Как Лондон се провали в идеята си да построи своя Айфелова кула
Някъде под националния стадион на Англия в Уембли, Лондон, лежат основите на неосъществената (може би) най-високата постройка в града. Тя е била въодушевена от Айфеловата кула в Париж и е трябвало да се назовава Great Tower и е щяла да доближава височина от 356 метра.
Започнатата постройка е съборена навръх първия стадий на строителство и става печално известна като London Stump (лондонски пън). Съборена е преди близо 120 години, оставяйки след себе си една несбъдната фантазия и огромни бетонни основи, които намерат приложение през 2002 година, когато се взема решение за градеж на настоящия стадион, написа CNN.
Какво се случва?
Сградата е по концепция на английски политик и железопътен магнат Едуард Уоткин. Той е прочут и с несполучлив опит за създаване на тунел под Ламанша, към 100 години преди да стартира строителството на настоящия.
" Уоткин беше роден бизнесмен и обичаше огромните хрумвания - колкото по-големи, толкоз по-добре ", споделя Кристофър Костело, специалист по исторически здания в организацията за Historic England. По думите му той е имал податливост да се вълнува от концепциите си толкоз, че постоянно да не намерения какъв брой практични или финансово жизнеспособни са те.
Айфеловата кула, която е открита през 1889 година, бързо се трансформира в известна туристическа атракция и разноските за нейното строителство бързо се възвръщат. В същото време Уоткин търси способи да притегли повече пасажери в своята Metropolitan Railway - която по-късно ще се трансформира в линията Metropolitan на лондонското метро.
Железопътната линия е минавала през Уембли, който по това време е единствено село на северозапад от Лондон. Уоткин решава и купува земя там, с цел да сътвори увеселителен парк.
" Вероятно концепцията е била да бъде Дисниленд на своето време или парк като Battersea Park в Лондон или Tivoli Gardens в Копенхаген ", споделя Костело.
От там идва концепцията за по-висока кула от Айфеловата в Париж, която да притегли лондончани да се качат на трен, с цел да стигнат до неверочтната забележителнист.
Проектът
Уоткин имал дързостта да помоли самия Гюстав Айфел да я проектира, само че френският инженер отказал по патриотични съображения. Отказът не спрял Уоткин и той провел интернационален конкурс за дизайн с премия от 500 гвинеи (около 80 000 $ сега) за най-хубавото предложение.
Кандидатурите са 68, като не всеки план е с реалистични визии. Повечето обаче дават отговор на естетиката и даже има победител.
" Проектът, който завоюва представляваше " по-стройна " версия на Айфеловата кула. Много сходна в цялостния си профил, само че структурата беше някак " по-свита ", споделя Костело. Височината е 365 метра или към 53 метра по-висока от своя парижки аналог, който беше най-високата постройка в света по това време.
Предвидено в кулата да има " заведения за хранене, театри, магазини, турски бани, алеи, зимни градини и разнообразни занимания ", всички налични посредством електрическия асансьор.
След първичната еуфория обаче, препоръчаният план е преразгледан, за да се свият разноските за създаване, а " краката " на кулата бяха сведени до четири, вместо осем - както е в началото замислено.
Строителството стартира през 1892 година, а първият стадий е приключен чак три години по-късно - тогава е строителството на кулата стига до 46-ия метър.
" Когато стигнаха до първия стадий, стана ясно, че постройката пропада и че има огромни проблеми ", споделя Костело. Въпреки че беше отворена и бяха инсталирани даже асансьори, кулата беше обречена.
" Един от главните проблеми беше, че Уоткин умря през 1901 година Той беше движещата мощ в плана. Хората можеха да се качат ненапълно, само че не задоволително високо, с цел да видят панорамни гледки, като от върха на Айфеловата кула. Просто нямаше задоволително гости, с цел да платят за завършването й ", прибавя Костело.
Година след гибелта на Уоткин кулата е оповестена за рискова и е затворена. Малко по-късно е съборена с динамит.
През 1923 година на мястото е повдигнат стадион, само че и той е опустошен, с цел да се построи настоящия стадион.
Забележително е, че кулата на Уоткин можеше да бъде най-високата постройка в Лондон до през днешния ден, надминавайки небостъргача The Shard с съвсем 48 метра, в случай че беше приключена.
Започнатата постройка е съборена навръх първия стадий на строителство и става печално известна като London Stump (лондонски пън). Съборена е преди близо 120 години, оставяйки след себе си една несбъдната фантазия и огромни бетонни основи, които намерат приложение през 2002 година, когато се взема решение за градеж на настоящия стадион, написа CNN.
Какво се случва?
Сградата е по концепция на английски политик и железопътен магнат Едуард Уоткин. Той е прочут и с несполучлив опит за създаване на тунел под Ламанша, към 100 години преди да стартира строителството на настоящия.
" Уоткин беше роден бизнесмен и обичаше огромните хрумвания - колкото по-големи, толкоз по-добре ", споделя Кристофър Костело, специалист по исторически здания в организацията за Historic England. По думите му той е имал податливост да се вълнува от концепциите си толкоз, че постоянно да не намерения какъв брой практични или финансово жизнеспособни са те.
Айфеловата кула, която е открита през 1889 година, бързо се трансформира в известна туристическа атракция и разноските за нейното строителство бързо се възвръщат. В същото време Уоткин търси способи да притегли повече пасажери в своята Metropolitan Railway - която по-късно ще се трансформира в линията Metropolitan на лондонското метро.
Железопътната линия е минавала през Уембли, който по това време е единствено село на северозапад от Лондон. Уоткин решава и купува земя там, с цел да сътвори увеселителен парк.
" Вероятно концепцията е била да бъде Дисниленд на своето време или парк като Battersea Park в Лондон или Tivoli Gardens в Копенхаген ", споделя Костело.
От там идва концепцията за по-висока кула от Айфеловата в Париж, която да притегли лондончани да се качат на трен, с цел да стигнат до неверочтната забележителнист.
Проектът
Уоткин имал дързостта да помоли самия Гюстав Айфел да я проектира, само че френският инженер отказал по патриотични съображения. Отказът не спрял Уоткин и той провел интернационален конкурс за дизайн с премия от 500 гвинеи (около 80 000 $ сега) за най-хубавото предложение.
Кандидатурите са 68, като не всеки план е с реалистични визии. Повечето обаче дават отговор на естетиката и даже има победител.
" Проектът, който завоюва представляваше " по-стройна " версия на Айфеловата кула. Много сходна в цялостния си профил, само че структурата беше някак " по-свита ", споделя Костело. Височината е 365 метра или към 53 метра по-висока от своя парижки аналог, който беше най-високата постройка в света по това време.
Предвидено в кулата да има " заведения за хранене, театри, магазини, турски бани, алеи, зимни градини и разнообразни занимания ", всички налични посредством електрическия асансьор.
След първичната еуфория обаче, препоръчаният план е преразгледан, за да се свият разноските за създаване, а " краката " на кулата бяха сведени до четири, вместо осем - както е в началото замислено.
Строителството стартира през 1892 година, а първият стадий е приключен чак три години по-късно - тогава е строителството на кулата стига до 46-ия метър.
" Когато стигнаха до първия стадий, стана ясно, че постройката пропада и че има огромни проблеми ", споделя Костело. Въпреки че беше отворена и бяха инсталирани даже асансьори, кулата беше обречена.
" Един от главните проблеми беше, че Уоткин умря през 1901 година Той беше движещата мощ в плана. Хората можеха да се качат ненапълно, само че не задоволително високо, с цел да видят панорамни гледки, като от върха на Айфеловата кула. Просто нямаше задоволително гости, с цел да платят за завършването й ", прибавя Костело.
Година след гибелта на Уоткин кулата е оповестена за рискова и е затворена. Малко по-късно е съборена с динамит.
През 1923 година на мястото е повдигнат стадион, само че и той е опустошен, с цел да се построи настоящия стадион.
Забележително е, че кулата на Уоткин можеше да бъде най-високата постройка в Лондон до през днешния ден, надминавайки небостъргача The Shard с съвсем 48 метра, в случай че беше приключена.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ