Слободан Милошевич, който и в този момент, макар лимитираните конституционни компетенции на президентската институция в Сърбия, управлява изцяло властта. Даже по-здраво откогато беше няколко пъти министър председател. Както сърбите казват- където е Вучич, там е и властта. Тук му е мястото за една хипотеза- близостта с Вучич, която Борисов търси, евентуално е подбудена от концепцията в миналото, когато това стане допустимо, той, Борисов, да употребява модела на сръбския президент с цялостен надзор върху властта макар тесните пълномощия, която конституцията дава на президентската институция. Може да се окаже, че и по този начин може да се управлява…
Наскоро поспорих с един другар, който твърдеше, че със слизането на Никола Груевски от политическата сцена в Македония, неговият модел на ръководство, „ груевизмът ”, по този начин да се каже, си отива от Балканите. Нищо сходно, отговорих,- ръководството на Вучич е нова, по-софистицирана форма на „ груевизма ”.
Коалиционният сътрудник на Вучич, вицепремиерът и външен министър Ивича Дачич, излязъл отдолу под шинела на Слободан Милошевич, по-точно, отдолу под крилото на брачната половинка му Мира Маркович, се трансформира последователно, предумишлено или не, в клоун и плямпало, което не си знае мярката. Бил казвал това, което президентът желал, само че не можел. Ама и двамата с Вучич се били трансформирали и станали про-европейци. И поради това, единствено поради външните прояви на желанието за участие в Европейски Съюз, България им дава бланко безусловна поддръжка за това.
В оня неофициален спор, който загатнах нагоре, някой допълни- и Груевски, и Груевски. Не, Никола, който в този момент с всички сили се пробва да избави политическата си кариера, не е от същото свърталище. Дори в миналото, като млад министър на търговията в първото държавно управление на Любчо Георгиевски през 1998 година, той потегли добре и нищо не предвещаваше облика, който след това си построи. И поради който падна от власт след 11 години ръководство. Неговият случай е образец за това по какъв начин властта развращава, когато си отпред на страна, в която държавността всекидневно е подложена на риск, в която институциите към момента не са на мястото си, в която клиентелизмът е метод на битие, в която доста елементарно се гради фетиш към личността, въпреки и със мощен нюанс на провинциализъм. Така че и Никола може да бъде условно включен в компанията на сътрудниците си в близост, най-малко поради крайния резултат, който имаше неговата политика… Сега, виждам, в Македония към този момент се води дали има реваншизъм в дейностите на новите управляващи. Пък аз казвам- даже и да има, той е на същото провинциално и даже примитивно ниво, на което беше и е култът към личността на Груевски.
Но за реваншизма и има ли той почва в Македония- идващия път.
Всъщност, Хойт Брайън Ий влезе в полезрението ни като човек за специфични задания в Западните Балкани още предходната година, когато на върха на острата политическа рецесия отиде в Македония. Това беше напролет, Заев се опъваше за датата на предварителните избори, Груевски го обвиняваше, че към този момент два пъти вотът се отсрочва, разговорът сред двамата беше редуциран на взаимни обвинявания посредством медиите. Президентът Георге Иванов беше взел към този момент поредност от неверни политически решения, които вместо да успокояват ситуацията, а нажежаваха от ден на ден. Усилията на европейските медиатори да оказват помощ не дадоха плод. И по какъв начин да дадат, когато съшият този Иванов отхвърли даже да се срещне с еврокомисаря по разширението и районното съдействие Йоханес Хан, който му беше отишъл на крайници в Скопие. Акт, невиждан в историята на младата дипломация на някогашната юго-република, която постоянно се е отнасяла с нужното почитание и почит към представителите на Европейски Съюз от Брюксел.
Тогава, в миг на политическата обърканост край Вардар дойде таман Ий. Разговор с този, разговор с оня, и в края на краищата нещата потръгнаха. Датата за изборите бе насрочена- последната допустима за годината- 11 декември. Тогава, мисля, бях написал текст, в който дефинирах Хойт Брайън Ий като Горския, който, когато му писнало, съгласно оня прославен български анекдот, изгонил от гората и едните, и другите. Тогава ми пристигна на разум, че това момче от Държавния департамент с неговото педигре на умел посланик и дипломатическа процедура в няколко балкански посолства, би могъл да бъде отличен дипломат в Скопие, а за какво не и някъде другаде в близост. После пристигнаха други визити на Ий, включително и в Белград, където произнесе прословутата си фраза за двете столчета, на които Сърбия седи и от които би трябвало да избере едно, и то да не бъде съветското. И ето в този момент, балканската Ал Джазира заяви от Вашингтон, базирайки се на свои неназовани източници от Държавния департамент, че от Нова година Ий отива дипломат в Скопие. Което, в случай че се окаже дефинитивно правилно, ще значи, че в случай че не друго, че Скопие става център на американската политика на Западните Балкани, откакто индивидът с опит и визия за тяхното бъдеще отива началник на амбасадата там.
Какво го чака там, с изключение на вътрешните македонски главоблъсканици, в случай че тази прогноза за районен взор и въздействие се окаже вярна. Един от проблемите е качеството на политическото водачество в региона. Досегашният вакуум в реализирането на авроатлантическата вероятност на страните от Западните Балкани, забавянето на темпото по този път ускори очевидно властническите трендове в държанието на западнобалканските лидери… Преди време на неофициална експертна полемика за Сърбия един от някогашните ни посланици в Белград съобщи, че сегашният президент на страната Александър Вучич от военнопрестъпник в младите си години се е трансформирал в обичаното дете на европейската администрация. Репликата на останалите участници по това изявление почти бе, че, ех, единствено той да беше подобен на Балканите…
Ако деликатно проследим биографиите- очевидни и не толкоз, на водачите от Западните Балкани, във всяка от тях ще забележим нещо извънредно съмнително на млади години, ловко прикривано в сегашното и което евентуално от аргументи за политическа целенасоченост ще бъде забравено в бъдеще. Хашим Тачи, някогашен министър председател и настоящ президент на Косово, за който чудесният ценител на албанския проблем дипломат Боби Бобев споделя, че е израснал доста като политик, с неговото минало на пълководец на АОК с прякор „ Змията “. Неговият сътрудник от планините и изострен противник в политиката Рамуш Харадинай, два пъти пандизчия в Хага и два пъти оневиняван и освобождаван, в този момент за повторно министър председател, също е в този лист. Мине не мине време, и Рамуш се забърка в някой скандал, чийто корени са в партизанското му минало и тайните, които то крие. Горе-долу преди година заповедта на Интерпол за търсене и задържане, поискани от Белград, го завари в едно френско гранично градче, където полицията му постави белезниците макар дипломатическия му паспорт. И на Хашим, и на Рамуш, предишното им тежи…
Ами най-младият болшевик и пратеник на конгрес на СЮК в миналото Мило Джуканович, който непроменяемо е във властта в Черна гора. Премиер, президент, пауза, още веднъж в същия ред… Сега е пръв НАТО-вец, сякаш се отдръпна, само че в последно време слушам, че отново желал да се върне в дейната политика, което е необичайно, тъй като и в сянка Мило си е Мило- дърпа конците на властта. И него преди години свързаха с незаконна търговия на опиати, хора и какво ли не още. Да не приказваме за Александър Вучич, именуван от нашия министър председател Борисов гальовно Саша, един от младите и най-перспективни фрагменти към радикала- националист Воислав Шешел, млад министър на информацията при Слободан Милошевич, който и в този момент, макар лимитираните конституционни компетенции на президентската институция в Сърбия, управлява изцяло властта. Даже по-здраво откогато беше няколко пъти министър председател. Както сърбите казват- където е Вучич, там е и властта. Тук му е мястото за една хипотеза- близостта с Вучич, която Борисов търси, евентуално е подбудена от концепцията в миналото, когато това стане допустимо, той, Борисов, да употребява модела на сръбския президент с цялостен надзор върху властта макар тесните пълномощия, която конституцията дава на президентската институция. Може да се окаже, че и по този начин може да се управлява…
Наскоро поспорих с един другар, който твърдеше, че със слизането на Никола Груевски от политическата сцена в Македония, неговият модел на ръководство, „ груевизмът ”, по този начин да се каже, си отива от Балканите. Нищо сходно, отговорих,- ръководството на Вучич е нова, по-софистицирана форма на „ груевизма ”.
Коалиционният сътрудник на Вучич, вицепремиерът и външен министър Ивича Дачич, излязъл отдолу под шинела на Слободан Милошевич, по-точно, отдолу под крилото на брачната половинка му Мира Маркович, се трансформира последователно, предумишлено или не, в клоун и плямпало, което не си знае мярката. Бил казвал това, което президентът желал, само че не можел. Ама и двамата с Вучич се били трансформирали и станали про-европейци. И поради това, единствено поради външните прояви на желанието за участие в Европейски Съюз, България им дава бланко безусловна поддръжка за това.
В оня неофициален спор, който загатнах нагоре, някой допълни- и Груевски, и Груевски. Не, Никола, който в този момент с всички сили се пробва да избави политическата си кариера, не е от същото свърталище. Дори в миналото, като млад министър на търговията в първото държавно управление на Любчо Георгиевски през 1998 година, той потегли добре и нищо не предвещаваше облика, който след това си построи. И поради който падна от власт след 11 години ръководство. Неговият случай е образец за това по какъв начин властта развращава, когато си отпред на страна, в която държавността всекидневно е подложена на риск, в която институциите към момента не са на мястото си, в която клиентелизмът е метод на битие, в която доста елементарно се гради фетиш към личността, въпреки и със мощен нюанс на провинциализъм. Така че и Никола може да бъде условно включен в компанията на сътрудниците си в близост, най-малко поради крайния резултат, който имаше неговата политика… Сега, виждам, в Македония към този момент се води дали има реваншизъм в дейностите на новите управляващи. Пък аз казвам- даже и да има, той е на същото провинциално и даже примитивно ниво, на което беше и е култът към личността на Груевски.
Но за реваншизма и има ли той почва в Македония- идващия път.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ